РЕШЕНИЕ
№ 577
гр. Перник, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720100716 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба на М. В. Д., с ЕГН: ********** от гр. П., кв. „Д. м.“, бл. **,
ап. ***, вх. Д чрез адв. С. И. от АК-Перник, срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ , с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се иска да
бъде признато за установено, че ищцата НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от
1511,77 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия периода
от 01.12.2009 г. до 30.04.2013 г., сумата от 417,66 лева – обезщетение за забава за периода от
31.01.2010 г. до 29.05.2014 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.05.2014 г. до окончателното й плащане, сумата от 38,59 лв., съставляваща държавна такса
и сумата от 100 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 01.10.2014 г. въз основа на влязла в сила заповед по ч.гр.д. №
3535/2014 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по изп.д. №
2091/2017 г. и изп.д. № 505/2022 по описа на ЧСИ С. Б., поради погасяване на сумите по
давност. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и обезщетение за забава за
съответните периоди били начислени от ответника за топлоснабден имот. Доколкото същите
не били заплатени ответното дружество подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ищеца, като в тази връзка било образувано ч.гр.д.
№ № 3535/2014 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на последното била издадена заповед
за изпълнение като с нея наред със сумите за главница и обезщетение за забава в полза на
дружеството били присъдени и разноските по делото. След влизане в сила на заповедта за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № № 3535/2014 г. по описа на Пернишкия РС
за вземанията по заповедта на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от 01.10.2014
г. За събиране на вземанията си дружеството образувало изп.д. № 2091/2014 г. по описа на
ЧСИ С. Б. по молба на ответното дружество депозирана на 09.12.2014 г. По изпълнителното
дело били извършвани справки за проучване на имущественото състояние на длъжника,
била му изпратена ПДИ, били изпратени запорни съобщения и му бил наложен запор върху
1
пенсията му на 18.12.2014 г. Изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК на 08.12.2021 г. На 22.03.2022 г. ответното дружество било депозирало нова
молба въз основа на която за вземанията по същия изпълнителен лист било образувано ново
изп.д. № 505/2022 г. на ЧСИ С. Б.. Същите били недължими, тъй като се били погасили по
давност. В тази връзка в исковата молба се излагат подробни доводи, че процесните
вземания били погасени по давност , както и относно приложимостта на тригодишната
погасителна давност, като дори и да се приемела за приложима общата 5 годишна давност
обаче тя също била изтекла. Излагат се доводи с оглед приложението на ППВС № 3/1980 г.
на ВС и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в настоящия случай. Цитира съдебна практика в полза на приложението на
тригодишната погасителна давност по отношение на периодичните месечни вземания. Били
изминали пет години от последното валидно изпълнително действие, което било извършено
на 18.12.2014 г. чрез налагане на запор на пенсията на длъжника. С тези аргументи се иска
претенциите да бъдат уважени. Претендират се сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е
постъпил писмен отговор.
Поради което съдът с определение по чл. 140 ГПК е обявил посочените безспорни между
страните права и обстоятелства за ненуждаещи се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1,
т. 4 ГПК. С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от страните е да
установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Със същото
определение по чл. 140 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти, както следва : указал е на ищеца, че следва да докаже, правния си
интерес от настоящото дело, наличието на висящо изпълнително производство, както и че е
налице новонастъпило обстоятелство по см. на чл. 439 ГПК, а именно факт настъпил след
издаването на изпълнителния лист относно вземанията, за които е издаден, каквото в случая
се явява изтеклата петгодишна погасителна давност за вземанията. С оглед твърденията на
ищеца в исковата молба, че задължението е погасено по давност, съдът с определението по
чл. 140 ГПК е указал на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на
обстоятелствата, довели до прекъсване, респ.спиране на давностния срок, каквото се явява
предприемането на изпълнително действие, което прекъсва давността.
В о.с.з. ищецът редовно призован не се явява лично и се представлява от процесуален
представител по пълномощие адв. И.. Същата заявява, че поддържа предявените искове и
моли същите да бъдат уважени като основателни и доказани. Претендира сторените по
делото разноски и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
В о.с.з. ответникът се представлява от представител по пълномощие юрисконсулт
Софрониева, която моли съдът да постанови решение съобразно приетите в настоящото
производство доказателства. Претендира сторените по делото разноски.
Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими,
тъй като към момента на подаването на исковата молба на 24.02.2023 г. е налице висящо
изпълнително производство по изп.д. № 505/2022 г. на ЧСИ С. Б., поради което и следва да
се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори между страните, че на 01.10.2014 г. въз основа на влязла в сила заповед по
ч.гр.д. № 3535/2014 г. по описа на Пернишкия РС, в полза на ответника е бил издаден
изпълнителен лист, с който ищецът бил осъден да заплати на ответника главница в размер
на сумата от 1511,77 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия периода от 01.12.2009 г. до 30.04.2013 г., сумата от 417,66 лева – обезщетение за
забава за периода от 31.01.2010 г. до 13.05.2014 г. ведно със законната лихва върху
2
главницата, считано от 29.05.2014 г. до окончателното й плащане, сумата от 38,59 лв.,
съставляваща държавна такса и сумата от 100 лв., съставляваща юрисконсултско
възнаграждение, като въз основа на този изпълнителен лист е образувано на изп.д. №
2091/2014 г. и изп.д. № 505/2022 г. и двете на ЧСИ Б..
По делото се установи от приетите доказателства, че по изп.д. № 2091/2014 г. , образувано
по молба на взискателя на 09.12.2014 г. е бил наложен запор върху пенсията на ищеца на
18.12.2014 г.
От представените по делото доказателства се установи, че по това изпълнително дело не са
извършвани от ответника действия насочени към спиране или прекъсване на давността от
18.12.2014 г., като изпълнителното дело се е прекратило по право на основание чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК на 18.12.2016 г. , а ЧСИ е прекратил с постановление от 08.12.2021 г. изп.д. №
2091/2014 г. и е бил вдигнат запора върху пенсията на ищеца.
Въз основа на същия изпълнителен лист по молба на взискателя е било образувано на
22.03.2022 г. ново изп.д. № 505/2022 г. на ЧСИ Б.. По това изпълнително дело са били
наложени запори върху банковите сметки на ищеца на 31.03.2022 г., като последният е бил
уведомен за наложените запори на 01.11.2022 г.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез
иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили
след издаването на съдебния акт. Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск
и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт
факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила. Предявеният
иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства след издаване на изпълнителния лист. Настоящия съдебен
състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен лист вземания на ответника се
погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като с
неговото издаване вземането е определено по основание и размер. Настоящото изп.д. №
2091/2014 г. е било образувано на 09.12.2014 г. или преди постановяване на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което към него
се прилагат разрешенията на Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно
задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с
образуването на изпълнителното производство давността за процесните вземания е
прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. В случая, обаче Постановление №
3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС намира приложение, тъй като изпълнителното
производство е образувано на 09.12.2014 г. преди постановяване на Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Освен образуване на
изпълнителното дело по молба на ответника, в която са посочени способи за изпълнение, по
същото не са извършвани същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давността
от 18.12.2014 г., когато е бил наложен запор върху пенсията на ищеца. С разрешенията
дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото
тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за
вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С
3
цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според
което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. Поради липсата на предприети и извършени
изпълнителни действия насочени към принудително събиране на дълга след 18.12.2014 г., в
продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на други
изпълнителни действия. С оглед на това изпълнителното дело е перемирано към 18.12.2016
г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо от липсата на
нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване, към тази дата (в този смисъл е и
ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно
разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013
г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти, което ЧСИ не е сторил своевременно. Ето защо
следва да се приеме, че изп. д. № 2091/2014 г. е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК към 18.12.2016 г. По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност
за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. Съгласно ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, какъвто е настоящия случай.
Според мотивите на възприетата за правилна с цитираното тълкувателно решение съдебна
практика задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г. отпада едва от момента на
обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила.
Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
какъвто е настоящия случай не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ ЗЗД. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г. В настоящият
случай това ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. намира приложение, тъй като процесното
изпълнително производство № 2091/2014 г. е било образувано на 09.12.2014 г. преди
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно изложеното петгодишната давност по отношение на процесните вземания е
започнала да тече на 26.06.2015 г. и е изтекла в този случай на 26.06.2020 г., а исковата
молба е подадена на 24.02.2023 г. Предвид горното към 26.06.2020 г. предвидената в чл.117,
ал.2 от ГПК пет годишна погасителна давност е изтекла, поради което и обективираните в
процесния изпълнителен лист вземания на ответното дружество са погасени по давност.
ЧСИ С. Б. е прекратил с постановление от 08.12.2021 г. изп.д. № 2091/2014 г. и е бил
вдигнат запора върху пенсията на ищеца. Въз основа на същия изпълнителен лист по молба
на взискателя е било образувано на 22.03.2022 г. ново изп.д. № 505/2022 г. на ЧСИ Б.. По
това изпълнително дело са били наложени запори върху банковите сметки на ищеца на
31.03.2022 г., като последният е бил уведомен за наложените запори на 01.11.2022 г. Същото
изпълнително дело обаче е образувано след 26.06.2020 г., когато вече е изтекла
петгодишната погасителна давност по отношение на процесните вземания.
С оглед горното, предявените искове, като основателни и доказани следва да бъдат уважени,
като съдът постанови решение, с което да признае за установено, че ищеца, не дължи на
ответника обективираното в процесния изпълнителен лист вземане, поради погасяването му
по давност.
По разноските:
Ищецът е поискал да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, за което е
представил списък по чл.80 от ГПК. Ответникът в случая не е направил признание на иска
по см. на чл. 78, ал. 2 ГПК. С оглед изхода на спора съгласно чл. 78, ал.1 ГПК ответникът
дължи на ищеца сторените от него разноски в общ размер на 633 лв. Съдът счита за
неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
4
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, тъй като същото е под
минималния размер предвиден в чл. 7, ал. 2, т.2 от НМРАВ равняващ се на 506,80 лв.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
“Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, адрес на управление: гр.Перник, ж.к.
“Мошино“, ТЕЦ „Република“, че М. В. Д., с ЕГН: ********** от гр. П., кв. „Д. м.“, бл. **,
ап. ***, вх. Д, НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, адрес на
управление: гр.Перник, ж.к. “Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумата от 1511,77 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия периода от 01.12.2009
г. до 30.04.2013 г., сумата от 417,66 лева – обезщетение за забава за периода от 31.01.2010 г.
до 13.05.2014 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2014 г. до
окончателното й плащане, сумата от 38,59 лв., съставляваща държавна такса и сумата от 100
лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 01.10.2014 г. въз основа на влязла в сила заповед по ч.гр.д. № 3535/2014 г. по описа
на Пернишкия РС и които суми са претендирани по изп.д. № 2091/2017 г. и изп.д. №
505/2022 по описа на ЧСИ С. Б. като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК “Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********,
адрес на управление: гр.Перник, ж.к. “Мошино“, ТЕЦ „Република“, да заплати на М. В. Д., с
ЕГН: ********** от гр. П., кв. „Д. м.“, бл. **, ап. *** сумата от 633 лева, представляваща
общ размер на сторените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5