РЕШЕНИЕ
№ 2353
гр. София, 28.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20251110207087 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на М. М. П. против Наказателно постановление № 25-4332-
007331/03.04.2025 г., издадено от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 20 лева за
нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДП, както и, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП – глоба, в размер на 50
лева и лишаване от правоуправление, за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, като излага доводи за наличие на съществено процесуално
нарушение (непрецизно описание на местоизвършването) и за недоказаност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Поддържа жалбата, по
изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. С
писмено заявление изразява становище по същество. Претендира деловодни разноски. В условията
на евентуалност, прави възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 10.12.2024 г., около 17:10 ч. жалбоподателят П. управлявал ППС О.А., ДК № ... в гр. С.,
по ул. „П.“, пред търговски обект – супермаркет „...“. По същото време, в непосредствена близост
до него се намирал паркиран лек автомобил Н. М., ДК № ..., ползван от св. И. Д..
1
Жалбоподателят предприел маневра по движение назад, без да се убеди, че няма да
създаде опасност, в резултат на което реализирал ПТП с паркирания лек автомобил Н.и му
причинил материални щети.
Действията на П. били възприети от св. Д., който направил опит да проведе комуникация
с водача, но той останал неуспешен, тъй като П. потеглил рязко в неустановена по делото посока.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля И. Д.; АУАН; НП; сведение; декларации; скица на ПТП; протокол за ПТП; докладна
записка; картон на водач; заповеди за компетентност; снимков материал.
Основна роля за изясняване на фактическата обстановка имат показанията на св. Д., който
е очевидец на инкриминираното деяние. Те носят всички белези на относително последователен,
вътрешнонепротиворечив и непредубеден разказ и намират опора в доказателствената съвкупност,
включително и допълнително представения снимков материал, върху който действително са
закрепени материални щети. Едновременно с това, мащабът на щетите и естеството на колизията –
не забърсване, а директен удар, не предполагат нисък интензитет на съприкосновението, който да
остане незабелязан от водача (данните за ускорение, при опита за комуникация, от страна на
ползвателя на ударения лек автомобил, също са в подкрепа на този извод, макар и само с
индикативна, а не – с доказателствена стойност)
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо
на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
2
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че посочените дата и място жалбоподателят, при
движение назад и без да се увери, че пътят е свободен и няма да застраши и/или затрудни други
участници, е причинил ПТП с материални щети, след което е напуснал местопроизшествието, без
да спре и да установи естеството и размера им.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че е
налице неизпълнение на задължението по чл. 40, ал. 1 ЗДП – участник в движението да съобразява
маневрата си по движение на заден ход с обстановката зад него, както и по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДП –
като участник в ПТП, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви
са последиците от произшествието.
Съставите на двете нарушения уреждат изпълнителни деяния, които ги определят като
нарушения на просто извършване, осъществявани чрез противоправно действие, тъй като водачът
на МПС при маневра по движение назад предприема същата, без преди това да се е уверил в
нейната безпрепятственост, както и напуска местопроизшествие, преди да е предприел дължими се
действия по установяване на щети.
От субективна страна, деянията са извършени при форма на вина непредпазливост – за
първото (макар законодателят да не е поставил изискване за определена форма на вина, като
условие за съставомерност) и пряк умисъл – за второто, тъй като нарушителят е съзнавал
задължението да съобразява обстановката при движение назад и да не напуска произволно
местопроизшествие/общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните
последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на
транспорта, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици, предприемайки и
конкретни последващи действия, насочени към избягване на отговорност.
Случаят не следва да се квалифицира, като маловажен, доколкото представлява
класическо изпълнително деяние от този род, като липсата на критичност към извършеното е
допълнителен аргумент в тази насока.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДП, наказва се с глоба 20 лв. водач, който
нарушава правилата за движение назад. Наказанието е във фиксиран размер, поради което
подробни разсъждения по индивидуализацията му са безпредметни.
Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Санкциите са за
предвидените в закона специални минимуми, поради което и подробни разсъждения по
размера им са безпредметни.
По разноските
3
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна
сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, а именно – 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-4332-007331/03.04.2025 г., издадено
от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДП, на
М. М. П. била наложена глоба, в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДП, както и, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП – глоба, в размер на 50 лева и лишаване от правоуправление, за
срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, М. М. П., ЕГН ********** да заплати по
сметка на СДВР сумата от 100 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4