№ 473
гр. Монтана, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20241630101310 по описа за 2024 година
Разглеждат се обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ,
чл.92, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ,,***‘‘ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.,,***‘‘ № 1 е предявил срещу ответницата С. М. И., ЕГН
********** с постоянен адрес: ***, обл.Монтана, ул.,,***‘‘ № 1
обективно кумулативно съединени установителни искове, за признаване за
установено, че съществуват следните вземания на дружеството-ищец към
ответника, дължими по сключения между страните рамков Договор №
*********/07.12.2016 г. и приложения към него за предоставяне на
електронни съобщителни услуги,както следва:
-сумата от общо *** лв., формирана, както следва:1./ 199,36 лв.-цената
на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни
услуги за отчетния период от 23.03.2021 г. до 22.09.2021 г./период на
изискуемост на задължението от 26.04.2021 г. до 13.11.2021 г./;
-453,48 лв. неустойки, начислени за едностранно прекратяване на
рамковия договор № ********* за услугите по партида № М***, по вина на
абоната при условията на чл.54.12 от ОУ и начислена съгласно
разпоредбите за отговорност на Приложение № 1 към Договора, ведно
със законната лихва върху цялото вземане, считано от 25.03.2024 г.до
окончателното изплащане на сумата;
1
-163,27 лв.-мораторна лихва, начислена върху общата сума от *** лв., за
периода от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане
по всеки отделен документ до 24.03.2024 г. вкл.
Претендира деловодни разноски по реда на чл. 78, ал.1 от ГПК.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В законния
едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответната
страна. Исковете се оспорват в цялост, като неоснователни. Ответницата
оспорва въобще да е сключвала посочения договор за мобилни услуги с
ищцовото дружество с приложенията. Твърди, че положеният подпис не
е нейн в следните приложени към исковата молба документи: Приложение №
1 към Договор № *********, както и Допълнение към приложението;
Анекс към Договор № *********, както и допълнение към анекс. Не била
ползвала твърдяните мобилни услуги, никога не била ползвала и не знаела как
се ползва интернет.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. чл.12 от ГПК, въз основа на
закона и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно
разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството, в
установения срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
Разгледани по същество: искът за 199,36 лв. неплатени суми за
месечни абонаментни такси е изцяло основателен; искът за мораторна лихва е
частично основателен, а искът за неустойка е изцяло неоснователен.
Доказателствата по делото са писмени.
По делото е видно наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по Договор № *********/07.12.2016 г. и
приложения към него за предоставяне на електронни съобщителни
услуги. Ответницата не успя да докаже възраженията си, че не е подписала
договора и не е ползвала услугите, като по нейна вина не бе изслушано
заключение на съдебно-графологична експертиза по делото. Съгласно чл. 20а,
ал.1 от ЗЗД ,, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили‘‘.
Това се установява и от приложения Договор към исковата молба ведно с
приложения.
Видно от приложените по делото писмени доказателства, вкл.
фактури/които са редовни от външна страна и съдържат изискуемите се
реквизити/ на ответницата са надлежно доставяни от ищеца ,,***‘‘ЕАД, ЕИК:
*** мобилни услуги за процесния период. За посочените услуги, доставени от
2
дружеството- ищец, ответника дължи съответните цени на услугите,
предвидени от доставчика на мобилни услуги и договорени между страните.
Водим от горното, съдът намира, че е налице договорно неизпълнение
по възникналата облигационна връзка между страните по смисъла на чл. 79,
ал.1 от ЗЗД от страна на ответницата И., която е неизправна страна по
Договора. От друга страна в процеса се установи, че дружеството-ищец
,,***‘‘ЕАД, като изпълнило своята част от облигационните правоотношения, а
именно доставка на мобилни услуги, се явява изправна страна по договора,
поради което има право да претендира да й бъдат изплатени исковите суми.
Сумите са изискуеми и не са погасени и към настоящия момент.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че установителният иск за
сумата от 199,36 лв., като изцяло основателен и доказан, следва да се уважи.
Върху горното вземане съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД се дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за претендирания
период е в размер от 49,86 лв.
Относно иска за неустойка:
Процесният Договор е прекратен предсрочно и едностранно съгласно
ОУ поради неплащане от страна на потребителя За определен период на
дължимите по Договора суми и е начислена неустойка в размер на 453,48 лв..
Съгласно чл. 92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват.
Неустойката има три основни функции: обезпечителна,
обезщетителна и санкционна. Съдът намира, че в случая ищецът не доказва в
процеса да е претърпял вреди в такъв размер, за да претендира толкова голяма
неустойка, която дори е в по-голям размер от самите вземания по Договора за
предоставените от ищеца услуги. В този смисъл клаузата за неустойка е
неравноправна клауза, облагодетелстваща по-силния икономически субект и
водеща до неоснователното му обогатяване за сметка на потребителя. На
следващо място, с уговарянето на едностранно прекратяване на Договора за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане с изминаването
на определено време, през което потребителят не е направил плащания по
Договора за съответните услуги, се нарушава императивната разпоредба на
чл. 87, ал.1 от ЗЗД- на длъжника не е бил даден подходящ срок за изпълнение с
3
предупреждение, че след изтичането му договорът ще се счита за развален.
Съдът намира, че предвид гореизложеното клаузата за неустойки в
процесния договор е нищожна на осн. чл. 26, ал.1, предл. 1 и 3 от ЗЗД- поради
противоречие със закона и накърняваща добрите нрави, поради което
вземането за неустойки по нищожна клауза не е дължимо от страна на
ответника.
Водим от горното, съдът намира, че установителният иск за
неустойки, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на
,,***‘‘ЕАД следва да бъдат присъдени направените разноски в -както тези,
направени в настоящото исково производство, така и тези, реализирани по
ч.гр.д.№ 713/2024 г. по описа на МРС, съразмерно с уважения размер на
исковете и съгласно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК на
ищцовото дружество.
Водим от горното съдът, на осн. чл.235, ал.2 от ГПК,вр. чл. 422, ал.1 от
ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от
ЗЗД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват вземания на
,,***‘‘ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и район на управление-гр.София,
район,,***‘‘, ул.,,***‘‘№ 1 КЪМ С. М. И., ЕГН ********** с постоянен
адрес: ***, обл.Монтана, ул.,,***‘‘ № 1 дължими по сключения между
страните рамков Договор № *********/07.12.2016 г. и приложения към
него за предоставяне на електронни съобщителни услуги, както следва:
-199,36 лв.-цената на месечни абонаментни такси и предоставени
електронни съобщителни услуги за отчетния период от 23.03.2021 г. до
22.09.2021 г./период на изискуемост на задължението от 26.04.2021 г. до
13.11.2021 г./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.03.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането;
- 49,86 лв. мораторна лихва за периода от датата, представляваща
първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до 24.03.2024 г.
вкл. , като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва в
останалата му част над уважения до предявения размер на иска от 163,27 лв.,
4
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният установителен иск по чл. 92, ал.1 от
ЗЗД за 453,48 лв. неустойки, начислени за едностранно прекратяване на
рамковия договор № ********* за услугите по партида № М***, по вина на
абоната при условията на чл.54.12 от ОУ и начислена съгласно
разпоредбите за отговорност на Приложение № 1 към Договора общ размер
неустойки, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
25.03.2024 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК С. М. И., ЕГН **********
с постоянен адрес: ***, обл.Монтана, ул.,,***‘‘ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на
,,***‘‘ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и район на управление-гр.София,
район,,***‘‘, ул.,,***‘‘№ 1, сумата от общо 41 лв. деловодни разноски,
направени в исковото производство, както и общо 22,88 лв. направени
разноски в заповедното ч.гр.д.№ 713/2024 г. по описа на РС- Монтана-
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Монтана в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5