№ 1373
гр. Варна, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20253110202865 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Т. Т. ЕГН ********** с адрес гр. Варна,
бул.“Шар“№ 20, ет.7, ап.17, против НП № 25-0442-000556/28.05.2025 г. на
Началник сектор към ОД на МВР- Варна, РУ-04, с което му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП.
С жалбата жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателното
постановление, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно,
необосновано. Навежда доводи, че същото е издадено в нарушение на
материалния закон, както и при допуснати нарушения на процесуални
правила, водещи до нарушаване на правото му на защита и недоказаност на
визираното нарушение.
В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателя не се явява и не се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител. В
писмена молба преди съдебно заседание депозирана от проц. представител
адв.А. Д. от АК-Варна, изразява становище, с което поддържа жалбата.
Претендира за присъждане на разноски по делото.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален
представител- юрисконсулт. В него процесуалният представител на ОД на
МВР-Варна ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поискания
адвокатски хонорар.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 21.04.2025 г. в 06.47 часа в гр.Варна по бул.“Народни будители“ в
посока Аспарухов мост, жалбоподателя Д. Т. Т. управлявал МПС, собственият
си товарен автомобил марка „Пежо Бипер“ с рег.№ В 66 02 ТЕ, като след
извършена проверка, било установено, че автомобила е със служебно
прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП от 04.04.2025 г..
Нарушението било установено след извършените допълнителни справки в
информационните системи на МВР.
Във връзка с установеното е била извършена проверка, с оглед
престъпление от общ характер № 7063/2025 г. по описа на Районна
прокуратура- гр.Варна, по която с Постановление от 21.05.2025 г. е бил
постановен отказ да се образува досъдебно производство и преписката
прекратена на основание чл.213 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Наказателното постановление е издадено от АНО, съобразно чл.36, ал.2
от ЗАНН.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното, административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, предвид датата на
2
връчване на наказателното постановление 27.06.2025 г.
Наказателното постановление № 25-0442-000556/28.05.2025 г. е
издадено от компетентен орган - Началник сектор към ОД на МВР- Варна, РУ-
04.
В хода на административнонаказателното производство, обаче са били
допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото не е било съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение не е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
Липсват изискуемите от законодателя в чл.57, ал.1 от ЗАНН
императивно изброени съставни части на наказателното постановлението и
конкретно визираните в т.5 на тази разпоредба- описание на нарушението,
обстоятелства, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават.
В НП се твърди, че е налице прекратена по служебен ред регистрация
на посоченото МПС на 04.04.2025 г..
Прекратяването на регистрацията се извършва от компетентните пътни
органи, като за прекратяването се уведомява собственика на МПС, чиято
регистрация е прекратена. В НП не е посочено уведомлението, с което
въззивника е бил уведомен- неговият номер, след извършена служебна
проверка. Липсват доказателства дали то е било връчено и кога на собственика
на МПС /разписка за връчване/. Необходимо е и лицето да е било уведомено
за този факт, за да е налице умисъл за извършване на нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП. Такива доказателства липсват в административно наказателната
преписка и не са били цитирани в НП.
Горните нарушения съставляват нарушения на императивни правни
норми, охраняващи правото на защита на нарушителя да научи какво
административно нарушение му се вменява, за да организира адекватно
защитата си.
С оглед на изложеното, съдът намира, че жалбата се явява основателна и
следва да се уважи, като се отмени обжалваното наказателно постановление,
само на основание допуснати съществени процесуални нарушения в
3
административно наказателното производство в първата му фаза по
издаването на НП, гарантиращи правото на защита на нарушителя, без съдът
да се занимава с въпросите по същество.
С оглед направените искания от процесуалния представител на
въззивника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и от
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна
следното:
От процесуалния представител на въззиваемата страна в писмените
бележки е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. При този изход на делото това искане се явява неоснователно
и следва да бъде оставено без уважение.
От въззивницата с въззивната жалба е направено искане за присъждане
на разноски.
В съдебно заседание бяха представени договор за правна помощ и
съдействие, в който е посочено, че е изплатено възнаграждение от 600 лева на
упълномощения от въззивника да го представлява по настоящето дело адвокат
А. Д. - АК Варна.
По силата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в производства пред районния и
административния съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
В АПК въпросът за разноските е третиран в чл. 12, ал. 3 според която по
производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат
разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в
случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при
предявяване на иск по този кодекс. В чл. 143, ал. 1 е регламентиран случая,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт - тогава държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на
адвокатското възнаграждението се определя в договор между адвоката и
4
клиента и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са
следните: при интерес до 1000 лв. 300 лв.
Според чл. 63д ал. 4 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразявайки се с всички посочени нормативни разпоредби съдът
стига до извода, че в конкретния случай минималния размер на адвокатското
възнаграждение за един адвокат е 300 лева, съответно 360 лева с включен
данък добавена стойност. Направено е искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева. Според спецификата на настоящия
случай – отмяна на наказателното постановление, участието на адвокат в по-
вече от две съдебни заседания, специфичната материя, изискваща време и
усилия за преглед и усвояване на нормативната база и практиката по нея и
ръководейки се от принципа за разумно остойностяване на положения труд,
прецененото с оглед на правната и фактическа сложност на случая съдът
счита, че в случая справедливо адвокатско възнаграждение за въззивника е в
размер на 600 лева.
Посочените процесуални нарушения, установени от съда при
разглеждане на делото обуславят незаконосъобразността на обжалваното НП,
като същото следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Варненският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0442-000556/28.05.2025 г. на
Началник сектор към ОД на МВР- Варна, РУ-04, с което на Д. Т. Т. ЕГН
5
********** с адрес гр. Варна, бул.“Шар“№ 20, ет.7, ап.17 е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Варна да заплати на Д. Т. Т. ЕГН
********** с адрес гр. Варна, бул.“Шар“№ 20, ет.7, ап.17 сумата от 600 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6