Р Е Ш
Е Н И
E
гр.Б.С., 08.09.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. ЙОРДАНОВ
при секретаря Ивка Вълкова, като
разгледа докладваното от Съдия Йорданов гр.д. № 437/2020 год. по описа на РС-Б.С., за
да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.№*********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД, с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр.С.1715, район „Младост”, ж.к.Младост 4,
Бизнес Парк С.,сгр.14, представлявано от Д.Д.– заместник управител, чрез
пълномощника юрисконсулт Н.А.М., с правно основание чл.422 от ГПК,
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД,
чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на
претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен
лист срещу ответника А.В.П. с ЕГН **********
*** и с настоящ адрес ***, за
сумата от 2257,38 лв. главница,
дължима на основание сключен договор за револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD-15987896,
възнаградителна лихва в размер на 53,97
лв. за периода от 01.11.2018г. до 03.04.2019г., мораторна лихва в размер 120,25 лв. за периода от 03.04.2019г.
до 11.10.2019г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
28.10.2019г./виж куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски по заповедното производство и в исковото
производство.
В условията на
евентуалност в случай, че съдът не уважи кумулативно предявените обективно
съединени положителни установителни искове, ищеца желае съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника А.В.П. да заплати горепосочените
суми.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК,
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131
от ГПК особения представител на ответника е депозирал писмен отговор във връзка
с предявената искова молба, с който оспорва иска направил е възражения, но не е
ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в
процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1425/2019г. на
РС-Б.С.. Допусната е ССчЕ, чието заключение на вещото лице не е оспорено от
страните и възприето от съда като компетентно и безпристрастно.
Съдът като
взе предвид становищата и доводите на страните във връзка с доказателствата по
делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1425/2019г.
на РС-Б.С. срещу длъжника А.В.П. с ЕГН **********
*** и с настоящ адрес ***, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 851/31.10.2019г.
в полза на кредитора „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.№ *********,
чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., клон България, с ЕИК: ********* за сумата от 2257,38 лв. главница, дължима на основание сключен договор за
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15987896, възнаградителна лихва в размер на 53,97 лв. за периода от 01.11.2018г. до 03.04.2019г., мораторна
лихва в размер 120,25 лв. за периода
от 03.04.2019г. до 11.10.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 28.10.2019г./виж куриерското клеймо/ до
окончателното изплащане на вземането и направените съдебни разноски в размер на
25,00 лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта на длъжника А.В.П. е връчена по реда на чл.47 от ГПК.
На заявителя са дадени
указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е предявен, въз
основа вна който е образувано настоящето производство по гр.д.№ 437/2020г. по
описа на БСлРС.
С исковата
молба ищеца навежда доводи, че при
сключване на договор за револвиращ потребителски кредит CARD-15987896/17.05.2018г.
ответникът е дал съгласието си освен посочения усвоен кредит, да бъде
отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master
Card. На 12.07.2018г. е активирана кредитна карта CARD-15987896 с максимален кредитен лимит 2000,00 лв. Същият
представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява
посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания,
чрез терминални устройства и др. Върху усвоената сума се начислява годишна
лихва и такса за обслужване съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска. Ответника А.В.П. е преустановил редовното
обслужване на кредитната карта на 01.11.2018г. , когато е последното му плащане по нея, като балансът
на същата е в размер на минус 2311,35 лв. Въпреки многократни опити за контакт
и отправени покани да погаси задълженията, това не е сторено.
Към датата на подаване на заявление по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 1425/2019г. на РС-Б.С., задължението е в размер на
използвана главница- от 2257,38 лв. главница, възнаградителна лихва в размер на 53,97 лв. за периода от 01.11.2018г.
до 03.04.2019г. и мораторна лихва в размер 120,25
лв. за периода от 03.04.2019г. до 11.10.2019г.
В условията на евентуалност предявява осъдителен иск за посочените
суми.
С исковата молба са представени заверено копие от договор за револвиращ
потребителски кредит от CRЕХ-15987866/17.05.2018г., издаване и ползване на кредитна
карта № CARD-15987896, стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта, обратна разписка доказаваща предаване на кредитната карта и
покана за плащане на задължения по кредитна карта до А.В.П.,
без данни да е доставена и получана от длъжника.
Особения представител на ответника е
депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва
иска направил е възражения, но не е ангажирал доказателства, който поддържа и в
с.з.
От заключението на вещото лице по
допуснатата ССчЕ, което не е оспорено от страните и възприето от съда като
компетентно и безпристрастно се установява, че А.В.П.
с ЕГН ********** на
17.05.2018г. извършил покупка на стока на изплащане по револвиращ кредит по
договор CRЕХ-15987866 на
стойност 2040,12 лв. Към договора е получил погасителен план с падежни дати и
18 бр. месечни погасителни вноски в размер на 113,34 лв. за всяка вноска за периода от 01.07.2018г. до 01.12.2019г.,
посочен в заключението на експерта. На 17.05.2018г. ответника извършил покупка
на стока-смартфон APPLE Iphone 8 от търговски партньор „Технополис България“ ЕАД.
На 12.07.2018г. ответника е извършил
теглене на сумата от 200,00 лв. от ФАСВ АТМ 066624 656657 –Козлодуй. Също така
през периода на ползване на кредитната карта ответника е извършвал покупки на
стоки и услуги с нея.
Размера на задължението на ответника към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-29.10.2019г. е в следните
размери: 2257,38 лв. главница, възнаградителна лихва в размер на 53,97 лв. за периода от 01.11.2018г.
до 03.04.2019г., и мораторна лихва в размер 120,25 лв. за периода от 03.04.2019г. до 11.10.2019г.Експерта
посочил, че към датата на изготвяне на заключението задължението на ответника е
в следните размери: 2257,38 лв. главница, възнаградителна лихва в размер на 53,97 лв. за периода от 01.11.2018г. до 03.04.2019г. и мораторна
лихва в размер 517,32 лв. за периода
от 03.04.2019г. до 05.07.2021г.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
В производството по установяване
съществуването на вземането си, ищецът следва при условията на главно и пълно
доказване да установи договорната връзка с кредитополучателя и поръчителя,
размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на
правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
Предмет на делото е
сключен между страните договор за револвиращ кредит под формата на кредитна
карта MasterCard с максимален кредитен лимит 2000,00 лв., която
ответника активирал на 12.07.2018г. В договора за потребителски кредит, към
който е и Приложение за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15987896, фигурира
подписа на ответника, не е оспорен. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква
задължението да заплаща минимална месечна погасителна вноска, съобразно
усвоената сума. Ответника е преустановил редовното обслужване на кредитната
карта на 01.11.2018г., като баланса на същият е минус 2311,35 лв.
В случая ищецът е
доказал възникването и съществуването на правоотношението, както изпълнението
на задълженията си по него.
Особеният представител
на ответника направил в писменият отговор и в ход на устните сътезания
възражение, че липсват документи за реално получени суми от ответника, не са усвоени от него и не са излезли от патримониума на ищеца, поради
което пледира за отхвърляне на иска.
От заключението на вещото лице, което не
е оспорено от особеният представител на ответника ясно е отговорено, че
ответника А.В.П. на 17.05.2018г.
извършил покупка на стока на изплащане по револвиращ кредит по договор CRЕХ-15987866 на
стойност 2040,12 лв. На 17.05.2018г. ответника извършил покупка на стока-смартфон
APPLE
Iphone 8 от търговски партньор „Технополис България“ ЕАД, а
на 12.07.2018г. ответника е извършил
теглене на сумата от 200,00 лв. от ФАСВ АТМ 066624 656657 –Козлодуй. Освен това
през периода на ползване на кредитната карта ответника е извършвал покупки на
стоки и услуги с нея.
Следователно ответника
е получил картата, доказателство за което е приложената обратна разписка за
предаване на кредитната карта/л.31 от делото/ получена лично от ответника на 02.06.2018г.
При това положение
съдът намира възражението на особения представител на ответника за
неоснователно, тъй като обсъдените по-горе доказателства установяват по
безспорен начин, че именно ответникът е получил издадената от ищеца кредитна
карта и чрез използването й ясно и недвусмислено е изразил съгласието си по
предложените от кредитора конкретни клаузи на договора за револвиращ кредит, в
съответствие с уговореното между страните в т. 21 от договор CRЕХ-15987866/17.05.2018г.,
издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15987896.
Чрез усвояване на
сумата от 200,00 лв. и чрез използване на процесната кредитна карта е изпълнено
и задължението на ищеца за предоставяне на потребителски кредит на насрещната
страна по процесния договор.
В настоящия случай
съдът намира, че не са налице предпоставките за настъпила предсрочна
изискуемост на задължението на ответника по сключения между страните договор, тъй
като ищеца не посочва в исковата моба кога тя е настъпила и няма доказателства
за писмено уведомяване на ответника за предсрочно изискуемо вземането му. Към
датата на подаване на заявлението в съда-28.10.2019г./виж
куриерското клеймо/ всички погасителни вноски по договора са падежирали.
С оглед
изложеното, предвид и възприетите в заключението на вещото лице по съдебно -
счетоводната експертиза размери на задълженията на ответника, установи се
основателност на предявените искове, като основателно е и акцесорното искане за
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
При тези данни и с оглед установеното от
фактическа и правна страна съдът намира, че иска по чл.422 ГПК е основателен за
признаване за установено, че ответника А.В.П.
дължи на ищцовото дружество
следните суми: 2257,38 лв. главница,
дължима на основание сключен договор за револвиращ потребителски кредит CRЕХ-15987866/17.05.2018г.
за издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15987896, възнаградителна лихва в размер на 53,97 лв. за периода от 01.11.2018г.
до 03.04.2019г., мораторна лихва в размер 120,25
лв. за периода от 03.04.2019г. до 11.10.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 28.10.2019г./виж куриерското клеймо/ до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 851/31.10.2019г. по ч.гр.д.№ 1425/2019г. по описа
на РС-Б.С..
В условията на евентуалност е предявен
осъдителен иск, като от исковата молба става ясно, че ищецът предявява
осъдителната претенция в случай, че съдът отхвърли
УИ по чл.422 от ГПК поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване заповед по
чл.410 от ГПК. В случая това условие не
е осъществено, тъй като съдът приема, че към датата на подаване на заявлението
в съда-28.10.2019г.(виж куриерското клеймо) всички вноски по кредита са
падежирали и претендираните от ищеца искови суми се дължат от ответника.
След като съдът
уважава главният УИ, той не дължи произнасяне по
евентуално предявеният осъдителен иск.
РАЗНОСКИ:
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид
уважаването на исковете, ответника А.В.П. следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по настоящето исково производство
разноски в общ размер на 941,88 лв., от които: 141,67 лв.-заплатена държавна
такса за производството по делото, 300,00 лв.-възнаграждение на в.л., 100.00
лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и 400,21 лв. за назначаване особен представител на
ответника, съгласно приложеният списък с разноските по чл.80 от ГПК/л.82 от
делото/.
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014г. на
ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г., съдът който разглежда иска с правно
основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответника П.
следва да заплати на ищеца и сумата от 98,63 лв. –разноски по ч.гр.дело № 1425/2019г.
по описа на РС-Б.С..
С оглед гореизложеното съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
А.В.П.
с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес ***, че същият ДЪЛЖИ на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.№*********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление гр.С.1715, район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк С.,сгр.14,
представлявано от Д.Д.– заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.М.,
сумата от 2257,38 лв. главница,
дължима на основание сключен договор за револвиращ потребителски кредит CRЕХ-15987866/17.05.2018г.
за издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15987896, възнаградителна лихва в размер на 53,97 лв. за периода от 01.11.2018г.
до 03.04.2019г., мораторна лихва в размер 120,25
лв. за периода от 03.04.2019г. до 11.10.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 28.10.2019г./виж куриерското клеймо/ до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 851/31.10.2019г. по ч.гр.д.№ 1425/2019г. по описа
на РС-Б.С..
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.В.П. с ЕГН **********
*** и с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.№*********, чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.С.1715, район „Младост”,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк С.,сгр.14, представлявано от Д.Д.– заместник
управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.М., направените разноски по настоящото
исково производство по гр.д.№ 437/2020г. по описа на БСлРС в общ размер на 941,88 лв., както и сторените от ищеца разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 1425/2019г. по описа на БСлРС в общ размер на 98,63 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по
делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2
от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението,
след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1425/2019г. по описа на БСлРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(И. Йорданов)