Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №9
гр. ВРАЦА,10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в
публичното заседание на 17.10.2019г. , в състав:
Председател:Пенка Т.Петрова
в присъствието на:
прокурора секретар
М.Ценова,
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
гр. д. № 378 по
описа за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
И.П.К. ***,е
предявил против В.Н.П. *** установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, за признаване за установено,че не дължи на ответника – взискател по
изп.д.№ 216/2017г. по описа на ЧСИ Н.П.,рег.№ 847,с район на действие СГС, сума
в размер на 37500 лв.,от които олихвяема сума ,считано от 12.09.2006г.в размер
на 14763,65лв.-главница,сума в размер на 19909,24лв.-лихва за забава,считано от
12.09.2006г.до датата на предявяване на настоящия иск/06.03.2019г./,и общо сума
в размер на 2827,11лв.,представляваща такси по съдебното изпълнение.Поддържа се
на първо място,че ищецът не дължи процесните суми,тъй като никога не е
подписвал записи на заповед в полза на ответника,каквото е изпълнителното
основание,въз основа на което е издаден изп.лист на основание чл.237 ал.1 б.“е“ ГПК/отм./,въз основа на който е образувано изп.дело.При условията на
евентуалност се поддържа,че ищецът не дължи сумите на ответника,поради
погасяване на вземанията по давност още при предявяването им - 12.09.2006г.
При проверка
редовността на исковата молба,съдът е
констатирал,че същата отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК,и,че предявения иск е допустим,и е постановил администриране на същата.
Препис от исковата молба с всички
приложения е изпратен на ответника,с указания,че в едномесечен срок от
уведомяването може да подаде писмен отговор със съдържанието,визирано в чл.131
ал.2 ГПК.
В срока за отговор е постъпил такъв
от ответника,с който оспорва изцяло предявения иск и изложените в исковата
молба факти и обстоятелства по делото.Поддържа се,че вземанията са
дължими,записите на заповед са подписани от ищеца и приподписани от съпругата
му.Вземанията не са погасени по давност,тъй като давността е била прекъсвана с
предприемане на изп.действия от страна на кредитора,след което е отпочвала да
тече нова давност.Изп.дело против длъжника-ищец било образувано още през
2006г.-№ 115/2006г.по описа на ЧСИ В.Й.,с район на действие ОС Враца,прекратено
на 09.01.2010г.на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.На 28.05.2010г.било образувано
изп.д.№ 337/2010г.по описа на ЧСИ Н.П.,с район на действие СГС,по което били
извършвани изп.действия,и което също било прекратено на основание чл.433 ал.1
т.8 ГПК на 20.04.2017г.,след което е образувано последното изп.дело №
216/2017г.по описа на ЧСИ Н.П..По последното изп.дело длъжникът бил превел
доброволно сума в размер на 801,16 лв.,с което действие бил признал дълга и
давността била прекъсната.
Обективно е съединен и иск с правно основание чл.55 ал.1 т.1 предл.1 ЗЗД за
заплащане на сумата 801,16 лв.неправилно и без осноование събрана от ЧСИ след
наложен запор от него по изпълнителното дело.
С определение от 07.03.2019г.е допуснато обезпечение на предявения главен
иск,като е наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп.д.№
216/2017г.по описа на ЧСИ Н.П.,рег.№ 847,с район на действие СГС”,а с
определение от 13.03.2019г.ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски
в производството.
Делото е било образувано пред СГС.След направено възражение за неподсъдност
от страна на ответника,производството по делото е било прекратено и делото
изпратено по подсъдност на ВрОС.
По делото са събирани писмени доказателства.По искане на ищеца е допусната
и назначена специализирана счетоводна експертиза.
С исковата молба е приложено удостоверение,издадено от ЧСИ Н.П. по изп.д.№
216/2017г.,в което са отразени дължимите суми по изпълнителното дело към дата
18.02.2019г.,които съвпадат с претенцията в настоящето производство,както и
удостоверение,издадено от същия ЧСИ и по същото изп.дело,от което е видно,че
платените от длъжника суми възлизат на 801,16 лв.,които са преведени по сметка
на ответника-взискател.Представена е поканата за доброволно изпълнение до
длъжника-ищец,и изп.лист,въз основа на който е образувано изп.дело,издаден по
ч.гр.д.№ 1714/2006г. по описа на РС Враца.Представени са и други писмени
доказателства от ищеца,неотносими към предмета на спора.
С отговора са представени молбата за образуване на първото изп.дело пред
ЧСИ В.Й.,съобщението на последния за прекратявне на изп.дело на осн.чл.433 ал.1
т.8 ГПК,молбата за образуване на изп.дело от 2010 година,ПДИ по същото
изп.д.,молба от 21.03.2012г.,запорно съобщение от 19.09.2012г.,ПДИ от
22.10.2012г.,постановление за прекратяване на изп.дело,образувно през 2010г. -
№ 337/2010г.на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК,молбата за образуване на
последното изп.д.№ 216/2017г.по описа на ЧСИ Н.П.,ПДИ и запорни съобщения по
същото дело,4 бр.преводни нареждания за превод на суми от Пощенска банка по
сметка на ЧСИ Н.П. по изп.д.№ 216/2017г.от сметка на длъжника-ищец.С писмо от
10.07.2019г.РС Враца е уведомил съда,че ч.гр.д.№ 1714/2006г.е унищожено,поради
изтичане на давностния срок.Представено е удостоверение,издадено от ОББ АД
гр.София,от което е видно,че във връзка с наложен запор по изп.д.№
216/2017г.Банката е наредила служебно преводи в общ размер на 801,16 лв.от
сметка на ищеца по сметка на ЧСИ Н.П..
По делото,както се изложи е назначена и изслушана и съдебно счетоводна
експертиза,която е дала заключение за законната лихва върху присъдените по
изп.лист суми от 12.09.2006г.до предявяване на исковете – 06.03.2019г.
При така изяснената фактическа обстановка,настоящият състав намира
предявения установителен иск на първото поддържано основание за неоснователен и
недоказан.Видно от данните по делото,конкретно писмо на РС Враца от 10.07.2019г.,ч.гр.д.№ 1714/2006г.по описа на
съда е унищожено поради изтичане на законовия давностен срок за съхраняване на
делото,като са унищожени всички документи по него,вкл.и записите на заповед от
05.07.1999г./два бр./ и от 05.03.1999година,като несъдебно изпълнително
основание,послужили като основание за издаване на изп.лист.
На второто поддържано основание – погасителна давност,настоящият състав
намира предявения иск за основателен и доказан.Основателни са доводите на ищеца,че
вземането на кредитора – настоящ ответник е било погасено по давност още при
подаване на заявлението за снабдяване с изп.лист по чл.237 б.”е” ГПК/отм./.Вземанията
на ответника срещу ищеца произтичат от записи на заповед от 05.07.1999г./два
бр./ и 05.03.1999г.-третия,съгласно отразеното в издадения изп.лист с падежи
съответно 05.08.1999г./първите два/ и 05.04.1999г.-третия.Съгласно чл.531 ал.1 ТЗ вр.чл.537 ТЗ исковете по записа на заповед срещу издателя се погасяват с
тригодишна давност от падежа.С оглед падежите на издадените записи на
заповед,вземанията са били погасени по давност към 05.08.2002г.и
05.04.2002г.,т.е.доста време преди подаване на молбата за издаване на изп.лист
по ч.гр.д.№ 1714/2006г.на несъдебно изп.основание,в случая на основание чл.237 ал.1 б.”е” ГПК
/отм./.Вземането срещу издателя на записа на заповед се погасява с три годишна
давност и в случая,когато кредиторът се е снабдил с изп.лист по реда на чл.242 ГПК/отм.//Р № 45/30.03.2017г.гр.д.№ 61273/2016г.4-то ГО/.Отделен е въпроса,че вземанията
се явяват погасени по давност и при приложение на общата 5 годишна погасителна
давност.От приложените молба за образуване на изп.дело от 25.09.2006г. и
съобщение за прекратяване на изп.д.№ 115/2006г.по описа на ЧСИ В.Й. от
09.01.2010г.,се установява,че от образуване на изп.дело/2006г./ до прекратяването
му/2010г./ не е извършвано никакво изп.действие,при което дори да се приеме,че
към датата на образуването му вземането не
е било погасено,то при бездействието на кредитора се е погасило с изтичане
на 3 години от издаването на изп.лист.Вземанията са били погасени и към датата
на образуване на изп.д.№ 337/2010г. и изп.д.№ 216/2017г.по описа на ЧСИ Н.П.,рег.№
847,независимо какви изп.действия са били предприемани по тях.Неоснователни и
недоказани са доводите на ответника за прекъсване на давността.Доказателства в
тази насока не са ангажирани,а и такива биха били неотносими към предмета на
спора,при положение,че при образуване на изп.д.№ 216/2017г.вземането е било
погасено по давност.Не е налице признание на вземането от страна на ищеца,тъй
като от доказателствата по делото по категоричен начин се установява,че
удържаните от ищеца суми са резултат от наложен от ЧСИ запор,а дори да се
възприеме становището на ответника,че с плащане на сумите ищецът бил признал
вземането,то становището,че давността е прекъсната с плащанията е неоснователно,тъй
като се прекъсва давност,която не е изтекла,а в конкретния случай,както се
изложи давността е била изтекла още през 2002 година .
С оглед изложеното предявения установителен иск се явява основателен и
доказан и като такъв следва да се уважи,като се приеме,че вземанията на
ответника към ищеца,произтичащи от посочените по-горе записи на заповед са
погасени по давност и ищецът на това основание не дължи сумите по изп.лист,въз
основа на които е образувано последното изп.дело № 216/2017г.по описа на ЧСИ Н.П.
в размер на 1463,65 лв.-главница по издадените записи на заповед и законна
лихва върху главницата от 12.09.2006г.до 06.03.2019г.в размер на 19162,74 лв.по
първи вариант от заключението на вещото
лице,както и всички такси разноски по изпълнителното дело.
Основателен и доказан се явява и обективно съединения иск с правно
основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД за удържаната и преведана на ответника сума в
размер на 801,16 лв.При липса на задължение,поради погасяване по давност на
вземането на ответника плащането е без основание и ответникът следва да бъде
осъден да заплати/върне/ тази сума на ищеца.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените от
него разноски в производството в размер на 2274 лв.и такса в полза на ВрОС в
размер на 1530 лв.
Водим от горното,ВрОС
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,че И. П. К. *** не
дължи на В.Н.П. *** сумите по изп.д.№ 216/2017г.по описа ЧСИ Н.П.,рег.№ 847,с
район на действие СГС в размер на 14763,65 лв.-главница,произтичаща от записи
на заповед от 05.07.1999г./два бр./ и 05.03.1999г.-третия съгласно отразеното в
издадения изп.лист с падежи съответно 05.08.1999г./първите два/ и
05.04.1999г.-третия,ведно със законната лихва върху вземанията по записите на
заповед,считано от 12.09.2006г.до окончателното им изплащане,която до
06.03.2019г.възлиза на 19162,74 лв.,ведно с таксите и разноските по
изпълнението.
ОСЪЖДА В.Н.П. *** да заплати на И.П.К. *** на основание чл.55 ал.1 т.1 ЗЗД
сумата 801,16 лв., платена без основание по изп.д.№ 216/2017г.по описа на ЧСИ
Н.П.,рег.№ 847,с район на действие СГС и сумата 2274 лв.разноски в настоящето
производство,а в полза на ОС Враца – да заплати д.такса в размер на 1530 лв.
Решението подлежи на обжалване пред АС София в двуседмичен срок от
уведомяването на страните.
Окръжен съдия: