Решение по дело №441/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно, по реда на чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпила касационна жалба от И. Т. М., чрез адв. В. В., АК-Русе. Жалбата е насочена срещу Решение № 172 от 21.03.2024г., постановено по а.н.д № 1779/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е изменено НП № 73 – ЕЕН-112 от 28.08.2023 г., издадено от началник 2-ро РУ при ОД МВР-Русе. Със санкционния акт на И. М., на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1 от ЗАКОН за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер (ЗНССПЕЕН) 112, за нарушение на чл.28 от с.з. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева, а със съдебния акт е преквалифициран състава на административното нарушение на такова по чл. 38, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112 и намалено наложеното с наказателното постановление административно наказание „глоба“ от 10 000 лева на 5 000 лева.

Релевират се оплаквания, че решението на съда е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, довели и до нарушение на материалния закон - касационни основания, разписано в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Излагат се подробни доводи в подкрепа на направените възражения и основно по отношение на твърдението, че във въззивната фаза не са събрани и най-вече правилно ценени всички относими и необходими за изясняване на обективната истина доказателства.

Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба в писмено становище я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила въззивното решение като правилно и законосъобразно.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните фактически и правни съображения:

С решение № 172 от 21.03.2024г. Русенският районен съд e преценил, че НП № 73 – ЕЕН-112 от 28.08.2023 г. е правилно законосъобразно издадено, с оглед безспорно извършеното нарушение, установения нарушител и неговата вина. Изложил мотиви обаче за преквалифициране на деянието. Вместо за нарушение на чл.38, ал.2, вр. с ал. 1 от Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, за което се предвижда административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева, е преценил, че се касае за нарушение на чл.38, ал.1 от с.з. Първата алинея на чл.38 от ЗНССПЕЕН 112 предвижда административно наказание „глоба“ в размер от 2 000 до 5 000 лева. Санкционният акт е издаден от началника на 2-ро РУ Русе към ОД на МВР гр. Русе, като с него АНО наложил на И. Т. М. за нарушение на чл.38, ал.2 от Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева, по реда на чл.38, ал.2 от същия закон.

Жалбоподателят, на 01.08.2023г. около 22.35 часа подал чрез ЕЕН 112 заблуждаващ и неверен сигнал за помощ, който сигнал е мобилизирал и службите за спешно реагиране. Съобщил, че на адрес в гр. Русе, [жк], [адрес] имало непълнолетно момиче, държано против волята му, склонявано да проституира и да употребява наркотични вещества. След проведен разговор с лицето и майка му било установено, че сигнала е неверен.

Всичко това дало основание за полицейския инспектор, служител в 2-ро РУ Русе, след преценка на събраните в разследването доказателства и изясняване на действителната фактическа обстановка, да състави АУАН №73-ЕЕН 112 от 01.08.2023г., а въз основа на него, при записани възражения, неотносими към нарушението началникът на 2-ро РУ Русе издал и атакуваното пред въззивната инстанция наказателно постановление.

Русенският районен съд e изяснил описаната по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Изводите на съда са правилни и се споделят напълно от касационния съд. Съставомерността на деянието е била установена по безспорен начин, съобразно събраните и приети доказателства. Всички възражения в обратна насока, направени от жалбоподателя в подадената пред касационната инстанция жалба, са неоснователни поради факта, че нито в административната, нито в съдебната фаза на производството наказаното лице опровергава силата на доказателствата, събрани по делото.

Налице са само твърдения, които не са подкрепени от каквито и да са преки доказателства, нито от събраните по делото такива. Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния съд доказателства, както и доказателствата-гласни и писмени, събрани в съдебното производство пред въззивната инстанция, безспорно сочат, че е налице нарушението, извършени виновно от наказаното лице. Правилно РРС е приел, че обективираното от жалбоподателя поведение е било в разрез с правилата, въведени с приложимия в случая специален закон - ЗНССПЕЕН 112, с оглед на което закономерно е ангажирана административно-наказателната отговорност на И. М..

Решението на районния съд е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя съображенията на въззивната инстанция по тълкуването и прилагането на закона, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН. Районният съд е събрал всички относими и допустими доказателства без при тази своя процесуална дейност да е допуснал съществени нарушения. Събраните от въззивната инстанция доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Изградените фактически изводи са обосновани и кореспондират на събраните доказателства.

Друг е въпросът дали пред РРС са били налице основания за преквалифициране на деянието на М. и приемане, че е нарушил чл. 38, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112, а не ал.2 на същата норма. С оглед на принципа забраняващ утежняване на положението на наказаното лице при липса на жалба от АНО, това не може да бъде изследвано от касационната инстанция.

Остават неоснователни и недоказани възраженията, направени с касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не е необходимо събирането на каквито и да са допълнителни доказателства, каквото е искането на касатора, защото събраните във въззивното производство от решаващия състав на РРС изясняват напълно обективната истина.

Настоящият съдебен състав на Русенския административен съд намира атакуваното решение за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу него - за неоснователна. Касационната инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на районния съд. Те съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за отмяната му.

С оглед изхода на спора, на ответника се дължи поисканите от него разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63д, ал.4 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ такива се дължат към ОД на МВР Русе /в чиято структура е РУ-02/ в размер на 150 лева.

Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 172 от 21.03.2024г., постановено по а.н.д № 1779/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.

Осъжда И. Т. М. от гр. Русе, [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе сумата от 150 (Сто и петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.