РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Габрово, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Ваня Д. Матеева
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20234200500173 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. П. Ц. от гр. Габрово чрез пълномощника й
адвокат Г., против Решение №112/01.03.2023г, по гр. д. № 677/2022г. на Габровски РС, с
което са отхвърлени изцяло предявените искове с основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД и 248 във вр.
с чл. 233 ал.1 от ЗЗД.
Според жалбоподателя обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено при липса на мотиви доколкото всички мотиви на ГРС касаели
правоотношенията между ответницата Н. И. и Ц.Ц., по отношение на когото делото било
прекратено след оттегляне на иска му. Никъде и по никакъв начин ГРС не обсъдил правното
положение на жалбоподателката - ищца по делото. Доколкото по делото било безспорно, че
през посочения в исковата молба период - от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. ответницата Н. Т.
И. е живяла в жилищен имот, който е собственост на ищцата, находящ се в Габрово, *** -
/на последния етаж/ и че живеейки на семейни начала с Ц.П.Ц. /брат на ищцата/, Н. Т. И.
трайно е ползвала чуждия имот, като за това не е заплащала нищо, както и факта, че ищцата,
освен че е собственик на целия имот притежава ½ ид. част от правото на ползване на
последния /четвърти/ етаж от къщата, в който е живяла ответницата, се прави искане съдът
да приеме иска за доказан и да постанови решение, с което да го уважи като отмени
решението на Габровски РС. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
1
В законния срок не е постъпил писмен отговор от ответницата по жалбата. В съдебно
заседание процесуалният й представител заявява, че я оспорва.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, намира че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Р. П.
Ц. и Ц.П.Ц. двамата от гр. Габрово срещу Н. Т. И. от гр. Габрово. Предявеният иск е с
основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД с искане да бъде осъдена ответницата да заплати на ищците
солидарно сума в общ размер на 4 980.00 лева, представляваща обезщетение за ползване на
жилищен имот с адрес гр. Габрово, *** за периода 01.01.2019г. - 31.12.2021г., както и да
бъде осъдена ответницата да освободи жилището от личните си вещи.
В първото съдебно заседание по делото ищецът Ц.П.Ц. е оттеглил исковете си и по
отношение на него делото е прекратено.
В първоинстанционното производство е безспорно установено, че ищцата Р. Ц. е
единствен собственик на процесната жилищна сграда, находящ се в Габрово, ***, а нейният
брат Ц.Ц. има учредено вещно право на ползване върху ½ ид.част от имота. От
свидетелските показания е установено, че ползването не имота е било разпределено между
двамата, като ищцата е ползвала втория жилищен етаж, а нейният брат - четвъртия етаж.
Установено е, че Ц.Ц. е поканил ответницата Н. И. да живеят заедно като семейство в
жилището, което е ползвал на четвъртия етаж от сградата. През периода на тяхното
фактическо съжителство от 01.01.2019г. - 31.12.2021г., включително, те са живели на този
етаж.
След раздялата им в жилището са останали лични вещи на ответницата, които тя си е
получила преди приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, съгласно
приемо – предавателен протокол от 10.09.2022г., подписан от нея и от ищцата Р. Ц..
При така установените фактически обстоятелства първоинстанционният съд е приел,
че предявените искове по чл. 59 ал.1 от ЗЗД и 248 във вр. с чл. 233 ал.1 от ЗЗД са
неоснователни и недоказани и ги е отхвърлил.
Съображенията му са свързани с това, че носителят на ограниченото вещно право на
ползване на недвижим имот може да предостави ползването на имота на друго лице както
под формата на наем така и под формата на заем за послужване, и това съответно
обективира упражняване на правото му чрез другиго. Прието е, че Ц.Ц., който има учредено
вещно право на ползване върху ½ ид.част от сградата е реализирал това правомощие и през
2019г. е избрал да го упражни чрез трето лице ответницата Н. И. като я е поканил да се
нанесе да живее в жилището на четвъртия етаж без да заплаща наем за това и двамата са се
настанили в жилището. Според първоинстанционния съд тези действия осъществяват
всички белези на фактическия състав на договор за заем за послужване, чието
съдържанието се изразява в безвъзмездното предоставяне от едно лице /заемодател/ на
друго лице /заемател/ на определена вещ или имот за временно ползване, която заемателят
се задължава да върне след уговорения срок или след поискване.
2
Поради изложеното съдът е приел, че не е осъществен фактическият състав на
неоснователното обогатяване и тъй като ответницата е изнесла личните си вещи и е
освободила жилището, което е обитавала заедно с Ц. преди приключване на устните
състезания е отхвърлил и двата обективно съединени иска.
Като разгледа изложените във въззивната жалба оплаквания съдът, макар да не
споделя мотивите на първоинстанционното решение, намира, че същото е правилно като
краен резултат.
От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че ищцата Р. Ц. е
единствен собственик на жилищната сграда, на адрес Габрово, ***, а нейният брат Ц.Ц. има
учредено вещно право на ползване върху ½ ид. част от имота. Установено е, че между
двамата е извършено доброволно разпределение на ползване на сградата като ищцата е
ползвала втория жилищен етаж, а нейният брат - четвъртия етаж. От събраните
доказателства не се установява ответницата Н. И. в процесния период да е ползвала целия
или част от втория етаж на сградата, където е живяла ищцата със семейството си. Напротив
– по безспорен начин е установено, че И. е живяла във фактическо съжителство с другия
титуляр на правото на ползване върху имота – Ц.Ц. и то на четвъртия етаж, така както той и
сестра му Р. Ц. са си разпределили ползването на сградата.
При тези обстоятелства съжителството на ответницата с Ц.Ц. по никакъв начин не е
засегнало правото на ищцата да ползва частта си от имота, съобразно извършеното реално
разпределение между нея и брат й като титуляри на правото на ползване, и не е довело до
обедняване на ищцата Ц. за сметка на обогатяване на ответницата чрез спестяване на
разходи под формата на наем, който последната би плащала за ползване на жилището на
четвъртия етаж.
С оглед на горното първоинстанционното решение по иска с основание чл. 59 от ЗЗД
като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.
Доколкото към момента на устните състезания пред първата инстанция ответницата е
освободила имота от личните си вещи, правилно е отхвърлен и втория обективно съединен
иск за освобождаване на имота.
Предвид изхода на делото жалбоподателката следва да заплати на ответницата
направените във възивното производство разноски за адвокатска защита в размер на 600.00
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение №112/01.03.2023г, по гр. д. № 677/2022г. на Габровски РС .
ОСЪЖДА Р. П. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.
Т. И., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, *** сумата 600,00 лева /шестстотин лева
/разноски във въззивното производството, на осн чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4