РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Перник, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на четвърти
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело №
20241700100240 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявените искове са с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД, чл. 92,
ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По съображения изложени в исковата молба, ищецът „РАЙД ШЕЪР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София моли да бъде осъден ответникът Т. Л. Л., да му
заплати общо сумата 44886,25лева, представляваща обезщетения по договор
за наемане на превозни средства от 17. 03. 2021г., както следва :
- 30700лв., представляваща обезщетение по чл. 233, ал.1 от ЗЗД за вреди,
причинени през време на ползване на наетата вещ,
- 14186,25лева, представляваща обезщетение по т.20 от Списъка на
неустойките, представляващ Приложение № 1 към Договора за наем,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване
на исковата молба - 10. 04. 2024г., до окончателното изплащане на сумите,
както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото, включително
и адвокатското възнаграждение.
Поддържа исковете си и в съдебно заседание, чрез адвокат С. Т. и моли
да да бъдат уважени, така, както са предявени. Моли да бъдат присъдени и
1
направените по делото съдебни разноски.
Ответникът Т. Л. Л., чрез особения му представител адвокат Г. М.,
оспорва исковете по основание и размер, както и като неоснователни и
недоказани. Излага доводи, че върху неустойката не следва да се присъждат
лихви за забава, тъй като и двете имат една и съща обезщетителна функция.
Прави възражение за прекомерност на неустойката. Освен това твърди, че
самата клауза за уговорената неустойка, е нищожна, поради накърняване на
добрите нрави.
В случай, че не бъде възприето това възражение, то моли въз основа на
изложените доводи, размерът на неустойката да бъде драстично намален.
Оспорва исковете и в съдебно заседание, чрез адвокат Г. М., като
поддържа предявения отговор на исковата молба. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 и чл. и 235, ал.2 от ГПК, приема за
установено следното :
Съдът намира, че исковата молба е редовна. Същата е предявена от
активнолегитимирана страна, имаща правен интерес от нейното предявяване.
Спорът е между процесуално правоспособни и дееспособни субекти, който е
подведомствен на Пернишкия окръжен съд. Следователно исковата молба е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Ищецът „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София, под търговското
наименование „Спарк“ е ползвател на автомобили по силата на договор за
оперативен лизинг, сключен с „Аутотехника“ ООД, като с наименованието
„Спарк“ ищцовото дружество отдава тези автомобили под наем.
Ответникът Т. Л. е сключил с ищцовото дружество договор за наемане
на превозни средства на 17. 03. 2021г. Сключването е станало по реда на чл. 45
от Закона за защита на потребителите /договор от разстояние/, и по този начин
ответникът е декларирал, че е запознат с Общите условията дружеството. На
15. 04. 2021г., в 22:30:14 ч. е ответникът Л., чрез мобилно приложение е подал
заявка за резервиране на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Кона“, с рег.
***. На същата дата в 22:30:50 ч. ответникът е стартирал захранването на
автомобила и е започнал управлението му. По време на ползването на
2
автомобила на 15. 04. 2021г. около 23.00ч. на ВП – 81, километър 22, на
разклона за с. ***, ответникът изгубил контрлол върху управлението на
автомобила и самокатастрофирал като излязъл от дясно на шосето, плъзнал се
в крайпътната канавка, преминал през нея, като се е преметнал и се установил
отново на четири колела в крайпътната растителност. При пристигането на
полицейски автомобил отворил шофьорската врата и избягал в тъмнината без
една маратонка.
За изясняване на причините и щетите от страна на ищцовото дружество
на мястото на катастрофата е бил изпратен служителят в дружеството И.К..
Същият на 16. 04. 2021г. в 13:12ч. е подал доклад за инцидента в мобилното
приложение, съпътстван от снимков материали с уточнението, че автомобилът
ще бъде репатриран до РПУ Костинброд. Автомобилът е бил иззет в същия
ден като веществено доказателство по ДП № 75/2021 г. по описа на РУ
Костинброд, по пр. пр. 357/2021г. на РП Костинброд, а на 14. 01. 2022г.
автомобилът е бил върнат на собственика „АУТОТЕХНИКА“ ЕООД.
Вследствие на причиненото от ответника ПТП са били нанесени
множество щети по наетия автомобил. Пазарната цена на същия към момента
на увреждането е била 68514лв. От сервиза на официалния представител на
„Хюндай“ – „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД била изпратена проформа фактура
до “Райд Шеър България“ ЕАД, с която ищцовото дружество било уведомено,
че за отстраняване на щетите по процесния автомобил, е необходима сумата
36883,60лв. само за материали, като в тази сума не са включени цените за
труд.
Видно от заключението на вещото лице инж. Б. В., което съдът
възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, за ремонт на лекия
автомобил в сервиз на официален представител, какъвто се явява „Индустриал
Комерс Ко“ ЕАД, стойноста на ремонта за автомобила, включваща и
материали и труд, е в размер на 52 327,85лв., която стойност съотнесена към
пазарната стойност на автомобила представлява 76,38% от последната.
С писмо изх. № 480 от 10. 02. 2022г., „Аутотехника“ ЕООД уведомила
ищцовото дружество, че водачът е самокатастрофирал, че процесният
автомобил е иззет като веществено доказателство по ДП 75/2021г. по описа на
РУ Костинброд и все още не е предоставен протокол за ПТП, поради което то е
в невъзможност да обработи щетата, като ремонта на автомобила следва да е
3
за сметка на „Райд Шеър България“ ЕАД.
С уведомление изх. № 480 от 10. 02. 2022г., „Аутотехника“ ЕООД е
уведомила ищцовото дружество, че стойността на щетите по автомобила
надхвърля 70% от стойността на същия, поради което е налице тотал щета
/икономически тотал/.
След тази кореспонденция било подписано допълнително споразумение
към договора за отдаване под наем на автомобили съгласно протокол №
545/10.04.2019г., като съгласно чл.3 от него страните са се съгласили, че
наемателят „Райд Шеър България“ ЕАД дължи обезщетение на собственика
на автомобила „Аутотехника“ ЕООД, в размер на 30700лв. Съгласно чл.5 от
споразумението сумата е следвало да се изплати на 12 вноски съобразно
описания план, а съгласно чл.4 от договора дружеството собственик е
следвало да прехвърли собствеността и да предаде държането на процесния
автомобил „Е – глобал“ ЕООД срещу цена от 15000лв.
С 10 броя нареждания за кредитен превод /1 бр. за сумата от 2500лв. и
9бр. за сумите от 2420лв./ общата уговорена сума от 37000лв. е била изплатена
от ищцовото дружество на собственика на автомобила „Аутотехника“ ЕООД.
Ищцовото дружество е изпратило по електронен път две уведомления до
ответника Т. Л. Л., с които го е поканило, в 7 дневен срок да му заплати сумата
от 30700лв., но по делото няма нито твърдения, нито доказателства
ответникът да е изплатил тази сума.
Горната фактическа обстановка се установява от договор за наемане на
превозни средства и предоставяне на услуги от 17. 03. 2021г., приложение № 1
към същия договор - списък на неустойки, заверен препис от личната карта на
ответника, свидетелство за регистрация част I на процесния автомобил,
проформа фактура, писмо изх. № 480 от 10. 02. 2022г. и уведомление изх. №
480 от 10. 02. 2022г. - и двете от „Аутотехника“ ЕООД, 10 броя нареждания за
кредитен превод, завереното копие от ДП 75/2021г. по описа на РУ
Костинброд, заключението на вещото лице инж. Б. В., подписано с електронен
подпис и устните обяснения от вещото лице в с.з. на 04. 02. 2025г.
От правна страна.
Между „Райд Шеър България“ ЕАД и Т. Л. е възникнало валидно
наемно провоотношение по повод наемането на процесния автомобил от
ответника, по смисъла на чл. 228, ал.1 от ЗЗД. След самокатастрофирането с
4
наетия автомобил, Л. не само, че не е върнал автомобила на ищцовото
дружество , но не е уведомил „Райд Шеър България“ ЕАД, съгласно
разпоредбата на чл. 233, ал.2 от ЗЗД, вр. 7.2. от от Общите условия за наем и
предоставяне на услуги на Спарк, избягал е от мястото на претърпяното ПТП,
укрил се е и въобще не се е обаждал на наемодателя за това ПТП.
Щетите по процесния автомобил от това ПТП са в размер на 36883,60лв.
само за материали, а като материали и труд са в размер на 52 327,85лв., което е
76,38% от пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП.
Следователно налице е тотална щета, по смисъла на чл. 390, ал.2 от КЗ.
„Райд Шеър България“ ЕАД е изплатил на собственика на автомобила
„Аутотехника“ ЕООД, обезщетение в размер на 30700лв. за тези щети.
Следователно на основание чл. 233, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 9.5. от Общите
условия за наем и предоставяне на услуги на Спарк, следва да бъде
ангажирана отговорността на наемателя Т. Л. и той следва дае бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 30700лв., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 10. 04. 2024г. до
окончателното изплащане.
На основание чл. 92 от ЗЗД вр. с чл. 9.5. от от Общите условия за наем и
предоставяне на услуги на Спарк, вр. с т.20 от Приложение № 1 към договора
за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги, наемателят дължи
неустойка в размер на 75% от приложимата към момента на неизпълнението
наемна цена, начислимо на всеки 24 часа. Видно от приложената извадка от
ценовата листа за наемните цени на автомобилите за периода от 2017г. до
месец септември 2022г. /л.81-106/, и по - точно за „Хюндай Кона 40“ към
датата на ПТП която е 15. 04. 2016г., но с исковата молба се претендира с един
ден по – късно – 16. 04. 2021г. /л.86, ред 5 от горе – надолу/, а съдът е обвързан
от принципа на диспозитевното начало, дневната наемна цена е в размер на
65лв., считано от 30. 03. 2021г. При това положение неустойката е в размер на
65лв. х 75% = 48,75лв. на ден. За периода от датата на ПТП, който се твърди в
исковата молба, че е 16. 04. 2021г. до 01. 02. 2022г., когато е бил прекратен
договора за оперативен лизинг на процесния автомобил, т.е. за 291дни х
48,75лв., общата сума за неустойката е в размер на 14186,25лв.
По възраженията на особения представител на ответника, касаещи
неустойката. Възражението, че клаузата за уговорената неустойка, е нищожна,
5
поради накърняване на добрите нрави, се явява неоснователно. Нарушаване на
добрите нрави би било налице, ако неустойката като размер излиза извън
присъщите си обезпечителна и гаранционна функции и това води до
неоснователно обогатяване на наемодателя. В случая наемната цена на
адвомобила за един ден е била 65лв., а стойността на неустойката е в по –
малък размер 75% от него – в размер на 48,75лв. на ден. Следователно тя не
излиза извън присъщите си обезпечителна и гаранционна функции и не води
до неоснователно обогатяване на наемодателя.
По същите причини е неоснователно и искането за намаляване на
нейния размер.
При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата 14186,25лв., така, както се претендира. Доводът на особения
представител, че върху тази сума не следва да се присъждат лихви за забава,
също се явява неоснователен. Съгласно константната съдебна практика, при
уговорена неустойка, се дължат лихви за забава върху нея – Решение № 147 от
16. 07. 2013г. по гр. д. № 1372/2012г. по описа на ВКС, IV г.о., Решение № 73
от 29. 06. 2011г., постановено по т. д. № 683/2010г. по описа на ВКС, II т.о. – и
двете постановени по реда на чл. 290 от ГПК и други.
Следователно исковете следва да бъдат уважени, така, както са
предявени.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 9930,35лв., представляваща направените по делото
разноски /1795,45лв. държавна такса, 4240,90лв. възнаграждение за особен
представител, 1350лв. възнаграждение за вещо лице и 2544лв. адвокатско
възнаграждение/.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Л. Л., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Красно село“, ул. „Юнак“ № 11-13, ет.4, общо
сумата 44886,25лева /четирдесет и четири хиляди осемстотин осемдесет и
шест лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща обезщетения по
6
договор за наемане на превозни средства от 17. 03. 2021г., както следва :
- 30700лв., представляваща обезщетение по чл. 233, ал.1 от ЗЗД за
вреди, причинени през време на ползване на наетата вещ,
- 14186,25лева, представляваща обезщетение по т.20 от Списъка на
неустойките, представляващ Приложение № 1 към Договора за наем,
ведно със законната лихва за забава върху посочената сума от
44886,25лв., считано от датата на предявяване на исковата молба - 10. 04.
2024г., до окончателното изплащане, както и сумата 9930,35лева /девет
хиляди деветстотин и тридесет лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща направените от дружеството разноски в производството пред
Пернишкия окръжен съд.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните, като на ответника
да се връчи чрез особения му представител адвокат Г. М..
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7