Решение по дело №610/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на М. А. А., непълнолетен към датата на подаване на жалбата, непридружен, [държава], подадена чрез назначения по чл. 25 от ЗУБ – адв. А., против Решение № 1574/12.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон. Нарушени били разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Сочи, че съществува заплаха за живота и сигурността му. Позовава се на чл. 3 от ЕКПЧ и чл. 5 от Квалификационната директива. Моли за отмяна на акта.

В съдебно заседание жалбоподателят М. А. А., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище моли за отмяна на решението по подробните съображения, изложени в жалбата.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - [област], редовно призована, предлага жалбата да бъде оставена без уважение.

Административен съд - [област], като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 13.08.2024 г. М. А. А. от [държава] е поискал международна закрила в [държава]. Кандидатът е регистриран като Моад /собствено/ Абделхамид /бащино/ Алхамад /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в [държава], адрес – [населено място], обл. *, [ЛНЧ], етническа принадлежност – *, религия: *, семейно положение – *, без образование.

С Решение № 1930/23.08.2024 г. на Председателя на Националното бюро за правна помощ е назначен на молителя представител, който да предостави правна помощ – адв. Н. А., като представлява детето, с оглед защита на най-добрия му интерес, в административни и съдебни производства по предоставяне на международна закрила по ЗУБ до тяхното приключване с влязло в сила решение.

На 19.09.2024 г. е проведено интервю с М. А. А., в което разказва, че бил роден 2009 г., а не – през 2011 г., тъй като му казали да се представя за по-малък. Нямал роднини в Европа. Напуснал [държава] нелегално за [държава] на 17.07.2024 г., където останали 15 дни и тръгнали за [държава]. В [държава] нямали издадени документи. Влязъл в [държава] нелегално на 03.08.2024 г. през зелена граница с още 11 човека, като били задържани от полицията. Разказва за селото си и къде се намира то. Не бил арестуван или осъждан. Не сочи да е имал проблеми заради изповядваната религия или етническата принадлежност. Не знаел какво е политическа партия. Майка му също заминала с него в [държава], но отново се върнала в [държава]. Братята и сестрите му били в [държава]. Не бил работил. Напуснал [държава] заради войната и несигурността. Имало сражения между ДАЕШ и кюрдската армия. Кюрдите идвали и тършували домовете им, имало отвлечени деца. Икономическото положение било много лошо, едва се изхранвало цялото семейство. Баща му починал. Нямали ток и вода. Бил млад човек и нямал бъдеще. Това го накарало да напусне [държава] и да замине за Европа. Нямал проблеми с официалната власт. Населеното му място се контролирало от кюрдите. Там продължавали сраженията. Не бил подложен на преследване, нито спрямо него или неговото семейство били отправяни заплахи. Не било оказвано насилие. Не би се завърнал в [държава]. Подал молба за закрила в [държава], тъй като искал да се образова, да има по-добро бъдеще и да се събере със семейството си.

Изготвен е на 19.10.2024 г. доклад от социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – [община], относно детето, непридружено, непълнолетно, което е потърсило закрила в [държава], и в който доклад се сочи като основна причина за напускане на [държава] – кюрдите управляват района, в който живее, имало конфликти с ДАЕШ, виждало е сражения и как кюрдите стрелят, убиват, както и се допълва, че неговите братя и сестри са в [държава], а майка му - в [държава], като целта на детето била да получи закрила в [държава], тъй като била спокойна страна, и желае да учи български език. В доклада е отразено провеждането на работна среща на Междуведомствения мултидисциплинарен екип на местно ниво по прилагане на Координационния механизъм за взаимодействие при работа по случаи на деца, жертва на насилие или в риск от насилие и взаимодействие при кризисна интервенция, както и, че детето посещава учебно заведение, но не защото иска, а защото трябва.

По подробно изложени съображения и предвид справка от 29.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно Сирийска арабска република с Решение № 1574/12.02.2025 г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. А..

Решението е връчено на адресата му на 06.03.2025 г.

По делото е приет като доказателство социален доклад от 14.04.2025 г., видно от който М. А. А. е непридружен, непълнолетен, който е избягал от войната в [държава], като неговата майка живее в [държава], а братята и сестрите му – в [държава]. Детето поддържа връзка с близките си.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - [област] обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на М. А. А. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/, както и в присъствието на определения по чл. 25 от ЗУБ представител – адв. А., двама свидетели, отразяващи поставянето от молителя на пръстов отпечатък, и социален работник от отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – [община], и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради което е напуснал страната си по произход и не желае да се завърне в нея, като същият се подписва и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя М. А. А. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Съдът констатира, че в действителност е налице разместване на имената на молителя – бащино и фамилно, които, обаче, се извеждат като изрично вписани в оспорения административен акт - * /бащино/ и * /фамилно/, както и от представената по делото административна преписка. Не е налице грешка, която да опорочи волята на административния орган, доколкото по безспорен начин, вкл. и по ЛНЧ, се индивидуализира лицето чужденец, подало молба за международна закрила и жалба срещу индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за него.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - М. А. А., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в [държава] се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай М. А. А. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира и, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход.

Действително след напускане на държавата си по произход са настъпили значими за политическата сцена и местното население събития, но от същите не може да се обосноват опасения от преследване конкретно за жалбоподателя. Липсват данни, че е извършена от чужденеца дейност след отпътуването му, която може да обоснове опасения от преследване. Действията на молителя изцяло и единствено са насочени към получаване на международна закрила. Нещо повече, той е напуснал [държава] заради войната, където според данните от интервюто се е върнала да живее майка му. Напускането на [държава], а впоследствие и на [държава], където са братята и сестрите му, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на М. А. А., дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал [държава]. Не без значение е обстоятелството и, че всъщност е непълнолетен и непридружен по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗУБ, като майка му се е върнала да живее в [държава], в противоречие на отношенията между родител и дете. Предвид това и доколкото лицето е преминало нелегално границата между [държава] и [държава], както и, че сочи единствената си цел да събере семейството си на територията на [държава], се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ.

Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрилата срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

2. Извършена е при това от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:

1. смъртно наказание или екзекуция, или

2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или

3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.“.

Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо М. А. А. като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. по дело [Наименование]/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Видно от оспореното решение в страната по произход [държава] се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация, като се насочва към реалистични очаквания за затихване на конфликта, отчитайки сложната хуманитарна ситуация и спорадичните въоръжени сблъсъци без мащабен характер. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ /не се сочи от молителя осъществяването на конкретни военни действия, нито от него са представени доказателства, удостоверяващи осъществяването на такива, така че да се формира извод за наличие на причинно-следствена връзка между тези военни действия и напускането на страната по произход/, поради което и оспореният акт е издаден с оглед фактическата обстановка, която е установена от административния орган. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради което и оспореният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК с оглед фактическата обстановка, която е установено да е осъществена към датата на издаването му. В действителност са налице данни за промяна в обстановката в [държава], но молителят не се яви в съдебно заседание, за да разкаже бежанската си история, съответно той не заяви по какъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК конкретно за него като личност представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Липсата на стабилност и яснота какво ще се случи в следващия ден е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала безпокойство у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера. Предвид горното не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо М. А. А., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/.

Не се установява, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. А. променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни. Освен това, в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А.. Сред новинарския поток относно [държава] е и информацията за това, че новият премиер на страната е отправил апел към сънародниците си да се завърнат в страната, като е обещал стабилност и спокойствие на сирийския народ, изтощен от продължила над 13 години война. Съобщава се за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, [държава], [държава], [държава], които осъществяват контакти с новата власт, като е налице явно изразяване на воля на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на жалбоподателя. В редица източници се появиха и данни, че Европейският съюз обсъжда спиране на санкциите срещу [държава], свързани с енергетиката и транспорта, че Министерството на отбраната на САЩ е започнало разработване на планове за изтегляне на всички американски войски от [държава], както и, че от страна на [държава] е направено изявление за превръщането на [държава] в стабилна и мирна страна, което ще бъде в интерес на всички в региона, за да се гарантира, че процесът на преход е приобщаващ и основан на върховенството на закона. От изявленията на лидерите на водещите държави в света се формира обща цел борбата срещу тероризма и справяне с тежката хуманитарна криза, като [държава] предвижда значителен бюджет за подпомагане, вкл. чрез агенции на ООН и неправителствени организации, за възобновяване на къщи и разчистване на отломки и развалини, вкл. и за осигуряване на краткосрочна работа на вътрешно разселени лица, за възстановяване на училищата, за осигуряване на психологическа и социална подкрепа за травматизирани деца.

На фона на тези новини от редица медии се съобщава и за военната намеса в [държава] от страна на [държава]. В тази връзка следва да се подчертаят категоричните, според някои медии, заявки на [държава], че целта на армията ѝ е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава] с цел да не попаднат в ръцете на екстремисти. Не са налице информация или данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали за тази военна интервенция става ясно, че цели на армията на [държава] са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или израелския народ, вкл. и, че според официалните изявления намесата на [държава] е временна.

Горното се потвърждава и от представената справка вх. № МД-02-200 от 08.04.2025 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, видно от която след провеждане на преговори Сирийските демократични сили се съгласяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство; новите власти на [държава] обявяват сформиране на комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация; подписана е декларация за уреждане на разделение на властите и съдебна независимост, гарантиране правата на жените, свободата на изразяване и свободата на медиите; посочен е броят сирийски бежанци, завърнали се в [държава], като има данни и за около 1,05 млн. вътрешно разселени лица, които са се завърнали в домовете си; ВКБООН поддържа ежедневно присъствие на ГКПП, продължава да предоставя помощ чрез своите обществени центрове – хуманитарна, раздаване на нехранителни артикули, психосоциална подкрепа. В този смисъл не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в райони на [държава], за които сочат справките от 08.04.2025 г. и 03.02.2025 г., вкл. и атентатите, престъпността и други дейности на насилие, за които има данни, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Налице са и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ.

Анализът на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин е извършен въз основа на представената и обсъдена от административния орган справка за актуалната обстановка в страната от 29.01.2025 г., която представлява официален документ, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК не е оборена. Не е оборена и материалната доказателствена сила на приетите в открито съдебно заседание като писмени доказателства справки от 08.04.2025 г. и 03.02.2025 г. Не са налице никакви данни или доказателства, които да опровергават по съдържание информацията в изготвените справки, които на основание чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет се изготвят от Дирекция „Международна дейност“ и включват обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, както и за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Още повече и, че в тези справки са цитирани независими източници на информация, вкл. и чрез посочване на интернет-страници, в които се съдържа тази информация.

Ситуацията в [държава] е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава], желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите сирийски власти. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен, и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна, поради което се следва неприложимост на разрешенията, дадени в решенията по дело С-465/07 и дело С-285/12 на СЕС. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Въпреки че административният орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ е отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Основание за предоставяне на хуманитарен статут не представлява тежката хуманитарна криза в [държава] и района, тъй като не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. „Под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват“ /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/.

4. Предвид горното за М. А. А. не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

Не се опровергава по делото, че [държава], през която е преминал молителят, вече не попада в обхвата на понятието „трета сигурна страна“ по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ.

5. Следва да се добави и, че М. А. А. доброволно е напуснал [държава], за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации.

Съдът е длъжен да отбележи, съобразявайки промяната в политическата и икономическата обстановка в [държава] от началото на месец декември 2024 г., че Агенцията за бежанците на ООН очаква завръщането на един милион сирийски бежанци в страната през първите шест месеца на 2025 г., като в действителност обаче призовава държавите да се въздържат от принуждаване на тези сирийски бежанци да го направят. В този смисъл, дори и съдът да възприеме позицията на ВКБООН, касаеща действията на държавите спрямо сирийските бежанци, игнорирайки събитията от началото на месец декември 2024 г., с оглед бежанска история на жалбоподателя и липсата на конкретни факти и обстоятелства, които да могат да бъдат приети за основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, подкрепени с допустими, необходими и относими доказателства, се формира извод, че с твърденията си в случая молителят цели получаването на международна закрила единствено по лични причини.

6. По отношение на молителя /непълнолетен/ следва да се обсъди и неговият най-добър интерес /чл. 6а във връзка с § 1, т. 11 ДР ЗУБ във връзка с § 1, т. 5 ДР на ЗЗдетето/, вкл. и като лице в уязвима група /§ 1, т. 17 ДР ЗУБ/.

Принципът за „висшия интерес на детето“, установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. Този принцип е залегнал в актовете на ЕС по въпросите за убежището, а непридружените непълнолетни лица се разглеждат като уязвима група, нуждаеща се от засилени средства за защита и за гарантиране на правата.

В административното производство в проведеното интервю са участвали както социален работник от дирекция „Социално подпомагане“ /изготвил и социален доклад – чл. 15, ал. 6 ЗЗдетето/, така и назначеният по чл. 25 ЗУБ – адв. А. /чл. 15, ал. 8 ЗЗдетето/, чиито правомощия са изрично разписани в чл. 25, ал. 3 ЗУБ предвид спазване на принципа за осигуряване най-добрия интерес на детето. В най-добър интерес на детето е то да бъде със своето семейство, а не да бъде използвано като инструмент за легалното напускане на членовете на това семейство на страната по произход. Следва да се има предвид и, че при определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображенията, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост /вж. Решение по адм. дело № 2062/2024 г. на Трето отд. на ВАС/. В административното производство се съдържат данни, че молителят поддържа връзка със семейството си, като това е видно и от формуляра за бърза оценка на най-добрия интерес за закрила на детето, като следва да се отбележи и, че неговата цел да получи закрила е всъщност да се събере със семейството си. Правата на М. А. А. не са нарушени и по отношение на него като дете не се установява, че съществуват рискове за неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Спрямо неговите роднини в [държава] /майка/ няма данни да са налице насилие и репресии, той би продължил да живее спокойно и да се развива там в семейна среда. Административният орган е обсъдил доказателствата, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на детето, но съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, като правилно е преценено, че тези доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на молителя на такъв статут. Съблюдаването на най-добрия интерес на детето се изразява в система от специфични мерки, съпътстващи производството, и не би могло да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила без оглед на изискванията по специалния закон /така вж. Решение по адм. дело № 3843/2024 г. на Трето отд. на ВАС/.

Този извод се обуславя и от следните обстоятелства – молителят заявява изрично, че целта му е да се събере със семейството си, същият не се яви в проведеното открито съдебно заседание, в което да изложи личната си бежанска история, да заяви и да представи доказателства, да формира доказателствени искания, което показва, че в действителност не желае да му бъде предоставена в [държава] поисканата международна закрила.

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗУБ Административен съд – [област]

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. А., непълнолетен към датата на подаване на жалбата, непридружен, [държава], подадена чрез назначения по чл. 25 от ЗУБ – адв. А., против Решение № 1574/12.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на [държава], чрез Административен съд - [област].

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.