Определение по дело №1320/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 143, ал. 3 АПК.

Образувано е по молба с вх. номер 266 от 10.01.2024г., подадена от С. Д. Х. – ст. юрисконсулт в ТД на НАП Пловдив, в качеството на процесуален представител на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП с искане да бъде допълнено постановеното по делото Определение с номер 50 от 04.01.2024г., като се присъдят разноски в полза на молителя. Сочи се, че в случая е приложил чл. 143, ал. 3 АПК, доколкото делото е били прекратено, а молителят е представил становище по сезиралата съда жалба и е представил списък с разноски.

В предоставения от съда срок за писмен отговор не е депозиран такъв от И.Д.Г..

Молбата е депозирана в предвидения преклузивен срок от процесуално легитимирано лице, поради което съдът намира същата за допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна, поради следното:

И.Д.Г. е подал жалба срещу Заповед за налагане на ПАМ с номер ФК 463-1700441 от 07.11.2023г. на Н-к отдел „Оперативни дейности“ Пловдив. Жалбата е изпратена до Административен съд – Хасково, с оглед разпоредбата на чл. 152, ал. 2 АПК. Към жалбата е приложено и становище на административния орган, в което са изложени твърдения за неоснователност на жалбата.

С разпореждане 3759 от 08.12.2023г. съдът е оставил без движение жалбата, като е указал на жалбоподателя в 7 дневен срок от получаване на съобщението да отстрани допуснатите нередовности в нея, като внесе дължимата държавна такса от 10,00 лв. Поради неизпълнение на указанията на съда в срок съдът е постановил Определение с номер 50 от 04.01.2024г., с което е оставил без разглеждане жалбата на И.Г. и е прекратил производството по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че разноски в полза на административния орган не се дължат. В действителност чл. 143, ал. 3 АПК урежда, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение. За да се приложи тази разпоредба е необходимо да са налице конституирани две страни в производството – жалбоподател и ответник. Страната „ответник“ се конституира едва след изрично определение на съда – чл. 154 АПК, в тази връзка, като след това му се дава възможност в 14 дневен срок от получаване на съобщението да подаде становище по жалбата. Т.е. административният орган в случая е трябвало единствено да изпрати жалбата на жалбоподателя до съда, като едва след конституирането му като страна е следвало да представи становище по жалбата. Подаването на становище към администрирането на жалбата се явява преждевременно извършено действие. Ако съдът допусне дължимост на разноски при направено преждевременно подаване на становище по жалба, то ще е налице предварително натоварване на жалбоподателя с разноски по делото, което е несправедливо и правно недопустимо.

На страната на административния орган биха се дължали разноски, ако производството се прекрати едва след конституирането му като страна по делото в качеството на „ответник“.

Воден от горното, съдът:

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. номер 266 от 10.01.2024г., подадена от С. Д. Х. – ст. юрисконсулт в ТД на НАП Пловдив, в качеството на процесуален представител на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП с искане да бъде допълнено постановеното по делото Определение с номер 50 от 04.01.2024г., като се присъдят разноски в полза на молителя.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от получаването му пред Върховен административен съд. .

Съдия: