ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІV-2362 05.12.2018
г. Град
Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, ІV въззивен
състав,
На пети декември, две хиляди и
осемнадесета година,
В закрито съдебно заседание на осн. чл. 267 от ГПК, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Таня
Евтимова
Димана Кирязова-Вълкова
като разгледа възз.гр.д. № 1783
по описа за 2018 г., докладвано от съдията-докладчик Д. Кирязова-Вълкова,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на Х.Р.А., подадена чрез
процесуалния й представител адв. Д. В., против Решение № 139/27.07.2018 г.,
постановено по гр.д. № 287/2018 г. по описа на PC-Айтос, с което е отхвърлен иска на Х.Р.А. против О.К.М.,
с който ищцата претендира след като бъде установено, че тя е собственик на 24
бр. конкретно посочени движими вещи, да бъде осъден ответника да й предаде
собствеността и владението върху тях, както и е отхвърлен евентуалния иск на
ищцата за осъждане на ответника да й заплати сумата от 2610 лв., представляваща
паричната равностойност на процесните движими вещи, като ищцата е осъдена да
заплати на ответника разноски в размер на 807 лв. Въззивницата счита, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като същото е
постановено в противоречие с практиката на ВКС, при неправилно определена
правна квалификация и неправилно разпределена доказателствена тежест. Твърди,
че първоинстанционният съд е следвало да се произнесе с отделен диспозитив по
установителната част на ревандикационния иск, като признае, че ищцата е собственик
на вещите, което е било безспорно установено по делото. Твърди също така, че след
предявяването на иска ответникът е укрил вещите, поради което е следвало искът
по чл. 108 от ЗС да бъде уважен и в осъдителната му част. Счита също така, че
съдът е следвало да приеме за доказани на осн. чл. 161 от ГПК следните факти,
относно които ответникът е създал пречки за предварително събиране на
доказателства по реда на чл. 207 от ГПК, а именно: наличието на процесните вещи
при ответника, държането им от ответника и впоследствие тяхното укриване от него.
Изложени са твърдения и по съществото на спора, както и относно неправилна
преценка от съда и кредитиране на събраните по делото доказателства,
включително на гласните такива. На следващо място въззивницата твърди, че
решението на АРС е неправилно и в частта, с която е отхвърлен предявения при
условията на евентуалност осъдителен иск. Твърди, че съдът е дал неправилна
правна квалификация на този иск, а освен това по делото е било установено, че
вещите са собственост на ищцата и че преди раздялата на страните през м. август
2017 г. те са се намирали в дома на ответника, но към момента не се намират при
него, поради което съдът е следвало да присъди на ищцата тяхната равностойност.
Изложени са подробни доводи. Моли се въззивният съд да отмени обжалваното
решение и вместо него да постанови ново решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника по иска, че ищцата е собственик на
процесните вещи, както и да осъди ответника да й предаде собствеността и
владението върху вещите, евенутално да го осъди да й заплати паричната им равностойност
в размер на 2610 лв. Претендира да й бъдат присъдени всички направени разноски
по делото.
Към въззивната жалба не са приложени писмени доказателства, не са
направени доказателствени искания.
При проверката, извършена на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
установи, че въззивната жалба е редовна и допустима, като подадена в срока по
чл. 259 от ГПК от лице, което има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемия О.К.М., който е
депозирал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК – чрез процесуалния си
представител адв. Д. Щ.. В отговора се твърди, че въззивната жалба е недопустима,
неоснователна и недоказана. Въззивникът счита, че изложените във въззивната
жалба твърдения са голословни и неконкретизирани, както и че е цитирана
практика на ВКС, която в случая е неотносима, тъй като касае търговско
правоотношение каквото настоящото не е. Счита също така, че събраните по делото
доказателства напълно опровергават твърденията на ищцата и предявените от нея
претенции. Изложени са и други доводи по съществото на спора. Моли се жалбата
да бъде отхвърлена, както и на въззиваемия да бъдат присъдени направените
разноски във въззивното производство.
Към отговора не са приложени писмени доказателства, не са направени доказателствени искания.
Предвид редовността на въззивната жалба, съдът
намира, че делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно
заседание, поради което и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ възз.гр.д. № 1783/2018 г. по описа на Бургаски окръжен
съд за разглеждане и решаване в открито съдебно заседание на 14.01.2019 г. от
14:10 ч., съгласно разпореждане от 26.11.2018 г.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси и/или съдебни
адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или техните
процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото или същите
са служебно известни на съда.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
въззивницата ДА СЕ ВРЪЧИ и препис от постъпилия по делото отговор на въззиваемия.
УКАЗВА на процесуалните представители
– адвокати, задължението, вменено им с разпоредбата на чл. 40, ал. 7 от Закон
за адвокатурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.