РЕШЕНИЕ
№
02.02.2021г.,
гр.Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Шумен, в открито
заседание на двадесети осми януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Бистра Бойн
при секретаря Ив.Велчева,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 453 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172 ал.5, във
вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Административното дело е образувано
по жалба на В.Е.В. с ЕГН: ********** *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0869-001484 от 25.11.2020г., издадена
от Полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР– Шумен, с която
на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а, б.„а“
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на лек
автомобил с рег.№ Н****ВТ за срок от осем месеца и са отнети два броя
регистрационни табели. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност
на оспорения акт. Същият бил постановен в противоречие с материалния закон,
понеже не било извършено нарушението, описано в Заповедта, доколкото
автомобилът не е бил управляван, а само преместен на безопасно място за
временното му неизползване. ПАМ била издадена и в противоречие със закона,
понеже бил наложен неоснователно дълъг срок на мярката. Иска се отмяна на
оспорения акт или намаляване на срока на прекратена регистрация. В открито
съдебно заседание се явява лично жалбоподателят, като поддържа жалбата и не
сочи доказателства.
Ответникът– Полицейски инспектор,
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР– Шумен, изпраща представител юриск.Симеонова,
която счита жалбата за неоснователна. Представя доказателства и претендира разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Заповедта е обоснована с констатации, че на 25.11.2020г.,
в 00.10 часа, в гр. Шумен, на площад Гривица, притежаваният от жалбоподателя В.В.
автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № Н****ВТ бил управляван от собственика, след
като е лишен от право да управлява МПС по административен ред с НП №
19-0869-001379/02.05.2019г. и ЗППАМ № 20-1729-000058/29.09.20г. по чл.171 т.1
б.“д“ от ЗДвП. За извършеното нарушение, осъществяващо състава на чл.150а ал.1
от ЗДвП, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с
бл. № GA-324857/25.11.2020г. В актът е посочено още, че управляваното МПС е
спряно от движение със ЗППАМ №20-1729-000059 от 20.09.20г., връчена на
26.10.20г. и водачът управлява с наложени, но незаплатени наказания „глоба“ по
шест НП и фиша, което са влезли в законна сила. АУАН е съставен от Росен
Николов, като същият, ведно със свидетелите по акта, също служители на ОД на
МВР, са разпитани като свидетели по настоящото съдебно производство. Актът бил
подписан от жалбоподателя без възражения.
С
обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка№
20-0869-001484 от 25.11.2020г., издадена от Полицейски инспектор, сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР– Шумен, на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.2а, б.„а“ от ЗДвП– прекратяване на
регистрацията на лек автомобил с рег.№ Н****ВТ за срок от осем месеца и са
отнети два броя регистрационни табели, поради това, че като собственик на МПС е
управлявал същия, след като е лишен по административен ред от това право.
Заповедта е връчена на санкционираното лице на 27.11.2020г. и обжалвана пред
съда с жалба вх. № 869000-14363/08.12.2020г. на ОД на МВР-Шумен.
Представена
е и Справка за нарушител/водач, приложена на стр.44 и следващите, от която
става ясно, че водачът притежава Свидетелство за управление на автомобил за
придобити категории „С“, „В“ „АМ и „ТКТ“ с налични контролни точки 29, като
същото е отнето. На жалбоподателя са налагани множество наказания за нарушение
на ЗДвП по осем НП и тринадесет фиша, всички влезли в законна сила, като по НП
наложените глоби не са заплатени, както и по част от фишовете.
При
така установената фактическа обстановка, по която няма спор между страните, съдът
прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу
годен за обжалване административен акт и
от лице с правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП административен орган. По делото е
представена Заповед №372з-1525 от 04.06.2019г. на Директор на ОДМВР- Шумен,
допълнена със Заповед №372з-338/31.01.2020г. за оправомощаване на определена
категория длъжностни лица, за издаване на принудителни административни мерки по
чл.171 от ЗДвП, между които и в т.1.14 „полицейски инспектор, сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР– Шумен“.
Спазена е и формата по чл.59 ал.2 от АПК при
издаване на заповедта- същата е обективирана в писмен вид и съдържа както
правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. При извършената
служебна проверка, съдът не констатира при издаването на заповедта да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
водещи до основание за отмяна на оспореният акт. Същата е издадена след
провеждане на регламентираното в специалния закон производство.
Заповедта е мотивирана, като в същата
са посочени, както правни, така и фактически основания за издаването ѝ.
За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от
фактическа страна, че жалбоподателят е управлявал автомобила си, на посочените
в оспорената заповед дата и място, като е извършил нарушение, като управлявал
МПС, след като е бил лишен от това право. Видно от цитираното в Заповедта НП №
19-0869-001379/02.05.2019г., приложено по настоящото дело, същото е било
обжалвано по съдебен ред пред въззивна и касационна инстанция и е влязло в
законна сила на 16.09.20г. С постановлението, на жалбоподателя е била наложена
глоба и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца, за
извършено нарушение, при управление на собствения му автомобил, който бил със
служебно прекратена регистрация от 25.09.2018г. Със ЗППАМ №
20-1729-000058/29.09.20г. по чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДвП, издадена по отношение на
жалбоподателя, приложена на стр.40 от делото, било отнето свидетелството му за
управление на МПС №********* до заплащане на дължимата глоба по 4 бр. влезли в
сила фиша.
Установените от административния
орган фактически основания се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства-
Справки, Докладни записки и от разпита на служителите на ОДМВР, извършили
конкретната проверка- св.Р.Н., И.С.и С.С.. Установи се, че при установяване на
нарушението, водачът не е посочил уважителна причина да управлява автомобила,
който е и бил дерегистриран към момента. Дори да се приеме твърдяното в жалбата,
че жалбоподателят е целял преместването на превозното средство, с оглед на
прекратената му регистрация за домуване в близост до жилището си, това се е
осъществило именно чрез управление на МПС, за което към момента водачът не е
притежавал право.
От Справка за нарушител се установява
безспорно, че жалбоподателят е управлявал и преди в нарушение на изискванията
на ЗДвП и настоящия случай не е инцидентен.
Относно съответствието на оспорената
заповед с материалния закон съдът намира следното: Съгласно чл.171 т.2а, б.“а“
от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а
от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година. Нормата съдържа няколко основания за
прилагане на ПАМ от посочения вид– прекратяване на регистрация на пътно превозно
средство, като в конкретния случай във
фактическите съображения на процесната
заповед е посочено управление на МПС от
лице- собственик, който е лишен от съответното право по административен ред. При
тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на принудителната административна мярка, е установено по надлежния ред
нарушение от посочения вид. Безспорно е в случая, че последното е констатирано
със съставения АУАН, който съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното, поради което на оспорващия
принадлежи доказателствената тежест за установяването на фактическа обстановка,
различна от визираната в акта. В случая такива доказателства не са представени.
При установени данни за лишаване от
право на управление на МПС по административен ред и факта на управление на МПС,
от водач, който е лишен от това право, е налице хипотезата на чл.171 т.2а б“а“
от ЗДвП, като административният орган е имал задължение да издаде заповед за
прилагане на предвидената в чл.171 т.2а от ЗДвП
принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и
административният орган действа в условията на задължителна администрация, т.е.
преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от
законодателя при създаване на самата правна норма.
Принудителните административни мерки
са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната
принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност
те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност,
както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им.
Целта на принудителните административни мерки, налагани по реда на чл.171 от ЗДвП е да се осигури безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В
оспорената Заповед се съдържат мотиви защо е наложен срок на мярката, който е
по-голям от предвидения минимален срок от 6 месеца, като с оглед извършените
към момента нарушения на ЗДвП, които са многобройни, съдът ги споделя напълно. Липсват
основания за изменение на Заповедта, в частта ѝ относно срока на
принудителната мярка. В настоящия случай налагането на ПАМ се налага, за да се
преустанови извършването на едно нарушение, представляващо неправомерното и
нерегламентирано използване на моторното превозно средство, което се
осъществява със спирането му от движение, постановено спрямо собственика.
По изложените съображения съдът счита,
че оспорената Заповед отговаря на всички изисквания за законосъобразност,
поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като
неоснователна.
С оглед изхода на делото, оспорващият
следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, който е съобразен с
разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във вр. с чл.144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.172
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Е.В.
с ЕГН: ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0869-001484 от 25.11.2020г., издадена от Полицейски
инспектор, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР– Шумен, с която на лицето е
наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.„а“ от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на лек автомобил Шкода
Фабия с рег.№ Н****ВТ за срок от осем месеца, считано от 25.11.2020г. и са
отнети два броя регистрационни табели.
ОСЪЖДА В.Е.В. с ЕГН: ********** *** сумата от 100/сто/ лева,
представляваща деловодни разноски по настоящото производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София на
осн.чл.172 ал.5 от ЗДВП.
Съдия: