Определение по дело №247/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирани пред съда иск от „ГАЛКОМ” О.”, със седалище и адрес на управление: село С., община Д., област К., ул. „М.” № 1, ЕИК *********, представлявано от Л. Г. Л., чрез адв. И. Г. А., от АК К., със служебен адрес: град Дупница, ул.”Солун” № 2, . 3, срещу “. О., със седалище и адрес на управление: град Б., ЖК”С.” № 19, ЕИК *********, със законен представител Росен Димитров Едипов.

Предявени са искове с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, с които се иска от съда да постанови решение, с което да осъди “. О. да заплати на “. О.”, сумата – 45 000лв., съставляваща неустойка, съгласно т. 5 от Допълнително споразумение № 1/06.01.2011г., за разваляне на Споразумение от 31.03.2010г., подписано между страните по делото, ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба пред съда, до окончателното изплащане на дължимото.

Искането се основава на твърдението, че между страните по делото първоначално е подписано Споразумение от 31.03.2011г., а по- късно представителите на “. О.” и на “. О., подписали и Допълнително споразумение № 1/06.01.2011г. за разваляне на предишното такова. В т. 4 от допълнителното споразумение, наред с другите клаузи, страните се споразумели след развалянето на първоначално подписаното между тях Споразумение от 31.03.2010г., “. О., да не използва разваленото споразумение като документ по чл. 417 он ГПК и въз основа на това да не се снабдява със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу “. О.”. Представителят на “. О. се съгласил също така да няма никакви права и претенции към “. О.”, произтичащи от Споразумение от 31.03.2010г. и на каквото и да е основание, “. О. да не предприема чрез представителите си под никаква форма и на каквото и да е било основание, действия за събиране на претендираните вземания към “. О.”, възникнали по силата на разваленото първоначално споразумение, както и действия за снабдяване с изпълнителен лист срещу “. О.”, както и за започване на принудително изпълнение срещу същото дружество, както и че няма да предявява под никаква форма съдебно и/или извънсъдебно, искове и/или каквито и да е било имуществени претенции към “. О.”, за плащане и/или възстановяване на парични суми, на каквото и да е основание, включително претенции за лихви, обезщетения за вреди или други имуществени претенции във връзка с вземания, възникнали по силата на разваленото Споразумение от 31.03.2010г..

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ответника по исковете- “. О. е нарушило цитираните т. 4 и т. 5 от Допълнително споразумение № 1/06.01.2011г., подписано между представителите на страните по делото, като на основание разваленото по взаимно съгласие Споразумение от 31.03.2010г., използвано като документ по чл. 417 от ГПК, “. О. се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след което е предявил и иск за установяването на вземането си пред РС Дупница, на основание чл. 422 от ГПК, въз основа на който е образувано гр.д. № 4048/2011г. по описа на същия съд.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход, е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК на ответника да бъде изпратен препис от нея заедно с приложените писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от “. О., чрез упълномощеният му представител- адв. Иван Кръстев Чолаков, с който на първо място е направено възражение за местна неподсъдност на предявения иск, основано на разпоредбата на чл. 105 от ГПК, което съдът е уважил. Възразява се още с писмения отговор на исковата молба, че прихващането като правнорегламентиран способ за погасяване на две насрещни еднородни, взаимно ликвидни и изискуеми задължения до размер на по-малкото от тях, не е основание за разваляне на сключеното между страните първоначално Споразумение от 31.03.2010г. С писмения отговор е наведено правно възражение основано на нормата на чл. 40 от ЗЗД, като се навеждат доводи, че с действията си Управителят на “. О. – П. М., действайки като представляващ дружеството което ръководи, е сключил с управителя на “. О.”, Допълнително споразумение № 1/06.01.2011г., което очевидно и недвусмислено е във вреда на дружеството, което той представлява - “. О.. Ето защо като правен резултат това допълнително споразумение не е произвело своето правно действие. Навадено е и друго възражение за нищожност на клаузата на дължимата неустойка, на която се основава исковата претенция по чл. 92 от ЗЗД от ищцовото дружество- че същата се претендира не на основание неизпълнено задължение от страна на “. О., а се претендира поради поето задължение по силата на допълнително споразумение, което съставлява отказ от правото да се предяви иск, а отказ от процесуални права е недопустим. С писмения отговор не се представят доказателства и не се правят доказателствени искания.

Настоящият състав на съда в ОС Б., след като прие исковата молба за редовна и счете че е налице изначална допустимост на предявените пред съда искове с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, извърши проверка за приложимия процесуален закон и за процесуалния ред по който следва да се проведе производството по делото, като счита че производството по делото следва да се развие и проведе по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, приложимия процесуален закон уреждащ търговските спорове.

След като прие писмения отговор от “. О., чрез упълномощеният му представител- адв. И. К. Ч., депозиран в установения от закона срок и подаден от оправомощеното лице- ответник по делото, следва да бъде изпратен препис от него на другата страна, като на ищеца бъде дадена възможност в двуседмичен срок от получаването на отговора, да депозира по делото допълнителна писмена молба по реда на чл. 372 от ГПК, с която може да поясни или допълни първоначалната искова молба в рамките на вече предявените фактически основания, както и да наведе всичките си фактически твърдения и изчерпи доказателствените си искания по делото.

Следва да бъде указано на ищеца, че в срока на допълване на исковата молба, може да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът от делото, както и да представи и посочи нови доказателства, които не е могъл да посочи в първоначалната искова молба./чл. 372 ал.2 от ГПК/.

Водим от горното и на основание чл. 372 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от писмения отговор от “. О., чрез упълномощеният му представител- адв. И.К. Ч., на ищеца по делото- .

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА в двуседмичен срок от получаването на съобщение за настоящото определение, да депозира по делото допълнителна писмена молба по реда на чл. 272 от ГПК, с която да поясни и допълни първоначалната искова молба в рамките на вече предявеното фактическо основание, както и да наведе всичките си фактически твърдения и изчерпи доказателствените си искания по делото.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА че в срока на допълване на исковата молба, може да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът от делото, както и да представи и посочи нови доказателства, които не е могъл да посочи в първоначалната искова молба./чл. 372 ал.2 от ГПК/.

Определението на съда не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :