№ 191
гр. гр. Лом, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20221620101064 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД.
Делото е образувано по предявен установителен иск от „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Париж, рег. № ****, чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., клон България, ЕИК ****, гр. ****, законен
представител: Д. Д. – заместник-управител, пълномощник: юрк. Н. М., срещу
Б. К. Б., ЕГН **********, с посочен в ИМ адрес: с. ****.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
съществува вземане на ищеца за парично задължение в общ размер на 622,61
лева (шестстотин двадесет и два лева и 61 ст.), от които: 546,48 лева
(петстотин четиридесет и шест лева и 48 ст.) – главница; възнаградителна
лихва в размер на 46,87 лева (четиридесет и шест лева и 87 ст.) за периода
01.02.2020 г. до 11.01.2021 г.; мораторна лихва в размер на 29,26 лв. (двадесет
и девет лева и 26 ст.) за периода от 05.01.2021 г. до 16.07.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
28.07.2021 г. - до изплащане на вземането, предмет на заповедно
производство по ч. гр. д. № 1594/2021 г. по описа на PC – Лом, по което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 414 от 30.07.2021
г.
Претендират се разноските, направени в настоящото производство,
включително и за юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че е сключен, между кредитора „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
1
ФАЙНЕНС“ и Б. К. Б., Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № **** от 08.07.2019 г., за
закупуване на избрана стока от страна на длъжника - хладилник, марка
„Беко“. По силата на договора на Б. е предоставен револварищ първоначален
кредитен лимит в размер на 1500 лв.
След усвояване на суми по предоставената кредитна карта за закупуване
на избрани стоки от длъжника се дължи сумата в общ размер на 754,32 лева,
като тя включва: цената на закупената стока, застраховка, съгласно сключена
застрахователна полица, лихви и такси.
Задължението по договора в общ размер на 754,32 лв. следва да се
върне, съгласно договорения погасителен план, на 12 равни погасителни
анюитетни вноски по 60,36 лв. в срок до 01.08.2020 г. Длъжникът е
преустановил редовното обслужване на кредита на 01.02.2020 г., към която
дата общият размер на задължението по договора е 622,61 лева, което е и
претендираната сума с Исковата молба. Предсрочната изискуемост е
настъпила на 11.01.2021 г., за което е изпратена на длъжника покана за
доброволно изпълнение.
С оглед на това, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължени по реда на чл. 410 от ГПК в Районен съд -
Лом, като е образувано ч. гр. д. № 1594/2021 г. и е издадена Заповед за
изпълнение.
С Разпореждане от 26.04.2022 г. по ч. гр. д. № 1594/2021 г. заповедният
съд е съобщил на заявителя, че книжата по делото са връчени по реда на чл.
47 от ГПК, което определя и правния интерес от предявяване на обективно
съединените настоящи искове.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от
назначения особения представител на ответника.
По отношение на допустимостта с Отговора на исковата молба е взето
становище, че е допустима и следва да бъде разгледана.
По отношение на основателността са въведени следните възражения:
Срокът, даден по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД при разваляне на договора, е твърде
кратък, тъй като е една седмица, с оглед на което е неизпълнимо
задължението за толкова малко време.
Второто възражение е свързано с това, че обявяването на предсрочна
изискуемост на цялото вземане е едностранно изменение на двустранен
договор, като се сочи разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, че подобно
действие следва да се направи по взаимното съгласие на двете страни.
Ищецът не се представлява в съдебно заседание нито от законен нито от
процесуален представител. С отделни писмени Молба, подавани от
юрисконсулт, се заявява, че ищецът поддържа предявения иск и моли за
уважаването му, предвид, че същият се явява основателен и доказан по
размер.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
назначения му особен представител. Поддържа Отговора на исковата молба и
2
наведените в него възражения. Намира иска за вероятно основателен, предвид
представените достатъчно доказателства, че ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати процесните суми.
По делото са представени следните писмени доказателства: заверено
копие на Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № **** от 08.07.2019 г. за закупуване
на избрана стока от страна на длъжника - хладилник, марка „Беко“, ведно със
съгласие за обработка на лични данни; заверено копие на обратна разписка за
получаване на кредитна карта; заверено копие на месечно извлечение за
дължими суми от 15.12.2020 г.; заверено копие на последна покана за
погасяване на задължението от 11.01.2021 г.; заверено копие на обратна
разписка за поучаване на последната покана за доброволно изпълнение;
Списъци с разноски; заверени копия на Пълномощни; заверено копие на
Извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър; заверено
копие на Нотификация за презгранично сливане; заверено копие на превод от
френски език на Уведомление за влизане в сила на презгранично сливане;
документи, удостоверяващи заплащане на ДТ и депозит за особено
представителство.
Приложено е ч. гр. д. № 1594/2021 г. по описа на РС – Лом, по което е
издадена Заповед № 414 от 30.07.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
След преценка на доказателствата по делото, както по отделно, така
и в тяхната съвкупност, и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 08.07.2019 г. е сключен договор за потребителски кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№ **** от 08.07.2019 г., по силата на който кредиторът „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. е предоставил на кредитополучателя Б. К. Б.
кредит за закупуване на избрана стока от страна на длъжника - хладилник,
марка „Беко“. По силата на договора на Б. е предоставен револварищ
първоначален кредитен лимит в размер на 700 лв. Кредитът е следвало да
бъде върнат чрез заплащане на 12 месечни погасителни вноски, всяка от
които в размер на 60,36 лева, през периода от 01.09.2019 г. до 01.08.2020 г.,
като вноската включва главница по кредита и застрахователната премия в
размер на 51,21 лева. Годишният процент на разходите е 29,81%, а лихвения
процент е в размер на 26,37%. Общата сума по плащанията за погасяване на
кредита възлиза в размер на 754,32 лева. В чл. 17 от Договора за кредит е
предвидено, че, при просрочване на две или повече месечни погасителни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на
3
предсрочната изискуемост.
Безспорно е между страните, че ответникът-кредитополучател не е
извършвал никакви плащания за погасяване на сумите по кредита,
претендирани в настоящото производство.
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., клон България е
изготвил документ, озаглавен „Последна покана“, в който е посочена дата на
изготвянето му 11.01.2021 г., т. е. след изтичане срока на договора (01.08.2020
г.), и който съдържа изявление на кредитора до кредитополучателя Б. К. Б.,
според което, в резултат на преустановено плащане на вноските по Договор
№ **** от 08.07.2019 г., вземането е обявено за предсрочно изискуемо поради
неплащане на две или повече месечни погасителни вноски. По делото обаче
не се съдържат данни преди това и по време на действие на договора,
кредитът да е обявен за предсрочно изискуем. От приложената обратна
разписка се установява, че документът „Последна покана“ е връчен на
ответника на 25.01.2021 г.
Липсват доказателства за настъпило изпълнение на претендираните
вземания.
Впоследствие, за вземането си, на 28.07.2021 г., ищецът е подал
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа
на което е образувано ч. гр. д. № 1594/2021 г. по описа на Районен съд - гр.
Лом, който е уважил искането и е издал Заповед № 414 от 30.07.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, според която Б. К. Б.,
ЕГН: ********** от с. ****, следва да заплати на заявителя „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, с ЕИК: ****, гр. ****, сумата 622,61
лева (шестстотин двадесет и два лева и 61 ст.), от които: 546,48 лева
(петстотин четиридесет и шест лева и 48 ст.) – главница; възнаградителна
лихва в размер на 46,87 лева (четиридесет и шест лева и 87 ст.) за периода
01.02.2020 г. - 11.01.2021 г.; мораторна лихва в размер на 29,26 лв. (двадесет и
девет лева и 26 ст.) за периода от 05.01.2021 г. до 16.07.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
28.07.2021 г. - до изплащане на вземането, както и сумата 75,00 лева
(седемдесет и пет лева) - разноски по делото, представляваща платена
държавна такса – 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ и 50,00 лв. /петдесет лева/ за
юрисконсултско възнаграждение.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът в заповедното
производство, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, е указал на заявителя,
че може да предяви установителен иск срещу длъжника Б. К. Б. относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса,
както и да представи доказателства за предявения иск в указания му срок.
Съобщението с дадените на заявителя указания му е връчено на
18.05.2022 г.
Установителният иск, въз основа на който е образувано настоящото
производство, е предявен на 17.06.2022 г.
Липсват данни или твърдения за извършени плащания.
4
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД.
По допустимостта на предявените искове:
Искът е предявен от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А.,
Париж, рег. № ****, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А.,
клон България, ЕИК ****, по реда и в срока по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се
установяване на вземане, съответно - на задължението, посочено в Заповедта
за изпълнение. Ето защо настоящият състав, предвид единството на
настоящото и заповедното производство, приема, че установителният иск е
допустим.
По основателността на исковете:
За уважаване на предявените искове ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, а именно: сключването на валиден договор за заем между
страните чрез реално предоставяне на определена парична сума от ищеца, в
качеството му на заемодател, на ответника, в качеството на заемател, и
поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума в
претедираните размери.
При извършеното оспорване на предявените искове в тежест на
ответника е да докаже недължимост на претендираните суми, изцяло или
отчасти, като установи изпълнение на задълженията си по договора или
докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
Посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Това обстоятелство определя
дружеството и като кредитор по чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
От друга страна, отпуснатият заем на ответника като физическо лице
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от
ДР на ЗЗПт и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗПт.
Волеизявленията на страните по делото са били насочени към
пораждане на облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит. Процесният договор е сключен на 08.07.2019 г. и попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от
05.03.2010 г., тъй като ответникът има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, съответно ищецът се явява кредитор съгласно ал. 4 на
чл. 9 от ЗПК. Като вид търговска сделка от категорията на банкови сделки,
5
имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на
кредитни институции, процесният договор попада и в приложното поле на
Закона за защита на потребителите, съгласно чл. 24 от ЗПК, включително и
нормите на чл. 143-146 от ЗЗПт, обн. ДВ, бр. 99 от 09.12.2005 г., с последна
редакция ДВ, бр. 20 от 11.03.2022 г.
Безспорно по делото се установи, че между ищцовото дружество и
ответника Б. К. Б. е налице твърдяното отношение – договор за кредит за
покупка на стоки или услуги, по силата на който ищецът е предоставил на
търговеца, от когото ответникът е закупил стоката, уговорения кредит, срещу
задължението за връщането му. Налице е сключен в писмена форма между
страните двустранен, възмезден договор, като изпълнението на задължението
на едната страна обуславя изпълнението на задължението на другата страна.
В случая се установи, че ищцовото дружество е предоставило на търговеца,
от когото ответникът е закупил стоката, уговорената сума, което е породило
насрещно задължение да върне заетата сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва, съгласно уговореното с погасителен план – месечни
вноски с точен падеж. Ответникът не ангажира никакви доказателства за
извършвани от него плащания в изпълнение на поетите задължения по
договора да заплаща погасителните вноски в уговорените размери и падежи,
което е основание да бъде ангажирана договорната му отговорност.
Установи се, че ответникът не е заплащал погасителни вноски, като,
към момента на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК на 28.07.2021 г.,
са били изискуеми всички непогасени вноски, предвид изтичане срока на
договора. Поради това, с оглед изискуемостта на целия кредит, за ищцовото
дружество е бил налице правен интерес от подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК. Задължението на ответника по договора за погасяване на изискуемия
кредит възлиза на сумата в общ размер на 622,61 лева (шестстотин двадесет и
два лева и 61 ст.), от която: 546,48 лева (петстотин четиридесет и шест лева и
48 ст.) – главница; възнаградителна лихва в размер на 46,87 лева (четиридесет
и шест лева и 87 ст.) за периода 01.02.2020 г. - 11.01.2021 г.; мораторна лихва
в размер на 29,26 лв. (двадесет и девет лева и 26 ст.) за периода от 05.01.2021
г. до 16.07.2021 г.
За да претендира плащане на непогасеното задължение по договора,
ищецът се позовава на настъпила автоматична предсрочна изискуемост на
цялото задължение за главница и лихви поради неплащане на дължими
вноски с падежи 01.02.2020 г. и 01.03.2020 г. на основание чл. 17 от договора
за потребителски кредит. Правото да се обяви кредитът за предсрочно
изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема се, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, като, за
разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният
факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост
играе роля на падеж и представлява различен юридически факт. Във всички
случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
6
предсрочно изискуем. За да може договорното изменение да прояви своето
действие е необходимо длъжникът да бъде уведомен, т. е. изявлението на
кредитора да е достигнало до длъжника. Според приетото разрешение в т. 18
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
постигнатата в договора предварителна уговорка, че, при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства, кредитът става
предсрочно изискуем и, без да уведомява длъжника, кредиторът може да
събере вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора
не е достигнало до длъжника – кредитополучател. Дадените с тълкувателното
решение задължителни указания намират приложение и в хипотезата на
предявен иск за установяване на вземането по издадената заповед да
изпълнение. Приложението на разрешенията на т. 18 от Тълкувателното
решение и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на
предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на
небанковите финансови институции (Решение № 23/09.11.2015 г. по търг.
дело № 2561/2014 г. на ВКС, II т. о.). С подаването на Заявление за издаване
на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска
принудително изпълнение на непогасеното вземане, но, дори и в Заявлението
да се съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, то това не обуславя извод, че волеизявлението е надлежно
съобщено, доколкото препис от Заявлението не се връчва на длъжника.
Ето защо, предвид гореизложените съображения, клаузата на чл. 3 от
Договора за кредит, че, при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за
забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо
изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост, не може да породи действие. По делото липсват доказателства в
подкрепа на наведените от ищеца твърдения, ответникът да е уведомяван за
обявената предсрочна изискуемост преди изтичането на договора. Налице са
доказателства, че ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост на
кредита, след като всички уговорени месечни вноски са станали изискуеми. В
този смисъл, доколкото не са налице доказателства кредиторът да е изпълнил
задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на
предсрочната изискуемост преди подаване на Исковата молба, следва да се
приеме, че договорът не е прекратен на основание чл. 3 от него. Длъжникът
не е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита, но падежът
на последната уговорена погасителна вноска е настъпил на 01.08.2020 г.,
поради което всички задължения по договора за кредит са окончателно
падежирали към датата на подаване заявлението по чл. 410 от ГПК –
28.07.2021 г., както и към датата на подаване на Исковата молба – 17.06.2022
г.
Неизпълнението от страна на ответника – длъжник по договора за
кредит – на задължението му за връщане на дадената му като кредит парична
сума в уговорените срокове и настъпилата изискуемост на кредита, обуславя
7
ангажирането на неговата договорна отговорност при установеното
неизпълнение.
С оглед установеното просрочие при уговорените вноски, съгласно чл.
17 от условията по договора за потребителски кредит, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената
главница. За периода от изпадането на длъжника в забава поради неплащане
на първата непогасена вноска – 05.01.2021 г., до 16.07.2021 г., която дата е
преди подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, и който е претендираният от ищеца период, мораторната лихва,
възлиза на сумата в размер на 29,26 лева. Искът за тази акцесорна претенция
следва да се уважи в неговата цялост.
С оглед изложеното, съдът намира, че, по категоричен начин, се
установи съществуването на задълженията на ответника Б. К. Б. по договора
за потребителски кредит, поради което предявеният положителен
установителен иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Върху главницата от 546,48 лева следва да се присъди и законната
лихва за забава, считано от постъпване в съда на Заявлението на издаване на
заповед за изпълнение – 28.07.2021 г., съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като, съобразно изхода на спора, разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
и за разноските, сторени в заповедното производство. Своевременно е
представен и Списък с разноски. В заповедното производство са направени
разноски общо 75 лева, от тях 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът претендира разноски по исковото производство в общ размер
на 625 лева, от които сумата в размер на 125 лева за внесена държавна такса,
сумата в размер на 100 лева, предствляваща юрисконсултско възнаграждение
по настоящото производство и 400 лева депозит за назначен особен
представител. Представен е Списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
При този изход на делото, и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното и
исковото производство разноски в размер на общо 700 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. К. Б., ЕГН
8
**********, с посочен в ИМ адрес: с. ****, ЧЕ ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Париж, рег. № ****, чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., клон България, ЕИК ****, гр. ****, законен
представител: Д. Д. – заместник-управител, сумата в размер на 622,61 лева
(шестстотин двадесет и два лева и 61 ст.), от която: 546,48 лева (петстотин
четиридесет и шест лева и 48 ст.) – главница; възнаградителна лихва в размер
на 46,87 лева (четиридесет и шест лева и 87 ст.) за периода 01.02.2020 г. -
11.01.2021 г.; мораторна лихва в размер на 29,26 лв. (двадесет и девет лева и
26 ст.) за периода от 05.01.2021 г. до 16.07.2021 г., както и законната лихва
върху главницата, от датата на подаване на Заявлението – 28.07.2021 г. - за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането, предмет на заповедно производство по ч. гр. д. №
1594/2021 г. по описа на PC – Лом, по което е постановена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 414 от 30.07.2021 г.
ОСЪЖДА Б. К. Б., ЕГН **********, с посочен в ИМ адрес: с. ****, ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Париж, рег. №
****, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., клон България,
ЕИК ****, гр. ****, законен представител: Д. Д. – заместник-управител,
деловодни разноски за заповедното и исковото производство в общ размер на
700 лв. (седемстотин лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
9