О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
Гр. Перник, 17.07.2020 година.
Административен съд – Перник, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
като разгледа докладвано от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 76 по описа за 2019 година на Административен
съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
молба вх. № 1 844 от 30.06.2020 година на директора на ГДНП, чрез процесуалния му
представител юрисконсулт Т.Н., съдържащо искане за преразглеждане на решение № 177 от 05.06.2020 година,
постановено по адм. дело № 76 по описа на Административен съд – Перник за 2020
година, в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца в размер на 310.97 лева.
В искането се твърди, че решението по делото представлява ново писмено
доказателство, както и се прави възражение за прекомерност на така присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение, като иска редуциране на същите в размер
на 110.97 лева. Доводите се основават в чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК и в чл. 24
от Наредбата за правната помощ.
Насрещната страна
по молбата – С.В.Н., чрез пълномощника й адвокат Я.С. ***, в срока по чл. 248, ал. 2
от ГПК, депозира отговор, в който се застъпва становище за неоснователност на
искането.
Настоящият съдебен
състав на Административен съд – Перник, след преценка на искането и запознаване
със становището на насрещната страна, намира следното:
Искането е
подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по
същество искането е неоснователно.
С решение № 177 от
05.06.2020 година, постановено по адм. дело № 76 по описа на
Административен съд – Перник за 2020 година е уважен иска на С.В. Н. за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи претърпени вреди
във връзка с отменен като незаконосъобразен електронен фиш, издаден от ГДНП, като
съдът е присъдил на ищеца претендираните от него съдебни разноски в общ размер
на 310.97 лева, представляващи платена държавна такса от 10.97 лева и заплатено
адвокатско възнаграждение от 300.00 лева.
Така присъдените с
решението разноски са поискани, както с исковата молба, така и в съдебното
заседание, проведено на 26.05.2020 година, когато е представен и списъка по чл.
80 от ГПК.
Установява се от
отговор на исковата молба (л. 22 от делото), че ответникът по делото е направил
„възражение срещу направените пред настоящата инстанция разноски“, като е поискал
от съда да бъдат отхвърлени изцяло
претенциите на ищеца за „направени от него разноски по настоящото дело."
Отговорът не съдържа възражение за прекомерност на поисканите за присъждане
разноски за адвокатско възнаграждение, за което още към този момент е приложен договор
за правна защита и съдействие (л. 10 от делото).
Установява се от
протокол от съдебното заседание, проведено на 26.05.2020 година, че ответникът
по делото, ГДНП, редовно призован, не е бил представляван. В тази връзка видно
е, че призовката до ГДНП (л. 35 от делото) за явяване в съдебното заседание на
26.05.2020 година, е получена на 18.05.2020 година лично от юрисконсулт Т.Н..
Призовката е получена след отмяна на извънредното положение, удължено с решение
на 44-то Народно събрание от 3 април 2020 г. за срок до 13.05.2020 година, (арг.
от чл. 3, ал. 1, т. 1 (изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 година, и за преодоляване на
последиците, съгласно който сроковете спират да текат до отмяна на извънредното
положение). В проведеното на 26.05.2020 година съдебно заседание съдебното
дирене е приключено, като е даден ход, и съответно са приключени устните състезания.
Предвид горното
съдът намира за неоснователна молбата, съдържаща твърдения за наличие на
хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК, както и за „преразглеждане“ на
решението в частта му относно разноските, която по съществото си съдържа искане за изменение по
възражение за прекомерност на присъдените на ищеца разноски за адвокатски
хонорар.
На първо място, решението
по делото не е постановено в хипотеза на чл. 238, ал. 1, предл. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК.
На
следващо място, възражението на ответника по делото за прекомерност на
заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокатски хонорар е преклудирано. Представляващо по съществото си искане по чл. 78, ал.
5 ГПК, същото се
прави за пръв път едва
по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, въпреки
че разноските са поискани от ищеца преди приключване на устните състезания по
делото, поради което е несвоевременно. Искането по чл. 78,
ал. 5 ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК е следвало да бъде
направено до приключване на устните състезания по делото (Определение № 372 от
16.05.2012 година на ВКС по ч. гр. д. №
223/2012 година).
Предвид горното искането следва
да бъде отхвърлено като неоснователно, като единствено за правна пълнота
съдът ще отбележи, че приложимият нормативен акт, що се отнася до разноските за
адвокатски възнаграждения не е Наредбата за правната помощ.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.
248, ал. 1, във връзка
с чл. 78, ал. 5 от ГПК на директора
на ГДНП,
представляван от юрисконсулт Т.Н. за изменение
на решение № 177 от 05.06.2020 година, постановено по адм. дело № 76 по описа
на Административен съд – Перник за 2020 година, в частта за разноските за
адвокатско възнаграждение, присъдено в полза на ищеца С.В.Н..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен
срок от връчването му на страните (чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК).
Съдия:/п/