Решение по дело №7179/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2673
Дата: 15 юли 2025 г.
Съдия: Ирина Стоева Стоева
Дело: 20251110207179
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2673
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110207179 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от С. Д. Д. срещу
Наказателно постановление (НП) № 21-4332-028210/17.03.2022 г., издадено от
началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на
жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, а
извършването на административното нарушение е недоказано. Твърди се, че
при спирането на автомобила за проверка било констатирано и впоследствие –
записано, че управляването МПС е с монтирани табели, следователно не бил
законосъобразен изводът, че жалбоподателката е управлявала МПС, което не е
регистрирано по съответния ред. Твърди се, че неправилен бил и изводът, че
жалбоподателката виновно е извършила нарушението, доколкото същата
нямало как да знае за служебното прекратяване на регистрацията на МПС-то.
Не били представени доказателства, че жалбоподателката била уведомена.
Направено е искане за отмяна на обжалвания акт.
В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не
1
се е явила лично, а е била представлявана от упълномощен адвокат. В хода на
съдебните прения, същият отново е направил искане за отмяна на
обжалваното НП, като е посочил отново, че е нямало как у жалбоподателката
да съществува знание, че управлява служебно дерегистриран автомобил.
Претендирани са разноски по представен списък.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна и
административнонаказващ орган – началник група в СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, редовно призована, не е била представлявана. В писмени
бележки е изложено становище, че нарушението било доказано по надлежен
ред, а НП и АУАН били издадени съобразно правилата на материалния и
процесуалния закон. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното
НП и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Инвокирано е
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от
насрещната страна като разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Към 2021 г. собственик на МПС *** с рег. № *** била
жалбоподателката. За автомобила имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с начална дата на застрахователното
покритие от 28.04.2021 г., която била прекратена на 12.08.2021 г. в 00,00 часа.
За прекратената на 12.08.2021 г. застраховка Гаранционният фонд
генерирал уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ и изпратил същото до
собственика на 17.09.2021 г., като не са постъпили данни дали и кога същото е
било връчено или сведено до знанието по някакъв друг начин на собственика.
За прекратената на 12.08.2021 г. застраховка Гаранционният фонд подал
информация до СДВР по електронен път. На 19.10.2021 г. регистрацията на
МПС-то било служебно прекратено по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за което СДВР
не уведомило собственика.
На 16.11.2021 г. около 8,00 часа жалбоподателката управлявала лекия си
автомобил, когато била спряна за проверка от свидетеля А. М. К., изпълняващ
длъжността „младши автоконтролъор“ при СДВР, Отдел „Пътна полиция“. В
хода на проверката било констатирано, че регистрацията на управлявания от
жалбоподателката автомобил е прекратена служебно на 19.10.2021 г. поради
2
липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. На
жалбоподателката бил издаден АУАН № 546133/16.11.2021 г. за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – за това, че
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. На същата дата
АУАН бил връчен на жалбоподателката срещу подпис.
Следващата по време застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за МПС-то била сключена на 16.11.2021 г. с начало на
застрахователното покритие от същата дата в 12,39 часа. На 16.11.2021 г. в
11,39 часа регистрацията на автомобила била служебно възстановена.
Няма данни по делото за постъпили в законоустановерния срок
възражения от жалбоподателя.
С постановление от 28.02.2022 г. на прокурор при СРП е постановен
отказ за образуване на досъдебно производство по случая.
На 17.03.2022 г. наказващият орган издал НП № 21-4332-028210, с което
при сходство на изводите от фактическа и правна страна с тези по АУАН на
жалбоподателката били наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства: постановление на СРП от 28.02.2022 г. за отказ да се образува
досъдебно производство, справка картон на водача, заповед № 513з-
1224/10.02.2021 г., заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., писмо с вх. № 206858/12.06.2025 г. със сведения, справка
по история за ПС с рег. № ***, справка КАТ за първоначална регистрация,
писмо с вх. № 219889/23.06.2025 г. със сведения, справка КАТ за служебна
промяна на регистрация на МПС, писмо с вх. № 225764/26.06.2025 г. със
сведения, справка от база данни на Информационен център към Гаранционен
фонд, справка за изпратени писма от Гаранционен фонд към собственици на
МПС за липсваща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ с № 000392/11.09.2021 г.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът
3
намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни
и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз
основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда
фактическа обстановка.
Съдът кредитира показанията на свидетеля А. М. К. относно
процедурата по проверка и съставяне на акта на водача при този вид
нарушения, доколкото показанията на свидетеля са подробни, логични и
последователни. Следва да се отбележи, че в действителност свидетелят не
посочва спомен за конкретния случай, но това е обяснимо с оглед изминалия
период от време и множеството проверки, които лицето е извършвало в хода
на изпълнение на служебните си задължения. Показанията на свидетеля обаче
се явяват ценен източник на информация относно обстоятелствата, че при
спиране на автомобил за проверка чрез досег в таблета, с който полицейските
служители разполагат, или чрез справка в системата РСОД може да се
установи дали лицето има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ или
постановена служебна дерегистрация на автомобила, но не и информация
дали собственикът е бил уведомен за прекратената регистрация.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва
да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това
административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при
спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата
по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя.
АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание
отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като
съдържат изчерпателно описание на вмененото нарушение, включително
4
мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при
които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, които от
своя страна съответстват на словесното описание на нарушенията. Ето защо
съдът след служебна проверка намери, че в случая не са допуснати
съществени нарушения при провеждането на процедурата по издаване на
обжалваното наказателно постановление.
Съдът счита за доказано, че жалбоподателката е управлявала в
процесните дата и час и в процесния пътен участък посоченото в актовете
МПС, което е било със служебно прекратена от 19.10.2021 г. регистрация, тъй
като за автомобила не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“.
Според разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП „По пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на
платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 ЗП.“. В разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е
предвидено, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд, че липсва
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Следователно, за да се приеме, че водачът е осъществил от субективна
страна нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, нарушителят може да действа
както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
като в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 или 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва
наказуемостта при тази форма на вината.
По делото се установи, че регистрацията на процесното МПС е била
прекратена служебно към момента на спиране на жалбоподателката за
проверка, поради обстоятелството, че за автомобила не е била налице валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. По
преписката обаче липсват каквито и да е доказателства жалбоподателакта,
като собственик на МПС-то, да е знаела за така извършеното прекратяване на
5
регистрацията. При това положение следва да се приеме, че водачът на лекия
автомобил изобщо не е бил наясно с обстоятелството, че служебно е била
прекратена регистрацията на това МПС. Предвид това съдът счита, че се
изключва умисъла при извършване на деянието.
Съдът счита, че деянието не е извършено и непредпазливо, тъй като за
това е необходимо водачът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди
общественоопасния резултат. Водачът е бил длъжен да установи дали
управляваното от него МПС отговаря на всички законови изисквания преди да
започне да го управлява, в т.ч. и дали има валидно сключена застраховка. Но в
конкретния случай същият не е могъл да предвиди неправомерния резултат,
който е управлението на служебно дерегистрирано МПС. По делото не се
съдържат никакви доказателства, че към момента на констатиране на
нарушението жалбоподателката е била уведомена или е узнала по друг начин
за служебно прекратената регистрация на автомобила. Служебната
дерегистрация на МПС по своя характер представлява принудителна
административна мярка и за да произведе своето правно действие, актът, с
който същата е наложена, следва да е влязъл в сила. Обстоятелството, че
принципно автомобилът подлежи на дерегистрация в хипотезата на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, не влече след себе си като пряка последица знанието на
собственика му за този факт, доколкото той не може да знае точно на коя дата
е постановена дерегистрацията на автомобила. Следователно към момента на
процесното управление на МПС-то жалбоподателката не е осъзнавала
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление
на автомобила и не е предвиждала или допускала настъпването на
общественоопасните последици.
Предвид гореизложеното съдът счита, че поведението на
жалбоподателката е несъставомерно поради отсъствие на субективния
елемент. Налице е хипотезата на чл. 14, ал. 1 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН – за
жалбоподателакта не е бил известен факт, който принадлежи към състава на
нарушението, а именно - служебно прекратената регистрация на МПС-то.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваният акт подлежи на
отмяна.
При този изход от делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателката се дължат разноски, като се претендират такива в размер на
6
400,00 лева за заплатен адвокатски хонорар. За уговарянето на същия се
представя договор за правна защита и съдействие (на бланка). Видно от
съдържанието му обаче, в същия (а и в друг представен документ) не се
уговаря начинът на заплащане на хонорара. В същия е уговорено само, че е
заплатена сумата в размер на 400,00 лева, но не е отбелязано дали това е
станало по банков път (за заплащането по който начин не се представят и
отделно доказателства) или в брой (доколкото за това отбелязване в договора
има оставено отделно празно, непопълнено поле), в който случай договорът
служи за разписка за платената сума. В този смисъл съдът счита, че не се
представят от правоимащата страна доказателства за сторен разход, който да
се възмездява чрез осъждане на насрещната страна да ги заплати предвид
изхода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-028210/17.03.2022 г.,
издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на
С. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7