Р Е Ш Е Н И Е
№
21.07.2021г.
гр.
В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в
открито съдебно заседание проведено двадесет и трети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №239 по описа за 2021 година на Варненски
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между
страните, че в полза на ищеца „В. И К. – В. ” ООД, гр. В. съществува вземане срещу ответника Р.А.Г., ЕГН
********** с адрес ***, в размер на сумите, както следва: 222,27лева, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида с абонатен номер 1126941 на адрес гр. В. , ж.к. „В. “ ****,
за периода от 24.02.2016г. до 29.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 23.07.2020г.
до окончателното погасяване на задължението и сумата от 63,79лева, представляваща лихва
за забава начислена върху главницата за периода от 29.04.2016г. до
19.07.2020г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3758/24.07.2020г. по ч.гр.д. № 8539/2020г. по описа на ВРС, 19 състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ответникът има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги доставяни от ищцовото дружество, в качеството му на В и К оператор, в
обект находящ се в гр. В. , ж.к. „В. “ ****. На основание чл.5, т. 6 и чл. 33
ОУ потребителите са длъжни да плащат в 30-дневен срок след издаване на
фактурата на потребените от тях услуги. Твърди, че за периода 24.02.2016г. до
29.11.2018г. е доставил на ответника услуги, цената, на които той не е
заплатил. По партидата му е натрупана като дължима главница в размер на
222,27лева, ведно с лихва за забава от 63,79лева, начислена върху всяко
задължение от датата на съответните падежи до 19.07.2020г. Поради неплащане на
горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 8539/2020г. по описа на ВРС. Същата е връчена на лично на
длъжника и той е възразил срещу нея в предвидения от закона срок. С оглед
указанията на съда, че заявителят може да предяви иск в едномесечен срок за
ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване дължимостта
на задължението по заповедта по чл. 410 ГПК, по отношение на която плащане не е
извършено. Искането отправено до съда е за уважаване на исковата претенция
така, както е била заявена. Претендират се направените по делото разноски,
както и тези по заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника чрез пр.представител, с твърдения за неоснователност на исковата
претенция. Оспорва твърдяните ВиК услуги да са реално доставени и съответно потребени.
Твърди, че водоснабденият имот е бил в СИО и не е бил обитаван през посочения
период. Сочи, че потреблението не е реално, а определено на база. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
В
съдебно заседание исковата молба и отговора се поддържат, като страните
развиват аргументите си.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и като съобрази приложимия
закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет
на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и лихва за
забава, дължими за ползвани и неплатени В и К услуги. Правният интерес от
търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по
ч.гр.д. № 8539/2020г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 3758/24.07.2020г., срещу която ответникът е
възразил в законоустановения срок. Вземането по заповедта е съответно на
заявеното с настоящия иск.
Предметът на спора възлага в доказателствена тежест на
ищцовото дружество да установи пълно и главно, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за
процесния период, като титуляр на партида с абонатен номер 1126941 на адрес гр.
В. , ж.к. „В. “ ****; че количеството вода по фактури от 24.02.2016г. до
29.11.2018г. е реално доставено на абоната; изискуемостта на задължението и
размер на мораторната лихва върху главниците.
Представено е копие от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „В.
И К.- В. ” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г.
От приложената на л. 28
от делото справка за недобора на партида с абонатен номер 1126941 е
видно, че аб. номер и клиентския номер
се водят на името на ответника. Общото задължение за консумирана вода по
фактури за периода 24.02.2016г. до
29.11.2018г. възлиза в размер на 222,27лева - главница и 63,79лева –
обезщетение за забава, за което са издадени 23 броя фактури.
За установяване размера
на исковата претенция по делото бе изслушано и прието заключението на в.л. по
изготвена съдебно- счетоводна
експертиза. Същото като обективно и компетентно дадено на база проверка в
счетоводството на ищеца, и като неоспорено от страните, бива възприето от съда
в цялост. В.лице не е успяло да отчете показанията на водомера на място, тъй
като не е получило достъп до имота. В таблица вещото лице е отразило всички 23бр.
фактури издавани от дружеството за периода 24.02.2016г.
до 29.11.2018г., на обща стойност 222,27лева. Лихвата за забава за този
период върху така посочените главници, вещото лице е посочило, че възлиза в
размер на 67,74лв. Плащания не са установени. В.лице посочва, че титуляр на партидата
е ответникът Р.А.Г.. Начислените суми в.лице сочи, че са съответни на
записванията в карнетите и касаят текущи отчитания на показанията на водомера.
Ответникът не е оспорил да има качество на потребител на
предоставяните от ищеца В и К услуги в посочения обект на потребление. Като
потвърждение на това следва да се приеме обстоятелството, че абонатният номер
се води на негово име. Предвид липсата на оспорване на този факт, въпреки че
ищецът не е ангажирал доказателства за установяването му, то съдът приема, че ответникът има качество на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги по см. на пар. 1, ал. 1, б. „б” от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги за този обект
и чл. 2 от ОУ на дружеството, доколкото такова имат ползвателите, собствениците, притежатели на
вещно право на строеж и биха могли да имат и наемателите на имоти. В това му качество, съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от
ВиК оператор „В. И К.- В. ” ООД регламентиращи договорните отношения между
страните, нейно задължение е да заплаща ползваните услуги, отчетени по
предвидения в цитираните Общи условия ред. Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 7
ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия
на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните
отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им. Видно от
приложените разпечатки от страници на печатни издания, Общите условия на
дружеството са влезли в сила и важат за всички потребители, включително и за
ответника, като собственик на водоснабден имот. Т.е сключване на индивидуален
договор не е предпоставка за възникване на договорното правоотношение с
обществения доставчик. Печатните издания са публично достояние и представляват
общоизвестен факт, който не подлежи на доказване. С влизане в сила на ОУ и на
24.02.2015г. с оглед липсата на твърдения и доказателства, че ответникът се е
възползвал от правата по чл. 71, ал.2 ОУ, същите са станали част от договорните
им отношения.
Ответникът обаче е оспорил тези количества вода да са му реално
доставени, респ. да е потребил въпросното количество услуги, както и твърди, че
имотът в посочения период е бил СИО и не е обитаван.
По реда на чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е дал указания до ищеца, че не
сочи доказателства за тези си твърдения. По тези възражения съдът съобрази, че издаваните от ищеца фактури като частни документи, изходящи от страната
и удостоверяващи изгоден за нея факт не съставляват годно доказателствено
средство за факта на извършена доставка на услугата посочена в тях. Документът,
удостоверяващ по безспорен начин доставката на вода и други услуги е карнетът,
съдържащ подпис на страната или нейн представител, поради което и съдържащ в
себе си признание за получаване на услугата. Затова и с подписа си при
отчетите, реално потребителят се съгласява с цялостно отчетеното на тази дата
показание на водомера, а не само с посоченото количество консумирана вода за
ежемесечен период. В случая по делото са представени карнетите, въз основа на
които се е извършвало отчитането на потреблението в имота, като видно от тях срещу
по – голяма част от показанията в процесния период стои подписа на лице,
осигурило достъп до водоснабдения имот. В.лице ги е проверило при изготвяне на
заключението си и е установило съответствие в записванията по карнетите и
начисляваното с фактурите. Експертът е категоричен, че начисляванията касаят
текущи отчитания на обекта на потребление, поради което възражението на
ответника че количествата вода не са му
реално доставени, респ. не са потребени и че са служебно начислени, са
абсолютно неоснователни. Напротив от представените карнети се установява, че в
имота е имало потребление, следователно и е бил обитаван в процесния период. Не
се споделя и възражението, е имотът е бил в СИО, до колкото въпреки дадените
указания в тази насока по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК ответникът не е ангажирал
доказателства за това, а и по негови твърдения същият е собственик на процесния
имот, в който се ползват ВиК услугите.
В
заключение, съдът прави извод, че исковата претенция е доказана в своето
основание, поради което искът следва да бъде уважен в неговата цялост за
търсените суми.
По правопогасяващото възражение на ответника за
давност, съдът не дължи произнасяне доколкото същото не е своевременно направено,
като релевирано за първи път едва в проведеното по делото първо заседание,
поради което и се явява преклудирано.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в
настоящото производство са: 300лева юк.възнаграждение, 75лева допълнителна ДТ,
170лева депозит за вещо лице. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.
8/24.01.2017г/ и чл. 25, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определя юк. възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100лева, предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото и провеждането на едно
единствено съдебно заседание. Така, общо в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски от 345лева.
Съобразно
т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и
сторените от него разноски в заповедното производство. Претендират се в общ
размер на 75лева, от които 25лева платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение, които
следва да се присъдят в цялост.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на ищеца „В. И К.- В. ” ООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление *** съществува
вземане срещу
ответника Р.А.Г., ЕГН ********** с адрес *** в размер на сумите, както следва: в размер на сумите, както следва: 222,27лева, представляваща дължима сума
за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1126941 на адрес
гр. В. , ж.к. „В. “ ****, за периода от 24.02.2016г. до 29.11.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда- 23.07.2020г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 63,79лева, представляваща лихва за забава начислена върху
главницата за периода от 29.04.2016г. до 19.07.2020г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3758/24.07.2020г. по ч.гр.д. № 8539/2020г. по описа
на ВРС, 19 състав, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.А.Г., ЕГН ********** да заплати на „В. И К.- В. ” ООД, ЕИК **** сумата от 75лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. №
8539/2020г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.А.Г., ЕГН ********** да заплати на „В. И К.- В. ” ООД, ЕИК **** сумата от 345лева, представляваща направени в настоящото производството
съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: