№ 6484
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Х.
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231100513730 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 20.07.2023г., постановено по гр. дело № 53699/2021 год. по
описа на СРС, ГО, 81 състав, са уважени предявените от „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД обективно кумулативно
съединените искове с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за заплащане на следните суми: 5 403, 39 лева, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на
04.07.2020г., около 20, 30 часа, в гр. Сливен, кв. „Дружба“, на бул. „******* и
508, 82 лева – лихва за забава за периода от 12.10.2020г. до 15.09.2023г. Със
същото решение са отхвърлени предявените искове, както следва: иска с
правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за разликата над сумата от 5 403, 39 лева
до пълния предявен размер от 10 806, 77 лева и иска с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 508, 82 лева до пълния предявен
размер от 669, 42 лева.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника ЗАД
„Д.Б.Ж.И З.“ АД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда
1
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи.
Конкретно се поддържа, че съдът неправилно е възприел механизма на ПТП,
като не е оценил и анализирал правилно механизма на процесното ПТП,
включително и противоправното поведение на водача на МПС марка
„Мерцедес“, който не е съобразил интензитета на трафика, пътната
маркировка и действията на останалите участници в движението. Той е
предприел изпреварване на забранено за това място и е станал единствена
причина за реализиране на процесното ПТП. По тези съображения е
направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.
Насрещната страна „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД оспорва
въззивната жалба като неоснователа. Навежда съображения, че
първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно и
обосновано, като постановено в съответствие с приложимите материално-
правни норми и въз основа на правилен анализ на събраните по делото
доказателства.
По делото е подадена въззивна жалба и от ищеца „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу първоинстанционното решение, в частта, в
която са отхвърлени предявените искове. Изложени са доводи за неправилност
на постановения съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Поддържа
необоснованост на изводите на съда относно приетото за основателно
възражение за съпричиняване. Сочи, че от представения протокол за ПТП и
влязлото в сила наказателно постановление се установява по несъмнен начин,
че единствено водачът на застрахования при ответното дружество автомобил е
извършил нарушения на правилата за движение, като внезапно е предприел
движение без да се убеди дали има други водачи на пътя. Счита, че
неправилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свид. П. и
въз основа на тях е формирал извод за съпричиняване. По тези съображения е
направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълен
размер.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
2
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на
застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован
при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е
изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и
да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна
отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно
правоотношение с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от
водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице,
може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по
договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от
водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената
суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
3
между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на
деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и
противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези
правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.
На етапа на въззивното производство не се спори между страните, а и е
установено въз основа на събраните писмени доказателства, че на 11.06.2020г.
между ищеца и Д.Д.Б. бил сключен валиден договор за имуществено
застраховане Каско, с обект лек автомобил "Мерцедес Г 500" с рег. № *******,
и със срок на застрахователно покритие от 11.06.2020г. до 10.06.2021г. По
силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по
собственото на застрахования МПС, а последният – да заплати
застрахователна премия /която не се спори, че е била заплатена/.
Доказано е също така, че в срока на действие на договора за
имуществено застраховане – на 04.07.2020г., около 20, 30 часа, е настъпило
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие в гр. Сливен, кв.
„Дружба“, на бул. „*******, с участието на горепосочения застрахован
автомобил, управляван от В.Д.П. и лек автомобил "БМВ 320“, с рег. № СТ
*******, управляван от Н.К. П.; че застрахователят /ищецът/ е изплатил на
извършилия ремонт на процесния лек автомобил сервиз застрахователно
обезщетение в размер на 10 706, 81 лева. Не се спори, че за определянето на
застрахователното обезщетение ищецът направил ликвидационни разноски в
размер на 15 лева, както и че последният е заплатил и сумата от 84, 96 лева за
репатриране на автомобила.
Безспорно е между страните и съществуването на валиден договор за
застраховка "гражданска отговорност" между ответното дружество и
собственика на лек автомобил"БМВ 320“, с рег. № СТ *******, действащ към
датата на процесното ПТП, който покрива и отговорността на водача Н.К. П..
Спорните между страните въпроси по същество във въззивната
инстанция са свързани с механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие и с това от чие противоправно поведение е настъпил
4
вредоносният резултат. Настоящият съдебен състав счита релевираните във
въззивните жалби на страните оплаквания за неоснователни по следните
съображения:
В практиката на ВКС е прието, че протоколът за пътнотранспортно
произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК.
Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила
и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този
документ. Оспорване, чрез опровергаването на съдържанието му е допустимо,
като оспорващата страна следва да установи твърденията си, които в случая
касаят механизма на ПТП. Така даденото общо тълкуване е доразвито в
практиката на ВКС с решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., I т.
о., в което е разграничена доказателствената сила на протокола за ПТП в
зависимост от неговия вид - дали е издаден от органите на полицията при
задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125
ЗДвП, /констативен протокол за ПТП - при смърт или нараняване на човек и
протокол за ПТП при материални щети/ или е съставен без посещение на
мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на
данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен
срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че
компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24
часа от настъпването му. Даденото тълкуване е, че протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от
участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на документа.
В случая по делото е представен протокол за ПТП № 1735934, съставен
от служител на ОДМВР-Сливен, след посещение на място и оглед на
местопроизшествието, непосредствено след пътния инцидент. Този официален
свидетелстващ документ /чл. 179 от ГПК/ е подписан без възражения от
участниците в същия – водачите на двата леки автомобила, т.е. съдържа
волеизявления и на водача на лек автомобил „БМВ“, който е заявил неизгодни
5
за него факти относно механизма на ПТП. В графа „обстоятелства, причини и
условия за ПТП“ длъжностното лице е посочило, че „участник № 1 /водач на
лек автомобил „БМВ“/ предприема маневра завой на ляво, като не се е убедил
в маневрата. В този момент го изпреварва участник № 2 и се блъскат“. В
процесния протокол за ПТП е отразена необходимата информация относно
видимите щети по автомобилите, участвали в инцидента; обстоятелствата,
причините и условията за настъпване на ПТП и неговия механизъм по данни
на участниците в същото, изготвена е и скица на местопроизшествието.
По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, което не е
оспорено от страните и следва да се кредитира като пълно и обосновано. От
същото се установява, че според представената схема на организацията на
движението в района на процесното ПТП, издадена от Община Сливен,
платното за движение по ул. ,,Янко Сакьзов" се състои от две ленти за
движение, по една за всяка посока, разделени помежду си от единична
непрекъсната линия, като в района на кръстовището с ул. ,,Без име", линията
преминава в единична прекъсната. В района на процесното ПТП от посоката
на движение на двата автомобила не се наблюдават поставени пътни знаци.
Вещото лице е посочило, че процесното ПТП е настъпило на ул. ,,Янко
Сакъзов", непосредствено след бл. № 19 в посока от бул. ,,Бургаско шосе" към
бул. ,,Георги Данчев", както и че инициалният удар е настъпил в лентата за
насрещно движение по посоката на движение на двата автомобила.
Непосредствено преди настъпването на удара лек автомобил „Мерцедес" се е
намирал в лентата за насрещно движение от ляво на лек автомобила „БМВ"
/извършвал е маневра изпреварване/, а лек автомобил „БМВ" се е намирал
частично в лентата за насрещно движение под ъгъл около 30 градуса спрямо
надлъжната ос на лек автомобил „Мерцедес“. Експертът е направил
категоричен извод, че от техническа гледна точка причините за настъпване на
процесното ПТП са както поведението на водача на лек автомобил „БМВ",
който е предприел маневра за завой наляво без да се увери, че лентата за
насрещно движение е свободна, така и поведението на водача на лек
автомобил „Мерцедес", който е предприел маневра за изпреварване при
наличието на единична непрекъсната осева линия.
Заключението на автотехническата експертиза кореспондира изцяло на
посочения в протокола за ПТП механизъм, включително и на отразената в
6
същия схема на ПТП, които обстоятелства, както бе посочено по-горе,
обвързват участниците в ПТП.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Н. П. /управлявал лек автомобил „БМВ“/ и В.П. /водач на лек
автомобил „Мерцедес“/. Техните показания са противоречиви по отношение
на поведението на всеки един от водачите на превозните средства
непосредствено преди инцидента. Така свидетелят П. твърди, че преди да
извърши маневра заобикаляне на лек автомобил „БМВ“ възприел, че същият е
бил спрял на пътното платно и неговият водач изхвърлял боклук. Сочи, че в
момента в който се намирал по средата на лентите, другият водач потеглил
внезапно, предприел маневра за завой наляво, при което настъпил удара.
Уточнява, че не е имал възможност да избегне съприкосновението, тъй като
буквално секунди преди удара възприел, че лекият автомобил „БМВ” започва
да се движи.
Според показанията на свидетеля П., водач на л.а. „БМВ 320“ с рег. №
СТ *******, ПТП – то е настъпило на булевард в кв. „Дружба” в момента, в
който предприемал маневра - завой наляво. Заявява, че възприел в далечината,
в огледалото за обратно виждане, другият лек автомобил „Мерцедес”,
непосредствено преди извършване на маневрата. Свидетелят посочва, че е
карал с разрешената за градски условия скорост и почти бил спрял, за да
завие, когато бил застигнат и изпреварен от другия автомобил. Уточнява още,
че преди инцидента автомобилът не е бил паркиран на лентата за движение,
както и че е подал светлинен сигнал за извършване на маневрата и е
пропуснал един автомобил, който се движел в насрещната лента за движение.
Настоящият състав счита, че не следва да кредитира показанията на
свид. П., в частта, в която се излагат данни, че преди да предприеме маневрата
за завиване наляво, се е убедил, че няма да създаде опасност за другите
участници в движението, включително и по отношение на автомобила, който
се е движел след него, както и че при извършване на маневрата се е съобразил
с местоположението, посоката и скоростта на движение на същия автомобил.
Показанията в тази част противоречат на отразените обстоятелства в
протокола за ПТП /подписан от свид. П. без възражения/, които, доколкото
съдържат неизгодни за него факти, имат доказателствена сила срещу това
лице. В тази връзка съдът взе предвид и обстоятелствата, удостоверени в
7
съставения акт за установяване на административно нарушение, връчено на
водача Н. П. и подписан от същия без възражения. Доколкото в него се
съдържат неизгодни факти по отношение на поведението на свид. П.
/предприемане на маневра завиване на ляво без да се увери, че няма да създаде
опасност за другите участници в движението, а именно минаващият покрай
него лек автомобил Мерцедес/, същите се ползват с доказателствена сила
срещу него и представляват извънсъдебно признание, което следва да се цени
заедно с всички останали доказателства по делото. За извършеното
административно нарушение виновният водач е санкциониран с издаденото
срещу него и влязло в сила наказателно постановление. Настоящият съдебен
състав споделя становището, застъпено в решение от 17.11.2021г. по т.д. №
1145/2020г. по описа на ВКС, Второ ТО и решение от 24.11.2021г. по т.д. №
1897/2020г. на ВКС, Второ ТО, в които е прието, че при наличие на влязло в
сила наказателно постановление за извършено нарушение на правилата за
движение, макар същото да няма значението на влязла в сила присъда по
смисъла на чл. 300 от ГПК, ответникът носи тежестта при условията на пълно
и главно доказване да опровергае фактите, на които същото е основано. В
случая ответното дружество не е ангажирало доказателства, които да
опровергават по несъмнен начин удостоверените в акта и в наказателното
постановление обстоятелства, при които е извършено нарушението на
правилата по ЗДвП. Освен това следва да се има предвид, че по делото не са
ангажирани доказателства, от които да се направи несъмнен извод, че водачът
на лек автомобил „Мерцедес“ внезапно е предприел изпреварване на другия
автомобил.
Съдебният състав счита, че не следва да кредитира показанията на свид.
В.П. в частта, в която се сочи, че при предприемане на извършената от него
маневра другият автомобил е бил спрял. Този извод се налага при
съобразяване на обстоятелството, че същият свидетел е заинтересован по
смисъла на чл. 172 от ГПК, а същевременно по делото няма други
доказателства, които да подкрепят показанията му в тази част.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема за установен
следния механизъм на процесното ПТП:
Произшествието е настъпило при движение на двата автомобила на ул.
„Янко Сакъзов”, непосредствено след блок 19, в посока от бул. „Бургаско
8
шосе” към бул. „Георги Данчев”. При движението си водачът на л.а. „БМВ
320“ с рег. № СТ ******* е навлязъл частично в лентата за насрещно
движение, за да извърши маневрата завой наляво, без да се увери, че тази
лентата е свободна, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че
движещото се след него пътно превозно средство, което макар и възприел в
далечината, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение
наляво, т.е. че с предприетата маневра няма да създаде опасност за останалите
участници в движението. Същевременно водачът на л.а. „Мерцедес Г 500“ с
рег. № *******, е предприел маневра за изпреварване на намиращото се пред
него и застраховано при ответника МПС, при което се отклонил вляво, за да го
заобиколи, при наличие на пътна маркировка "единична непрекъсната линия",
като е навлязъл изцяло в лявата пътна лента. От съвкупната преценка на
гласните доказателства, протоколът за ПТП и заключението на
автотехническата експертиза се установява още, че водачът на МПС
„Мерцедес“ е предприел маневра изпреварване, която маневра е предхождала
маневрата за завой наляво от другия автомобил. Този извод следва от
разположението на двете превозни средства при настъпване на инцидента –
инициалният удар е настъпил в лентата за насрещно движение по посоката на
движение на двата автомобила, като лек автомобил „Мерцедес“ се е намирал
изцяло в лентата за насрещно движение от ляво на лек автомобил „БМВ“, а
лекият автомобил „БМВ“ се е намирал частично в лентата за насрещно
движение под ъгъл от около 30 градуса спрямо надлъжната ос на другото
превозно средство.
При така изяснения механизъм на произшествието се налага извод, че
вина за настъпване на процесното ПТП имат и двамата водачи: водачът на л. а.
марка „БМВ 320“ с рег. № СТ *******, който е нарушил нормата на чл.25, ал.1
ЗДвП, предвиждаща, че водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
9
движение. В частност водачът на МПС „БМВ 320“ с рег. № СТ *******
завиващ наляво, преди да предприеме маневрата, не се е убедил, че не го
изпреварва друго пътно превозно средство, съответно, че движещото се след
него пътно превозно средство, не е подало сигнал за изменение на посоката си
на движение, а водачът на л. а. марка „Мерцедес Г 500“ с рег. № ******* е
нарушил нормата на чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП, като е предприел изпреварване
на регулиран с пътна маркировка пътен участък чрез пресичане на "единична
непрекъсната линия". Деянието на водача на лек автомобил „БМВ“ съставлява
граждански деликт, то е противоправно и в пряка причинна връзка от него са
настъпили твърдените увреждания на застрахованото при ищеца МПС.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Следователно увреденият има срещу
виновния водач вземане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в
правата на увредения по силата на факта, че е платил обезщетение за
причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
деликвента, респ. срещу неговия застраховател по застраховка "гражданска
отговорност".
Същевременно водачът на лек автомобил „Мерцедес“ е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. В настоящия случай приносът на
пострадалия е правнорелевантен за определяне на размера на дължимото
обезщетение и следва да бъде отчетен с оглед своевременно релевираното от
ответника възражение /чл. 131 ГПК/ и тъй като извършителят на деянието
отговаря за действителните вреди, а последните съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД са
тези, които са пряка и непосредствена последица на деянието. Вредите, които
са причинени от пострадалия, не са пряка и непосредствена последица на
извършеното деяние от причинителя на вредите – за тях последният не носи
отговорност. Допуснатото от водача на лек автомобил „Мерцедес“ нарушение
на правилата за движение по пътищата е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. установено е наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици. В съдебното производство
10
дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на
вредата към деня на настъпване на събитието – чл. 499, ал. 2 КЗ. Също така
обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ и
съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1
КЗ. В частност от кредитираното заключение на вещото лице по съдебната
автотехническа експертиза се установява, че стойността на ремонта,
необходим за отстраняване повредите по него по средни пазарни цени възлиза
на 11 226, 28 лева, т.е. в размер по-висок от претендирания.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва в размера на
платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение. В частност експертното заключение
е било необходимо за ищеца при преценката за наличието на основание за
заплащане на обезщетение и при определяне на вида и размера на щетите и
съответно следва да се счита за такива обичайни разноски, които е установено
въз основа на събраните писмени доказателства по делото, а и не се спори, че
възлизат на 15 лева. Към претендираното обезщетение следва да се включи и
сумата от 84, 96 лева, представляваща сторени разноски за извършен
транспорт на увреденото МПС.
Преценката на значимостта на допуснатите от водачите на процесните
превозни средства нарушения на правилата за движение по пътищата
обуславя извод за равностоен принос за настъпването на вредите, т. е. 50/50,
както правилно е приел и първоинстанционният съд. При установения общ
размер на претърпените имуществени вреди, разноските за определяне на
застрахователното обезщетение и сумата от 84, 96 лева, размерът на
дължимото от ответника обезщетение, определен при условията на чл. 51, ал.
2 ЗЗД, възлиза на 5 403, 39 лева, до който и релевираната претенция
законосъобразно е била уважена от първоинстанционния съд, ведно със
11
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу
правилността на първоинстанционното решение в частта му по иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда
на ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество е
очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния
предмет императивни материалноправни норми. Ето защо в решаващата си
дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от
първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното
решение относно приетото за установено от фактическа страна.
При установените по делото фактически положения – че на 11.09.2020г.
ответникът е бил поканен от ищеца да му заплати процесната главница, то
същият е в забава през периода от 12.10.2020г. до 15.09.2021г. и дължи на
ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 508, 82
лева /определен по реда на чл. 162 ГПК/, както по същество е приел и СРС,
чийто правни изводи въззивният съд също споделя.
В аспекта на изложеното се налага извод, че решението на СРС в
посочената част /относно иска за обезщетение за забава/ следва да се потвърди
с оглед липсата на конкретни доводи срещу правилността му и липсата на
нарушение на императивни норми на материалния закон – то не може да бъде
отменено и следва да се потвърди /чл. 272 ГПК/.
По отношение на разноските:
В настоящия случай всяка от страните по делото има качеството на
жалбоподател и насрещна страна по въззивна жалба, като и двете въззивни
жалби са неоснователни. С оглед неоснователното отнасяне на спора пред
въззивния съд направените от страните разноски следва да останат за тяхна
сметка.
С оглед цената на всеки един от обективно кумулативно съединените
искове, който е под установения в чл. 280, ал. 3 от ГПК минимален праг за
търговски дела, настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
12
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12809 от 20.07.2023г., постановено по
гр.д. № 53699/2021г. по описа на СРС, ГО, 81 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13