РЕШЕНИЕ
№ 5837
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100509993 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от К. Н. М., действаща чрез назначения й
особен представител адв. М. А., срещу съответната неизгодна за нея част от решение №
20049904 от 25.07.2022 г., постановено по гр. д. № 47611/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, 79 с-в. Посоченото решение се обжалва в неблагоприятните осъдителни части
за дължими суми – главници, лихви и разноски от страна на К. Н. М. към „Топлофикация
София“ ЕАД, а именно: сумата 1 224,17 лева, представляваща главница за потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2017 г. за апартамент, находящ се в гр.
София, ж. к. „Надежда -4“, бл. ****, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
01.10.2020 г. до окончателното изплащане, сумата 167,81 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2018 г. до 16.09.2020 г., сумата от 10,21 лева, представляваща
дължима главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г.
до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.10.2020 г. до
окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната
част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
събраните доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се
решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени
в обжалваните части, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД, е
депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Претендира
присъждане на сторените в производството разноски.
1
Третото лице - помагач не е взело становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на
договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този
период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и
доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
Видно от представените по делото договор за продажба от 18.02.1989г. и
удостоверение за наследници изх. № ГР0104-1524/11.09.2013г. К. Н. М. е собственик на
топлоснабдения недвижим имот при посочените в уточнителната молба квоти.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период между въззиваемия и
жалбоподателя съществува облигационно правоотношение по доставка на топлинна
енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите
условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те
влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. С публикуване от топлопреносното
предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с
2
конклудентни действия и общите условия обвързват ответника. Тоест, се установява, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/
на топлинна енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149
ЗЕ/. По силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане
цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на
получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от
приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело
задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен
договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е
прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по
приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма
отно-шение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна екс-пертиза
пред СРС, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се
установява, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ, след отчет на уредите за дялово
разпределение. От техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със
заключение „съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за този период
ОТ е било годно средство за техническо измерване.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба възражения, че искът е
недоказан, тъй като не са представени фактури. За възникване на задължение за плащане е
достатъчно ищецът да установи, че до имота реално е доставено твърдяното количество ТЕ,
като на вещото лице са били предоставени документи, въз основа на които е изготвило
3
заключението си. Нещо повече, въззивникът нито с отговора на исковата молба, нито в
проведеното съдебно заседание е направил искане за задължаване на другата страна да
представи фактури или други документи.
Относно дължимата главница съдът възприема заключението на вещото лице по
СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и
без изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за услугата
дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е установило реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период и я е остойностило. Съгласно експертизата размерът на
главницата, без изравнявания и без просрочени или неплатени сметки, възлиза на 2448.34
лв., като ответницата е осъдена да заплати половината от тази сума, съобразно
притежаваните от нея идеални части или 1224.17 лв. Ето защо, неоснователни са развитите
във въззивната жалба доводи, че съдът е присъдил по – голям размер от установения по
делото.
Неоснователни са и възраженията за липса на доказателства за изправност на уредите
за измерване. Видно от приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните, изправността на
топломера и данните при демонтаж, са документирани съгласно изискванията със
свидетелства за проведените изпитания и протоколи. Представените документи от
последващи проверки, са дали основание на вещото лице да заключи, че действащият
топломер е бил технически изправен.
По отношение на оплакванията, касателно заключението на назначената по делото
СТЕ, следва да се посочи, че същото е изготвено от експерт, притежаващ необходимите
специални знания в областта на съответните науки, изпълнило е обективно и пълно
поставените задачи, като не са налице основания съдът да не даде вяра на същото и да не го
ползва за разрешаване на правния спор, предмет на делото. Още повече, че заключението не
е било оспорено от страните. Ето защо и поддържаните с въззивната жалба в тази връзка
доводи са неоснователни.
Други оплаквания във въззивната жалба не са въведени. Едва в проведеното съдебно
заседание пред въззивна инстанция жалбоподателят твърди изтекла погасителна давност,
поради което това възражение не следва да се обсъжда. Такова възражение не е било
заявено и с отговора на исковата молба. За пълнота на изложението следва да се отбележи и,
че същото е неоснователно, тъй като не изтекъл предвидения в закона тригодишен
давностен срок.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от общите условия клиентите заплащат на ищеца стойността
на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
4
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ. По
силата на разпоредбата на чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното
предприятие и топлинните счетоводители се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите
към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към
търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при
публично известни общи условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат
на продавача сума за услугата дялово разпределение. Чл. 156 ЗЕ урежда отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
С оглед на изложеното, правилни са изводите на СРС, че се дължи главница за
дялово разпределение.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Съгласно чл.
33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила от м. 08.2016г./, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Ето защо, денят за изпълнение на задължението има определен падеж,
поради което на въззивника не се дължи покана. СРС е изчислил лихвата върху уважената
част от главницата, поради което и възраженията на въззивника, че е присъдил лихва в по –
голям размер, са неоснователни.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 200 лв., от които
100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 100 лв. депозит за особен представител.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 50 лв. за
производството пред СГС.
Воден от изложеното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20049904 от 25.07.2022 г.,
постановено по гр. д. № 47611/2020г. по описа на Софийски районен съд, 79 с-в.
ОСЪЖДА К. Н. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „****“, бл. **, вх. ***,
да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната
инстанция в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА К. Н. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „****“, бл. **, вх.
**** да заплати в полза на СГС, на основание чл. 77 ГПК, сумата от 50 лв., представляваща
държавна такса по въззивна жалба.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „МХ Е.” ООД.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6