№ 777
гр. Плевен , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430101016 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.242,във вр. с чл.128 от КТ, чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ, и чл.86 от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от Д. ИВ. ИЛ., с
постоянен адрес ***, с ЕГН **********, чрез адв. М.С. от *** против *** с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, в която се твърди, че
ищцата работила при ответника на длъжност *** с код по НКПД ***, като
със Заповед №*** било прекратено трудовото правоотношение между
страните на основание чл. 327, ал. 1 т.2 от КТ, считано от 05.07.2019 г. Твърди
се, че ищцата към датата на прекратяване на трудовия договор имала
неизползвани дванадесет дни от платения си годишен отпуск, за което й било
дължимо обезщетение в размер на 230лв.
Излага се, че работодателят не бил заплатил на ищцата и обезщетение за
неспазен срок на предизвестие по чл.221, ал. 1 от КТ в размер на 573,44лв.
Твърди се, че работодателят не изплатил и дължимото трудово
възнаграждение на ищцата за месец март 2019 г. в размер на 573,44 лв. брутна
1
сума, както и за месец май 2019 г. – също в размер на 573,44 лв.
Навеждат се доводи, че ответника дължи на основание чл.86 от ЗЗД и
обезщетения за забавено плащане на горните вземания в следните размери: за
забавено плащане на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, за периода от
06.07.2019 г. до датата на завеждане на ИМ в размер на 80.00 лв.; за забавено
плащане на обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ, за периода от 06.07.2019 г.
до датата на завеждане на ИМ в размер на 110.00 лв. и за забавено плащане на
трудовото възнаграждение - общо 180.00 лв., считано от 01.04.2019 г. и от
01.06.2019 г. до датата на завеждане на ИМ.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата следните
суми:
сумата от 230лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на дванадесет дни, мораторна лихва върху тази
сума в размер на 80 лв. за периода от 06.07.2019 г. до датата на
завеждане на ИМ, ведно със законната лихва върху главницата от
завеждане на исковата молба до окончателното плащане. В о.с.з. на
16.07.2021г. е допуснато изменение на цената на тези искове, като
претенцията за обезщетение за неизползван отпуск се счита предявена в
размер на 299,19лв., а за мораторна лихва върху тази сума в размер на
48,67лв.
сумата от 573,44 лв., представляваща незаплатено брутно трудово
възнаграждение за месец март 2019 г., както и мораторна лихва върху
тази сума, считано от 01.04.2019 г. до датата на завеждане на ИМ в
размер на 95 лв., ведно със законната лихва върху главницата, както и
сумата от 573,44 лв. неизплатено трудово възнаграждение за месец май
2019г., както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 85,00 лв., за
период от 01.06.2019 г. до завеждане на ИМ, ведно със законната лихва
върху главницата. В о.с.з. на 16.07.2021г. е допуснато изменение на
цената на тези искове, като претенцията за неплатено възнаграждение за
месец март 2019г. се счита предявена за сумата от 203лв. нетна сума, а за
трудово възнаграждение за месец май 2019г. – в размер на 444,98лв.
нетна сума, както и претенцията за мораторна лихва в размер на 38,46лв.
сумата от 573,44 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ,
2
мораторна лихва за забавеното му плащане в размер на 110лв. за периода
от 06.07.2019 г. до датата на завеждане на ИМ, ведно със законната лихва
върху главницата.
Претендират ес и направените по делото разноски.
Ответникът *** е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който оспорва исковите претенции за трудово възнаграждение по размер, а за
останалите искове не ангажира конкретно становище.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства прие за установено следното :
Безспорно е между страните, че ищцата Д. ИВ. ИЛ. е работила при
ответника по трудово правоотношение през процесния период от време,
заемайки длъжността ***.
Безспорно е също така и това се установява от приложения препис на
Заповед *** че трудовото правоотношение между страните е било прекратено
на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ (поради забавяне изплащането на
трудовото възнаграждение), считано от 05.07.2016г.
