№ 3417
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Т. Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100510200 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. К. П., срещу Решение №6819/20.06.2022 г.,
поправено с Решение № 8335/20.07.2022 г., постановени по гр. дело № 17346/2022 г. по
-ми
описа на Софийски районен съд, III ГО, 37 състав, с което е отхвърлено искането на Т. К.
П. за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу Л. К. П. за акт на домашно
насилие, изразяващ се в упояване и насилствено отвеждане в жилището на родителите им в
с. Китен, извършено на 14.03.2022г., като е осъдена, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Т. К. П.
да плати по бюджетна сметка на Софийския районен съд сумата от 25 лева - държавна такса
по делото.
Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като се моли да бъде
отменено изцяло и да се постанови съдебно решение, с което да бъде издадена ЗАПОВЕД
ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА по чл.18 ЗЗДН с оглед извършен тежък акт на домашно насилие
от 14.03.2022г., чрез упояване на пострадалата от страна на нейния брат Л. П., принудително
и против волята й изведена и настанена насилствено в лечебно заведение, след връзване на
крайници, изцяло против нейното желание и съгласие, след проведени процедури в Център
за психично здраве „Никола Шипковенски“. Моли да се отмени обжалваното решение и да
се постанови друго, с което се уважи молбата й за защита по ЗЗДН.
1
Ответникът Л. К. П., в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН, е подал отговор на жалбата, с който я
оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от молителката в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Т. К. П. срещу Л. К. П. – за
защита от домашно насилие, извършено на 14.03.2022 г., подробно описано в молбата от
01.04.2022 г. и в нейното уточнение от 18.04.2022 г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие.
С Решение №6819/20.06.2022 г., поправено с Решение № 8335/20.07.2022 г.,
-ми
постановени по гр. дело № 17346/2022 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 37
състав, е отхвърлено искането на Т. К. П. за издаване на заповед за защита от домашно
насилие срещу Л. К. П. за акт на домашно насилие, изразяващ се в упояване и насилствено
отвеждане в жилището на родителите им в с. Китен, извършено на 14.03.2022г., като е
осъдена, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Т. К. П. да плати по бюджетна сметка на
Софийския районен съд сумата от 25 лева - държавна такса по делото.
Във въззивната жалба са наведени доводи, че неверни и неправилни са изводите на
Районен съд гр. София, че молителката Т. К. П., ЕГН **********, е била агресивна и се е
държала арогантно, доколкото по делото не са събрани и такива доказателства в тази
насока, нито има свидетелски показания, нито са установени по надлежния ред пред съда,
изложените от него факти и обстоятелства относно употребата на медикаменти и вещества,
които същата вероятно е —“била пушила“ извод на РС-гр. София, изложен в
Съдебното решение без никакви аргументи и писмени доказателства.
Наведени са и доводи, че неверни и неправилни са изводите на Районен съд - гр. София,
че молителката Т. К. П., ЕГН **********, не е оспорила фактите по делото, доколкото
същата е депозирала писмена молба на 09.06.2022г. с която е поискала изрично отлагане на
делото, но до такова отлагане не се е стигнало - Районният съд следвало да уважи молбата и
даде възможност на пострадалата молителка да даде показания и да се защити в
производството пред Софийския районен съд.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
Събраните по делото доказателства (препис от медицинско направление от 14.03.2022 г.
относно Т. К. П., издадено от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“), установяват положена грижа
от страна на ответника като близък роднина (брат) на молителката във връзка със
здравословното й състояние, както и предприети мерки в тази връзка от органите на реда и
служителите на болнични заведения, и не съставлява акт на домашно насилие. Декларацията
2
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не е индивидуализирала твърдените актове на домашно насилие нито
по време (час – точен или приблизителен), нито по място (адрес). В нея също така липсва
описание на фактически актове на насилие, извършени конкретно от ответника. Следва да се
обоснове, че домашно насилие може да бъде установено само при кумулативното наличие
на две предпоставки, а именно: на първо място – осъществен от съответното лице - ответник
по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите,
описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице – молителят в
производството по ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място на извършване, и
на второ място – наличие между лицата на правна, фактическа и/или родствена връзка от
изброените в чл. 3 ЗЗДН. Соченият с молбата акт на домашно насилие следва да бъде
доказан изцяло (пълно и главно) – по време, място, начин на извършване и авторство. В
процесния случай, между страните не е спорна единствено процесуалната легитимация,
очертана от чл. 3 ЗЗДН. Други доказателства за твърдените актове на насилие не са
ангажирани. Т.е. налага се извод, че не се установява въззиваемият да е извършила
твърдяното насилие над молителката Т. К. П., негова сестра.
Настоящият съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи.
Съобразно така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в
жалбата за неправилност на изводите на първоинстанционния съд. Въззивницата не е
доказала по безспорен начин твърдението си за извършен акт на домашно насилие от страна
на въззиваемия. Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими към
спора доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
Въззивният съд постанови въззивницата да заплати по сметка на СГС държавна такса
за жалбата в размер на 12.50 лв.
По разноските: страните не са заявили такива претенции, поради което съдът не се
произнася по този въпрос с решението си.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №6819/20.06.2022 г., поправено с Решение № 8335/20.07.2022
-
г., постановени по гр. дело № 17346/2022 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 37
ми
състав.
ОСЪЖДА Т. К. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
3
държавна такса в размер на 12.50 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4