Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
гр. Силистра, 22 май 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Силистра,
в открито съдебно заседание
на двадесет и
четвърти април през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
с участието на секретаря Виолина Рамова, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело номер 42 по описа за 2023 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Р.Ф.Р. с ЕГН – ********** ***, против заповед №
23-1099-000040 от 25.01.2023 година на Началника на група “Моторни превозни
средства, водачи и административно-наказателна дейност“ в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Силистра, за прилагане на принудителна административна мярка
/ПАМ/ по чл. 171, т.2а, б.“а“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ спрямо
жалбоподателя, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на притежавания от
него лек автомобил Мерцедес С 320 ЦДИ с рег. № СС2288АТ за срок от 12 месеца,
считано от 24.01.2023 г. Атакуваната заповед е издадена след извършена проверка
от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Силистра на 24.01.2023 г.,
при която е констатирано, че Р.Ф.Р. управлява автомобила след като е лишен от това
право по административен ред.
В жалбата се изтъква, че са били
налице причини от обективен характер, довели до извършване на нарушението.
Посочено е, че детето на жалбоподателя Б.Ф. е с увреждания - 92% с чужда помощ, като поради трудностите с
придвижването на детето и поради лошото време в деня на проверката, се е
наложило жалбоподателят да ползва автомобила. Твърди се, че автомобилът е
съпружеска общност и се ползва и от съпругата на жалбоподателя, която е и майка
на детето Б., която след прилагането на ПАМ също ще е в невъзможност да
обезпечава потребностите на детето, свързани с придвижването му до учебното
заведение или до лекар. В тази връзка се сочи, че заповедта рефлектира върху
останалите членове на семейството и се моли се за нейната отмяна.
Ответникът по жалбата – Началник група към ОДМВР – Силистра, сектор
„Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Силистра, действащ чрез гл. юриск. В. А., е
депозирал писмено становище, според което жалбата е неоснователна. Моли същата
да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Производството е по реда на чл.
172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, но
разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Със Заповед № № 23-1099-000040 от 25.01.2023
година на ответника за прилагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на лек автомобил Мерцедес С
320 ЦДИ с рег. № СС2288АТ, собственост на жалбоподателя, за срок от 12 месеца, считано от 24.01.2023 г.
Като фактическо основание за
издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че на 24.01.2023 г. около 15. 01
часа в гр. Силистра, по ул. „Плевен“, автомобилът е бил управляван от
жалбоподателя, след като същият е бил лишен от това право по административен
ред със съставянето на АУАН №GA 7596595 / 26.12.2022 г. за нарушение по чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП, като е била издадена ЗППАМ № 22 – 0259-000144 / 29.12.2022 г.
по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, връчена на 03.01.2023 г. и влязла в законна
сила. Счетено е, че се касае за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП. Констатациите
са били отразени в АУАН № GA 854340 / 24.01.2023 г., приложен по делото и
цитиран в заповедта, а във връзка с преустановяване на нарушението и за предотвратяване на последиците от него е
издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ срещу жалбоподателя, в
качеството му на собственик, който управлява автомобила след като е лишен от
това право по административен ред.
Оспорването на посочената заповед е
станало повод за
инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва
да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните
и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана
от закона.
Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и
т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Със служебно известната на съда Заповед № 8121з-1632 /
02.12.2021 г. Министърът на вътрешните
работи е определил Областните дирекции
на МВР като една от трите основни структури, осъществяващи контрол по ЗДвП. Въз
основа на тази заповед и съобразно предоставената в закона възможност
Директорът на ОД на МВР Силистра със своя Заповед № 342з-1315 / 30.12.2021 г.
(л. 19) е делегирал правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително
и на началниците на група в сектор „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР –
Силистра, какъвто от ответника по делото, да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки. С оглед изложеното процесната заповед се
явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните установени в закона реквизити. Ясно са изложени
фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната
административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи
основание за издаването на заповедта. Вписването на съставения на жалбоподателя АУАН в
обстоятелствената част на заповедта за ПАМ по съществото си е препращане към
изложените в акта факти и обстоятелства по случая, което е допустимо съгласно
Тълкувателно решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК.
Заповедта е издадена в съответствие и с материалния
закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно
относимите материалноправни разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.
2а, б. "а" от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на
процесната заповед, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като
е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
При анализ на цитираната норма е видно, че приложението
ѝ е обусловено от няколко алтернативно предвидени хипотези.
Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа
да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на
констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да
приложи ПАМ по отношение на жалбоподателя, в качеството му на собственик на
МПС, административният орган се е позовал на наличието на третата от посочените
в чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП хипотези, а именно – автомобилът е
управляван от собственика си, след като същият е бил лишен от това право. Неоснователен
е изложеният от жалбоподателя довод, че са били налице причини от обективен
характер, довели до извършване на нарушението, или поне посочените от
жалбоподателя не се преценяват от настоящия състав като такива. Лошото време и
видът и степента на уврежданията на детето на жалбоподателя биха могли да се
преодолеят посредством използването на обществен транспорт или такси. Освен
това тези възражения биха могли да бъдат преценявани в започналото
административнонаказателно производство в аспекта на наличие на крайна
необходимост, но не и в рамките на производството по оспорване на заповедта за
прилагане на ПАМ, в което не се изследват причините и подбудите за извършване
на деянието и е достатъчно, само и
единствено констатирането на факта на управление на собствено МПС, след лишаване от това право
по съдебен ред. Следва да се има
предвид, че при наличието на предвидените в закона материалноправни
предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание. В случая посочената по-горе хипотеза на чл.
171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е била налице,
тъй като е било констатирано управление на МПС от собственик, който е бил лишен
от право да управлява МПС по административен ред, поради което органът,
действащ в условията на обвързана компетентност, е следвало да издаде заповед
за прилагането на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за определен срок.
Неоснователен е и другият заявен довод от
жалбоподателя, че автомобилът е съпружеска общност и се ползва и от съпругата
на жалбоподателя, която е и майка на детето Б., която след прилагането на ПАМ
също ще е в невъзможност да обезпечава потребностите на детето, свързани с
придвижването му до учебното заведение или до лекар. На първо място липсват
доказателства, че автомобилът е съпружеска общност. Освен това, дори това да
беше така, този факт е ирелевантен за прилагането на ПАМ. Наложената превантивна ПАМ не засяга правото
на собственост на автомобила, а ограничава използването му за определен срок,
респ. не рефлектира върху правото на разпореждане, а на управление на МПС. Ефектът
от ПАМ за съсобственика, който не е неин адресат, е опосреден и е предизвикан
от поведението на другия съсобственик, несъобразено със задължението да не
препятства упражняването на правата върху общата вещ. Отношенията между
съсобствениците, свързани с ограниченията в ползването на съсобствената вещ,
като последица от поведението на единия от тях и евентуалните вреди, нанесени
от един съсобственик на друг, следва да се уреждат по гражданскоправен ред. Законодателно
установеният превес на обществените интереси спрямо личните в определени случаи
не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Поради това
интересът на съпругата-съсобственик няма приоритет спрямо обществения, тъй като
последният несъмнено е с по-висок интензитет, а съразмерността винаги следва да
се съобразява с основната цел на закона (в този смисъл Решение № 5639 от
15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6064/2018 г., II о., както и цитираните в
него актове на ВАС в същия смисъл).
Срокът на мярката, определен от административният
орган, е съобразен с това, че само месец преди извършването на нарушението, във
връзка с което е наложена процесната ПАМ, жалбоподателят е извършил друго
нарушение – управление на МПС под въздействието на алкохол, за което му е бил
съставен АУАН № 756595 / 26.12.2022 г., с който му е отнето СУМПС. Заповедта за
ПАМ, издадена във връзка с предходното нарушение, и предприетите действия във
връзка с ограничаване на възможността на жалбоподателя да управлява МПС до
финалзирането на започналото административнонаказателно производство очевидно
са се оказали неефективни. В тази връзка е закономерно и оправдано, с цел реално
преустановяване на противоправното поведение на жалбоподателя, за повторното
нарушение на ЗДвП да се приложи принудителна административна мярка с по-голяма
тежест, което в аспекта на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП може да стане
посредством увеличаването на нейния срок.
Ето защо съдът намира, че наложената принудителна административна мярка
е съобразена не само с материалния закон, но и принципа за съразмерност по чл.
6 от АПК.
В случая не са налице и отменителни
основания по смисъла на чл.146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е
издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен и преустановителен
характер. С нея не се цели санкциониране на нарушителя, а постигане на
определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната посредством ограничаване
и намаляване на пътнотранспортните произшествия, причинени от водачи, които са
лишени от правото да управляват МПС. Целеният превантивен и преустановителен
характер на мярката е свързан с обезпечаването на живота и здравето не само на
самия жалбоподател и неговите близки, но и на останалите участници в движението.
Въз основа на изложените съображения съдът приема, че Заповед
мярка № 23-1099-000040 от 25.01.2023 г. на Началник група „Пътна полиция“ в РУ при ОДМВР Силистра
за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е валидна и законосъобразна, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното
искане за присъждане на разноски, на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. По аргумент от §1, т. 6 от ДР на АПК възнаграждението следва да се присъди в
полза на юридическото лице, в структурата на което е административния орган, т.
е. на Областна дирекция на МВР – Силистра.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.172, ал. 5 от ЗДвП, Административен съд гр. Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Ф.Р. с ЕГН – **********
***, против заповед № 23-1099-000040 от 25.01.2023 година на Началника на група
“Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“ в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Силистра, за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от Закона за движението по
пътищата спрямо жалбоподателя, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на
притежавания от него лек автомобил Мерцедес С 320 ЦДИ с рег. № СС2288АТ за срок
от 12 месеца, считано от 24.01.2023 г.
ОСЪЖДА Р.Ф.Р. с ЕГН – ********** *** да заплати на Областна дирекция на
МВР - Силистра разноски по делото в
размер на 100. 00 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: