Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.08.2016 год. гр. Асеновград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на двадесет и осми август две хиляди и шестнадесета година в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
При секретаря Й.Т.,
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 107 по описа за 2016 г. и като обсъди:
Предявен иск с
правно основание чл. 150 СК.
Е.
Ерджанов А. ЕГН **********, чрез законния си представител Е.А.А., ЕГН ********** и двамата с посочен
адрес *** - моли да бъде постановено решение, с което да бъде увеличен размера
на издръжката, която заплаща Р.Е.А., ЕГН ********** с посочен адрес *** по силата на съдебно решение по гр.д.
483/2005 г. по описа на Пловдивския РС ,
от 70 лева на 250 лева месечно и периодично,
начиная от датата на подаване на ИМ, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, от датата на предявяване на иска до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на същата. Твърди, че ответницата е
майка на детето Е., с решение по гр.д.№ 483/2005 г. по описа на Пловдивския РС е
осъдена да му заплаща издръжка в размер
на 70 лева месечно. От присъждане на издръжката е изминал период от
11 години, през които са се увеличили чувствително средствата, необходими
за издръжка на детето, Е. е ученик в 7-ми клас на СОУ „Черноризец
Храбър“ Пловдив, освен средствата необходими за храна, облекло са необходими и
средства за закупуване на учебници и учебни помагала, за посещение на
извънкласни форми – или за издръжка месечно са необходими около 500 лева. Бащата на детето работи и
получава месечно възнаграждение в размер на 750-800 лева, които
средства са крайно недостатъчни, тъй като той издържа и друго дете Дениз А. –
роден през 2013 г. от съвместно съжителство с друга жена. Ответницата понастоящем работи в Италия и доходите
и са се увеличили – месечно същата получава около 1800 евро, същата е здрав, работоспособна,
има възможност да реализира средния за страната доход и заплаща по-висока
издръжка за детето си. За претендирания
период ответницата не е подпомагала ищеца финансово, освен с присъдената издръжка. Ангажира
доказателства, претендира за направените по делото разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва
предявения иск по размер. Заявява, че няма данни за материалните възможности на
ответника. Не ангажира други доказателства.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното: Не е спорно между
страните, че ответницата е майка на ищеца, а и това се установява от представеното
и прието по делото в заверен препис (неоспорено от ответника) у-ние за раждане.
Бащата на ищеца работи в Районен съд гр. Пловдив, и получава ОМВ в размер на 800 лева.
С решение №
300/12.07.2005 г. по бр.д. 483/2005 г. по описа на Пловдивския РС
(в сила от 12.07.2005 г), бракът между Руска Е. Амишева и Е.А. Амишел е бил
прекратен, родителските права по отношение на детето Е. са предоставени на
бащата, а Руска Е. Амишева, ЕГН ********** е била осъдена да заплаща на Е. Ерджанов А., чрез неговия
баща и законен представител, издръжка
в размер на 70 лв. месечно.
От извършената служебна
справка се установи, че Руска Е. Амишева/А. през 2011 г. е променила
собственото си име на Р..
Ищецът е бил записан за учебната 2014/2015 г. като
ученик в VІІ клас в СОУ „Черноризец Храбър“ гр. Пловдив. Е. и
неговия баща живеят в жилище на адрес гр. Пловдив, ул. „Младежка“ № 25, вх.А, ет.1, ап.5 . От представената и приета по делото справка то ТД на
НАП гр. Пловдив се установява, че за лицето Р.Е.А. към момента на издаване на справката няма
регистриран действащ трудов договор, а Е.А.А. получава трудово възнаграждение в
размер около 800 лева.
В показанията си разпитания в хода на делото свидетел Але Шабанова Ефендиева заявява, че детето
живее с баща си от самото раждане. Р. и Ерпджан са живели заедно докато детето
е било на година и три месеца, от тогава живеят разделени. Ердан през тази учебна година е ученик в СОУ
„Черноризец Храбър“ Пловдив, осми клас. Е.
ходи на училище с обществен транспорт – за които бащата плаща карта по 18 лв.
месечно, тренира футбол в ПФК
„Локомотив“ Пловдив – всеки ден ходи на тренировки – за което се заплаща по 30 лв.
месечна такса от баща му, за тренировките бащата му закупува летен и зимен екип
– по 50-60 лв. всеки, веднъж годишно от клуба ходят на лагер – за които баща му
плаща около 500-600 лв. Освен това
ежедневно на Е. се дават дневни пари по 5 лв., закупуват му се дрехи, обувки –
които много бързо израства, учебници и учебни пособия и храна, или за месечна
издръжка на Е. са необходими по около 500 лв. месечно. Свид. Ефендиева твърди, че ответницата не е давала средства
на детето – освен присъдената издръжка, а от близки на бащата знае, че тя работи в Италия и получава около 1500 евро
месечно. Заявява още, че ответницата не
е изпращал дрехи и подаръци на детето Е.. Бащата на Е. има и друго дете Дениз –
на три години.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл.150 СК. Същият е допустим, а
разгледан по същество частично основателен. За основателността на иска е
необходимо да е налице промяна на обстоятелствата от последното определяне
размера на издръжката. Издръжката на детето Е. в размер
на 70 лв. е определена по силата на решение № 300/12.07.2005 г. по бр.д. 483/2005 г. по
описа на Пловдивския РС. Оттогава е изминал период
от единадесет години, през който детето значително е пораснало, а с това и нуждите му са нараснали, както ежедневните, така и
свързаните с обучението му. Детето понастоящем е ученик в VІІІ клас в СОУ „Черноризец Храбър“
гр. Пловдив, има
разходи за: учебни помагала, дрехи, обувки, освен това спортува – тренира футбол. Детето е израснало и в тази си възраст има
нужда и от средства за извънкласни занимания, както и за осигуряване на
социален живот. Бащата на детето работи и получава ОМВ в размер на около 800 лв.,
освен за Е. бащата се грижи и за друго дете, родено от съвместното му
съжителство с Але Ефендиева – Дениз на три години. От ангажираните гласни доказателства се
установява, че майката работи в Италия в сферата на ресторантьорството.
Съдът счита, че така изяснената фактическа
обстановка съставлява хипотезата на чл.
150 от СК. Изменение на обстоятелствата по смисъла на цитираната разпоредба е
налице, при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице. В настоящия случай е
налице трайно изменение в нуждите на издържания - от последното определяне
размера на издръжката са изминали единадесет години, през който период са налице съществени промени в обстоятелствата
– детето е израснало,
има разходи както за учебни
помагала, извънкласни занимания, така и за социален живот в съответствие с
възрастта му. Не на последно място следва да се отбележи, че
определения размер на издръжката е под минимално определеният в чл.142 ал. 2 СК. В същото време текстът на чл. 142 ал.1 СК предвижда, че размерът на издръжката се определя, както съобразно нуждите на
детето, така и според възможностите на лицето, което я дължи. Не се установи по категоричен начин по делото размера на месечните доходи, които
ответницата реализира. Установи се обаче от показанията на свид. Ефендиева,
които съдът кредитира като правдиви и безпротиворечиви, че ответницата полага
труд в Италия, в сферата на ресторантьорството. През 2013 г. същата е закупила
недвижим имот в село Скутаре /видно от приложения по делото НА/. Ето защо, настоящият
състав приема, че същата реализира месечни доходи в размер на около 1000 евро, няма
други непълнолетни деца, на които
да дължи издръжка в хипотезата на чл.
143 ГПК, и има възможност да заплаща издръжка на непълнолетното си дете в
по-голям размер. Няма доказателства по делото, че същата страда от заболявания
които да и пречат да работи и да реализира поне средния доход на страната,
поради които следва да изплаща част от месечната издръжка на детето Е.. Ето
защо, размерът на издръжката следва да бъде увеличен
от 70 лв. на 180 лв. месечно, считано от завеждане на исковата молба в съда –
04.12.2015 г. до настъпване на обстоятелства, налагащи нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноски. До
пълния предявен размер от 250 лв. искът ще следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Ищецът е освободен
от заплащане на ДТ по настоящото
производство. Ето защо, съобразно изхода на делото и на основание чл.78 ал.6 ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати държавна такса по сметка на
Районен съд – Асеновград, върху
уважената част на иска - в размер на 158,40 лв., както и разноски в
производството в размер на 300 лв. – заплатено от бюджета на съда
възнаграждение за особен представител.
Съобразно изхода на делото, на чл.78 ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца разноски по производството, съобразно уважената част на иска, но по
делото не е направено такова искане, а и няма представените доказателства за
направени такива, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
На
основание разпоредбата на чл.242 ал.1
пр.1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
Ето
защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която Р.Е.А., ЕГН ********** с посочен адрес *** заплаща
по силата на решение № 300/12.07.2005 г.,
постановено по бр.д. 483/2005 г. по описа на Пловдивския РС за детето Е. Ерджанов А., ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител
Е.А.А., ЕГН ********** и двамата с посочен адрес ***, като УВЕЛИЧАВА този размер от 70
лева (седемдесет) месечно и периодично, на 180 лева (сто и осемдесет) месечно и периодично, начиная от
завеждане на иска – 04.12.2015 г. до настъпване на причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноски, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 250 лева (двеста и петдесет).
ОСЪЖДА Р.Е.А., ЕГН ********** с посочен
адрес *** да заплати по сметка на
Районен съд - Асеновград дължима ДТ,
върху присъдената издръжка в размер на 158,40
лева(сто петдесет и осем лева и четиридесет стотинки), както и разноски по
производството в размер на 300 лева (триста).
ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 ГПК предварително
изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок считано от
деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си – 11.08.2016 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: