РЕШЕНИЕ
№ 7293
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20241100109988 по описа за 2024 година
искове с пр.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ; чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, твърди че на 15.04.2022г. сключил
с ответника - Д. П. Х., Договор за потребителски кредит № FL1274140.
Целият дълг бил обявен за предсрочно изискуем на 22.08.2023г.
С оглед изложеното, банката моли да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи:
сумата от 61 303,91 лева (BG ********), от които:
- 56 587,39 лева, дължима главница за периода от 15.02.2023г. до 16.10.2023г.;
- 2 401,28 лева, дължима възнаградителна лихва за периода от 15.02.2023г. до
22.08.2023г.;
- 2 315,24 лева, дължима мораторна лихва за периода от 15.02.2023г. до 16.10.2023г.
Претендира и разноски.
Ответникът - Д. П. Х., не се ангажира със становище.
Съобразно посоченото по-долу, оспорени са таксите, инкорпорирани в договора,
нямало посочен правилно ГЛП, а това водело до пълна недействителност на двустранната
сделка.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
1
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Страните са сключили на 15.04.2025г. Договор за потребителски кредит №
FL1274140. Адресът на ответника е гр. София, ж.к. „Кокаляне“, ул. „********. Част от
клаузите на сделката са следните:
Чл. 1: Банката предоставя на Кредитополучателя потребителски кредит в размер на 60000.00 (шестдесет
хиляди лева) BGN за текущи нужди, а Кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на настоящия договор.
Чл. 2, ал. 1-2: Разрешеният кредит се отпуска по сметка с IBAN BG ******** в Банката на името на
Кредитополучателя Д. П. Х., за откриването на която е необходимо сключване на договор за откриване на
разплащателна сметка между Кредитополучателя и Банката.
Освен таксите, посочени в чл. 5 от настоящия договор, Кредитополучателят дължи и такси и комисиони
за обслужването и изпълнението на платежни операции от разплащателната сметка по предходната алинея, при
условията на сключения договор за сметката.
Чл. 3: За усвоения кредит КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дължи на БАНКАТА годишна лихва, както
следва:
1. за първите дванадесет месеца от срока на издължаване на кредита („Период на прилагане на
фиксирана лихва“), Кредитополучателят дължи на Банката лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен
лихвен процент, в размер на 4.200 % (Четири цяло и двадесет) процента;
2. от тринадесетия месец до крайния срок на издължаване на кредита („Период на прилагане на
променлива лихва“), Кредитополучателят дължи на Банката лихва, изчислена при прилагане на променлив
годишен лихвен процент, в размер на 4.200 % (Четири цяло и двадесет) процента, който представлява сбор от
референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка. За референтен лихвен процент по настоящия
договор се ползва референтният лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити, в
съответната валута лева или евро (наричан за краткост само „ПРАИМ“), приложим за съответния период на
начисляване на лихвата, съгласно ал. 2 и следващите по-долу.
(2) Референтният лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити (по-
нататък за краткост ПРАЙМ) се определя от Комитета по управление на активите и пасивите - ALCO /Assets and
Liability Committee/ съгласно Методологията на Банката за определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ по
потребителски и жилищно-ипотечни кредити (по-долу за краткост „Методология"), публикувана на интернет
страницата на Банката www.postbank.bg и представляваща Приложение № 1 към настоящия договор за кредит.
ПРАЙМ подлежи на преразглеждане на тримесечна база, при спазване на условията, описани в Методологията.
(3) В случай че в Периода на прилагане на променлива лихва по ал. 1, т. 2. съгласно Методологията с
налице основание за промяна на стойността на ПРАЙМ за необезпечени кредити в лева респективно за промяна
на стойността на ПРАЙМ за необезпечени кредити в евро, новата актуална стойност на ПРАЙМ, както и дата на
която тя е публикувана, се обявяват на интернет страницата на Банката на адрес www.postbank.bg, като обявление
за промяната се поставя и на видно място в офисите на Банката, с указание за датата на публикуване на новата
стойност на ПРАЙМ.
(5) При всяко публикуване на нова актуална стойност на ПРАЙМ в Периода на прилагане на
променлива лихва и при спазване на условията по ап. 4 по-горе, Банката извършва съответна актуализация на
годишния лихвен процент по кредита, като новата приложима стойност на ПРАЙМ е в сила и се ползва за
определяне на лихвения процент по кредита, считано от датата, следваща първата падежна дата на месечна
вноска по кредита, след датата на публикуване на новата стойност на ПРАЙМ.
Таксите са 300 лева за оценка на кредитоспособност и 3,50 лева, за обслужване на
2
кредита, дължима месечно.
Предсрочната изискуемост е уредена в чл. 14, ал. 1 – една или повече вноски.
Уведомяването е уредено в чл. 19.
Видно от методология, приложена към договора, формулата е описана в чл. 3.1 и
обхваща двойно изчисление с дроб – две скоби, като резултатите подлежат на събиране.
Самите компоненти на ПРАЙМ са предмет на чл. 4. Числителят обхваща 8 елемента като те
се умножават и събират помежду си (например 1-ия е умножен по 2-ия, а те трябва да се
съберат с 3-и, който обаче е сбор от две стойности и т.н.). Знаменателят е сбор от 4
стойности.
Подобна е формулата за средно-претеглен лихвен процент (чл. 6).
Уведомлението относно предсрочната изискуемост е връчена на 28.03.2023г. на
адреса, посочен в договора на роднина на ответника (не е уточнено дали леля или баба) – л.
26-7 от заповедното производство. В него се претендира сумата от 64,50 лева – такси.
В погасителния план няма описани такси – л. 20-8 от заповедното производство.
Адресът на ответника, посочен в договора, е този който е постоянен и настоящ на
ответника (л. 31 от заповедното производство). Опитът за уведомяване е бил неуспешен –
приложена е нормата на чл. 47 от ГПК (л. 39-44 от заповедното производство). Идентична е
ситуацията и в исковото производство (л. 36-7).
Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че:
Страните са сключили договор за потребителски кредит в размер на 60 000 лева, за
текущи нужди, с приложен към кредита погасителен план за 120 равни месечни вноски, с
първа падежна дата 15.05.2022г. и последна дата на падеж 15.04.2032г.
Месечните анюитетни вноски по погасителен план са в размер на 648,76 лева
(последна изравнителна - 648,82 лева), формират се от главница, лихва, и месечна вноска за
застраховка (в.л. не сочи такса). Договорната лихва е фиксирана в първият дванадесет
месечен период по договора (чл. 3, ал. 1 - 4,20 %, а в периода от тринадесетия месец до
пълното издължаване на кредита се прилага променлив лихвен процент, представляващ сбор
от референтен лихвен процент (ПРАЙМ) плюс фиксирана договорна надбавка. Посочен
съгласно чл. 3, т. 8 е ГПР в размер на 5,95 %, а в чл. 3, т. 9, са уточнени и допусканията,
които са приложени при неговото изчисляване.
Договорът е подписан при преференциални лихвени условия, срещу превод на
месечното трудово възнаграждение чл. 3, т. 10.1, и съгласие на кредитополучателя за
приемане на застраховане по групов застрахователен договор за застраховка „Защита на
плащанията“ - чл. 3, т. 10.2.
Дължимите такси от кредитополучателя за отпускане и обслужване на кредита са
посочени в чл. 5 (300 лева + 3,50 лева).
3
Видно е и, че съгласно чл. 2, ал. 3, че с част от сумата по кредита в размер на 13
783,68 лева се извършва рефинансиране на задължение на кредитополучателя към БНП
ПАРИБА по действащ договор за потребителски кредит PLUS-19021948.
Съгласно б.бордеро - 3600024/15.04.2022г. на 15.04.2022г., банката е изпълнила
своето задължение за отпускане на кредита, като е заверила/кредитирала с вътрешнобанков
превод сметката на кредитополучателя BG26 BPBI 8898 1031 4434 02, посочена като сметка
по която ще се усвоява кредита, съгласно договора - чл. 2.
Усвояването по кредита на заемната сума от 60 000 лева е извършено на датата на
подписване на процесния договор за кредит - 15.04.2022г.
Последното движение по сметката е от датата 23.02.2023г. с последна извършена
вноска – плащане от кредитополучателя в размер на 900 лева.
До датата на последното плащане - 23.02.2023г., са заплатени дължими суми по
кредита в общ размер на 6 922,67 лева, от които са погасени:
- главници в общ размер на 3 412,61 лева (незаплатена главница - 56 587,39 лева);
- лихви в общ размер на 2 799,06 лева
- застраховки в общ размер на 386 лева.
- такси в общ размер на 325 лева.
Така, състоянието на дълга е следното:
- незаплатена, просрочена главница - 56 587,39 лева;
- незаплатена договорна лихва - 2 401,28 лева;
- незаплатена мораторна лихва - 2 112,24 лева.
Общ размер на дълга към 16.10.2023г., съобразен с претенциите по исковата молба
главница, договорна лихва и мораторна лихва - 61 100 лева. Игнорирани са таксите,
възлизащи на 68 лева ≠ от 64,50 лева, претендираната извънсъдебно сума.
ГПР възлиза 5,67 %, и е различна от посочената в договора стойност от 5,95 %.
Разминаването се дължи на различни причини - степента на закръгление (работи се със
степенни дроби), така и от въведените различия при изчисляване на коефициента за
високосни и невисокосни години, възможно е да е и резултат на банковата практика за
приемане на годината за 360 дни, зависи и от методите на изчисление (на експертизата са
известни повече от един) и т.н.
Относно разминаването на процентите, съдът не кредитира заключението (Доколкото
заключението на вещото лице е доказателствено средство, то, като всички такива, се преценява и обсъжда от съда
в мотивите на решението заедно с другите доказателства по делото, без последният да е длъжен да го възприеме
(чл. 202 ГПК), дори и когато страната не е направила възражения срещу него - Решение № 108 от
16.05.2011г. по гр.д. № 1814/2009г., ІV г.о. на ВКС).
Книжата по чл. 131 от ГПК са разменени във връзка с Разпореждане от 25.02.2025г. и
са получени от кантората на служебния процесуален представител на 11.03.2025г. (л. 44).
4
Отговор е депозиран едва на 12.06.2025г. Относно твърденията за загубени книжа, от страна
на ответника не са ангажирани каквито и да са доказателства (дори и твърдения кога би
следвало да е изготвен). В ЕИСС няма други данни.
от правна страна:
Според ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС: В хипотезата на предявен иск по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост (т. 18). Становището на ВКС е
коригирано с ТР на ОСГТК 8/2017 от 02 април 2019г.: Допустимо е предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Ответникът има договорно задължение (неизпълнено) да приема кореспонденцията
на адреса, посочен в договора. Това означава, че задължението е било обявено коректно за
предсрочно изискуемо. Посоченото задължение обхваща както частна обвързаност с оглед
двустранната сделка, така и административно такова. Г-н Х. следва да може да бъде намерен
на адреса си, ако държавно учреждение, а това включва и съд, направи опит да го потърси.
Той не може да се ползва от неправомерното си поведение (nemo ex delicto suo actionem
consequi debet), което означава, че не би следвало да има повече права от субект, който го
изпълнява (може да бъде открит на постоянния си/ настоящ адрес). Освен това, той трябва
да е наясно каква точно роднина му е Венета Йорданова, приела книжата от банката.
Доказателствената тежест не може да се обръща по начина, по който се опитва да го стори
особения представител.
Ответникът е потребител по смисъла на чл. 2, б. „б“ на Директива 93/13 (§ 13, т.1 от
ДР на ЗЗП), а ищецът – търговец, чл. 2, б. "В" от Директивата и (§ 13, т.2 от ДР на ЗЗП).
Съдът може да констатира и служебно неравноправна клауза - Р. № 23 от 07.07.2016г.
по т.д. № 3686/14г. на ВКС ТК, I т.о. Всички клаузи, които са били изготвени предварително
и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия – чл. 146, ал. 2 от ЗЗП (чл. 3 на Директива 93/13 /
Решение на № 98/25.07.17г. по т.д. № 535/16г. на ВКС, І т.о.).
Потребителят не е длъжен да сочи неравноправните клаузи, това може да бъде
сторено служебно и от съда. Доводите, посочени в отговора и имащи отношение към
неравноправни клаузи, съобразно посоченото и доколкото относно тях не настъпва
преклузия, ще бъдат разгледани.
Според Решение № 299 от 15.02.2019г. на ВКС по т.д. № 2023/2017г., II т.о., ТК,
5
докладчик съдията Анна Баева: Една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните
предпоставки: 1 клаузата да не е индивидуално уговорена; 2 да е сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността; 3 да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията
– съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4 да е сключена във
вреда на потребителя; и например С-745/19 Eurоbаnk Вulgаrіа.
1. лихви: Клаузата, която допуска едностранното изменение на тарифи, лихви и т.н.,
като не е предвидено уведомяване на длъжниците, например с писмо или по e-mail, а е
прехвърлена отговорността за това на потребителите – те, по разбиранията на кредитната
институция, е трябвало да следят нейните вътрешни решения и задължително да се
съобразяват с тях, е неравноправна.
Съгласно Решение по дело С-212/20 на Съда на ЕС: Член 5 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се
тълкува в смисъл, че съдържанието на клауза от договор за кредит, сключен между продавач или доставчик и
потребител, която определя курс купува и курс продава на чуждестранната валута, в която се индексира
кредитът, трябва да позволи на потребител, който е относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, да разбере въз основа на ясни и разбираеми критерии начина на
определяне на обменния курс на чуждестранната валута, използван за изчисляване на размера на
погасителните вноски, така че този потребител да може да определи самостоятелно във всеки един момент
прилагания от продавача или доставчика обменен курс.
Изрична по-горе бяха описани формулите по които се изчислява лихвата и те не са
лесно разбираеми. ФЛ без математическо или близко като предмет образование не бил могло
да се справи самостоятелно с тях.
Недействителността на клаузите се преценява към момента на сключване на
договора. Към този момент обаче има яснота – първоначално ГЛП е 4,20 %, а след това
отново е същата величина, до евентуалната му промяна. Не е ясно дали такава е настъпила.
Ако това се бе случило, настоящият състав е склонен да приеме, че изменението е следствие
от неравноправна клауза, още повече, че потребителят е трябвало сам да се уведоми за това.
В такъв случай би могло да се разсъждава за приложение на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, което
означава – приложение на основната хипотеза (първоначалния размер на ГЛП).
Само тази наредност не е основание договорът като цяло да се прогласява за
недействителен (Решение № 106 от 3.06.2022г. на ВКС по гр.д. № 3253/2021г., III г.о., ГК,
докладчик съдията Драгомир Драгнев).
2.1 такси: Според ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И
НА СЪВЕТА от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, т. 26, от Преамбюла, във вр. с чл. 27, доколкото датата за
транспониране е през 2010г., … особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или
да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите
средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин. … За тази цел те
могат да използват не само информацията, предоставена от потребителя при изготвянето на съответния договор
за кредит, но също и информацията, придобита по време на продължителни търговски отношения. Потребителите
също така следва да действат благоразумно и да спазват договорните си задължения.
6
Директивата е акт, който обвързва България по отношения на дължимия резултат, но
оставя националните власти да изберат формата и начина за въвеждането в действащото
право. Тя няма пряко действие. Тук обаче трябва да се разграничат две хипотези.
Когато директивата е въведена (транспонирана) в българското право в срока, указан в
нея, тя действа като съответния национален акт. В този случай източник на съответните
норми на МЧП е националният акт и той не поражда различни въпроси от тези, отнасящи се
до всеки кодекс, закон или подзаконов акт. Българският правоприлагащ орган ще тълкува и
прилага нормите, приети въз основа на директивата в съответствие с изискванията на
общностното право - С-14/83.
Втората хипотеза възниква, когато директивата не е въведена в действие
своевременно. След този срок всеки правен субект може да се позове пряко на директивата
пред българския съд. Лицето, което се е съобразило с нормите на директивата и не е спазило
несъвместимите с нея национални норми, може да иска от съда да откаже прилагането на
последните - С-148/78. СЕО разпростира това задължение не само към съдилищата, но и към
националните административни органи - С-103/88. Държавата не може да заплаши полезния
ефект от хармонизирането на правните норми в ЕО и да се позовава на собственото си
неправомерно поведение.
В тази връзка и чл. 18 от ЗПК, това се подразбира, доколкото проверката на
платежоспособността представлява част от преддоговорните отношения – т.е. преценка дали
въобще би следвало да се сключи договор (Решение № 140 от 25.06.2024г. на ОС - Шумен по
в.гр.д. № 201/2024г.).
Изложеното се отнася до първоначалната такса за оценка на кредитоспособността –
чл. 5, ал. 1, т. 1, която явно е и неточна.
Таксите за обслужване на кредита всъщност повишават лихвения процент – такива
не се дължат, считано от 23.07.2014г., поради нормативна забрана – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК –
нормата е приета 2014г., т.е. тя действа занапред, тъй като е императивна – в защита на
потребителите, и урежда правоотношението в периода от 2015г. – изложеното се отнася до
цялата допълнителна защита, предоставена на потребителя от действащия закон в сравнение
с отменения (Решение № 60071 от 30.07.2021г. на ВКС по т.д. № 1453/2020г., I т.о., ТК,
докладчик съдията Кристияна Генковска, Определение № 60451 от 3.06.2021г. на ВКС по
гр.д. № 850/2021г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геновева Николаева и Решение № 3183 от
3.05.2019г. на СГС по гр.д. № 13872/2017г.: Видно от Мотивите към Закон за изменение и допълнение
на закона за потребителския кредит (№ 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42 НС, налични на официалния сайт на
парламента - https: //www. parliament. bg/bills/42/454-01-8. pdf), целта на новата разпоредба на чл. 10а ЗПК е
регулиране на таксите: "... Друг идентифициран проблем са редица такси, свързани с отпускане, обслужване и
погасяване на кредита (такса за кандидатстване, такса за одобрение, такса за усвояване на кредита, такса за
оценка на имота, годишна такса за управление на кредита, такса за разплащателна сметка, такса за предсрочно
погасяване и др.) Целта на таксите е да се покрият административните разходи на банката при предоставяне на
определена услуга. Със законопроекта се забранява на банките да събират някои видове такси и комисионни, за
които се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне на кредита, а именно – такси и комисионни
за действия, одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление. " (из Мотивите към
Законопроекта). Т. е. разбирането на законодателя, отразено във въведената с чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана, е, че
7
одобрението за кредит и последващото му усвояване и управление са част от присъщата дейност на банката по
предоставяне на кредита и за тях не следва да се събират такси. … От гледна точка на действията, извършвани от
банката в процедурата по реструктурирането – събиране на информация и оценка на кредитоспособността на
клиента, включително чрез справки в различни институции, изискващи плащане на такси, то това са присъщите
действия по одобрение за отпускане на кредит, а както бе посочено по горе, волята на законодателя, изяснена в
мотивите към законопроекта, е да не се събират такси за одобрение и усвояване на потребителски кредити).
Банката предоставя под наем пари. Т.е., главницата е предмет на сделката, а
възнаградителната лихва е нейната цена. Ако това е така, то таксите за
управление/обслужване, дори преди изричната забрана, въведена в законодателството, биха
протИ.речели на добрите нрави – чл. 26 от ЗЗД.
2.2. според в.л., заплатените до момента такси, възлизат на 325 лева. Дължат се още
/ 68 лева, ако се съобрази заключението
64,50 лева (покана за изпълнение) = 389,50 лева – 300 лева
/ 26,57 вноски
(първоначална такса) = 89,50 лева / 3,50 лева = 25,57 вноски .
Това е предполагаемо изчисление какво точно представляват тези суми. То не почива
на нищо обективно. Обикновено първата такса е част от главницата и се приспада от нея –
т.е. на заемополучателя се предоставя сума, която е малко по-малка от договореното. От
друга страна 389,50 лева / 3,50 лева ≈ 111 вноски.
Договорът е обявен за предсрочно изискуем на 28.03.2023г., а това са 11 или 12
вноски (според Погасителния план – л. 20 от заповедното производство).
Съобразно § 1, изр. 1 от ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия.
В тази връзка Решение № 1236 от 3.12.2024 г. на САС по в.гр.д. № 667/2024г. (и
свързаното с него Определение № 3275 от 19.11.2025г. на ВКС по т.д. № 1491/2025г., II т.о.,
ТК, докладчик съдията Иванка А.ова), от друга страна, видно от представеното копие от процесния
договор за кредит, се установява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора, макар да е посочен
годишният процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключване на договора, не е посочено
какви точно разходи включва - настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора). Освен това в
договора за кредит е посочена общодължима сума от кредитополучателя в края на периода в размер на 53 657. 30
лв., различаваща се с около 2 300 лв. от сумата, визирана от погасителния план (в размер на 51 337. 30 лева). Това
обосновава извод, че не е ясно какви други плащания са предвидени в договора, което прави неудовлетворяващо
изискването за яснота на съдържанието му; също : Решение № 388 от 23.07.2024г. на ОС -
Благоевград по в.гр.д. № 442/2024г. и Определение № 2123 от 7.07.2025г. на ВКС по т.д. №
2727/2024г., I т.о., ТК, докладчик съдията Анжелина Х.а; и Решение № 1286 от 6.11.2024г. на
ОС - Пловдив по в.гр.д. № 1885/2024г. и Определение № 1618 от 28.05.2025г. на ВКС по т.д.
№ 408/2025г., II т. о., ТК, докладчик съдията Иванка А.ова.
Например в Решение на СГС от 24.11.2025г. по гр.д. № 342/2025г., където страна е
същата банка, е констатирано точно обратното. Включване на всички компоненти на
8
оскъпяването в погасителния план, включително и еквивалентните такси и то без
математическа неяснота каква част от тях е платена или се дължи.
Прави впечатление, че такси се претендират само извънсъдебно, но не са предмет на
заповедното и на исковото производство, а това предполага, че ищецът е наясно с проблема.
С оглед указанията, дадени в т. 49 от Решение на съда (девети състав) от 21 март 2024
година, по дело C‑714/22, разликата от 30 десети от процента не е минимална.
Така, ако 5,95 ГПР = 100 %,
то отклонението при 5,67 ГПР = 4,71 %.
Настоящата инстанция намира, че тази разлика не може да се дължи на закръгляване,
а именно на тези неясни като стойност такси. Само за пълнота следва да се посочи, че ако
съответната клауза беше действителна (например, защото ответникът не е потребител),
такива биха се дължели до момента на обявяване на предсрочната изискуемост.
Или, договорът е недействителен – чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 22 от ЗПК.
Това означава, че се дължи само заплатената (предоставена) сума, като от нея се
извади вече платеното.
Т.е. 60 000 лева - 6 922,67 лева = 53 077,33 лева.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 4 318,30 лева.
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца, са в размер на 6 476,57
лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ; чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от
ЗПК, за установено по иска предявен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********
(правоприемник на „БНП Париба Файненс С.А, клон България"), със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260, представлявано от
Д.Ш. и П.Н.Д. - Изпълнителени директори, съд.адр.: гр. София, ул. „Св. Св********, чрез
адв. М. Ц., АС Д. и съдружници, имейл адрес: ***********; ********** *******;
********** (ЕПЕП – л. 82 и 96), срещу Д. П. Х., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к.
Кокаляне, ул. ********, съд.адр.: гр. София, ул. „********, чрез адв. А. П. Х. - САК, e-mail:
******@******.**, че ответникът дължи следното:
9
- сумата от 53 077,33 (петдесет и три хиляди и седемдесет и седем лева и тридесет
и три стотинки) - главница по Договор от 15.04.2022г. за потребителски кредит №
FL1274140, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 25.10.2023г. до
окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен
размер от 56 587,39 (петдесет и шест хиляди петстотин осемдесет и седем лева и
тридесет и девет стотинки) лева, както и изцяло по отношение на;
- сумата от 2 401,28 (две хиляди четиристотин и един лева и двадесет и осем
стотинки) лева, дължима възнаградителна лихва за периода от 15.02.2023г. до 22.08.2023г.;
и
- сумата от 2 315,24 (две хиляди триста и петнадесет лева и двадесет и четири
стотинки) лева, дължима мораторна лихва за периода от 15.02.2023г. до 16.10.2023г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д. П. Х., ЕГН **********, адрес: гр.
София, ж.к. Кокаляне, ул. ********, съд.адр.: гр. София, ул. „********, чрез адв. А. П. Х. -
САК, e-mail: ******@******.**, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК
********* (правоприемник на „БНП Париба Файненс С.А, клон България"), със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260,
представлявано от Д.Ш. и П.Н.Д. - Изпълнителени директори, съд.адр.: гр. София, ул. „Св.
Св********, чрез адв. М. Ц., АС Д. и съдружници, имейл адрес: ***********; **********
*******; ********** (ЕПЕП – л. 82 и 96), сумата от 4 318,30 (четири хиляди триста и
осемнадесет лева и тридесет стотинки) лева, разноски, сторени в заповедното
производство, съобразно уважената част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д. П. Х., ЕГН **********, адрес: гр.
София, ж.к. Кокаляне, ул. ********, съд.адр.: гр. София, ул. „********, чрез адв. А. П. Х. -
САК, e-mail: ******@******.**, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК
********* (правоприемник на „БНП Париба Файненс С.А, клон България"), със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260,
представлявано от Д.Ш. и П.Н.Д. - Изпълнителени директори, съд.адр.: гр. София, ул. „Св.
Св********, чрез адв. М. Ц., АС Д. и съдружници, имейл адрес: ***********; **********
*******; ********** (ЕПЕП – л. 82 и 96), сумата от 6 476,57 (шест хиляди четиристотин
седемдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки) лева – сторени деловодни разноски
в исковия процес, съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10
11