От представените от ответника копия на платежни ведомости и
разходни касови ордери от 21.05.2021г. и 18.06.2021г., както и от
изслушаното в о.с.з. на 16.07.2021г. заключение по допуснатата съдебно-
икономическа експертиза се установява, че дължимото на ищцата трудово
възнаграждение за месец март 2019г. се изчислява на 573,44лв. брутна сума
или 444,98лв. чиста сума за получаване. В същия размер се изчислява и
дължимото трудово възнаграждение за месец май 2019г. Видно е от същите
доказателства, че ищцата е получила част от дължимото й възнаграждение за
месец март 2019г. – в размер на 241,98лв., като е останало неплатено такова в
размер на 203лв. Установява се от експертното заключение, че мораторната
лихва за забавено плащане на трудовото възнаграждение на ищцата се
изчислява в размер на 38,46лв. върху дължимото и неплатено за месец март и
76,59лв. върху дължимото за месец май.
Посочено е в експертното заключение, че размерът на обезщетението по
чл.221, ал.1 от КТ се изчислява на сума в размер на 573,44лв., в какъвто
размер е отразено и в заповедта за прекратяване на трудовия договор между
3
страните. Установява се, че мораторната лихва върху сочената главница се
изчислява на 93,27лв. за периода от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение до датата на завеждане на исковата молба.
Видно е също така от заключението, че за посочените в заповедта за
прекратяване на трудовия договор неизползвани 12 дни платен годишен
отпуск размера на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ се изчислява на
299,19лв. (брутна сума), а размерът на мораторната лихва върху сочената
главница се изчислява на 48,67лв. за периода от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение до датата на завеждане на исковата молба.
Съдът изцяло кредитира обсъденото заключение, като обективно,
компетентно и неоспорено от страните.
По иска с правно основание чл.242 във вр. с чл.128 от КТ.
Установи се от обсъдените доказателства, че страните са били в трудово
правоотношение през порцесния период, включващ месеците март и май
2019г.
Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно
задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и
използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно
разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
Установи се от обсъденото заключение по допуснатата съдебно-
сечтоводна експертиза, че неизплатеното трудово възнаграждение на ищцата
за месец март 2019г. се изчислява в размер на 203лв. (чиста сума за
получаване), а за месец май 2019г. се изчислява на 444,98лв. (чиста сума за
получаване).
С оглед горното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.242, във вр. с чл.128 от КТ се явява изцяло основателен и доказан, след
допуснатото изменение на цената му, и следва да бъде уважен като такъв,
респективно осъден ответника да заплати в полза на ищеца сочените по-горе
суми, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
4
окончателното изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 245 ал.2 от КТ работодателят-длъжник
трябва да заплати на работника или служителя- кредитор, при забава, която
произтича от неизплатено трудово възнаграждение, обезвреда, която е
определена в размер на основния лихвен процент за съответния период. От
заключението по съдебно-икономическата експертиза се установи размера на
претендираното обезщетение за забава върху всяко от забавеното трудово
възнаграждение, поради което съдът счита, че следва да се присъди
обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение за месец март
в размер на 38,46лв. за периода от 01.04.2019г. до 10.02.2021г. Следва да се
присъди и обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение за
месец май в размер на 76,59лв. за периода от 01.06.2021г. до 10.02.2021г.,
като тази претенция за разликата до пълния претендиран размер от 85лв.
следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По иска с правно основание чл.221 ал.1 от КТ.
При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или
служителя без предизвестие поради забавяне изплащането на трудовото
възнаграждение от страна на работодателя (в хипотезата на чл.327, ал.1, т.2 от
КТ), работникът или служителя има право на парично обезщетение за срока
на предизвестието при безсрочен трудов договор и в размер на
действителните вреди при срочен трудов договор. От приложения препис на
Заповед 161 от 05.07.2019г. се установи, че трудовото правоотношение между
страните е било прекратено на соченото правно основание, поради което
работодателя дължи на ищцата обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ,
съизмеримо с брутното трудово възнаграждение на работника за един месец.
Същото възлиза на сума в размер на 573,44лв. и по делото не се представиха
доказателства да е изплатено. При изложените съображения съдът намира
разглеждания иск за изцяло основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен, респективно осъден ответника да заплати на ищцата
претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане.
Ищцата е предявила и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за
5
заплащане на обезщетение за забавено изплащане на претендираното
обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на 93,27 лв. В Кодекса на труда не
е предвиден ден за изпълнение на задължението за плащането на
обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ, а това е сторено само относно трудовото
възнаграждение, каквото е и това за престой не по вина на работника, с
разпоредбите на чл.270 ал.2 и чл.245 от КТ. При това положение и по силата
на чл.84 ал.2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора ( в този смисъл е и определение № 901 от 10.08.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 376/2010 г., III г. о., което макар и да касае обезвредата за забавено
плащане на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ е относимо и за това по
чл.221, ал.1 от КТ). Ищцата не е представила по делото доказателства да е
поканила ответното дружество преди предявяването на иска да изпълни
задължението си да й плати обезщетение за неспазения срок на предизвестие,
поради което лихва за забава до този момент не й се дължи. С оглед на това
съдът намира, че тази искова претенция е неоснователна и недоказана и
следва да се отхвърли като такава.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск, съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ.
Безспорно е между страните, че ищцата не е ползвала 12 дни от
полагащия й се платен годишен отпуск, а от изслушаното експертно се
установи, че размера на обезщетението за неизползвания такъв отпуск се
изчислява на 299,19лв. (чиста сума). С оглед на това исковата претенция по
чл.224, ал.1 от КТ също се явява изцяло основателна и доказана и следва да
бъде уважена като такава. Върху главницата следва да се присъди и законната
лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищцата е предявила и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забавено изплащане на претендираното
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 48,67 лв. Такава лихва обаче се
дължи, както се посочи и по-горе от деня на поканата по чл. 84 ал.2 от ЗЗД.
По делото не са представени доказателства, че е налице отправена до
6
длъжника покана за заплащане на това обезщетение, поради което лихва се
дължи от датата на завеждане на исковата молба. С оглед на това, съдът
счита, че претенцията с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 48,67 лв.,
представляваща лихва за забавено изплащане на обезщетението по чл.224 ал.1
от КТ е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 92,00лв., съразмерно
уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да заплати по сметка
на ПлРС държавна такса върху уважените искове в размер на по 150 лв. (по
50лв. върху всеки иск) и разноски за вещо лице в размер на 180 лв.
Следва да се допусне предварително изпълнение на решението, на
основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 242 от КТ, във вр. с чл.128 от КТ *** с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да ЗАПЛАТИ в полза на
Д. ИВ. ИЛ. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 203,00лв.
(чиста сума за получаване), представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за месец март 2019г. и сумата от 444,98лв. (чиста сума за
получаване), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец
май 2019г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
10.02.2021г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 245 ал.2 от КТ *** с ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Д. ИВ. ИЛ. с ЕГН **********, сумата от 38,46лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на трудовото
възнаграждение за м.март 2019г., дължимо за периода от 01.04.2019г. до
10.02.2021г. и сумата от 76,59лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на трудовото възнаграждение за м.май 2019г., дължимо за периода
7
от 01.06.2019г. до 10.02.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за
забавено плащане на трудовото възнаграждение за м.май 2019г. за разликата
над сумата от 76,59лв. до пълния претендиран размер от 85лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.221, ал.1 от КТ *** с ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Д. ИВ. ИЛ. с ЕГН **********, сумата от 573,44лв.,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовия договор на
основание чл.327 т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 10.02.2021г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 93,27 лв., представляваща
лихва за забавено изплащане на обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ за
периода от 06.07.2019г. до 10.02.2021г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ *** с ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Д. ИВ. ИЛ. с ЕГН ********** сумата от 299,19лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2021г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86
от ЗЗД за сумата от 48,67 лв., представляваща лихва за забавено изплащане на
обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ за периода от 06.07.2019г. до
10.02.2021г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК *** с ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Д. ИВ. ИЛ. с ЕГН ********** сумата от 92,00 лв.,
представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК *** с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на ПлРС държавна
такса в размер на 150 лв. и разноски за вещо лице в размер на 180 лв.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъденото трудово
възнаграждение и обезщетения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
8
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9