РЕШЕНИЕ
№272/23.04.2019 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор Петър Мидов.………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова и. адм. дело №114 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от „БУЛГНАЙС“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. И., представлявано от Управителя С.И.Г., подадена чрез пълномощник, против Община Ивайловград, с адрес: гр. И..
Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №77/2016 г. на Районен съд – Ивайловград, по което с влязло в сила Решение №32/08.11.2016 г. е било отменено Наказателно постановление №11 от 10.09.2016 г. на Кмета на Община Ивайловград. Ищецът претендира и законната лихва върху сумата от 500 лева, считано от датата на влизане на решението на районния съд в сила, до нейното окончателно изплащане. Претендира се и присъждане на направените в настоящото производство разноски. Допълнителни доводи за основателност на исковата претенция се излагат в писмени бележки.
Ответникът по иска, Община Хасково, редовно призован, не изпраща представител. В писмен отговор излага становище за основателност на иска, но счита, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита предявената искова претенция за доказана по основание и размер и предлага да бъде уважена.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложеното АНД №77/2016г. на Районен съд - Ивайловград, че с Наказателно постановление (НП) №11 от 10.09.2016г. на Кмета на Община Ивайловград, на „БУЛГНАЙС“ ООД, за нарушение по Закона за опазване на земеделските земи е била наложена имуществена санкция в размер 2000 лв. Наказателното постановление е било оспорено от дружеството-ищец пред Районен съд – Ивайловград, където е било образувано АНД №77/2016 г. по описа на съда. Видно от доказателствата по делото, в производството пред Районен съд –Хасково „БУЛГНАЙС“ ООД е било представлявано от процесуален представител – адв.Н.К., по силата на преупълномощаване по Пълномощно за правна защита и съдействие №031/2016г. от 12.09.2016г. По делото е приложен и оригинал на Пълномощно към Договор за правна защита и съдействие №031/2016, с което БУЛГНАЙС“ ООД е упълномощило „Адвокатско дружество К. и Колева“ да извърши процесуално представителство по обжалване и защита в производството по АНД №77/2016г. по описа на РС – Ивайловград срещу НП №11/10.09.2016г. на Община Ивайловград. Представени са също Договор за правна защита и съдействие №031/2016 от 12.09.2016г., фактура № 157/12.09.2016г., както и платежно нареждане от 13.09.2016г. за извършено плащане по същата фактура, от които е видно, че ищецът е заплатил за адвокатска защита по оспореното пред Районен съд – Ивайловград НП №11 от 10.09.2016г. на Кмета на Община Ивайловград, сумата от 500 лева. С Решение №32 от 08.11.2016г., постановено по АНД №77/2016 г., съдът е отменил НП №11 от 10.09.2016 г. на Кмета на Община Ивайловград. Върху Решение №32 от 08.11.2016 г., постановено по АНД №77/2016г. по описа на Районен съд Ивайловград е направено отбелязване, че е влязло в законна сила на 24.11.2016г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – Община Ивайловград, към което юридическо лице принадлежи издалият НП №11 от 10.09.2016 г., поради което искът е допустим.
Разгледан по същество искът е основателен.
Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл.4 от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да се установи кумулативното наличие на следните елементи, които са част от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установява наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Община Ивайловград.
Дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Самото наказателно постановление представлява правораздавателен акт, издаден от несъдебен орган, сезиран със съставен акт за установяване на административно нарушение, който се издава при състезателно производство. Наказателното постановление не подлежи на административен контрол, поради обстоятелството, че е правораздавателен, а не административен акт. Доколкото обаче наказателното постановление се издава от административен орган, същото представлява властнически акт и макар да поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС.
В случая не е спорно, че НП №11 от 10.09.2016 г. на Кмета на Община Ивайловград е отменено с влязло в законна сила Решение №32 от 08.11.2016 г., постановено по АНД №77/2016 г. на РС - Ивайловград. Установената незаконосъобразна административна дейност, довела до отмяна на издаденото НП, обуславя наличието на първия елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Безспорно се установява също, че в резултат тази незаконосъобразна административна дейност на дружеството ищец са причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар. Видно е от представения договор за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по АНД №77/2016 г. по описа на Районен съд – Ивайловград от 12.09.2016 г., както и от представените фактура № 157/12.09.2016г. и платежно нареждане от 13.09.2016г., че „БУЛГНАЙС“ ООД действително е заплатило на Адвокатско дружество К. и К., със съдружници адвокатите Н.С.К. и М. П.К.а сумата от 500.00 лв., поради което е налице и вторият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
По отношение на така заплатената сума следва да се има предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и възприетото в Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие пред РС - Ивайловград, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017 г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
По
изложените съображения, съдът приема, че в случая са установени и доказани
предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и следва да
бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като
незаконосъобразно НП №11 от 10.09.2016 г. на Кмета на Община Ивайловград, ведно
със законната лихва върху тази сума, която, съгласно трайната актуална практика
на ВАС, е дължима от датата на предявяване на исковата молба – в случая от
25.01.2019 г.
С писмения отговор на касационната
жалба ответникът е възразил срещу размера на претендираното като обезщетение
адвокатско възнаграждение от 500 лв. с твърдение, че е прекомерно – т. е.
възразил е срещу размера на иска. Така направеното възражение съдът счита за
неоснователно.
Заплатените възнаграждения за адвокат в
рамките на съдебното производство по оспорване на НП представляват разноски за
ищеца, но в настоящото производство са загубили този си характер и
представляват имуществена вреда. Претенцията за обезщетяването ѝ е
доказана , поради което следва да се уважи в пълния заявен размер от 500.00 лв.
Намаляването ѝ, поради направеното от ответника възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, би довело до частично игнориране на
доказателствената сила на договора за правна защита и съдействие, без да са
налице основания за това.
С оглед изхода на производството,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото
дело разноски в общ размер от 425 лева, представляващи 400 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение и 25 лв. държавна такса.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Ивайловград, с адрес: гр. И., да заплати на „БУЛГНАЙС“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. И., представлявано от Управителя С.И.Г., сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно НП №11/10.09.2016 г. на Кмета на Община Ивайловград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Община Ивайловград, с адрес: гр. И., да заплати на „БУЛГНАЙС“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. И., представлявано от Управителя С.И.Г., разноски по делото в размер на 425.00 (четиристотин двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: