Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. Варна, 20.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XХХ – ти състав, в публично заседание проведено на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19341 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „В.2." ЕООД,
ЕИК
*********, със седалище:***, представлявано от Светломира Руменова Алексиева срещу ЗАД
„ЕВРОИНС",
ЕИК
*********, със седалища: гр. София бул. „Христофор Колумб" №
43 представлявано от Антон Йотов Пиронски и Йоана Цветанова Христова, с която е предявен иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 10,00
лева,
представляваща частичен иск от общо 1 167,95 лева,
като застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на предна дясна джанта,
задна дясна джанта,
гума Мишелин 195/65/15, гума Фулда
195/65/15, десен шенкел и греда под купето,
настъпили на 19.06.2018г.,
по застрахователен договор „Каско" със застрахователна полица № 10500100003580
от 26.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата
молба
ищецът
излага
следната
фактическа
обстановка:
На 26.02.2018г. в гр. Варна, сключил Застраховка „Каско
- Първи риск" на лек автомобил марка Фолксваген голф, с per. № ХХХХ, с ответника ЗАД „ЕВРОИНС", със срок на действие от 04.03.2018г. до 03.03.2019г. Автомобилът бил застрахован за 4 500 лева, като застрахователната премия, която трябвало да заплати съгласно застрахователна полица
№ 10500100003580 от 26.02.2018г. възлизала на 172.38 лева, разсрочена на две равни вноски, като към настоящият момент всички вноски са платени.
На 19.06.2018г. предоставил автомобила на В. А. Същата около 21.00 часа, в гр.Варна, управлявайки автомобила в кръговото кръстовище до „Пикадили Парк" е била засечена от неизвестно МПС /такси/. За да избегне удар между двата автомобила, водачът се отклонява надясно и предприема спиране, но предната дясна и задната дясна гума преминават през бордюра на разделителния остров и се увреждат. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, като същите посетили мястото на произшествието, но т.к. в района нямало камери, които да работят не могли да установят водача на другият автомобил.
На 20.06.2018г., бил уведомен застрахователят за настъпилото застрахователно събитие, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис на увредени детайли, в който описал следните увредени детайли: предна дясна джанта, задна дясна джанта, гума Мишелин 195/65/15 и гума Фулда 195/65/15.
Служителят на застрахователя имал съмнения за увреждания по преден и заден мост и изискал автомобилът да мине проверка в сервиз. След замерване на преден мост в Автоцентър „Сгъни - Ауто" се установило, че преден десен шенкел има кривина и следва да се подмени. За извършената проверка и реглаж заплатил сумата в размер на 24 лв.
На
21.06.2018г. се извършил втори оглед на автомобила, като в описа на увредените детайли били посочени и десен шенкел и греда под купето. За претърпените вреди ответното дружество изплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 286.05 лв., от които 24 лв. за проверката и реглажа на предния мост.
Ищецът твърди, че необходимата сума за ремонта възлиза на 1 430 лв., от която следва да се приспадне сумата, заплатена до момента в размер на
262.05 лв., или сумата, която следва да му заплати ответникът е в размер на 1 167.95 лв.
В срока за отговор ответникът твърди,
че във
връзка със
същия случай
бил заведен
друг иск
от „В.2." ЕООД,
отново като
частичен за
сумата от 10 лева,
по който
било образувано
гр. д. № 17120/2018 г.
по описа
на Варненски
районен съд, 39 - ти
състав.
С решение № 1779/24.04.2019г.
по посоченото
дело, съдът
осъдил „ЗД
ЕВРОИНС" АД
да заплати
на ищеца
сумата от 10,00 лева,
представляваща частичен
иск от
общо 1167.95 лева,
обезщетение за
имуществени вреди
в резултат
от настъпило
на 19.06.2018г.
застрахователно
събитие с
увредения лек
автомобил марка
„Фолксваген",
модел „Голф", рег. № ХХХХ.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 520,00 лв. Съдебният
акт не
е обжалван
и е
влязъл в
сила.
На
28.05.2019г. застрахователят
изплатил на
„В.2." ЕООД
цялата дължима
сума в
размер на
общо 1688.51 лева,
включваща главница
(1167.95 лева),
законна лихва (0.56 лева)
и разноски (520 лева).
Сочи, че
действително плащането било извършено след депозирането на исковата молба, но преди получаване на препис от нея (30.05.2019г). Следователно с поведението си „ЗД ЕВРОИНС" АД не е дало повод за завеждане на делото и при това положение не следва да се присъждат разноски на ищеца.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен препис от влязло в сила на Решение №1779/24.04.2019 г., постановено по гр.д.№17120/2018 г. на ВРС, 39 състав, с което ЗАД ”Евроинс”, ЕИК *********, със седалище:***, е осъдено да заплати на „В.2.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: ***, сумата 10 /десет/, представляваща частичен иск от общо 1 167.95 лева, обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 19.06.2018г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил Фолксваген голф, ДК № ХХХХ, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 520,00 лв.
С т. 2 от ТР №3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, постановено на 22.04.2019 год. се приема, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, поради което в настоящото производство може да има спор само по отношение на размера на цялото вземане. Доколкото обаче ответникът е заплатил не само присъдените суми, но и цялото вземане, настоящият състав приема, че спор по отношение на размера не съществува.
С преводно нареждане от 28.05.2019 г. (л. 27) ответникът изплатил по сметка на ищеца сумата от 1688,51 лв., която сума включва главница в размер на 1167,95 лв., законната лихва от завеждане на исковата молба до плащането в размер на 0,56 лв. и присъдените с решението по гр.д.№17120/2018 г. на ВРС, 39 състав разноски в размер на 520,00 лв. Законната лихва върху присъдената с Решение №1779/24.04.2019 г., постановено по гр.д.№17120/2018 г. на ВРС, 39 състав сума от десет се дължи за периода от завеждане на исковата молба - 12.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, което е 28.05.2019 г. и възлиза на 0,55 лв., изчислена с онлайн калкулатор на сайта на calculator.bg. В настоящото производство обаче също е претендирана законна лихва върху сумата от 10,00 лв., считано от завеждане на исковата молба – 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, която към момента на извършеното плащане е възлизала на 0,08 лв. Или общото задължение на ответника към ищеца към датата на плащане е възлизало на 1888,58 лв., а от ответника са заплатени 1688,51 лв. Доколкото съгласно чл. 76, ал.2 от ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Или с извършеното плащане ответникът е платил разноските в размер на 520,00 лв., след това лихвите в общ размер на 0,63 лв. и най-после главницата в размер на 1167,88 лв., като е останал задължен за още 7 (седем) стотинки. Поради изложеното предявеният иск на ищеца следва да бъде уважен за сумата от 0,07 лв., а да бъде отхвърлен за горницата над тази сума до предявените 10,00 лв. поради плащане в хода на процеса.
Съществува спор по отношение на отговорността за разноски, с оглед извършеното плащане в хода на процеса. Съдът намира направеното от ответна страна възражение, че не носи отговорност за разноски за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК разноските се възлагат на ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В настоящия случай не е налице нито една от двете предпоставки, тъй като от една страна искът не е изрично признат, а от друга плащането е извършено след образуване на настоящото производство, или към датата на завеждане на делото не е било налице плащане.
Така с оглед на изхода от спора и разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца, направените от него в производство разноски. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 410,00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 50,00 лв., и адвокатски хонорар в размер на 360,00 лв. с ДДС.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ЕВРОИНС", ЕИК *********, със седалища: гр. София бул. „Христофор Колумб"
№ 43 представлявано от Антон Йотов Пиронски и Йоана Цветанова Христова ДА ЗАПЛАТИ на „В.2." ЕООД, ЕИК *********, със седалище:***, представлявано от Светломира Руменова Алексиева срещу ЗАД „ЕВРОИНС", ЕИК *********, със седалища: гр. София бул. „Христофор Колумб"
№ 43 представлявано от Антон Йотов Пиронски и Йоана Цветанова Христова, сумата
от 0,07
лева
(нула
лева
и
седем
стотинки),
представляваща частичен иск от общо 1 167,95 лева,
като застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на предна дясна джанта,
задна дясна джанта,
гума Мишелин 195/65/15, гума Фулда
195/65/15, десен шенкел и греда под купето,
настъпили на 19.06.2018г.,
по застрахователен договор „Каско" със застрахователна полица №
10500100003580 от 26.02.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 30.04.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата,
на осн. чл.
405, ал.1 от КЗ,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 0,07 лева (нула
лева
и
седем
стотинки)
до предявените
10,00 (десет)
лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 30.04.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.
78 ал.
1 ГПК ЗАД
„ЕВРОИНС", ЕИК *********, със седалища: гр. София бул. „Христофор Колумб"
№ 43 представлявано от Антон Йотов Пиронски и Йоана Цветанова Христова ДА ЗАПЛАТИ на „В.2." ЕООД,
ЕИК *********, със седалище:***, представлявано от Светломира Руменова Алексиева сумата от 410,00 (четиристотин и десет) лева, представляващи разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: