№ 63
гр. гр. Червен бряг, 01.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Марияна Ц. Тодорова
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно
наказателно дело № 20234440200120 по описа за 2023 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН
В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от С. И. Й., с ЕГН ********** с адрес:
................ подадена чрез адв. И. В. от ПлАК по реда на чл. 59 от ЗАНН против НП № 22-
0374-000164/13.03.2023 г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя му е наложено
административно наказание – „ГЛОБА“ в размер на 200.00 /двеста/ лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за това, че на 20.10.2022 г. в 12:05 ч. в
................, общ. Червен бряг на кръстовището образувано от ул. „Петко Христов Петков“ и
ул. „Цвятко И.“ управлявал лек автомобил – „................“ с рег. № ................ негова
собственост, като автомобила е със служебно прекратена регистрация на 05.04.2022 г.
справка ОДЧ. Настоящото наказателно постановление е издадено въз основа на
постановление за прекратяване на наказателно производство на прокурор от РП – Плевен.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – редовно призован в съдебно заседание, не се явява лично за него
адв. И. В. от АК Плевен. Поддържа жалбата. Счита, че подзащитният му не е извършил
вмененото му нарушение, тъй като никога и по никакъв начин, нито той, нито собственика
са уведомявани за служебно прекратената регистрация. Позовава се на представените
писмени и гласни доказателства.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, редовно
призован не се представлява.
1
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за
установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Обжалваното Наказателно постановление № 22-
0374-000164/13.03.2023 г. на Началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг е
получено от жалбоподателя на 23.03.2023 г. Жалбата, видно от печата върху нея е подадена
на 27.03.2023 г., т.е. в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано
лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Разгледана по същество същата е основателна.
Актосъставителят и свидетелят по акта, редовно призовани, вземат становище по жалбата
и поддържат направените констатации в съставения АУАН.
Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност
на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган, като производство
е образувано по реда на чл. 36 от ЗАНН.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната
съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът
приема за установено следното:
От фактическа страна: Съставен е АУАН с-я GA с бл. № 792238 от 20.10.2022 г., затова, че
на същата дата в 12:05 ч. в ................, общ. Червен бряг на кръстовището образувано от ул.
„Петко Христов Петков“ и ул. „Цвятко И.“ жалбоподателя С. И. Й. управлявал лек
автомобил – „................“ с рег. № ................ негова собственост, като автомобила не със
служебно прекратена регистрация на 05.04.2022 г. справка ОДЧ, нарушение на чл. 140, ал.1
от ЗДвП. Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел при установяване
на нарушението му, предявен му е и същия го е подписал. В срока по чл.44 от ЗАНН
жалбоподателя не е депозирал възражения пред АНО. Съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка АНО издал обжалваното НП като е възприел
изцяло констатациите съдържащи се в АУАН, като наложил на жалбоподателя за нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца. Разпитан в хода на
съдебното производство в качеството на свидетел е актосъставителя С. В. В., който
потвърждава изложената в акта фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на
свидетеля, тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и
непротиворечиви. В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по
делото и тези по АНП. По повод констатираното и с оглед преценката за съставомерност на
деянието по чл.345, ал.2 вр. с ал.1 от НК е образувана пр.пр. в РП – Плевен № 1460/2023 г.,
която е завършила с Постановление за прекратяване на наказателно производство от
10.03.2023 г. В същата е отбелязано, че основен мотив за прекратяване на наказателното
производство е липсата на знание от страна на С. Й. за служебно прекратената регистрация,
2
а от там и от субективна страна на деянието, като изрично е отбелязано, че липсват каквито
и да е данни същия да е бил уведомяван за служебно прекратената регистрация на
управляваното от него МПС.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетеля С. В. В. дадени в хода на съдебното
следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда
по реда на чл.283 от НПК.
При така установената фактическа обстановка Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От правна страна: АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган – Началник сектор към
ОДМВР Плевен, с-р Пътна полиция Плевен, съгласно приложената Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от
компетентно лице, съгласно същата заповед. АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата
отмяна само на това основание. В хода на административно – наказателното производство
не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Административно –
наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена разпоредба
чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от
право да се управлява МПС за срок от шест до дванадесет месеца на водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за деяние, което не е
извършил по следните съображения:
По делото не се спори, че С. И. Й. на 20.10.2022 г. в 12:05 ч. в ................, общ. Червен бряг
на кръстовището образувано от ул. „Петко Христов Петков“ и ул. „Цвятко И.“ управлявал
лек автомобил – „................“ с рег. № ................ негова собственост, като автомобила е бил
със служебно прекратена регистрация на 05.04.2022 г., видно от справка ОДЧ при РУ –
Червен бряг. Въз основа на събраните доказателства безспорно се установява и
обстоятелството, че към момента на извършване на нарушението, автомобилът е бил със
служебно прекратена регистрация на 05.04.2022 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Доводите на жалбоподателят са, че не е знаел, че регистрацията на автомобила е била
3
прекратена, като видно от Постановление за прекратяване на наказателно производство от
10.03.2023 г. по пр.пр. № 1460/2023 г. на прокурор от РП – Плевен, е че липсват каквито и да
е данни същия да е бил уведомяван за служебно прекратената регистрация на управляваното
от него МПС.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че са налице всички елементи от
обективната страна на състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В същото време
обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на
задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС,
които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният
от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото
производство не бяха представени и не се събраха. За факта на прекратяване на
регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме действия по
възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия
нарушаващи разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от
уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция“. В конкретния случай при
служебното прекратяване на регистрацията, собственикът, респективно водачът, на
съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на
регистрацията ако не е уведомен за това. Регистрацията и дерегистрацията на МПС са
уредени в Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в
движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени
от тях, но за да бъде законосъобразно каквото и да е действие по реда на тази Наредба
винаги следва да бъде уведомен собственика на превозното средство от съответните органи
на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация. При извършеното
прекратяване на регистрацията органа орган не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал.
11 да изиска и получи регистрационните табели. Липсата на уведомяване и наличието на
поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. За разлика от
разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, съгласно която се губи придобитата правоспособност
по силата на закона, с отнемането на всички контролни точки, без да е необходимо някакво
отразяване или произнасяне от контролните органи, прекратяването на регистрация на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона с изтичане на
съответния срок, а е факт след извършено от контролните органи отбелязване в
автоматизираната информационна система. В тази връзка е и изискването на чл.143, ал.10 от
ЗДвП собственикът на ППС да бъде уведомен. Липсата на субективна страна от състава на
нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя
несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена
служебно и кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява
по пътищата, отворени за обществено ползване.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице
4
елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било
доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя
нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е
ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140 ал.1
от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва да се отмени.
По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е
направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 400.00 лева, сторени за
заплащане на адвокатско възнаграждение, същите са в минимално определения в чл.18, ал.4
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер. По
делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран
размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е
удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е
основателна в пълния си размер. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на
чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от
допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени
върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е
ОД на МВР – Плевен, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от
чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 г. на
Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 22-0374-000164/13.03.2023 г. на
Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на С. И. Й., с ЕГН ********** с адрес: ................ е наложено
административно наказание – „ГЛОБА“ в размер на 200.00 /двеста/ лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за това, че на 20.10.2022 г. в 12:05 ч. в
................, общ. Червен бряг на кръстовището образувано от ул. „Петко Христов Петков“ и
ул. „Цвятко И.“ управлявал лек автомобил – „................“ с рег. № ................, като автомобила
е със служебно прекратена регистрация на 05.04.2022 г., видно от справка ОДЧ, нарушение
на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
– ПЛЕВЕН да заплати на С. И. Й., с ЕГН ********** с адрес: ................ сумата от 400.00
5
(четиристотин) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
административен съд по реда на Административно процесуалния
кодекс, в 15 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
6