№ 11176
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110159332 по описа за 2024 година
Ищцата В. И. В. предявява иск за признаването й за собственик на реална част от
имот, както и за осъждане на ответника Р. Г. на основание чл.108 ЗС да й предаде
владението върху реална част от имот, която твърди, че се намира в нейния имот, но се
владее от него и на основание чл.109 ЗС, да бъде осъден ответникът да премахне незаконно
поставена ограда. В исковата молба се твърди, че с договор за дарение под формата на н.а.
№ 151/20.12.2001г., е надарена от Иван Драгиев и Славка Драгиева, с правото на
собственост, върху ПИ с идентификатор 04234.6194.29 по КККР , одобрени със Заповед –
РД - 18-42/21.7.2011г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо имота със заповед №
18-4938/13.5.2022г., с адрес на имота по скица от АГКК село Бистрица, район Панчарево,
улица Стряма 1, с площ по актуална кадастрална скица № 15-796101/27.9.2024г. на СГКК-
София от 796 кв.м., трайно предназначение на територията: защитена, начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор : няма, номер по предходен
план: 35, квартал : 5, парцел V, част от V-35, при граници по скица на АГКК – СГКК – град
София, ПИ с идентификатор 04234.6194.54, ПИ с идентификатор 4234.6194.38, който имот
твърди да представлява УПИ V-65 от кв.5 по плана на град София, местността в.к. Калфин
дол, одобрен със Заповеди№ 114/1.4.1971г. и № 331/29.7.1982г-, целият имот с площ 810
кв.м.при граници от три страни – улица, УПИ VI-67, заедно с построената в имота сграда
04234.6194.29.1 по КККР Заповед – РД - 18-42/21.7.2011г. на ИД на АГКК, с последно
изменение, засягащо имота е от 16.4-2021г.при запазено вещно право на ползване на
дарителите, погасено със смъртта им. Твърди, че дарителите – нейни родители, са
придобили правото на собственост върху поземления имот с договор за продажба на имот –
частна общинска собственост от 1999г.вписан в книгите по вписване, като в договора,
площта на имота е посочена 810 кв.м. Твърди, че към този момент и всички следващи
транслативни сделки, площта на ПИ винаги е посочвана като 810 кв.м., което е установено и
от графичните данни на имота. Твърди, че в одобрените със Заповед – РД - 18-42/21.7.2011г.
на ИД на АГКК КККР, имотът първоначално погрешно бил нанесен като 799 кв.м. при
граници и очертания, които не съотвествали на действителното му състояние по документ за
собственост, като несъответствие имало освен в площта, и в реалните имотни и
регулационни граници. Една от грешките се състояла в несъответствието между
1
действителните граници между собствения и съседния от север, изток и ют ПИ с
идентификатор 04234.6194.54, представляващ второстепенна улица, собственост на СО,
район Панчарево, като по нейно заявление от 2021г., на основание чл.54,ал.2 ЗКИР била
издадена заповед за изменение на КККР № 18-4938/13.5.2022г., на Началник на СГКК-
София, състоящо се в промяна на границите на ПИ с идентификатори 04234.6194.29,
04234.6194.54 по скица проект 15-512112/13.5.2022г., като се сочи, че в нея ПИ бил нанесен
в съотвествие със северна, южна и източна имотни граници, идентични с регулационните
граници на собствения й УПИ V-65 по действащия регулационен план, одобрен със Заповед
№ 331-29.7.1982г. Със същата заповед площта на имота по КККР била редуцирана
допълнително на 796 кв.м., което съставлява разлика от 14 кв.м. по –малко от
действителната площ от 810 кв.м. Твърди, че в последствие били извършени геодезически
проучвания, като се оказало, че са допуснати непълноти и грешки и при нанасянето на
границата между собствения й имот и съседния от запад имот с идентификатор
04234.6194.38, собственост на ответника. Ответникът е придобил имота с н.а. № 174/2016г.,
като имотът, съставляващ УПИ VI-67, в кв.5, по регулационен план на София, местност в.з.
Калфин дол II, с площ по н.а780 кв.м., бил заснет по КККР, одобрена със Заповед № 18-
42/21.7.2011г. с площ 798 кв.м.. Ищцата счита, че сравнението по площ сочи на извод, че при
заснемането през 2011г. на двата имота е допусната грешка, която редуцира площта на
нейния имот с 14 кв.м., заснети неправилно в имот с идентификатор 04234.6194.38, като
тези 14 кв.м. не принадлежат на ответника. Сочи, че е подала нова молба с искане за
изменение на КККР през 2023т., в частта относно двата имота, като е постановена заповед
№ 18-5568/21.5.2024г. на Началника на СГКК – София, с която на основание чл.51,ал.1,т.2
ЗКИР, е одобрена промяна на границите на имоти с идентификатори 29 и 38, за привеждане
на западната граница на ПИ с идентификатор 29 в съотвествие с регулационната, по
регулация на местността, одобрена със заповед № 114/1.4.1972г., заповед № 26320.5.1975г. и
заповед № 331/29.7.1982г. , като възражението на ответника е оставено без уважение.
Твърди, че на място, материализираната и съществуваща на място ограда между двата
имота, е означена със синя линия, частта, която принадлежи на собствения й имот, е
защрихована,като на скица –проект № 15-729041/6.7.2023г. е означена по координатни точки
1,2,3,4 и 5 и е с площ 18 кв.м. ищцата сочи, че знае от родителите си, че след като е
придобил имота, ответникът , без тяхно знание и съгласие е премахнал старата ограда, която
е преминавала на действителната имотна регулационна граница, и е изградил сега
съществуващата ограда, която е плътна, с височина повече от 0,6 м. Твърди се, че по жалба
на ответника е образувано адмд.№ 7145/2024г. на АССГ, 39- ти състав, което е висящо.
Предявява се иск за признаването й за собственик на площ от 18 квадратни метра, по
координатни точки 1,2,3,4 и 5 на скица –проект № 15-729041/6.7.2023г., да се осъди
ответникът да й възстанови владението върху реалната част , която се сочи,че е част от
собствения й имот, и на основание чл.109 ЗС ответникът да бъде осъден да премахне
изградената ограда, означена със зелена линия върху комбинирана скица за пълна или
частична идентичност на имоти с идентификатори 04234.6194.29 и 04234.6194.38, към
заповед № 18-5568/21.5.2024г.на Началник на СГКК- София. ,
В отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131 ГПК, ответникът Р. Г.,
оспорва предявената против него претенция, като сочи, че по заявлението на ищцата №
116273/27.2.2023г. до СГКК гр.София, се засяга собствения му имот, защото с промяна в
границите между двата имота, се отнема реална част от собствения му имот, като той се
намалява от 798 на 775 кв.м., а на ищцата – се увеличава от 796 кв.м. на 819 кв.. ответната
страна счита, че е обжалвал сочената заповед за изменение на КККР, с доводи за
незаконосдъобразност, налице е висящо дело. Ответната страна твърди, че е придобил
право на собственост върху поземлен имот с прехвърлителна сделка, изповядана под
формата на н.а. № 11/2016г., като ПИ е заснет с кадастралния номер по съществуващите към
1982 г. граници, като се сочи, че от представените н.а. не се установява ищцата или
2
праводателите й да са придобили право на собственост върху реалната част, или че са
осъществявали фактическа власт върху нея. Оспорва се претенцията по чл.109 ЗС, с довод,
че ищцата не е собственик на преградената част, както и че не се доказва ответникът да
осъществява неоснователно въздействие, което да създава пречки да използва имота си /
чл.50 ЗС/, цитират се хипотезите, дадени като пример в ТР № 4/6.11.2017г. по дело №
4/2015г., като се счита, че нито една от тях не е налице. Ответната страна сочи, че от
комбинираната скица е видно, че границите на имота, отразени по КК съвпадат с трайно
материализираната на място ограда, като твърдението, че оградата е поставена своеволно и
самоуправно, е неоснователно, тя е изградена през 2008г. законно, попада в границите на
имота му по действащия регулационен план от 1982г., идентичен с пълния регулационен
план, и е изградена от вътрешната страна на регулационната граница, като общата граница
между двата ПИ, съвпада с кадастралната по КК от 2011г.
Твърди се, че ответникът осъществява владение върху 780 кв.м., колкото са
обективирани в титула за собственост като ако при ищцата има намаляване на квадратурата,
същото може да се дължи на улична регулация, неплатени сметки по нея.
Софийският Районен Съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното.
По иска по чл.108 ЗС.
Пред СРС е изслушана и приета, оспорена от ищеца съдебно – техническа
експертиза, относно оспорването на която, включително в писмените бележки, съдът намира
същото за неоснователно. Не следва да се бърка предмета на делото, разглеждано пред
настоящия съдебен състав, и предмета на висящото административно производство.
Настоящият състав разглежда спор за собственост – спор за материално право, по смисъла
на чл.54,ал.2 ЗКИР. Разпоредбата на чл.54,ал.2, изр.второ ЗКИР въвежда право на съда,
разглеждащ иск по чл.54,ал.2 ЗКИР , който да разреши въпроса дали е налице грешка или
непълнота в кадастралната основа, да назначи вещо лице с определена правоспособност.
Целта на изслушването на експертизата, въпреки всички допуснати, поставени от страните
въпроси, е да отговори на въпросите: какви регулационни планове има за местността, как са
отбелязани двата имота в тях, как това се е отразило в кадастралната карта. Причината
затова е, че без тези отговори, съдът не може да разгледа доводите, включително и на
ответника,че разликата в заснемането при ищеца се дължи на неприложена регулация,
респективно – на неуредени сметки по същата. Ето защо, за СРС, по настоящия спор за
реална част на имот, е от значение дали експертизата отговаря на тези въпроси, а не
изводите на вещото лице дали границата съвпада – този извод вещото лице е направило,
защото страните са поставили въпросите по този начин, като този извод, с оглед твърденията
на страните, следва да е на съда, а не на вещото лице.
Ето защо, при съобразяване на горното, съдът кредитира долупосочените изводи на
вещото лице, които съставляват специални знания, които съдът не притежава: първият
действал и отменен с последващи, регулационен план на местността вилна зона „Калфин дол
– Симеоново“ е одобрен със заповед № 114/1.4.1972г. С него е създадена улична и дворищна
регулация на квартал 5. За имот с пл.№ 65 е отреден парцел V 65, кв.5, съответстващ на ПИ с
идентификатор 04234.6194.29, който граници от три страни с улици с осеви точки 56А, 53, и
46, 68б, 47 и 68б, 68 А и 58, обозначен с цифри 1,2,3, и 6 и оцветени с кафяв цвят, отразено
върху скица – извадка 1 на страница 4 от заключението. За имот пл.№ 67 е отреден парцел
VI-67, съответстващ на ПИ с идентификатор 04234.6194.38, граничещ с улица с осеви точки
68б, 68а, 58, 56 а, 53, 46, обозначен с цифри 4,3,6,5, оцветени с кафяв цвят. С регулационния
план на местността, одобрен със заповед № 263/20.5.1975г. , с която е закрита улица – тупик
с осеви точки на скица - извадка 2 58-58а – 58 б, се създава нова улица с осеви точки от 56б
– 58 между парцели VI-67,VII- 68
С регулационния план на местността, одобрен със Заповед № 331/29.7.1982г. се
закрива задънена улица с осеви точки 56б-58 и се открива задънена улица с осеви точки 58б –
3
58а-58 в кв.5, като е прието изменение на дворищната регулация за парцели I – 68, II-68, III-
66, IV-64, V – 65, VI-67,VII- 68, VIII – 68, IX – 68, отразени в скица – извадка 2 и 3.
На страница 7-8 от заключението вещото лице ясно сочи, че западната имотна
граница на ищцовия имот съвпада с парцелната граница на УПИ V – 65, която не е
променяна в трите регулационни планове на местността - от 1972г., 1975г. и 1982г. че
съществува разлика в западната имотна граница на имота на ищеца с парцелната граница
между парцели УПИ V 65 и УПИ VI-67, като имотът е нанесен с разликата в комбиниран
дигитализиран план на местността, като разликата е видна на комбинирана скица 4,
обозначено по цифри 3,6 и 7, съдържаща графично измерена площ 17 кв.м. , като тази
разлика е маркирана и на скица – проект № 15-729041/6.7.2023г..
Вещото лице ясно сочи, че в НАГ, Архивен отдел, както и Техническата служба при
район Панчарево, не е намерена Заповед за изменение на регулационен план, която да
обосновава разликата в нанасянето. Уличната и дворищна регулация на квартала на
местността, не е приложена на място, но е фактически приложена в изработването на
кадастралната карта, която нанася тази разлика.
След първоначалното създаване на регулационната граница между двата имота -
парцел V 65 / ПИ с идентификатор 04234.6194.29/, и парцел VI-67, съответстващ на ПИ с
идентификатор 04234.6194.38, границата е изместена, което изместване е отразено в
информационната система на НАГ и комбинирания дигитализиран план на местността,
качен на сайта на СО, което изместване е отразено в комбинирана скица 4, свалена от този
сайт от вещото лице.
Изложеното обуславя извода, че по регулационния план одобрен със Заповед №
331/29.7.1982г, се изменят предишните два плана, но неотносимо към западната граница на
имота на ищеца. Следователно, имотът на ищеца следва да има имотна и парцелна граница
по регулационен план на местността вилна зона „Калфин дол – Симеоново“ е одобрен със
заповед № 114/1.4.1972г., която западна граница се запазва по последващите регулационни
планове.
Неясно защо, в кадастралната карта границата е заснета различно - разликата е видна
на комбинирана скица 4 от заключението, обозначена е по цифри 3,6 и 7, съдържаща
графично измерена площ 17 кв.м. , като тази разлика е маркирана и на скица – проект № 15-
729041/6.7.2023г., като е намерила графичен израз и при заснемането на имот 29 по КККР.
Няма данни за заповед за изменение на регулацията, които да обуславят това погрешно,
несъотвестващо на регулационните планове, заснемане в кадастъра. Ето защо, искът по
чл.108 ЗС е основателен.
Относно доводите на ответната страна, следва да се отбележи, че имотът, описан като
придобит по силата на покупко – продажба под формата на н.а. през 2006г., е придобит на
деривативно основание, следователно ответникът е придобил правата на предишния
собственик. Описанието на имота, включително по скици, послужили за съставянето на н.а.,
не променя липсата на основание в КККР част от имота на ищеца да се заснеме като част от
имота на ответника. Предвид изложеното твърдение от ответника, че частта следва да се
заснеме в неговия имот, безспорният между страните факт, че частта се владее от ответника,
то и искът по чл.108 ЗС е основателен, за частта, описана от вещото лице, идентична на
частта по комбинираната скица, приложена към исковата молба от ищеца.
Относно доводите за прилагане по регулация – същите са напълно неотносими. По
нито един от регулационните планове, спорната реална част не се придава към имота на
ответника. „Придаването“ се извършва механично, при нанасяне на имота в кадастъра, което
нанасяне няма никакво действие относно правото на собственост. Отделно от това,
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ (отм.) въвежда забрана за придобиване по давност на
реални части от дворищнорегулационни парцели, които не отговарят на изискванията за
обособяване на самостоятелен парцел. Същата забрана се съдържа и в чл. 59 ЗТСУ (отм.), в
редакция преди изменението с ДВ, бр. 34/2000 г. В чл. 181, ал. 1 ЗТСУ (отм.) е предвидено,
че изтеклата до влизане в сила на този закон придобивна давност върху реално определени
4
части от дворищнорегулационни парцели запазва действието си, ако частите, предмет на
владението, и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни
парцели по правилата, които са действали до този момент, или съгласно този закон и
правилника за неговото приложение.
По прилагането на тези разпоредби е формирана практика на ВКС. Приема се, че
право на собственост върху реално обособена част от урегулиран поземлен имот не може да
бъде придобито по давност, освен ако тази част може, наред с останалите части от имота, да
бъде обособена като самостоятелен урегулиран имот по правилата на действащия към
момента на позоваването на придобивната давност устройствен закон - в този смисъл
мотивите на тълкувателно решение № 76 от 1.06.1967 г. по гр. д. № 42/1967 г. на ОСГК на
ВС; решение № 1257 от 11.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4945/2007 г., I-во г. о., решение №
1394 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5013/2007 г., IV-то г. о., решение № 501 от
17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 675/2009 г., I. во г. о.
В практиката на ВКС се приема също, че при действието на ЗБНМ (отм.), ЗПИНМ
(отм.) и ЗТСУ (отм.) дворищнорегулационният план, с който части от един имот се придават
към съседен парцел, има непосредствено отчуждително действие - решение № 249 от
8.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 970/2011 г., I-во г. о. и др. Затова собствеността върху
придадените части се придобива въз основа на дворищната регулация, ако тя бъде
приложена, а не по силата на осъществявано давностно владение. В случай, че планът не
бъде приложен в сроковете по § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ и отпадне отчуждителното му
действие, владението на придадената с него реална част може да доведе до придобиването й
по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, ако тя отговаря на изискванията на чл. 200 ЗУТ.
Тези разяснения са дадени в решение № 225 от 10.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2253/2013 г.,
I-во г. о.
В решение № 50045 от 4.05.2023 г. по гр. д. № 2690/2022 г. на ВКС, I-во г. о. е
обобщена практиката на ВКС по прилагането на чл. 200, ал. 2 ЗУТ. Прието е, че на
давността по чл. 200, ал. 2 ЗУТ може да се позове само собственикът на този имот, към
който се придават части от съседен имот при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3
ЗУТ, но не и собственик, който при действието на ЗУТ е завладял реална част от съседен
УПИ и е осъществявал владение върху нея повече от 10 години.
По делото не е установено праводателите на ищцата да са дали съгласие за промяна
на границите на имота по реда на чл.15,ал.3 ЗУТ, нито е налице ПУП, за да е налице
хипотезата на чл.17,ал.2,т.2 ЗУТ.
Ето защо, доводите на ответната страна, че е осъществявал давностно владение на
тези 18 кв.м са несъстоятелни, предвид изложеното по – горе и искът по чл.108 ЗС следва
да се уважи, като след влизането в сила на настоящото решение, съгласно разпоредбата на
чл.54,ал.2, изр.3 ЗКИР, кадастралната карта следва да се поправи, въз основа скицата проект,
представена към исковата молба, която отговаря на регулационното заснемане. Искът следва
да се уважи, както е предявен, защото вещото лице сочи, по графично заснемане 17 кв.м.,
като по думите й в о.с.з., при всяко графично измерване има процент на техническа грешка,
По иска с правно основание чл.109 ЗС. Обратно на изложеното от ответника, че
поддържането на ограда в рамките на имота на ищеца не съставлява действие, с което
ответникът да нарушава правото на собственост на ищеца, съдът намира, че при условие, че
ответникът няма право на строеж, учредено от праводателите на ищцата или на нея, няма
придобито право на собственост върху спорните 18 кв.м. от имота, поставянето на ограда на
територията на имота на ищеца съставлява действие, с което ответникът пречи на ищеца да
упражни правото си в пълен обем. Обстоятелството, че оградата е поставена на границата по
комбинираната скица, изготвена за целите на строителството, и тази граница съвпада с
кадастралната, при неправилното заснемане в КК, води на извода, че ответникът поддържа
започналото през 2008-2009г./тогава, по думите на свидетеля Маникатов, е направена
оградата/ нарушение на правото на собственост на ищеца. Доводите, изложени в писмените
5
бележки от ответника – че оградата е изградена от вътрешната страна на регулационната
линия, навътре в имота на ответника, са неоснователни. Видно от приложената и към
отговора геодезическа снимка, оградата е изградена по западната граница между двата
имота, както същата е отбелязана в кадастралната карта /червена и черна пунктирна линия/,
а не по границата, отбелязана по регулационен план / синя линия/ - оградата навлиза в имот
V – 65. При липса на дадено съгласие по реда на чл.15,ал.3 ЗУТ, или при одобряване на
ПУП, така поставената ограда подлежи на премахване и искът е основателен.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който доказва
разноски : 100 лева за държавна такса, 2500лева адвокатско възнаграждение и 600 лева
депозит за експертиза.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р. Л. Г. ЕГН ********** с адрес *, че В. И. В.
ЕГН ********** с адрес * е собственик въз основа договор за дарение от 20.12.2001г.,
обективиран в нотариален акт № 151, том I, рег.№ 3570, дело № 139/2001г. на нотариус
М.Перусанова, вписан в СлВП, двойно входящ регистър с № 42181, акт № 149, том
LLXLVIII, дело № 32732/01г.,и договор за дарение от 15.7.2021г., обективиран в н.а. № 33,
том II, рег. № 2760, дело № 213/2021г. на нотариус М- Перусанова, вписан в СлВП, двойно
входящ регистър с № 50102, акт № 200, том CXXIX, дело № 32618/21г. на реална част от
поземлен имот с площ на частта, измерена графично 17 кв.м., която реална част е заснета
като част от имот по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД
– 18-42/21.7.2011г. на Изп.директор на АГКК, в имот 04234.6194.38, която реална част е част
от имот УПИ V- 65 по плана на местността в. з. Калфин дол – Симеоново, 1 част, одобрена
със заповед № 114/1.4.1972г., Заповед № 263/20.5.1975г., заповед № 331/29.7.1982г., отразена
на комбинирана скица № 4 на лист 148 от делото, изготвена от вещо лице В.Д. за целите на
СТЕ, с цифри 3,6,7, като ОСЪЖДА Р. Л. Г. ЕГН ********** с адрес * да предаде на В. И. В.
ЕГН ********** с адрес *, на основание чл.108 ЗС владението върху реална част от УПИ V-
65 по плана на местността в. з. Калфин дол – Симеоново, 1 част, одобрена със заповед №
114/1.4.1972г., Заповед № 263/20.5.1975г., заповед № 331/29.7.1982г, измерена графично 17
кв.м., отразена на комбинирана скица № 4 на лист 148 от делото, изготвена от вещо лице
В.Д. за целите на СТЕ, с цифри 3,6,7, приподписана от съдебния състав, неразделна част от
съдебното решение, която реална част погрешно е заснета като част от имот по кадастрална
карта и кадастрален регистър, одобрени със заповед № РД – 18-42/21.7.2011г. на
Изп.директор на АГКК, в имот 04234.6194.38, а е част от имот 04234.6194.29, с номер по
предходен план 35, квартал 5, парцел V, със съседи: имот 04234.6194.54, имот
04234.6194.38.
ОСЪЖДА, на основание чл.109 ЗС по иска на В. И. В. ЕГН ********** с адрес *, Р.
Л. Г. ЕГН ********** с адрес * да премахне изградена ограда от бетонов фундамент с
височина 30 см.с поставени метални колчета, на които са прикрепени метални ажурени
декоративни платна по цялата дължина, която ограда в двата си края е изградена ъглово с
масивни тухлеви зидове, с поставена варова мазилка и покривни керемиди, с височина на
двата ъглови зида 2,45м .и 2,01 метра на северната и 2,74 м. и 2,30 метра на южната страна и
дължина 3,39 м., построена на границата между имот 04234.6194.29 и имот 04234.6194.38,
по кадастрална карта и кадастрален регистър, одобрени със заповед № РД – 18-42/21.7.2011г.
на Изп.директор на АГКК.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 ГПК Р. Л. Г. ЕГН ********** с адрес *, да
заплати на В. И. В. ЕГН ********** с адрес * сторените по делото разноски от 3200 лева.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7