РЕШЕНИЕ
№ 333
гр. Ямбол, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330101589 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация С.“ЕАД с искане да бъде
признато за установено по отношение на ответниците Е. Г. Х. и Н. И. Х., че дължят на
ищеца разделно от по ½ от сумите за които е издадена ЗИ по чл. 410 ГПК по гр. дело № ***
год. на ЯРС.
В исковата молба се сочи, че ответниците са потребители на топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. ***. Задълженията на ответниците
произтичали от разпоредбите на Закона за енергетиката и публично известните Общи
условия на топлопреносното предприятие, в които били регламентирани редът за отчитане
на месечните суми и сроковете за плащане. Задължението за заплащане на стойността на
доставената топлинна енергия било да заплаща дължимите суми по размер посочен в
ежемесечно издавани фактури, в 45 – дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. Лихва за забава се начислявала след изтичане на 45 дни
от публикуване на общата фактура за отоплителния сезон.
Ответниците, използвали доставяна от дружеството топлинна енергия за процесния
период и не погасили задължението си. Сградата ЕТ , в която се намирал топлоснабдения
обект сключила договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ с фирма „Техем
сървисис“ ЕООД. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, начислени
по действителен разход на уредите инсталирани на отоплителните тела в имота.
Претендира се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
1
В депозирания в законния срок отговор от ответниците, чрез назначения им от съда
особен представител адв. М. Х.- ЯАК, се твърди, че последната успяла да осъществи контакт
с ответниците, които изразили желание за доброволно уреждане на отношенията между
страните. В тази връзка ответниците внесли изцяло претендираната от ищцовото дружество
задължение по сметка, посочена в ИМ.
Иска се отхвърляне на исковете като погасени чрез плащане в хода на процеса, като се
присъди на ищеца юрисконсулско възнаграждение в минимален размер.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като с писмена молба са
поискали гледане на делото в тяхно отсъствие. Иска се постановяване на решение, като се
вземат предвид извършените плащания от ответниците и присъждане на разноски.
Ответниците редовно призовани, като се представляват от назначения им от съда особен
представител, като с оглед извършеното в хода на процеса плащане се иска отхвърляне на
иска и присъждане на ищеца разноски в минимален размер за юрисконсулско
възнаграждение.
Третото лице помагач ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД гр. С. не изпращат законен или
процесуален представител, като не вземат отношение по предявения иск.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба,отговора и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че по заявление на ищеца е образувано ч.г.р.д. № *** год., по което съдът е
издал заповед за изпълнение за исковите суми срещу длъжниците Е. Г. Х. и Н. И. Х., както и
че предвид, че заповедта за изпълнение била връчена на длъжниците при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, ищецът е предявил настоящия установителен иск.
Приложен е НА № *** год.,за продажба на недвижим имот, находящ се в гр. С., общ.
***, като собственици са посочени Е. Г. Х. и Н. И. Х.. Приложен е нотариален акт за
учредяване на ипотека № *** от 20.08.2008 г. с който в полза на кредитора на ответниците
„ОББ“ АД – С. е учредена договорна ипотека върлху посочения по- горе имот. Приложен е
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 83 от 02.12.2022 г. като Е. Г. Х. и Н. И. Х.
продали на Ц. В. Г. посочения по-горе недвижим имот.От Удостоверение изх. № 68-00-
556(1)/29.04.2014 год. се установява, че настоящ адрес- ул. „*** се отнасят за многофамилна
жилищна сграда с два входа с идентификатор 68134.4333.65.1 по КК и КР, одобрени със
Заповед *** г. на изп. директор на АГКК, попадаща в ПИ с идентификатор 68134.4333.65,
стар номер УПИ ***, кв. *** по плана на м. „ж.к. ***“, находяща се на ул. „***“, район ***-
С..
Приложено е писмо с което Третото лице помагач ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД гр.
С. потвърждават пред ищцовото дружество „Топлофикация С.“ЕАД, че е извършен монтаж
на уреди за разпределение на отопление и топла вода на адрес ул. „***, ж.к. „***“.
Представени са още протокол за проведено ОС на собствениците на жилищни обекти
в жилищна сграда „***“, находяща се в гр. С., ж.к. „***, ул. „***, присъствен лист.
2
Ищецът е представил още копие от фактура № *** год. за окончателно задължени за
периода 01.05.2020 – 30.04.2021 год., както и информация за окончателно задължение за
периода 01.05.2020- 30.04.2021 г., като към 13.08.2021 г. Е. Г. Х. и Н. И. Х. имали сума за
плащане по обща фактура на стойност 847, 70 лв., със срок за плащане 14.09.2021 г.,
издадени кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена топлинна енергия за
периода 01.05.2020- 30.04.2021 г., които били на обща стойност 355, 42 лв., обща фактура №
*** г. с отчетен период 01.05.2021 г.- 30.04.2022 г. на обща стойност 20, 58 лв., както и
информация за окончателно задължение за периода 01.05.2021 г.- 30.04.2022 г. , като към
12.08.2022 г. Е. Г. Х. имал сума за плащане по обща фактура на стойност 19, 28 лв., със срок
за плащане 14.09.2022 г., издадени кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена
топлинна енергия за периода 01.05.2021- 30.04.2022 г., които били на обща стойност 1.730,
52 лв., както и извлечение от сметка за аб. № ***.
По делото са представени ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, по чл.139в от ЗЕ.
По делото е прието и копие от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация С.“ЕАД на клиенти в гр. С..
От страна на особения представител на ответниците е представено платежно
нареждане от 05.02.2025 г. от което се установява, че последните са платили по банкова
сметка на „Топлофикация“ ЕАД гр. С. сумата от 1332, 14 лв. с основание гр. дело № *** г.
ЯРС, аб. № ***.
В тази връзка е постъпило становище от „Топлофикация С.“ ЕАД гр. С. от което се
установява, че след извършената проверка в информационната система на дружеството, се
установило, че по делото било извършено плащане на 05.02.2025 г. в размер на 1332, 17 лв.,
с което били погасени част от задълженията за главниците в размер на 899, 91 лв.,
мораторни лихви в размер на 244, 14 лв. и част от законните лихви в размер на 188, 12 лв.,
като остатъка от главница бил в размер на 188, 12 лв., от законни лихви в размер на 2.33 лв.
и съдебни разноски, които се иска да им бъдат присъдени.
Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр.чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, при условията на обективно кумулативно съединяване.
Така предявените искове, съдът намира за допустими, а по съществото си за
неоснователни, предвид следното:
За установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия, в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал и за
последните е възникнало задължението за плащане на уговорената цена, т.е. че ответниците
да са ползвали топлинна енергия /БГВ/ в качеството си на собственици, респ. ползватели на
процесния топлоснабден имот за периода 01.05.2021 – 30.04.2022 год. Именно такива са
3
изложените от ищеца в исковата молба и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК факти и обстоятелства.
Съдът намира, че по делото се установи качеството потребители на ответниците за
процесен период. В този смисъл съдът съобразява разпоредбата на Параграф 1, т.42 от ДР на
ЗЕ, съгласно която потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е
собственик или титуляр на вещно право на ползване върху имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, като от представените доказателство ответниците не са собственици на
имота от 02.12.2022 г., т.е. след претендирания период.
Следва обаче да се отбележи, че ищеца в заявлението по чл.410 ГПК в т. 9 парично
вземане е претендирал разделно плащане от двамата длъжници в размер на общо 1332, 17
лв., като тази обща сума е отразена и в т.12 обстоятелства, от които произтича вземането. С
оглед на това заповедния съд по ч. гр. дело № *** г. на ЯРС е издал заповед № 1789 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като е разпоредил длъжниците Е. Г. Х. и
Н. И. Х. да заплатят разделно ( по ½ всеки от тях) на заявителя „Топлофикация С.“ ЕАД
сумите от 1070, 13 лв., представляваща главница за дължими суми за доставена, но
неизплатена топлинна енергия за период 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., в едно със законната
лихва за период от 20.10.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 240, 60 лв.,
представляваща лихва за забава за период 15.09.2021 г. до 10.10.2023 г., сумата 17, 90 лв.
представляваща главница за дялово разпределение за топлоснабден имот за период от
01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., в едно със законна лихва за период 20.10.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 3, 54 лв., представляваща лихва за период 15.09.2021 г. до 10.10.2023 г.,
или всички суми на обща стойност 1332, 17 лв. и която сума е платена в хода на
производството от ответниците с посоченото по-горе платежно нареждане и неоспорването
на този факт от ищцовото дружество.
В тази връзка съдът не споделя становището на ищцовото дружество, че
задължението по издадената заповед за изпълнение не е изцяло погасено, като се дължат
още сумата от 188, 12 лв. главница и законни лихви в размер на 2.33 лв. В случая не е
поискано увеличение размера на иска по чл.422 ГПК, със посочените по горе суми за
главница и законни лихви и ако беше поискано такова, то щеше да е недопустимо, тъй като
предметът на делото по иска за установяване на вземането по издадена заповед за
изпълнение съвпада с предмета на заповедното производство, очертан в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. С оглед на това, съдът приема, че цялото задължение по
издадената заповед за изпълнение е погасено от ответниците.
Поради това,че плащането на претендираните суми е било извършено след
образуване на делото,то ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото
дружество разноските в настоящото производство-заплатена държавна таса, възнаграждение
за особен представител и юрисконсулско възнаграждение.
В случая, на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37, ал.1 ЗПрП, вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правна помощ в полза на ЮЛ или ЕТ се присъжда
4
възнаграждение в размер определен от съда,ако те са били защитавани от юрисконсулт,като
възнагражденията по дела с материален интерес за една инстанция е в размер от 100 до 300
лв. Настоящия съден състав счита,че с оглед материалния интерес,фактическата и правна
сложност на делото намира,че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв.
На ищцовото дружество следва да се присъдят разноските и за заповедното
производство съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС в размер на 76, 64 лв.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ,предявените установителни
искове, с които да бъде признато за установено,че Е. Г. Х., ЕГН ********** и Н. И. Х., ЕГН
**********, да заплатят разделно ( по ½ всеки от тях) на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ***,
сумите 1070, 13 лв., представляваща главница за дължими суми за доставена, но
неизплатена топлинна енергия за период 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., в едно със законната
лихва за период от 20.10.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 240, 60 лв.,
представляваща лихва за забава за период 15.09.2021 г. до 10.10.2023 г., сумата 17, 90 лв.
представляваща главница за дялово разпределение за топлоснабден имот за период от
01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., в едно със законна лихва за период 20.10.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 3, 54 лв., представляваща лихва за период 15.09.2021 г. до 10.10.2023 г.
ОСЪЖДА Е. Г. Х., ЕГН ********** и Н. И. Х., ЕГН **********, да заплатят на
„Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ***, направените в настоящото производство разноски в
размер на 559, 64 лв. и разноските, направени в заповедното производство, в размер на 76,
64 лв.
Решението е постановено при участието на ФДР – „Техем сървисиз“ЕООД – трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5