№ 2373
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330205507 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалвано е Наказателно постановление № 639013-
F645797/02.06.2022г. издадено от **** на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП- Пловдив, с което на **** е наложена имуществена санкция в размер на
500 лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.1 ЗДДС.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество. Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства,
обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна.
Във връзка с извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на
15.12.2021 г. се установило, че **** булстат ********* регистрирано по
ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на справка –
декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен
период 01.11.2021г. - 30.11.2021г. до 14.12.2021г. включително. Справка-
декларация по чл.125 от ЗДДС не са подадени в ТД на НАП гр. Пловдив към
1
момента на съставяне на АУАН.
Гореизложената фактическа обстановка се доказа от събраните по
делото доказателства: както писмени, така и показания на актосъставителя-Г.
, която в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН.
При санкциониране на дееца за извършеното нарушение на чл. 125,
ал.5 ЗДвП е допуснато нарушение на материалния закон. В тази връзка следва
да се съобрази, че според: -чл. 125, ал.1 ЗДДС „За всеки данъчен период
регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-
декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124“ -чл. 125,
ал.3 ЗДДС „Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице
подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период“ -чл.
125, ал.5 ЗДДС „Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се
подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за
който се отнасят“ -чл. 179, ал.1 ЗДДС „Лице, което, като е длъжно, не подаде
справкадекларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2,
отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер
от 500 до 10 000 лв.“
Безспорно е в теорията и съдената практика, че нарушението по чл. 125,
ал.5 ЗДДС е на просто/формално извършване, като съставомерната форма на
изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни задължението
да се подадат в указания в закона срок посочените в правната норма данъчни
документи. Редакцията на нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС поставя въпроса, ако
за един и същ данъчен период данъчно задълженото лице не подаде повече от
един от изброените данъчни документи дали то върши няколко отделни
нарушения или едно единно нарушение, при налично усложнение от
фактическа страна, състоящо се в едновременно осъществяване на повече от
една от алтернативно предвидените форми на изпълнителното деяние. По
аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по
тълк. д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно
решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълк. д. № 6/2016 г. на Върховен
административен съд, Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. по тълк. д.
№ 3/2021 г. на Върховен административен съд, изводът дали деецът е
извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по
смисъла на чл. 18 ЗАНН следва да се направи на база съвкупна и комплексна
преценка: -дали в конкретния случай деецът е извършил едно или няколко
самостоятелни действия и/или бездействия като проявна форма на
изпълнителното деяние; - дали установените противоправни
действия/бездействия са относими към неизпълнение на самостоятелни
правни задължения, имащи отделен и обособен характер и предмет. В
процесния случай задълженията за подаване на справка декларация и
отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и
обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане
на една и съща цел-надлежно отчитане пред приходната администрация на
2
данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за
съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за
възстановяване/.
Задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни
регистри съгласно нарочната законодателна воля се изпълняват заедно и
едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията и
реда на ДОПК- чл. 125, ал.7 ЗДДС. Иначе казано, законодателят е поставил
задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното
облагане данни, като по императивен път е установил формата на
деклариране и способът за това. Така поставеното задължение не търпи
частично изпълнение. Още повече, че частично изпълнение е и технически
невъзможно, доколкото е ноторно известно, че електронната платформа на
НАП, чрез която се изпълнява задължението по чл. 125, ал.7 ЗДДС не допуска
отделно подаване и приемане на справка декларация без отчетни регистри и
на отчетни регистри без справка декларация.
От гореизложеното следва, че изпълнението на законовото задължение
за подаване на справка декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез
едно действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява
единно деяние под формата на едно противоправно бездействие . Тоест,
подаването на отчетни регистри без справка-декларация или на справка-
декларация без отчетни регистри в законоустановения срок представлява едно
противоправно бездействие, в нарушение на една материално правна норма-
чл. 125, ал.1 ЗДДС и води до един и същ противоправен резултат-
недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона. Именно за
това нарушение, под формата на бездействие в санкционната норма на чл.
179, ал.1 ЗДДС е предвидена санкция от 500 до 10 000 лв. за юридическите
лица.
В този смисъл фактически състав обосновава извода, че нарушението
може да бъде в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние -
недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън
законоустановения срок, но при всички случаи се върши едно единно
нарушение, за което следва на основание чл. 18 ЗАНН да се наложи една
единна санкция в рамките на един наказателен процес.
В случая обстоятелството, че деецът може да е осъществил повече от
една от алтернативно изброените форми на изпълнителното деяние (да не е
подал за един и същи данъчен период едновременно и справка декларация и
отчетни регистри и/или vies декларация) по силата на изричната
законодателна воля, въплътена в нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС, следва да се
отчете при индивидуализация на налаганата единна санкция в рамките от 500
до 10 000 лева, а не да бъде основание за налагане на различни санкции за
едно и също нарушение, при това в различни и самостоятелни производства.
Именно горното правило се явява нарушено в процесния случай, доколкото
на настоящия състав е служебно известно, че има издадено и АУАН и НП , с
които същият субект е наказан за неподаване на отчетни регистри за същия
данъчен период 01.11.2021г.-30.11.2021г.
3
Предвид гореизложено следва да се приеме, че в нарушение на
материалния закон, административно наказателната отговорност на наказания
субект е незаконосъобразно мултиплицирана .Тъй като за едно и също
нарушение, макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са
му наложени две отделни санкции, в два отделни наказателни процеса.
Изрично следва да се отбележи, че в случая порока в дейността на
наказващия орган не касае нарушаване на принципа non bis in idem и в този
смисъл е изцяло ирелевантно кое НП е издадено първо и дали някое е влязло в
сила. В случая става дума за нарушение на материалния закон конкретно на
императивната норма на чл. 18 ЗАНН, според която: -за едно нарушение се
налага едно наказание; -при повече от едно нарушение се налага отделна
санкция за всяка от тях.
Гореизложеното влече извод за незаконосъобразност и на двете НП,
независимо от поредността на издаването и евентуално на съдебните
произнасяния по тях. В този смисъл е и трайната практика на
административен съд .
Допуснатият порок в дейността на наказващия орган в случая е довел
до влошаване на материално правното положение на наказания субект,
поради налагане на санкция в двоен размер, без да са спазени правилата за
нейната индивидуализация в зависимост от степента на засягане на
защитаваните обществени отношения.
ПО РАЗНОСКИТЕ
В конкретния казус липсва претенция за разноски от страна на
жалбоподателя , поради което и съдът не дължи произнасяне.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 639013-F645797/02.06.2022г.
издадено от **** на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с което
на **** с идентификационен номер ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.1
ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5