№ 34
гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Венелин Иванов
Георги Ушев
при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА
в присъствието на прокурора Д. Д.
като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20241000601626 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
Образувано е по жалба на осъдения М. В. П., ЕГН: **********, подадена в
петнадесет дневния законен срок, от защитника му адв. И. Ю. от САК, срещу протоколно
определение №5873/27.11.2024г. на СГС НК 19-ти състав, постановено по НОХД №943/24г.,
с което съдът е определил на основание чл.25, вр. чл.23 от НК едно общо най-тежко
наказание измежду наложените по НОХД № 1434/2023 г. и НОХД № 943/2024 г., наказания в
размер от 2 (две) години, 7 (седем) месеца и 23 (двадесет и три) дни, както и „Глоба“ в
размер на 19 000 лв. След определянето на общото най- тежко наказание, съдът е увеличил
същото с 6 (шест) месеца на основание чл.24 НК и определил изтърпяването му при
първоначален „строг“ режим.
С въззивната жалба се оспорва като незаконосъобразен съдебния акт, само в частта, с
която на основание чл.24 НК общото наказание е било увеличено с 6 (шест) месеца.
Защитникът излага доводи за наличие на завършен поправителен процес в резултат
на ефективно изтърпяното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“, поради което с
влязъл в сила съдебен акт №1083/31.10.2024г. по НЧД №1241/2024г. на 12 – ти състав на
Апелативен съд –София, постановен по реда на чл.440 ал.2 НПК е постановил и условно
предсрочното му освобождаване от ефективно изтърпяване на останалата част от
наложеното му наказание, в размер на 3 (три) месеца и 5 (пет) дни, като заедно с това на
основание чл. 70, ал. 6 НК е бил установен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част
от наказанието, считано от деня на освобождаването му. Осъденият е бил освободен от
затвора на 01.11.2024г.
1
Защитата претендира, че първостепенният съд изобщо не е отчел, че относно
завършеността на поправителния процес е налице влязъл в сила съдебен акт на Апелативен
съд –София. Представени са и писмени доказателства за актуална трудова заетост на
осъдения П., излагат се доводи свързани със семейното му положение и за
незаконосъобразност на съдебния акт, който бил постановен в противоречие с целите на
чл.36 НК, а настаняването му в местата за лишаване от свобода отново, за срок от 6 (шест)
месеца ще прекъсне процеса на успешна социализация на П., с което така увеличеното по
чл.24 НК наказанието ще се яви само необоснована и незаконосъобразна репресия, в
противоречие с целите на чл.36 НК.
В хода на проведеното въззивно заседание, защитникът и осъжданото лице
поддържат молбата с изложените в жалбата доводи, а прокурорът иска да бъде потвърдено
протоколно определение №5873/27.11.2024г. на СГС НК 19-ти състав, по НОХД №943/24г., в
атакуваните му части.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата
по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт на основание чл.314, ал. 1
от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес. Разгледана по
същество е основателна.
По НОХД №943/24г., на СГС НК 19-ти състав, в производство по чл.306 ал.1 т.1
НПК, съдът е определил на основание чл. 25, вр. чл.23 от НК едно общо най-тежко
наказание измежду наложените по НОХД № 1434/2023 г. и НОХД № 943/2024 г., и двете на
СГС, в размер от 2 (две) години, 7 (седем) месеца и 23 (двадесет и три) дни, както и „Глоба“
в размер на 19 000 лв. Съдът правилно е констатирал, че престъпленията по двете посочени
дела са били извършени (довършени) преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е
от тях, т.е наложените наказания следва да се обединят в съвкупност по реда на чл.23 НК. Не
се оспорва правилността на постановеното определени за приложение правилата за
съвкупността и определянето на едно общо и най-тежкото наказание, нито постановеното
приспадане размера на изтърпяното наказание по НОХД № 1434/2023 г., нито приспадането
на задържането му по НОХД №943/2024г.
Прокурорът, на основание чл.24 НК е поискал, първостепенният съд да увеличи така
определеното общо, най - тежко наказание „лишаване от свобода“ на осъденото лице с 6
(шест) месеца „лишаване от свобода“ мотивирайки се с предходната съдимост на П. и
целите на чл.36 НК. Прилагането на разпоредбата на чл.24 от НК за увеличаване на общото
наказание, е предвидено в закона като самостоятелно правомощие на решаващия съд, дори
такова искане да не е направено от прокурор. Мотиви в същия смисъл са изложени и в
Решение № 192 от 17.04.2013г. по н, д, № 592/2013 г., н. к., I н. о. на ВКС: „…Прилагането
на разпоредбата на чл. 24 от НК и увеличаване на общото наказание, определено по
отделните осъждания на дееца, е предвидено в закона като право на решаващия съд. За
приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК не се изисква нарочно искане от
прокурора, поради което съдът не е обвързан от неговата процесуална позиция…“.
След собствена преценка на доказателствата, съставът на СГС е приложил чл.24 НК
и е увеличил с 6(шест) месеца така определеното едно общо най - тежко наказание
„лишаване от свобода от 2 / две/ години, 7 /седем/ месеца и 23 / двадесет и три/ дни, като се е
позовал единствено на предходната съдимост на осъдения и целите на чл.36 НК.
Настоящият въззивен състав констатира, че въпреки наведените доводи от защитата
на П., за завършен процес на превъзпитание и изпълнени целите на чл.36 НК, с изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, за което е постановено и неговото условно предсрочно
освобождаване от Апелативен съд София с определение №1083/31.10.2024г. на 12-ти състав,
първостепенният съд с атакуваното определение от 27.11.2024г., без да съобрази и обсъди
2
мотивите и констатациите посочени в посочения акт на апелативната инстанция и да
констатира различно фактическо положение, за което е в правото си да изложи доводи и
суверенно да постанови своя акт, не е изложил никакви съображения по тези наведени
доводи на защитата. В случая дори заради липсата на отговор по наведените доводи следва,
че е нарушено правото на защита на осъденото лице, да получи отговор на защитните
възражения отправени по същество от неговият защитник. Отделно е следвало да бъдат
изложени самостоятелни аргументи, защо е приел, че целите по чл.36 НК налагат
удължаване на наложеното общо наказание с точно тези 6 (месеца). Като е придал
изключителност на предходната съдимост на П., без задълбочена оценка на съдебния акт на
АС- София и писмените доказателства по делото, формално основавайки се единствено на
съдебното му минало, съдът неправилно е приел, че целите на наказанието по чл.36 НК не са
били постигнати, поради което се налага осъденият отново да бъде поставен в изолация от
обществото за срок от 6м., за продължаване на превъзпитанието му, което съдът е приел, че е
достатъчно за да завърши успешно неговото превъзпитание в този допълнителен срок на
„лишаване от свобода“.
В производството по реда на чл.440 ал.2 НПК, две съдебни инстанции, съответно 12-
ти състав при СГС по НЧД № 5127/24 г. с определение от 10.09.2024 г. е приел, че процеса
на превъзпитание на осъдения П. е завършен и продължаване изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ е незаконосъобразно и в противоречие с целите по чл.36 НК, което е
било потвърдено с определение на Апелативен съд –София №1083/2024г. на 31.10.2024г., т.е
около месец преди постановяване увеличението на наложеното наказание с атакувания
съдебен акт. В рамките на изпитателния срок е наложена пробационна мярка по чл. 42а, ал.
2, т. 4 НК „включване в програма за обществено въздействие“. На основание чл. 73, ал. 1 НК
е било възложено организирането на надзора и възпитателните грижи по отношение М. В.
П. през изпитателния срок на съответната наблюдателна комисия към Общинския съвет по
местоживеенето му. В този смисъл са били налице комплекс от фактически оценки и
възложени организационно поправителни действия, които са приключили успешно. След
това осъденият П. е организирал семейните си въпроси и е започнал работа. Въпреки, че
защитата е навела доводи, че две съдебни инстанции са приели, че продължаването на
пребиваването на П. в местата за лишаване от свобода е незаконосъобразно, поради
завършил процес на неговото превъзпитание, състава на СГС постановил атакувания акт не
е обсъдил и изяснил в мотивите си, защо и въз основа на какви нови доказателства и факти,
не е приел защитните доводи и приетите от двата съдебни състава изводи за завършен
процес на превъзпитание на осъдения М. П..
От мотивите на атакуваното определение не става ясно, как без актуална оценка на
всички тези правни и фактически обстоятелства е било преценено, че поправителния процес
следва да бъде възобновен за срок от 6 (шест) месеца. Впрочем, съдът не е изложил никакви
убедително доводи, защо следва да бъде прилагана отново наказателната репресия срещу
предсрочно освободения П.. Това решение състава на СГС е взел, въпреки данните за
трудовата, семейна и социална ангажираност и успешното начало на неговата
ресоциализация. Чрез увеличаването на наказанието му с посочените 6м. съдът неправилно
е приел, че за целите на чл.36 НК се налага да бъдат прекъсната тази трудова ангажираност
и осъдения П. да бъде отново настанен в пенитенциарно заведение, въпреки оценките за
приключил поправителен процес в условията на затвора.
Решенията за тежестта на наказанията, дори тези с които се увеличава общото
наказание по реда на чл.24 НК, винаги следва да е насочена към изпълнение на поставените
от закона цели и в тази насока следва да са изложени достатъчно убедителни доводи,
каквито липсват в атакуваното определение. Настоящият съдебен състав намира, че
първостепенният съд, при изграждането на суверенната си преценка за приложението на
чл.24 НК, е подценил наличните правни и фактически данни, като не е съобразил, че не се
налага допълнително въздействие върху личността на П. за поправянето му в по-дълъг
3
период от размера на наложеното му с общото наказание. Не са изложени конкретни доводи
свързани с генералната превенция предвидена в чл.36 НК, за която не са изложени мотиви и
не е била предвидена като аргумент за обезпечаване с така постановеното увеличаване на
наказанието.
При цялостна служебна проверка бе констатирано, че постановеното увеличение на
общото най-тежко наказание на основание чл.24 НК с 6 (шест) месеца е неоснователно, пора
което атакуваното протоколно определение №5873/27.11.2024г. на СГС НК 19-ти състав, по
НОХД №943/24г., в тази част следва да бъде отменено като неправилно.
След като установи, че са налице законовите основания за частична отмяна на
атакуваното определение, X - ти състав на Апелативен Съд - София, воден от изложеното и
на основание чл.341, ал.1 във вр. е чл.306, ал.1, т.1 от НПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение №5873/27.11.2024г. на СГС НК 19-ти състав, по
НОХД №943/24г., в ЧАСТТА, с която по реда на чл.306 ал.1 т.1 НПК е било УВЕЛИЧЕНО с
6 (шест) месеца на основание чл.24 НК определеното общо, най-тежко наказание на
осъдения М. В. П..
Потвърждава определението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4