Присъда по дело №1304/2024 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 5
Дата: 21 януари 2025 г.
Съдия: Радослава Николова Маждракова
Дело: 20242100201304
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 септември 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 5
гр. Бургас, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радослава Н. Маждракова
СъдебниНиколай М. ЕДРЕВ

заседатели:Таня Д. ПЕТРОВА ПАНКОВА
при участието на секретаря Милена Й. Софронова
и прокурора Таня М. Митева
като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Наказателно дело от
общ характер № 20242100201304 по описа за 2024 година


ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. А. Д.,с ЕГН:**********,роден
на****************за ВИНОВЕН в това,че на 11.08.2022г., около 15:50 часа,
в гр. Поморие, общ. Поморие, обл. Бургас,на ул.„**********,е направил опит
умишлено да умъртви М. А. А., ЕГН : **********, чрез нанасяне на удар с
нож в областта на корема на пострадалия,с което му причинил разкъсване на
коремната стена и херниране на чревна бримка,с разкъсване на хернираната
чревна бримка и в резултат на получените увреждания, като усложнения
пострадалия е получил флегмон на коремната стена с образуването на
множество некрози, като изпълнителното деяние е останало недовършено по
независещи от дееца причини - престъпление по чл. 115 вр. с чл. 18, ал. 1 от
НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК съдът го ОСЪЖДА на СЕДЕМ ГОДИНИ
И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,при първоначален
СТРОГ режим,на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. А. Д., с ЕГН:**********,роден на
********** за ВИНОВЕН в това, че на неустановен ден в периода от края на
1
месец май 2023г. до 07.08.2023 г., в гр.Поморие,общ. Поморие, обл. Бургас, на
**********, се заканил с убийство спрямо М. А. А., ЕГН: **********, с
думите : „Скоро ще ви се случи нещо,да знаете,виждате ли земята,вие сте за
там и двамата,ще ви убия“, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.3,
т.1, вр. с ал.1 от НК и чл.54 от НК, съдът го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,при първоначален ОБЩ режим, на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. А. Д., с ЕГН:**********, роден на
********** за ВИНОВЕН в това,че в периода от неустановен ден в края на
месец май 2023г. до 07.08.2023г., в гр. Поморие, общ. Поморие, обл. Бургас, на
ул. „**********, действайки в условията на продължавано престъпление,се
заканил с убийство спрямо С. П. К.,ЕГН:********** и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, както следва:
- На неустановен ден в периода от края на месец май 2023 г. до
2023. г., в гр.Поморие,общ. Поморие,обл. Бургас, на ул. „**********, се
заканил с убийство спрямо С. П. К., ЕГН:**********, с думите : „Скоро
ще ви се случи нещо,да знаете,виждате ли земята, вие сте за там и
двамата, ще ви убия“,като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му;
- На 07.08.2023 г., в гр. Поморие, общ. Поморие, обл. Бургас, на
**********, се заканил с убийство спрямо С. П. К., ЕГН: **********, с
думите : „Няма да ми вземете етажа, ще ви свърша и двамата“, и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54
от НК съдът го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,при първоначален ОБЩ режим, на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл.23, ал.1 от НК КУМУЛИРА така наложените
наказания на подсъдимия В. А. Д., с ЕГН:**********, като му определя
едно общо наказание за изтърпяване до размера на най-тежкото от тях, а
именно СЕДЕМ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА,при първоначален СТРОГ режим, на основание чл.57, ал.1,
т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1, т.1, т. 2 и ал.2 от НК ПРИСПАДА изцяло
времето, през което подсъдимия В. А. Д. е бил задържан и спрямо него е
била взета мярка за неотклонение “домашен арест“, считано от
11.08.2023г. до 01.04.2024г., така както е указано в закона.
ОСЪЖДА подсъдимия В. А. Д.,с ЕГН: ********** ,със снета по делото
самоличност, да заплати на гражданският ищец и частен обвинител М. А. А.,
ЕГН : ********** сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/ - причинени
неимуществени вреди от деянието по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК, ведно със
2
законната лихва от датата на увреждане - 11.08.2022г. до окончателното
изплащане на сумата,като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск за
причинени неимуществени вреди от деянието до размера от 300 000лв.,като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подсъдимия В. А. Д.,с ЕГН: **********, със снета по делото
самоличност, да заплати на гражданският ищец и частен обвинител М. А. А.,
ЕГН : ********** сумата от 3 007 лв. /три хиляди и седем лева/ - причинени
имуществени вреди от деянието по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва върху сумата,считано от 07.08.2023г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия В. А. Д.,с ЕГН: **********, със снета по делото
самоличност, да заплати на гражданският ищец и частен обвинител М. А. А.,
ЕГН : ********** сумата от 4 000лв. /четири хиляди лева/ - причинени
неимуществени вреди от деянието по чл.144, ал.3, т.1 вр. с ал.1 от НК,ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска
пред съда -11.11.2024г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди от деянието
до размера от 50 000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подсъдимия В. А. Д.,с ЕГН: ********** ,със снета по делото
самоличност, да заплати на гражданският ищец и частен обвинител С. П. К.,
ЕГН : ********** сумата от 7 000лв. /седем хиляди лева/ - причинени
неимуществени вреди от деянието по чл.144, ал.3, т.1 вр. с ал.1 вр. с чл.26,
ал.1 от НК,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на
увреждане - 07.08.2023г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди от деянието
до размера от 40 000лв.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подсъдимия В. А. Д.,с ЕГН: ********** да заплати
направените съдебни разноски в хода на досъдебното производство в размер
на 5 858,01лв./ пет хиляди осемстотин петдесет и осем лева и една стотинка /
по сметка на ОД на МВР-Бургас.
ОСЪЖДА подсъдимия В. А. Д.,с ЕГН: ********** да заплати
направените по делото съдебни разноски в размер на 200лв. /двеста лева/,
както и държавна такса върху уважения размер на гражданските искове от 2
960,28лв. /две хиляди деветстотин и шестдесет лева и двадесет и осем
3
стотинки/ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-Бургас.
ОСЪЖДА подсъдимия В. А. Д.,с ЕГН: ********** да заплати на
гражданският ищец и частен обвинител М. А. А.,с ЕГН:**********
направените по делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 5 000лв./ пет хиляди лева/.
ОСЪЖДА подсъдимия В. А. Д.,с ЕГН: ********** да заплати на
гражданският ищец и частен обвинител С. П. К., с ЕГН:**********
направените по делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 4 000лв. /четири хиляди лева/.
Вещественото доказателство : - 1/един/ брой сгъваем нож, запечатан в бял
плик със стикер № М 0806,на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК се отнема в
полза на държавата.
Веществените доказателства :
1/един/ брой памучен тампон, запечатан в полиетиленов плик;
1/един/ брой суха червена кафява маса, запечатана в кафяв плик със стикер
№ М 0808 се отнемат в полза на държавата,като след влизане на присъдата в
сила поради своята малозначителност да се унищожат.
Веществените доказателства :
1 /един/ брой синя работна манта, запечатана в бял плик със стикер М
1464;
1/един/ брой червена фланелка с надпис „Воnо Jeans”, запечатана в бял
хартиен плик със стикер № М 1465 се отнемат в полза на държавата,като
след влизане на присъдата в сила поради своята малозначителност да се
унищожат.
Веществените доказателства :
1 /един/ брой риза с къси ръкави с надпис “МАSТЕR”, оранжево -
червена на цвят, запечатана в бял плик със стикер № М 1462;
1 /един/ брой къси панталони от плат, сиви на цвят, с черни райета
имитиращи паяжина, с надпис “CHISNBAL STYLE” с кожен кафяв колан,
запечатана в бял плик със стикер № М 1463 след влизане на присъдата в сила
да се върнат на подсъдимия В. А. Д..
Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протест в 15-дневен срок
от днес пред Апелативен съд - Бургас.

Председател: _______________________
Заседатели:
4
1._______________________
2._______________________

5

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по н.о.х.д.№1304/2024г. по описа на ОС-Бургас.
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесения в
съда от прокурор при ОП - Бургас обвинителен акт, с който против подс.В. А.
Д. са предявени следните обвинения :
за това,че на 11.08.2022г., около 15:50 часа, в **************** е
направил опит умишлено да умъртви М. А. А.,ЕГН : **********, чрез
нанасяне на удар с нож в областта на корема на пострадалия, с което му
причинил разкъсване на коремната стена и херниране на чревна бримка, с
разкъсване на хернираната чревна бримка и в резултат на получените
увреждания, като усложнения пострадалия е получил флегмон на коремната
стена с образуването на множество некрози, като изпълнителното деяние е
останало недовършено по независещи от дееца причини - престъпление по чл.
115 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, както и
за това, че на неустановен ден в периода от края на месец май 2023г. до
07.08.2023г., в***************, се заканил с убийство спрямо М. А. А., ЕГН:
**********, с думите : „Скоро ще ви се случи нещо, да знаете, виждате ли
земята, вие сте за там и двамата, ще ви убия“, като това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144,
ал.3, т.1, вр. с ал.1 от НК, както и
за това,че в периода от неустановен ден в края на месец май 2023г. до
07.08.2023г., в********************, действайки в условията на
продължавано престъпление, се заканил с убийство спрямо С. П. К.,
ЕГН:********** и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, както следва : - на неустановен ден в периода от края на
месец май 2023г. до 07.08.2023г., в ****************се заканил с убийство
спрямо С. П. К., ЕГН:**********, с думите : „Скоро ще ви се случи нещо, да
знаете, виждате ли земята, вие сте за там и двамата, ще ви убия“, като това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;
- на 07.08.2023 г., в**************, се заканил с убийство спрямо С. П.
К., ЕГН: **********, с думите : „Няма да ми вземете етажа, ще ви свърша и
двамата“,и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, вр. чл.26,
ал.1 НК.
По делото бяха конституирани като граждански ищци и частни
обвинители М. А. А. и С. П. К.. Всеки от тях предяви граждански иск против
подсъдимия В. А. Д., съответно М. А. за сумата от 300 000лв. - причинени
неимуществени вреди от деянието по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва от 11.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както
и граждански иск в размер на 3 007лв. за причинени имуществени вреди от
същото деяние, ведно със законната лихва върху сумата от 07.08.2023г. до
окончателното й изплащане,които бяха приети за съвместно разглеждане в
1
настоящото наказателно производство.
От страна на М. А. е предявен и граждански иск против подсъдимия В.
Д. в размер на 50 000лв. за причинени неимуществени вреди от деянието по
чл.144, ал.3, т.1 вр.с ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска пред съда - 11.11.2024г. до
окончателното изплащане на сумата.
Пострадалата свидетелка С. П. К.,от своя страна предяви против
подсъдимия В. А. Д., граждански иск в размер на 40 000лв. - за причинени
неимуществени вреди от деянието по чл.144, ал.3, т.1 вр. с ал.1 вр. с чл.26,
ал.1 от НК,ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.08.2023г. до
окончателното й изплащане, който също беше приет за съвместно разглеждане
в съдебното производство.
В съдебно заседание представителят на ОП-Бургас поддържа
обвинението, като счита същото за доказано по безспорен и несъмнен начин.
Пледира на подсъдимия Д. да се наложат следните наказания за извършените
от него престъпления като следва : по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК и при
приложението на чл.58 б.“а“ от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК да бъде определено
наказание от 6 години лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при
„строг“ режим. За престъплението по чл.144, ал.3, т.1 вр. с ал.1 от НК счита,
че следва да се определи наказание при приложението на чл.54 от НК, в
размер на 1 година лишаване от свобода, а за това по чл.144, ал.3, т.1 вр. с
ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и при приложение на чл.54 от НК, да се наложи
наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.На основание чл.23 от
НК прокурора предлага на подс.Д. да бъде определено едно общо наказание -
лишаване от свобода за срок от 6 години, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим.По отношение на гражданските искове,
представителят на обвинението взема становище,че следва да бъдат уважени
за имуществените вреди съобразно представените писмени доказателства, а
по отношение на претендираните неимуществени вреди съобразно съдебната
практика, при спазване разпоредбите на ЗЗД.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци -
адв.Найденов приема,че обвинението е доказано по безспорен начин,като
изразява несъгласие за приложението на чл.58 б.“а“ от НК, тъй като счита,че
отказа от довършване на престъплението бил сторен по изцяло независещи от
дееца причини. Намира,че е налице като единствено смекчаващо
отговорността обстоятелство - чистото съдебно минало на подсъдимия,
поради което наказанието му следвало да се определи в размер над средния
предвиден в закона.По отношение на двете предявени обвинения за
престъпления по чл.144, ал.3 от НК, адв.Найденов взема становище, че на
подсъдимия следва да се наложи наказание отново над средния размер,
предвиден в закона. Моли предявените граждански искове против
подсъдимия да бъдат уважени в пълен размер, като се вземат предвид броя и
интензитета на нараняванията, продължителния период на възстановяване на
2
пострадалия А. и оперативните дейности, включително и множеството
операции, извършвани след животоспасяващата, претърпените силни болки,
които пречели на извършването на нормални жизнени функции на
пострадалия.
Всеки от гражданските ищци и частни обвинители С. К. и М. А. се
присъединява към казаното от техния повереник, като заявяват,че желаят да
бъде постановена спрямо подсъдимия справедлива присъда.
В съдебно заседание адв.Емил Христов като защитник на подсъдимия
Д. взема становище, че същият следва да бъде оправдан по предявеното му
обвинение по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК, като се преквалифицира деянието
по по-леко наказуемия състав на чл.118 от НК т.е. да се приеме,че е
извършено в състояние на силно раздразнение, като моли съдът да не
възприема заключението на изготвената СППЕ в тази насока.При определяне
размера на наказанието,следвало да намерят приложение разпоредбата на
чл.58 б.“а“ от НК и института на условното осъждане. По отношение на
предявените акцесорни престъпления по чл.144 от НК, моли съда да оправдае
неговия подзащитен, тъй като не се събрали категорични доказателства, в
подкрепа на обвинителната теза. Предявените граждански искове били силно
завишени по размер, поради което моли същите да не бъдат уважени.
В пледоарията си адв.Росен Кожухаров като защитник на подсъдимия
Д. счита, че фактическата обстановка по делото не била установена в пълен
обем, тъй като не са взети предвид получените наранявания на самия
подсъдим и не било установено по делото как са били получени тези
увреждания и от кого.Не било установено освен това откъде е бил взет ножа,
като предмет на престъплението и чия собственост е бил той. Счита,че следва
да се направи преквалификация на деянието, като такова извършено при
превишаване пределите на неизбежната отбрана по см.на чл.119 от НК.По
отношение на останалите предявени обвинения - по чл.144 от НК взема
становище, че неговият подзащитен следва да бъде оправдан. Размерът на
предявените граждански искове бил силно завишен и следвало да бъде
редуциран съобразно установената съдебна практика.
Подс.Д. изказва съжаление за станалото, като твърди,че не бил
агресивен човек, който иска да навреди на другите.Моли съда за обективност
и снизхождение и възможност да се грижи за семейството си.
Делото се проведе по реда на съкратеното съдебно следствие съгласно
чл.371, т.1 от НПК.
Съдът намира,че от събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства, както и от заключенията на изготвените експертизи, по делото
се установява следната фактическа обстановка :
Подсъдимият В. А. Д. е роден на ***************
Към м.август 2022г. подсъдимият В. Д. живеел заедно със съпругата си
на адрес - **************. В съседство с тях, на адрес в *****************,
3
живеели свидетелите С. К. и М. А., като на приземния етаж на къщата се
намирал търговския обект за бързо хранене “Джъмбо бургер”, който те
стопанисвали.Отношенията между двете семейства не били добри, като
причина за влошаването им било недоволството на подсъдимия В. Д. и
съпругата му от битовия шум, който се чувал в дома им през стената и идвал
от жилището на свидетелите С. К. и М. А.,включително и от лая на кучето
им.По този повод подсъдимият и свидетелите имали непрекъснати
конфликти.
На 11.08.2022г., около 11:00ч., св.Р. Д. отишла пред търговския обект
“Джъмбо бургер”, където направила забележка на св.С. К. за силния лай на
кучето им от който бебето й се стряскало,както и за високия тон на сина й,
когато говорел на английски. В отговор последната заявила, че няма как да
запуши устата на кучето и ако св.Р. Д. иска тишина и спокойствие, да отиде в
гората. По време на разговора им дошъл и св.М. А., който също се
намесил,като й казал,че тъкмо детето ще научи английски.Св.Р. Д. се
разстроила от отношението им и се прибрала в дома си.
По-късно същият ден подс.В. Д. се прибрал от работа и видял,че
съпругата му е разстроена.Попитал я за причината за нейното състояние и тя
му обяснила,че това е вследствие на поредния скандал със св.С. К. и св. М. А.
по повод шума, вдиган от тях. Подс. В. Д. решил да слезе до търговския обект
на съседите си, за да им направи забележка за отношението им. Взел със себе
си сгъваем нож с дървена дръжка и метално острие, който бил с обща
дължина в разгънато положение 23 см., с дължина на острието 10 см.
Когато слязъл до търговския им обект, подс.В. Д. заварил там св.С. К. и
св.М. А..По повод на неговата забележка за шума и отношението им към
съпругата му, възникнал скандал помежду им, тъй като св.М. А. и св. С. К. не
били съгласни с казаното от подсъдимия по техен адрес. Св. М. А. излязъл
отвън, пред дом *************** където словесният конфликт прераснал във
физическа саморазправа между двамата, при която те взаимно си нанесли
удари с ръце.
След това подс.В. Д. извадил носения от него нож и с него нанесъл
директен удар в коремната област на св.М. А., причинявайки му прободно
нараняване в ляв коремен фланг,с кос раневи канал. Св.М. А. усетил пареща
болка в корема и видял, че му тече кръв. Подс.Д. продължил да нанася удари с
ножа по тялото на св.М. А., като последният се опитвал да се предпази. В. Д.
успял да нанесе на А. още девет удара с ножа,като четири от ударите
попаднали в лявата ръка на пострадалия, причинявайки прободни рани с
различна дълбочина, един удар попаднал в гърба, в дясната гръдна половина,
а останалите удари били в областта на гърдите, причинявайки порезни
наранявания.Тогава се намесила св.С. К.,която застанала между двамата, за да
предотврати нанасянето на още удари с ножа от подс.В. Д.. Въпреки това,
подсъдимият продължил да замахва с ножа по посока на св.М. А.,при което
нанесъл удар, който попаднал в коремната област на св.С. К., причинявайки й
4
прободно нараняване. Тогава св. М. А. избутал св.С. К. настрани, след което
успял да събори подсъдимия на земята и да избие ножа от ръката му, който
паднал на земята. На помощ се притекли свидетелите П. М., К.Б. и П. К.,
които се опитвали да задържат подс.В. Д. на земята и така да неутрализират
неговите действия.
След като чула виковете за помощ от страна на св.К., на мястото дошла
и св.П.,която видяла,че Д. държи в ръката си ножа, след което успяла да му го
избие с крак и го оставила на масичка, която се намирала в близост до мястото
на инцидента. Свидетелката П.оказала първа помощ на пострадалия А., като
превързала окървавената му ръка с част от своята работна манта ,с която била
облечена.
След това св.С. К. закарала с автомобил св.М. А. до ФСМП - гр.
Поморие. На мястото на инцидента пристигнали полицейските служители и
задържали подс.Д..
След извършен медицински преглед, пострадалия А. бил транспортиран
в УМБАЛ - Бургас и приет за лечение с множество прободни рани на лявата
ръка, прорезни рани в областта на гръдния кош и прободна рана в коремната
област.
За случая били сигнализирани органите на полицията и на мястото на
инцидента бил извършен оглед на местопроизшествието.
По делото има писмени данни, че във връзка с причинените на св.С. К.
телесни увреждания от гореописания инцидент, тя подала тъжба по чл. 81 от
НПК в Районен съд - Поморие, като било образувано НЧХД №
*********/2023 г. по описа на съда.С присъда № ********** г. на РС -
Поморие, съдът е признал подс.В. Д. за виновен в престъпление по чл.130,
ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК, Д. е бил освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание “глоба” в размер на
1500 лв.
След образуване на наказателните производства, отношенията между
подс.В. Д. и свидетелите С. К. и М. А. се влошили още повече.
На неустановен ден в периода от края на месец май 2023г. до
07.08.2023г. в ************, подсъдимият В. Д. срещнал свидетелите С. К. и
М. А. и отправил закана с убийство спрямо тях, като им отправил думите : „
Скоро ще ви се случи нещо, да знаете, виждате ли земята, вие сте за там и
двамата ще ви убия“, след което погледнал към земята многозначително.
Както св. С. К., така и св. М. А., изпитали страх от отправената спрямо тях
закана, с оглед на извършените от подсъдимия спрямо тях действия на
11.08.2022 г.
Видно от приложеното определение № *******г. на Окръжен съд -
Бургас по ЧНД № ********/2023 г. (том 4, л.595-л.596 от ДП), съдът е
допуснал обезпечение на бъдещ граждански иск по молба на св.М. А. за
обезщетение на неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., в качеството
5
му пострадал от престъпление,извършено от подс. В. Д.. С
определението,Окръжен съд - Бургас е наложил възбрана върху следния
недвижим имот, собственост на подс. В. Д. : самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ************** с площ 129,29 кв. м., 31,68% ид.ч. от
общите части на сградата /32,45 кв.м./. Въз основа на определението била
издадена обезпечителна заповед.
След като научил за издадения съдебен акт,отношенията между подс. В.
Д. и свидетелите С. К. и М. А. отново рязко се влошили. На 07.08.2023 г.,
в*************подс.В. Д. срещнал св.С. К. и отправил към нея думите : „
Няма да ми вземете етажа, ще ви свърша и двамата“. Св.С. К. се притеснила и
изпитала силен страх и безпокойство,че В. Д. ще изпълни заканата си,
предвид описаните му по-горе предходни действия спрямо двамата
свидетели.Същата споделила това със своите близки,което станало достояние
на св.А. и на нейния син- св.М..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК в мотивите си съдът
следва да посочи въз основа на кои доказателства е постановил присъдата си и
да ги обсъди.
Производството по делото се проведе по реда на съкратеното съдебно
следствие съгласно чл.371, т.1 от НПК, като съдът одобри изразеното съгласие
на страните делото да се разгледа по реда на гл.27 от НПК и да не се
провеждат разпити на свидетелите / М. А., С. К., Ив. Ив., П. К., П. М., К.Б.,Р.
Д., Д.Ил., А. С., К. Цв., Ат. Ст., Тр. Н., Ж. П./ и на вещите лица изготвили
съдебно-медицинските експертизи и ДНК експертиза,тъй като разпитите на
свидетелите и изготвянето на посочените експертизи в хода на досъдебното
производство са извършени при условията и по реда предвиден в НПК.Така
при постановяване на своята присъда,съдът ползва непосредствено
съдържанието на съответните протоколи за разпит и заключения на
експертизите от досъдебното производство.В тази връзка, в хода на
разпоредителното заседание и съдебно следствие, съдът разясни на
подсъдимия, че разпитите на посочените свидетели и заключенията по
посочените експертизи в хода на досъдебното производство, ще се ползват от
съда при постановяване на присъдата по делото.
По делото е изготвена съдебномедицинска експертиза № 455/2022 г., от
чието заключение се установява,че св.М. А. е получил множество прободни
наранявания по горните крайници, гърдите и корема.По лявата ръка са
описани три прободни рани,които не прониквали в дълбочина и се
квалифицират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
както и една проникваща рана в областта на делтоидния мускул, достигаща до
костта, което води до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за
срок повече от 30 дни. Установени са множество порезни наранявания в
областта на гръдния кош,непроникващи в дълбочина, водещи до временно
разстройство на здравето,неопасно за живота. Екстраабдоминално
6
кръвонасядане и подкожен емфизем по левия фланг,като на ниво пъп на
хоризонтала се наблюдавало разкъсване на коремна стена и херниране на
чревна бримка, с разкъсване на хернираната чревна бримка, което е
причинило на пострадалия постоянно общо разстройство на здравето, опасно
за живота.В резултат на получените увреждания като усложнения М. А. е
получил флегмон на коремната стена с образуването на множество некрози,
което е наложило извършването на големи фасциотомии с цел дренаж и
лаваж, което е причинило разстройство на здравето,временно опасно за
живота. Описаните наранявания отговаряли да са получени по време и начин,
както се съобщава от пострадалия,от действието на предмет с остър връх и
режещ ръб.
Видно от заключението на назначената и изготвена по делото
допълнителна съдебно-медицинска експертиза № 38/2023 г., се установява,че
при св.М. А. са установени следните травматични увреждания : множество
прободни наранявания по горните крайници, гърдите и корема, като са
потвърдени нараняванията установени при първоначалната експертиза.
Според вещото лице понятието жизненоважен орган е комплексно и
широкообхватно, като най - важни органи са мозъка и сърцето, тъй като без
тях практически животът е невъзможен.Липсата или частичното изрязване на
всеки друг орган в човешкото тяло било възможно поради компенсаторните
способности на организма. Всяко увреждане по вътрешните органи, налагащо
тяхното отстраняване или частично изрязване, можело да доведе до
животозастрашаващо състояние. Като усложнение на разкъсаната коремна
стена и разкъсването на хернираната чревна бримка, пострадалият е получил
флегмон на коремната стена, което усложнение при ненавременната
медицинска помощ би довело до животозастрашаващо състояние и смърт,
поради развиващия се възпалителен процес. Жизненоважният орган и
животозастрашаващото състояние следвало да се разглеждат като еднакви по
тежест, тъй като и двете биха довели до смърт.
В хода на досъдебното производство е допусната и комплексна съдебно-
медицинска експертиза под № 709/2023г. / л.7-14, т.5/, като от наличните
данни в досъдебното производство и медицинската документация на М. А. А.,
вещите лица също са установили множество прободни наранявания по
горните крайници, гърдите и корема. По лявата ръка са описани три прободни
рани,които не проникват в дълбочина и се квалифицират като временно
разстройство на здравето,неопасно за живота и една проникваща рана в
областта на делтоидния мускул,достигаща до костта, което води до трайно
затруднение движението на ляв горен крайник за срок повече от 30 дни.
Установени са множество порезни наранявания в областта на гръдния кош,
непроникващи в дълбочина,водещи до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Екстраабдоминално кръвонасядане и подкожен емфизем
по левия фланг,като на ниво пъп на хоризонтала се наблюдавало разкъсване
на хернираната чревна бримка,което увреждане е причинило на пострадалия
постоянно общо разстройство на здравето,опасно за живота. Всички
7
установени увреждания били засегнали вътрешни органи, като при липса и
намеса на висококвалифицирана медицинска помощ било възможно да
настъпят трайни увреждания на здравето и евентуално смърт.В резултат на
получените увреждания като усложнения пострадалият бил получил флегмон
на коремната стена с образуването на множество некрози, което е наложило
извършването на големи фасциотомии с цел дренаж и лаваж, което е
причинило на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Развил се е перитонит, който се е усложнил с некротизиращ фасциит.
И двете заболявания били потенциално смъртоносни с висок процент на
морбидитет и леталитет.Развилата се тежка хеморагия - значителна загуба на
кръв, усложнявала следоперативния процес при всички заболявания и била
свързана с повишена честота на усложнения.
Според вещите лица получените наранявания отговаряли да са
причинени по време и начин както се съобщава от пострадалия - от действието
на предмет с остър връх и режещ ръб,какъвто може да е описаният нож,така и
всеки друг с подобна характеристика.Според медицинската документация
нанесените удари са десет и са били насочени към тялото на пострадалия
/торса/, т.е. към органи, чието възстановяване изисква високоспециализирана
медицинска помощ. Множественият характер на уврежданията изключвало
възможността за дистанционно поражение, например при хвърляне на нож от
разстояние.
Вещите лица дават заключение,че самите удари били нанесени от близко
разстояние,като по-голямата част от тях са непроникващи в телесни кухини,
което дава основание да се предполага, че не са нанесени с голяма
сила.Самото нараняване изисквало незабавна медицинска грижа за спасяване
живота на пострадалия.Всяко друго поведение от страна на медицинския екип
би изложило живота на болния на риск.Била е необходима спешна хирургична
интервенция. Липсата на медицинска своевременна и квалифицирана помощ
би застрашила живота на пострадалия.Настъпилото усложнение -
некротизиращ фасциит се срещало като следоперативно усложнение в по-
малко от два процента от случаите на болни,оперирани по повод перитонит с
различна генеза. Появата му била свързана с тежки последващи оперативни
интервенции за спасяване живота на болния. Смъртността от това усложнение
варирала от 20 до 80 % в зависимост от тежестта на засягане, вида на
причинителя, имунния статус на пострадалия.
По делото също така е изготвена съдебномедицинска експертиза №
456/2022 г.,имаща за цел да установи здравословното състояние на С. К. след
инцидента. От заключението се установява,че К. е получила следните
наранявания - прободно нараняване в лявата половина на корема, което не
прониква в коремната кухина. Непериодични болки в областта на
нараняването.Описаните наранявания отговаряли да са получени по време и
начин,както се съобщава от пострадалата, от действието на предмет с остър
връх и режещ ръб. Причинени били болка и страдание.
8
Съгласно заключението на назначената и изготвена по делото
съдебномедицинска експертиза № 475/2022 г., при прегледа на В. Д. са
установени следните видими травматични увреждания : разкъсно - контузна
рана в областта на капилициума /главата/, наличие на екскориации
/одраскване/ и охлузвания около носа, екскориации и охлузвания по шията,
екскориации в областта на гръдния кош, наличие на екскориации по двата
долни крайника в горна трета на подбедриците.Счупването на две ребрени
дъги вдясно са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.Установените с образно изследване пневмоторакс вдясно,
плеврален излив вдясно и подкожен емфизем вдясно, всяко едно от тях
поотделно водело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Описаните травматични увреждания отговаряли на медико - биологичния
критерий за болка и страдание.От получените увреждания нямало пряко
засегнати жизненоважни органи.
По делото също така е назначена и изготвена ДНК експертиза -
протокол № 22/ДНК-334 от 28.10.2022 г. на БНТЛ при ОД на МВР - Бургас.От
нейното заключение се установява,че ДНК профилът на смес от клетъчен
материал, определен за обекти № 1.1 (кръв - нож острие), № 1.2 (кръв +
епителни клетки - нож дръжка), № 6 (кръв - панталон) и № 7.2 (кръв - риза
предна част) води до извод, че по тези обекти се открива смес от клетъчен
материал от М. А. А. и В. А. Д.. ДНК профилът, определен за обекти № 2
(марлен тампон - кръв), № 3 (кръв - прашинки), №4 (кръв - червена тениска) и
№ 5 (кръв - синя престилка) съвпада напълно с ДНК профила на М. А. А..
ДНК профилът, определен за обект № 7.1 (кръв - риза гръб) съвпада напълно с
ДНК профила на В. А. Д..
В хода на досъдебното производство е извършена и комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза,като вещите лица са дали
заключение, че към момента на извършване на деянието, както и към момента
на изготвянето й, подс.В. Д. не страда от психично заболяване, което да
препятства способността му да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.Годността му да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към
момента на извършване на деянието /11.08.2022 г. / била съхранена. Подс.В. Д.
не страдал от психично заболяване, което би могло да повлияе на психичните
му процеси до степен да не разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.Същият не страдал от краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието,което да изключва способността
му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.Подс.В. Д. не страдал от психично заболяване, отговарящо на
критериите на МКБ-10. Същият бил годен правилно да възприема фактите,
имащи значение за делото и да дава достоверни показания или обяснения за
тях, като можел да участва в досъдебно и съдебно производство.
Според вещите лица емоционалното състояние на В. Д. по време на
9
извършване на деянието не можело да бъде определено,тъй като същият
отказвал да даде информация за това, обяснявайки, че няма спомен за
случилото се.Своето емоционално състояние непосредствено преди влизането
в конфликта описвал като „отчаян, уморен от глупости“. В. Д. не бил страдал
от психично заболяване, не била налице умствена недоразвитост, която да е
препятствала способността му да предвиди последствията от своите
действия.Фактите по делото и поведението на В. Д. не давали основание да се
приеме, че същият към момента на извършване на деянието е действал в силно
раздразнено състояние,предизвикано от пострадалите с насилие,с тежка обида
или клевета или с друго противозаконно действие, насочени срещу
него.Според заключението в конкретния случай подс.В. Д. не бил действал в
състояние на афект.
Съгласно заключението на назначената и изготвена по делото
допълнителна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
по време на извършване на деянието подс.В. Д. е изпитвал отрицателни
емоции, вкл.страх,и/или раздразнение,без обаче те да са съизмерими със
същинското афектно състояние (силно раздразнение). Що се отнасяло до
психическото му състояние към онзи момент, то според вещите лица, не би
могло да доведе до разстройство на съзнанието, препятстващо способността
му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
В съдебно заседание беше изслушано становището на вещите лица
изготвили комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза и
допълнителната такава,като беше уважено искането на защитата това да
стане след изслушване на обясненията на подсъдимия. Вещото лице д-р З. в
съдебно заседание заяви,че за меродавни следва да се приемат обясненията
или показанията на лицето, дадени непосредствено след инцидента.Според
вещото лице при наличието на т.нар. афектно състояние имало един много
важен момент - на импулс, като след евентуалното обидно поведение
следвало непосредствено да настъпи вредоносния резултат, а не в рамките
на определен период от време - 5,10 минути.Или с други думи афектното
състояние представлявало такава ситуация в човешкото поведение, при която
борбата на мотиви и противомотиви била съкратена или почти липсвала. На
зададените въпроси от страна на вещите лица към подсъдимия относно
състоянието му преди инцидента същият отговарял, че се чувствал по-скоро
уморен и отишъл просто да говори със свидетелите.Безспорно не се касаело за
загуба на памет,което било психотично състояние.
Съдът напълно кредитира заключенията на изготвените съдебно-
психиатрични и психологични експертизи, изслушани в съдебно заседание и
възприема доводите на вещите лица, изведени от тях в хода на съдебното
следствие,които кореспондират и с останалите събрани по делото гласни
доказателства и заключенията на съдебно - медицинските експертизи.
Установява се, че Вилиян Д. непосредствено преди нападението над
10
пострадалия е бил в сравнително спокойно състояние, обмислил е
поведението си, взел е със себе си нож и е осъществил намерението си да го
използва спрямо пострадалия.
Съдът напълно кредитира заключенията на изготвените съдебно-
медицински експертизи относно установените телесни увреждания на
пострадалия А. и тези установени при св.К. и подс.Д..
Заключението на изготвената ДНК експертиза установява наличие върху
изследвания нож смес от клетъчен материал от М. А. А. и В. А. Д., което
опровергава защитната теза на подсъдимия,че същият в деня на инцидента не
е имал никакво съприкосновение с ножа и само се е предпазвал от нанесените
му от страна на А. удари.
Основните свидетели - очевидци на случилото се са пострадалият
свидетел М. А. и С. К.,чийто показания кореспондират помежду си и в
значителна степен с останалите събрани по делото гласни доказателства / с
изключение на показанията на св.Д. и обясненията на подсъдимия /.
Основните различия в тези гласни доказателствени средства се явяват
свързани с основните факти на доказване : на първо място какви са били
думите,отправени от А. и К. към съпругата на подсъдимия –св.Д., които
последната е пресъздала на подсъдимия.На второ място касаят
възпроизвеждане на фактите, свързани с инцидента и начина и механизма на
нанесените удари от страна на подсъдимия и пострадалия.
В показанията си свидетеля М. А. твърди,че на 11.08.2022г. съпругата на
подсъдимия - св.Д. отишла да им направи забележка, че е шумно, като
казала,че чува всеки път едно и също - че синът им говори на английски
език.Свидетелят А. се пошегувал,че тъкмо детето ще научи английски език и
тя си тръгнала с бебето. Около 16.00ч. на същия ден, докато с жена си
работили в павилиона за бургери, се появил В., който изглеждал ядосан.
Обърнал се към тях на висок тон : „Няма да заплашвате жена ми“.След тези
думи свидетелят излязъл навън, за да види какво имал предвид подсъдимия.
А. избутал Д. от входа на заведението,за да не се разправят пред клиентите.
След това В. започнал да замахва с дясната ръка към него, като свидетелят си
мислел,че го удря с юмруци. Той се пазел и не отвръщал на ударите. Вече на
петия - шестия удар разбрал,че подсъдимият държи нож в дясната си ръка и
се опитал да го събори на земята.Твърди,че успял да го събори на земята и му
изтръгнал ножа от ръката, който паднал на улицата до бордюра зад задната
лява гума на паркирания автомобил.Преди да му изтръгне ножа, видял,че го
пробол няколко пъти отстрани в гърба. Започнал да усеща и вижда как от
тялото му шуртяла кръв, най-вече от лявата му ръка.По-късно видял,че жена
му се опитвала да притиска към земята В.,който искал да се изправи.На помощ
се притекли две момчета и сина им - П.. Успели да задържат подсъдимия да
не мърда на земята, а по-късно дошли и полицаите.
Свидетелят не знаел кой е взел ножа от земята и го поставил на зелената
11
маса на тротоара.Твърди,че не са се заканвали и заплашвали помежду си,
както и че не е удрял В..
При повторния си разпит в хода на досъдебното производство св.А. дава
по-детайлни показания,като заявява, че първият удар на В. бил насочен към
долната част на корема му, като не видял ножа, но усетил пареща болка.
Опитал се да го изблъска и видял, че по панталоните и краката му тече кръв.
Избутал жена си настрани, защото видял, че нападателя му използва нож и се
страхувал да не я убие. По-късно използвал цялата си сила и под
въздействието на адреналина, успял да избута нападателя си и да го събори на
земята, но В. продължавал да размахва ножа и да рита с крака, като
свидетелят успял да му изтръгне ножа. Междувременно на мястото дошла
една жена, която помолил да го превърже.По-късно тя се притекла на помощ
на жена му, която продължавала да се бори с В.. Той бил взел надмощие и се
изправял, като видял отново в ръката му същия този нож.Тогава жената
изритала ножа от ръката на В. и в този момент дошъл сина им, който се
притекъл на помощ, както и две други момчета.
Св.С. К. потвърждава в показанията си за влошените междусъседски
отношения със семейство Д.и. На 11.08.2022г. около 11.00ч. К. била сама в
търговския им обект, когато дошла съпругата на подсъдимия с бебето си и
започнала да й говори на висок тон, че трябвало да озапти кучето,защото
бебето се стряскало от лая му, като казала и за сина им, е говорел на висок
тон на английски език.Според свидетелката тя й отговорила, че нямало как да
запуши устата на кучето и че ако й пречело да хваща гората, където щяло да й
е спокойно.По-късно дошъл и А., който възприел част от разговора, а след
това Д. си тръгнала.
Около 16.00ч. на същия ден пред павилиона им се появил подсъдимия,
който бил „като озверял“ според свидетелката и им извикал „няма да
заплашвате жена ми“,след което мъжът й излязъл навън да се разберат.
Видяла В. да започва да замахва към корема, гърба и гърдите на мъжа й
с дясната си ръка, като мислела ,че го удря с юмруци, но мъжът й казал
„наръга ме“ и започнала да шурти кръв от лявата му ръка.Тогава видяла, как
М. го съборил на земята, а В. държал ножа в дясната си ръка и продължавал
да ръга мъжа й с ножа в корема, гърба и гърдите, като ножа бил с метално
острие и кафява дръжка. Видяла после как М. изтръгнал ножа от ръката на В.
и той паднал зад задна лява гума на паркиран автомобил. По-късно забелязала
ножа поставен върху зелена пластмасова маса, която била на тротоара. На
помощ се притекли един комшия, непознато момче и синът й.С общи усилия
застопорили Д. на земята, като след това дошли полицаи и го задържали.
Твърди,че след изписването на мъжа й същият имал постоянни болки на
местата, където е опериран и не можел да стои в седнало положение повече от
5 минути. Вечер не можел да спи без да приема силни болкоуспокояващи,
посетили и психиатър,който му изписал силни лекарства. Следвало да
предприеме и продължителна рехабилитация,за да се подобри физическото му
12
състояние.
Другата част от гласните доказателства,които се противопоставят на
тези дадени от А. и К. са показанията на св.Д. и обясненията на подс.Д..
Следва да се отбележи,че Д. е отказала в хода на досъдебното производство да
даде показания, на основание чл.119 от НПК.В съдебно заседание по искане
на защитата тя беше разпитана, като нейните показания бяха съсредоточени
главно върху това в какви лоши взаимоотношения са се намирали с техните
съседи и как от техния имот се вдигал непрекъснат шум,което се отразявало на
детето й и то започнало да слабее и линее.Поводът за настъпилия инцидент,
според съда,е отправената забележка от страна на Д. спрямо двамата
свидетели. Твърди,че ги помолила да приберат кучето, за да спи детето й, като
реакцията им била „отвратителна“ - веднага започнали да я обиждат, дори М.
й казал „Взимай си копелето и отивай да живееш в гората, откъдето сте
дошли“. Същата се разтреперила, ядосала се и се прибрала вкъщи, като детето
също било разстроено.
След като се прибрал съпруга й, видял в какво състояние е и попитал
какво се е случило.Обяснила за поредния скандал и че са я обидили жестоко,
като веднага му се променило изражението на лицето и станал много
раздразнен - започнал да се върти из стаята, да стиска юмруци и после слязъл
надолу към гаража. След това чула викове и крясъци откъм улицата и излязла
с детето на ръце да види какво става. Видяла как се бият М. и съпруга й. М.
натискал В. с юмруци, като го биели и ритали в ребрата, защото имало още
двама мъже, които не познавала. С. също го натискала и му скубела
косата.Д. само повтарял – „Пази детето, махни се с детето“. Същият бил с
много кръв около лицето, краката, имал видими рани,на крака имал две или
три порезни рани. По-късно някой казал да се прибере ножа и от дома на
пострадалите излязла жена, която го прибрала в техния дом.
След случилото се, мъжът й не бил добре, престоял около 30 дни в
болницата, налагала се животоспасяваща операция.Твърди,че въпросният нож
не бил техен и не го била виждала вкъщи.Д. обяснява,че след този инцидент,
сложили камери пред дома си, като имало жалба от съседите,че се нарушавало
личното им пространство и идвала комисия на проверка.
Категорично отрича да знае съпруга й да е отправял заплахи към
пострадалите.Това нямало как да стане,защото пред дома им имало сложени
камери.
Показанията на тази свидетелка са изолирани и тенденциозни, като за
основни факти, свързани с предмета на доказване,те категорично се
разминават както с тези на основните свидетели А. и К., така и с показанията
на другите свидетели очевидци на случилото се - св.К., М. и Б. Думите, които
според Д. св.А. отправил към нея,а именно „Взимай си копелето и отивай да
живееш в гората откъдето сте дошли“ бяха казани за пръв път в съдебно
заседание, което твърдение обслужва само и единствено защитната теза на
подсъдимия и кореспондира само с неговите обяснения, дадени пред
13
съда,които са и средство за защита.
Подсъдимият Д. заяви в съдебно заседание, че на инкриминираната дата,
след като се прибрал вкъщи, заварил съпругата си прегърнала детето и
двамата да плачат,като той я попитал какво става. Обяснила му, че детето не
можело да спи през деня, било неспокойно,затова отишла да говори със С. и
М., поне малко да се намали дневния и нощния шум. Помолила за по-
нормално поведение, след което те се нахвърлили с думи върху нея, като й
казали „Вземай си копелето и хващайте гората“. Бил много притеснен от
чутото, недоумявал какво било това поведение, целият треперел и решил да
отиде до павилиона и да говори с тях. Започнал да говори спокойно,но те го
гледали иронично и с пренебрежение, като М. почнал да блъска по плота и
да казва „Махай се оттук“, “Ще изляза и ще те смачкам“ .
Твърди също така, че свидетелите се нахвърлили върху него с юмруци и
започнали да го скубят по косата. Нищо не носил в себе си, опитвал се да се
защитава,като си сложил ръцете пред лицето и опитал да избяга.
Предполагал, че е нанасял удари на М.,защото му се губели моменти, като в
следващия момент лежал на земята и не можел да се движи и виждал
съпругата и детето си.
В съдебно заседание бяха констатирани противоречия в обясненията
на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство досежно това
какви думи са употребили свидетелите К. и А. при отправената им забележка
от страна на св.Д., които бяха прочетени, на осн.чл.279, ал.2 вр. с ал.1, т.3 от
НПК. В тях не се установи подсъдимия да е казвал, че свидетелите са
отправили към Д. думите „Взимай си копелето и отивай в гората“.
Съдът намира,че следва да бъде дадена вяра на показанията на
пострадалите свидетели А. и К..Техните показания са последователни,
безпротиворечиви и се подкрепят от показанията на другите свидетели,които
са се намесили в инцидента, за да се преустанови случващото се.Това са св.К.,
св.М.,св. Б.и св.П.
От техните показания се установява,че те са се притекли на помощ
именно на пострадалия и на неговата съпруга, като са видели както факта,че
Д. е размахвал ножа към пострадалия, възприели са, че А. е имал прободни
рани по тялото и главно по-ръката, като са обезоръжили подсъдимия,а св.П. е
ритнала ръката на подсъдимия,с която е държал ножа и е оказала първа
помощ на пострадалия А..
Св.Б. твърди,че се притекъл на помощ, хванал подсъдимия за врата и го
съборил на земята, като го държал,докато дойде полицията.На пластмасова
маса до тях имало нож в кръв, като свидетелят казал на някой да го
махне,защото ако изтървял мъжа ще го вземе пак. Другият свидетел,който бил
с черна тениска му помогнал да го държи. Жената и мъжът,които били в кръв
тръгнали с колата, като управлявала жената.
Св.П. К. бил на адреса си в ****************,когато видял съседката си
14
- Т. цялата в кръв по дясното ухо, дясната част на лицето отстрани и по
главата.Отишъл да помогне и видял ,че на земята лежал непознат за него мъж,
когото държали Т.,сина й и друг непознат мъж. Мъжът на земята буйствал,
искал да избяга,но никой от тях не го бил удрял. М. държал ръката си нагоре,
като цялата била в кръв, а след това с Т. тръгнали към спешния център в
Поморие. Дошла полиция и задържала мъжа на земята.
Св.Ж. П. е основна свидетелка по делото, като твърди,че почиствала
улица „*********.Чула женски глас да крещи „Помощ, помощ“. Обърнала
се,като била на 15м от тази жена, като веднага отишла при нея.Тя й казала
„Моля те помогни на мъжа ми“.Мъжът бил прав и стоял до една кола, държал
едната си ръка нагоре, която кървяла, а с другата държал мъж за тениската,
който се опитвал да се отскубне от него.Мъжът успял да го събори на земята,
като другият паднал на земята на една страна и тогава свидетелката
забелязала,че той държи в ръката си нож,който бил метален и остър,с кафява
дървена дръжка и имало кръв по него.Свидетелката започнала да рита ръката
на мъжа,в която държал ножа,като му казвала „Моля те, пусни ножа, за да не
става повече беля“. В един момент той го пуснал и П. взела ножа от земята и
го сложила на една пластмасова маса, която била на тротоара.Дошли две
непознати момчета, които започнали да притискат мъжа на земята, който
буйствал и искал да се изправи. Раненият мъж също го притискал,но като
дошли другите хора,се изправил и отишъл настрана.
Св.П. отишла при пострадалия,тъй като видяла, че от ръката му тече
много кръв, свалила си синята работна престилка и с нея му превързала
ръката. По-късно дошли полицаите и задържали мъжа, който бил на земята.
Двете момчета не били удряли мъжът,а просто го държали,за да не избяга. Не
видяла и раненият мъж да удря мъжа с ножа, а само как го съборил на земята и
му попречил да избяга.От своя страна свидетелката не видяла подсъдимия да
нанася удари с ножа на който и да било.Когато пристигнала, всичко било
приключило и ножа останал на масата на която го била оставила.
Св.П. М. е син на св.С. К.,като живеят заедно в едно домакинство със
св.М. А..Същият в хода на досъдебното производство е свидетелствал за
случилото се,като неговите показания кореспондират с останалите събрани
гласни доказателства и съдът ги приема за достоверни.Същият обяснява,че се
притекъл на помощ на майка си ,за да могат да неутрализират подсъдимия и
да го съборят на земята, а той през това време буйствал.Баща му бил
настрани,като си държал ръката цялата в кръв, която била превързана със синя
връзка.След това към тях дошло още едно момче, което му помогнало да
придържат В. към земята, защото искал да се изправи.
В съдебно заседание М. беше допуснат да свидетелства за физическото
и психическо състояние на пострадалия А. след инцидента като заяви,че
същият е претърпял много тежка хирургична интервенция на червата,
вследствие на което развил некроза и тъй като същата преминала и към други
органи, се наложили още 12 операции, при които скъсили червата му и
15
изрязали част от стомаха. Същият страдал много и изпитвал силна болка,
това го знаел от самия него.След изписването му от болницата, А. се върнал
вкъщи, целият в дренажи, изгубил цялата си физическа сила и се осланял на
техните грижи. Спрял временно да работи.
Съдът намира,че следва да кредитира и свидетелските показания,
дадени от незаинтересовани от изхода на делото лица - св.К., Б. и П.Същите са
последователни, взаимодопълващи се и логични, като кореспондират с
показанията на А. и К. и опровергават защитната позиция на подсъдимия, че
той е бил обект на нападението. Напротив свидетелите, водейки се от своите
непосредствени възприятия, са приели поведението на подсъдимия като
нападателно, видели са, че същият държи нож и са се намесили с цел да го
неутрализират и в помощ на пострадалия свидетел А..Последният видно от
показанията на св.Палова в момента в който го е възприела,не е бил в
състояние да противостои на поведението на Д., тъй като бил отпаднал и с
множество наранявания.
Показанията на св.Ив. са изолирани и не следва да се кредитират с
доверие, тъй като от тях става ясно, че същият е наблюдавал случващото се от
терасата на жилището си и не е имал добра видимост към лицата, участващи в
инцидента, като е успял да възприеме само горната половина на телата им.
Свидетелят твърди,че първоначално В. и М. се държали все едно се
прегръщали,а по-късно си нанасяли удари и паднали на земята,като
свидетелят нямал видимост към тях. По-късно след като чул виковете на св.К.
„Ще го изтърва, хора помогнете,извикайте полиция и линейка“, свидетелят
веднага се обадил на тел.112.
Показанията на полицейските служители - св.Д. Ил., К. Цв., А.С., Ат.
Ст. и Тр.Н. са косвени гласни доказателствени средства, които
възпроизвеждат възприятията на свидетелите, отзовали се на мястото на
инцидента по сигнал на тел.112.Същите са достоверни и кореспондират с
останалите гласни доказателства, като допринасят за изясняване на
последователността на настъпилите събития и установяването на подсъдимия
на мястото на инцидента, който бил вече неутрализиран от част от
свидетелите.
Както св.Ст., така и св.Н. свидетелстват, че след като започнали да
търсят процесния нож, на местопроизшествието се появила жена с малко
дете на ръце, от адреса на подсъдимия, която се представила за негова
съпруга.След като чула, че става въпрос за ножа, същата казала „вкъщи е“ и
след това някой от същия адрес го изнесъл и го поставил на земята.
Показанията на св.Д. и обясненията на подс.Д. кореспондират помежду
си, но са в несъответствие с останалите събрани по делото гласни
доказателства.Между другото, същите на места са противоречиви и помежду
си.Така например твърдението, че А. е отправил обидни реплики към детето
на подсъдимия, като го нарекъл „копеле“, е направено едва в съдебно
заседание, като такива думи подсъдимия не е заявил в хода на ДП. Самият Д.
16
в обясненията си пред съда обясни,че непосредствено преди
инцидента,започнал да говори с пострадалите спокойно т.е. не е бил ядосан,
като в този смисъл противоречи и с показанията на Д., която заяви, че бил
вбесен.
По отношение на твърдението, че не е носел нож в себе си по време на
инцидента и се е опитвал единствено да се защити като се предпази с ръце,
съдът също не дава вяра на тези обяснения, тъй като те противоречат не само
с показанията, дадени от гражданските ищци, но и с тези дадени от другите
присъстващи свидетели, които не са заинтересовани от изхода на делото -
показанията на св.К. Б. и П..
Не на последно място,съдът не кредитира и показанията на св.Д.,
относно това кой е предоставил процесния нож след инцидента,тъй като не
кореспондират с показанията на полицейските служители и в частност с тези
на св.С. и Н., които обясняват, че жена с малко дете, представила се за
съпруга на подсъдимия казала, че ножа е в дома й.
Съдът констатира известни противоречия в свидетелските показания
относно това кой от свидетелите е отнел ножа от подсъдимия, като св.А.
твърди, че го е избил от ръцете му и е паднал до паркирания в близост
автомобил. От своя страна св.П. обяснява, че след пристигането си е
забелязала ножа в ръцете на подсъдимия и е ритала с крак ръката с която го
държи и след като го изпуснал го оставила на масичката. Според съда и
показанията на двамата свидетели са достоверни, като същите касаят
различен, макар и кратко отдалечен времеви период от случилото се.Освен
това в повторните си показания св.А. потвърждава,че при пристигането на П.,
подсъдимият отново имал в себе си нож.
Съдът анализира събраните гласни доказателства, имащи отношение
към предявеното обвинение - закана с убийство спрямо двамата свидетели А.
и К..
В своите показания св.А. потвърждава,че в периода от края на м.май до
07.08.2023г., В. отправил множество закани към него и съпругата му.Същият
им показвал земята, като им казвал,че ще отидат там скоро, като ги убие. На
07.08.2023г. жена му била много уплашена и притеснена,тъй като на същия
ден на В. му връчили съобщение за възбрана на етажа от къщата и той й
отправил заплахи.
Заплахите отправял с равен глас единствено пред тях двамата, със злоба
и без повишаване на тон.
Свидетелката К. обяснява, че след заведеното от нея наказателно дело от
частен характер против подсъдимия за причинените й телесни увреждания
вследствие на инцидента,неговото поведение рязко ескалирало. Така в
периода от края на месец май 2023г. до 07.08.2023г. подсъдимия им отправил
6-7 закани със следните думи „Скоро ще ви се случи нещо да знаете. Виждате
ли земята,вие сте за там и двамата ще ви убия“, като след като ги изричал
17
поглеждал към земята.
Последната закана била отправена към нея от В. на 07.08.2023г. след
връчването на запорното съобщение,като я срещнал пред дома й и казал
„Няма да ми вземете етажа, ще ви свърша и двамата“.Със съпруга си се
страхували, че тези закани могат да бъдат изпълнени, предвид предходното
му поведение.Свидетелката се страхувала да излиза сама навън и
непрекъснато се оглеждала.
Тези показания са последователни, кореспондират помежду си, взаимно
допълващи се, като съдът ги кредитира.Същите са в съответствие и с
показанията на св.П. М.,който свидетелства, че А. бил напрегнат и тревожен,
като посещавал психиатър, който му изписал съответна терапия особено след
отправените към него заплахи през 2023г.Няколко пъти и майка му и М. му
били казвали, че В. Д. отправял към тях заплахи за живота им. Това създало в
майка му паника, че заплахите могат да бъдат осъществени, поради което и
ходенето на психолог не можело да й помогне.
По отношение на писмените доказателствени средства и тяхната
процесуална годност - протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбум
(том 1,л.64- л.72), протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум
(том 1, л.73-л.75), съдът намира, че същите са годни доказателствени средства,
удостоверяващи процесуално-следствени действия, извършени от
компетентен орган, като съставените протоколи отговорят на изискванията за
съдържание по чл.129 от НПК.
Съдът съобрази съдебния си акт и с приложената медицинска
документация за здравословното състояние на пострадалия А., С. К. и самия
подсъдим В. Д., като същите са относими към делото и са били взети предвид
от вещите лица при изготвяне на коментираните по - горе съдебно-
медицински експертизи.
Приложената от страна на гражданския ищец А. оценка на психическия
му статус от 22.01.2024г., съдът намира че не следва да бъде обсъждана, тъй
като същата не е изготвена със способите на доказване по установения
процесуален ред.
Съдът предяви в съдебно заседание и приложените по делото
веществени доказателства по делото - 1 брой сгъваем нож, запечатан в бял
плик със стикер №М0806, за който А. и К. заявиха, че с него са били
нападнати от подсъдимия. От своя страна подс. Д. твърди, че ножът не бил
негов и не му бил познат. Това твърдение обаче се опровергава от останалите
събрани по делото гласни доказателства и най-вече от заключението на
изготвената ДНК експертиза от което се установява, че на дръжката на същия
има следи от клетъчен материал /кръв + епителни клетки/ както от
подсъдимия, така и от пострадалия, а по острието на ножа кръв от
пострадалия.
По останалите веществени доказателства, предявени на страните : 1
18
брой синя работна манта, запечатана в бял плик със стикер М 1464;1 брой
червена фланелка с надпис „Воnо Jeans”, запечатана в бял хартиен плик със
стикер № М 1465, риза с къси ръкави с надпис “МАSТЕR”, оранжево -
червена на цвят, запечатана в бял плик със стикер №М1462, къси панталони
от плат, сиви на цвят, с черни райета имитиращи паяжина, с надпис
“CHISNBAL STYLE” с кожен кафяв колан, запечатани в бял плик със стикер
№ М 1463,са установени следи от кръв, което напълно съвпада със
заключението на изготвената ДНК експертиза по делото, която е установила,
че №4 (кръв - червена тениска), собственост на пострадалия и № 5 (кръв -
синя престилка) съвпада напълно с ДНК профила на М. А. А.. ДНК
профилът,определен за обект № 7.1 (кръв - риза гръб), собственост на
подсъдимия съвпада напълно с ДНК профила на В. А. Д..

ОТ ПРАВНА СТРАНА :
По отношение на престъплението по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Съвкупната оценка на посочените по-горе гласни, писмени и
веществени доказателства мотивира съдът да приеме, че авторството на
деянието в лицето на подсъдимия В. Д. е доказано по несъмнен и категоричен
начин.Този правен извод се установява не само от показанията на
пострадалите свидетели А. и К., които установяват механизма на нанесените
удари над А. - с нож, но и от показанията на останалите свидетели, които са се
опитали да предотвратят по-сериозни последици от деянието на Д. -
свидетелите М., Б., К., както и св.П..
Безспорно се установява видно от показанията на А., К., св.П., М., Б. и
К., както и от заключенията на изготвените съдебно-медицински
експертизи,че причинените телесни увреждания на пострадалия А., са
нанесени от страна на подсъдимия с метален предмет - нож, който същият
отрича да е негов и да е използвал. Съдът не възприема тази защитна теза на
подсъдимия, тъй като се съобразява със заключението на изготвената ДНК
експертиза, което доказва, че по изследвания като средство на престъплението
нож се установява смес от клетъчен материал от М. А. А. и В. А. Д..Съдът
намира,че ножът е бил взет от подсъдимия от дома му, като впоследствие в
суматохата, е бил оставен от св.П. на масата и е бил прибран от св.Д., като
след като полицейските служители са започнали да го търсят, тя го е предала.
При така изложената по-горе фактическа обстановка и направените
правни изводи, съдът приема, че подсъдимият В. Д. е осъществил деяние,
съставомерно по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК, тъй като на 11.08.2022г. около
15.50ч. в гр.Поморие е направил опит умишлено да умъртви М. А. А.. Той
сторил това като му нанесъл удар с нож в областта на корема, при което му
причинил разкъсване на коремната стена и херниране на чревна бримка, с
разкъсване на хернираната чревна бримка и в резултат на получените
увреждания, като усложнения пострадалият е получил флегмон на коремна
19
стена с образуването на множество некрози. Само благодарение на намесата
на присъствалите свидетели и оказаната висококвалифицирана медицинска
помощ и последващи мероприятия са отстранени получените усложнения,
които в противен случай биха довели до биологичната смърт на пострадалия
А.. Полученото увреждане се квалифицира като постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота. По смисъла на закона общото разстройство на
здравето е такова тежко заболяване, което обхваща болестни процеси и
състояние с голяма продължителност.То може да последва от увреждането
само на някой орган или система на организма, какъвто е и настоящия случай
/В този смисъл Постановление №3/27.09.1979г. ,Пленум на ВС /.
Наред с това от страна на подсъдимия на пострадалия А. са причинени и
множество други телесни увреждания-проникваща рана в областта на
делтоидния мускул, довело до трайно затруднение движението на ляв горен
крайник за срок от повече 30 дни, както и прободни рани по горните
крайници, гърдите и корема и гръдния кош, които се квалифицират като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Безспорно се установява, че ударите от страна на подсъдимия са
нанесени със средство, годно да причини смърт - нож. Не може да се определи
по категоричен начин каква е била последователността на ударите от страна на
подсъдимия,но несъмнено първият от тях е нанесен в корема на
пострадалия,където се намират органи от жизнено значение за
функционирането на човешкия организъм. В принципен план, целените от
дееца общественоопасни последици - да бъде лишено от живот пострадалото
лице,както и причините, поради които това престъпление е останало
недовършено следва да бъдат изведени след преценка на всички събрани
доказателства, отнасящи се до средството,с което се действа, насоката на
удара към уязвимо място на тялото, неговия интензитет, обективните телесни
увреждания,причините за спасяването живота на пострадалото лице. В
конкретния случай подсъдимият е нанесъл множество удари с нож в тялото на
пострадалия, единия от които и най-тежък в коремната му област, като по този
начин е настъпило разкъсване на коремната стена на пострадалия и
херниране на чревна бримка, причинило на пострадалия постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота.Посоченото обстоятелство налага
извод за достатъчна сила и интензитет при нанасяне на удара, както и че
оръжието е било насочено към жизнено важна област в човешкото тяло,
следователно от обективна страна е налице опит за умъртвяване на
пострадалият. При настъпилото усложнение след инцидента, ненавременната
медицинска помощ би довела до животозастрашаващо състояние и смърт,
поради развитието на възпалителен процес. Налице е причинно-следствена
връзка между нанесения удар от страна на подсъдимия и настъпилия
вредоносен резултат.
Деянието на подсъдимия е приключило във фазата на опита. В случая се
касае за недовършен опит,тъй като деянието не е било осъществено по
20
независещи от дееца причини - действията на свидетелите, които са се
намесили и са го обезоръжили, както и оказаната своевременна и
квалифицирана медицинска помощ.
От субективна страна престъплението е осъществено с пряк умисъл.
Умисълът на подсъдимия е обективиран от неговото цялостно поведение, а
именно от начина и механизма на осъществяване на деянието и упоритостта в
действията му.
Използваното средство - нож и нанасянето на многобройни удари с него
в области на тялото на пострадалия,по недвусмислен начин доказват, че
подсъдимият е имал ясни представи за общественоопасния характер на
деянието си и за общественоопасните последици от него и че именно
настъпването на тези последици е целял за един определен момент.Прекият
умисъл за лишаване от живот на пострадалият се обективира от това, че
подсъдимият е нанесъл удар с годно да причини смърт средство - нож, от
близко разстояние,в областта на корема, където се намират органи от жизнено
значение за функционирането на човешкия организъм. Към момента на
извършване на инкриминираното деяние,подсъдимият Д. е бил психично
здрав. Според експертите, изготвили КСППЕ, същият не е бил в състояние на
продължително или краткотрайно разстройство на здравето, напълно е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си,тоест действал е в състояние на вменяемост.
Поводът за престъпното поведение на подсъдимия Д. са предхождащите
конфликти на същия и неговата съпруга със св.К. и св.А. по повод спазването
на тишина от страна на последните и лишаването на малолетното им дете от
възможност да си почива, като последното оплакване от страна на св.Д. и
обстоятелството, че подсъдимия я е видял разстроен,са го подтикнали да
отиде да се саморазправя с пострадалия А..Същият е съзнавал физическото
превъзходство на пострадалия /в което се убеди и съда в съдебно заседание/,
като съзнателно е взел със себе си нож,с който след това е започнал да нанася
удари на свидетеля.
По тези съображения съдът призна подс.Д. за виновен за
престъплението по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК, като намери, че следва да
носи наказателна отговорност за същото.

ПО НАПРАВЕНИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ ОТ СТРАНА НА ЗАЩИТАТА :

В защитната си пледоария адв.Кожухаров счита,че съдът следва да даде
отговор какъв е бил механизма на причинените телесни увреждания на самия
подсъдим,като излага съображения,че се касае за извършено деяние по чл.119
от НК,осъществено от подсъдимия при превишаване пределите на неизбежна
отбрана.Съдът установи,че действително са причинени и телесни увреждания
на подсъдимия,обективирани в заключението на изготвената съдебно-
21
медицинска експертиза. Въз основа на тези данни, самата защита представи
доказателства /на л.49 от съдебното производство/,че е образувано друго
досъдебно производство с вх. №********/23г. по описа на РП-Бургас, където
пострадал се явява подсъдимия и което се води за престъпление по чл.129, ал.1
от НК.Съдът намира за установено, че действията на пострадалия свидетел,
св.К. и останалите свидетели, които са се притекли на помощ, след като са
видели случващото се в центъра на гр.**********, са били насочени към
преустановяване на действията на подсъдимия и предотвратяване на още по-
тежки последици - лишаване от живот с общоопасно средство - нож и
виждайки състоянието на самия пострадал А.. В този смисъл видно от
показанията на св.П.,състоянието на пострадалия е било тежко. Установено
е,че цялата му ръка е била в кръв, а по-късно са констатирани прободни рани
по тялото му, като според съда същият не е могъл в това състояние да се
противопостави на подсъдимия и да му нанесе тези телесни увреждания.
По никакъв начин от събраните по делото годни доказателства не се
установява, че А. в тази начална фаза на инцидента е нанесъл установените
телесни увреждания на подсъдимия.В тази насока показанията на св.Ив. са
изолирани и недостоверни,тъй като същият е нямал непосредствена видимост
към случващото се на улицата.Всички останали свидетели са категорични,че
подсъдимият бил активен в действията си, размахвал ръцете си и буйствал,
което наложило спрямо него да се упражни натиск, за да бъде неутрализиран
и преустановени по-нататъшните му престъпни действия.
Престъплението по чл.119 от НК /опит към такова/ се осъществява,
когато е налице непосредствено и противоправно нападение, включително
когато е създадена реална и непосредствена опасност от увреждане на
конкретната личност.По този начин деянието има за цел да пресече
противоправното нападение чрез увреждане на нападателя в рамките на
необходимите предели. Превишаването на пределите на неизбежната отбрана
би било налице,когато защитата явно не съответства на характера и
опасността на нападението.
Фактическата обстановка, която е приета за установена обаче,според
съда, изключва приложението на този законов институт, тъй като не е било
налице непосредствено и противоправно нападение от страна на пострадалия
А. от което подсъдимия Д. да трябва да се защитава.От данните по делото се
установява,че подсъдимият Д. е предизвикал конфликта, който е прераснал
във физическа саморазправа от негова страна и поведението на пострадалия
А. е било насочено към това да отблъсне неговата атака, да го
неутрализира,като именно в процеса на нападението е установил,че ударите,
които се нанасят от страна на подсъдимия Д. са такива с нож.Съдът намира, че
установените телесни увреждания при подсъдимия не могат да доведат до
категоричен извод, че същият е действал при условията на неизбежна отбрана
и я е превишил, тъй като същите с най-голяма степен на вероятност са
получени вследствие на отбраната от страна на А. и опита на останалите
22
притекли се на помощ свидетели да неутрализират неговите действия, да го
обезоръжат, с цел да предотвратят други по-тежки последици, свързани с
живота и здравето на присъстващите. Освен това, видно от свидетелските
показания, особено тези на св.П., след като останалите свидетели,
включително и тя се е притекла на помощ, А. сам се е отдръпнал от
нападателя, тъй като физическото му състояние не позволявало да го
неутрализира, в следствие на нанесените му удари с нож в областта на
тялото. Поради тези съображения, съдът не възприема защитната теза на
подсъдимия, че извършеното от него престъпно деяние следва да се
преквалифицира по чл.119 вр. с чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Не на последно място, съдът намира, че следва да се вземат предвид
вида, броя и характера на причинените телесни увреждания нанесени на
пострадалия,като тези,които не са проникнали в коремната кухина имат
характер на причинени средни и леки телесни повреди, което води до извод за
упоритост и последователност при нанасянето им от страна на подсъдимия,
който независимо от намесата на притеклите се на помощ свидетели е
продължил опитите си да нарани пострадалия с ножа. Налага се извода, че
същият не е имал намерение да се защити, а усилията му са насочени към
това да лиши от живот пострадалия А..
Съдът не възприема и другата алтернативна защитна теза, изложена от
адв.Христов, че подсъдимият е действал при условията на привилегирования
законов състав на чл.118 от НК или с други думи опита за убийство е бил
извършен в състояние на силно раздразнение,което е било предизвикано от
пострадалия с тежка обида,от която са настъпили или биха могли да настъпят
тежки последици за виновния или негови ближни.
В съдебно заседание от страна на защитата се отдаде голямо значение
на казаното от страна на св.Р. Д. и в частност на възпроизведеното от нея за
думите на пострадалия свидетел преди инцидента,когато тя е отишла да
направи забележка на съседите, че вдигат много шум и детето й не може да
спи. В съдебно заседание тя заявява,че пострадалия А. й е отправил следните
думи „Взимай си копелето и отивайте да живеете в гората“.Съдът намира за
недоказано ,че А. е отправил тези думи спрямо Д..В хода на досъдебното
производство Д. не дава показания като съпруга на подсъдимия.Неговите
обяснения,в тази част дадени в хода на досъдебното производство бяха
приобщени към доказателствения материал по делото,като в тях никъде не се
споменава, че подсъдимият е узнал от съпругата си,че А. е отправил към
малолетното дете обидни думи.Съдът по-горе възприе в изложената
фактическа обстановка,че А. е отправил реплики свързани със забележката,
че сина им учи английски език. В показанията си св.К. не отрича,че същата е
казала на Д., че ако не я устройва,то „да хваща гората с детето“,като не се
установи никой от свидетелите, да е употребил обидния израз „копеле“.
Съдът намира,че в никакъв случай не става дума за тежка обида,от
която да последват тежки последици за личността на подсъдимия или негови
23
ближни.Този извод се обосновава и от самия факт,че твърдяните реплики на
А. /които съдът не кредитира да са казани/ са пресъздадени на подсъдимия от
страна на Д. в късния следобед,като от тяхното възприемане от страна на
подсъдимия до последвалите събития е изминал един период от време от 10-
15 минути, в които подсъдимият е останал вкъщи, след което е излязъл навън
и отишъл до павилиона стопанисван от А. и К., за да им държи сметка за
думите отправени към Д..В този смисъл е и утвърдената съдебна практика,че
ако решението за убийството е взето в сравнително спокойна
обстановка,когато раздразнението на дееца от предишен конфликт с
пострадалия вече е преминало,то деянието не може да се квалифицира като
такова по чл.118 от НК.
Съдебната практика е категорична,че за да е приложима разпоредбата на
чл.118 от НК е необходимо да бъде установено,че действително пострадалият
е нанесъл тежка обида на дееца,като обстоятелството,че той е смятал,че му е
нанесена такава обида е ирелевантно и не дава основание същият да се ползва
от привилегията на чл.118 от НК.От доказателствата по делото,които бяха
обсъдени по-горе, съдът не установи от страна на пострадалия да е отправена
такава тежка обида, която дълбоко да засяга честта и достойнството на
подсъдимия Д. или на негови ближни.
Съдът напълно кредитира становището на вещите лица, че данните от
експертното изследване по делото не дават основание да се коментира
състояние на силно раздразнение при подсъдимия към момента на извършване
на инкриминираното деяние.Сочи се,с допълнително разясняване на
теоретичните концепции, че не са налице данни, които да потвърждават
разгръщането на картината на физиологичния афект с типичните за него
симптоми и фази по време на извършеното деяние и непосредствено след
него. Реакцията на подсъдимия спрямо пострадалия, по мнение на експертите
не достига интензивността и характеристиките на физиологичен афект.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
По отношение на престъпленията по чл.144, ал.3, т.1 вр. с ал.1 от НК и
чл.144, ал.3, т.1 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК :
Обвинението касае отправените закани с убийство от страна на
подсъдимия спрямо двамата пострадали свидетели К. и А., които са били
отправени от него в интервал от една година след осъществяване на
предходното деяние по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК /извършено на
11.08.2022г./.
Съдът напълно кредитира в тази насока показанията на разпитаните
свидетели К. и А., които кореспондират както помежду си,така и в достатъчна
степен с показанията на св.М..
Действително престъпните действия от страна на подсъдимия свързани
със заканите с убийство са последващи престъплението по чл.115 вр. с чл.18,
ал.1 от НК, тъй като са осъществени след продължителен период от време -
24
около една година,като се базират главно на свидетелските показания на
пострадалите свидетели К. и А..От техните показания и показанията на св.М.
се установява, че подсъдимият Д. първият път разминавайки се на улицата със
св.С. К. и св.М. А., без дори да ги поглежда и гледайки надолу към земята им
отправил следната закана „Скоро ще ви се случи нещо, да знаете, виждате ли
земята, вие сте за там и двамата, ще ви убия “, което безспорно е възбудило
основателен страх у свидетелите от тяхното осъществяване, на база на
предходните престъпни действия от страна на подсъдимия.
Св.К. е категорична, че след като подсъдимият узнал за обезпечителната
заповед, издадена във връзка с наказателното производство, отново срещайки
я пред дома й в гр.Поморие, й отправил закана с думите „Няма да ми вземете
етажа, ще ви свърша и двамата“.
Нещо повече, св.М. в своите показания обяснява, че от деня на
инцидента майка му /св.К./ се чувствала притеснена, изплашена, непрекъснато
преди да излезе поглеждала към дома на подсъдимия, за да види дали е навън
и дали е възможно да се осъществи среща между тях, което дава основание на
съда да заключи, че всички тези обстоятелства водят до извод за
съставомерност на деянието от обективна страна.
Предвид изложената по-горе фактическа обстановка и обсъдените
доказателства в тяхната съвкупност, съдът намира,че с деянието си подс. В. Д.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.144,
ал.3, т.1, вр. с ал.1 от НК спрямо свидетеля М. А.. От обективна страна в
инкриминирания период от неустановен ден в края на месец май 2023г. до
07.08.2023г., същият се заканил на пострадалия свидетел с убийство с думите
: „Скоро ще ви се случи нещо да знаете, виждате ли земята,вие сте за там и
двамата ще ви убия“,която закана е възбудила основателен страх за
осъществяването й у пострадалия .
От субективна страна престъплението е извършено от подс.В. Д. при
форма на вината - пряк умисъл - по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същият
напълно е съзнавал съдържанието на заплахите, както и че те са възприети от
заплашеното лице като действителни такива и че е в състояние да възбуди у
пострадалия основателен страх, че ще бъдат осъществени.
По отношение на пострадалата К. в инкриминирания период от
неустановен ден в края на месец май 2023г. до 07.08.2023г. от обективна
страна, подс.Д. се заканил на два пъти с убийство, с думите: Скоро ще ви се
случи нещо да знаете,виждате ли земята ,вие сте за там и двамата ще ви
убия“,както и с думите «Няма да ми вземете етажа,ще ви свърша и двамата «
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му. Касае се за извършено продължавано престъпление по смисъла на чл.26,
ал.1 от НК,като двете деяния са извършени през непродължителен период от
време,при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като
последващите деяния от обективна и субективна страна се явяват
продължение на предшестващите.
25
От субективна страна престъплението е извършено от подс.В. Д. при
форма на вината - пряк умисъл - по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същият
напълно е съзнавал съдържанието на заплахите, както и че те са възприети от
заплашеното лице като действителни такива и че е в състояние да възбуди у
пострадалата основателен страх, че ще бъдат осъществени.
Съдът не възприема доводът на защитата,че деянията осъществени
спрямо всеки от свидетелите А. и К. са несъставомерни от обективна и
субективна страна. Съгласно Решение № 386 от 9.10.2012 г. на ВКС по н.д. №
1216/2012 г., III н. о., се възприема,че за осъществяване на това престъпление
се изисква единствено изразяване с думи или действие на закана с убийство
спрямо дадено лице или лица, която закана да е възприета от тях и обективно
би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й, а от субективна
страна деецът трябва да е съзнавал съдържанието на заканата си, както и че тя
е възприета от заплашения като действителна заплаха. Именно за
осъществяване на престъплението по чл.144, ал.3, т.1 вр. с ал.1 от НК не е
необходимо лицето действително да се е изплашило, а да са налице данни, че
заканата е било възможно да бъде осъществена.Съдът намира,че от данните
по делото се доказа по безспорен начин,че заканите с убийство са били
отправени в присъствието на двамата свидетели, които са възбудили
основателен страх у тях за тяхното осъществяване предвид предшестващото
престъпно деяние,извършено от страна на подсъдимия,случило се на
11.08.2022г.
Защитата в съдебно заседание представя като писмено доказателство
Констативен акт с рег.№ *********/30.07.2024г. относно извършена проверка
от Комисията по защита на личните данни по жалба вх.№
************/11.07.2023г.,от който се установява наличието на видеокамери,
разположени в имота на Д., което обстоятелство според защитата било
напълно известно на подсъдимия и затова същият по никакъв начин не би
осъществил каквито и да е престъпни действия свързани с отправяне на
закани с убийство спрямо някой от пострадалите.Това обстоятелство съдът
възприема за несъстоятелно, тъй като от една страна именно подсъдимия има
достъп до съдържанието на тези камери и се съобразява с тяхното
разположение, а от друга - възраженията се опровергават от показанията на
св.К. и А., че заплахите са отправяни към тях разминавайки се с подсъдимия и
докато същият гледал към земята.
Съдът намира също така факта, че за пръв път пред разследващите
органи по образуваното вече досъдебно производство, свидетелите са
споделили за отправените от страна на подсъдимия Д. закани с убийство, не
води до нарушаване на процедурата по реда на НПК.Спазена е същата,
упомената в чл.208, т.1 от НПК,а именно свидетелите са съобщили на
органите на досъдебното производство за осъществено престъпление, което е
дало повод за обосновано предположение,че е извършено такова при
новоустановени обстоятелства.
26

ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЯТА на подсъдимия Д. :
При определяне вида и размера на наложеното наказание за
престъплението по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК , съдът съобрази следното:
На първо място настоящата инстанция взе предвид като отегчаващи
обстоятелства - високата степен на обществена опасност на самото деяние -
касае се за едно от най-тежките посегателства срещу човешката личност -
опит за отнемане на човешки живот. Макар и останало във фазата на опита,
деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, тъй като не е
било довършено по независещи от дееца причини - оказването на
своевременна медицинска помощ е предотвратило довършването на
престъплението и настъпването на смъртта на пострадалия. Внимателно бяха
оценени от съда в този смисъл и характеристиките на индивидуализиращите
инкриминираното деяние съставомерни признаци – време, място и начин на
извършване, използваното оръжие (нож), броя и вида на нанесените
удари,както и конкретиката на неправомерните действия и насочеността на
същите.
От друга страна, като смекчаващи обстоятелства съдът отчете много
добрите характеристични данни на подсъдимия,обстоятелството,че е трудово
ангажиран, чистото му съдебно минало, частичните му признания в хода на
производството,изразеното съжаление за стореното, добросъвестното
поведение по време на воденото против него наказателно производство.
Следва да се отчетат и подбудите,които са подтикнали подсъдимия да извърши
това деяние - загрижеността като родител за здравето и спокойствието на
неговото дете.Обсъждайки тези обстоятелства както поотделно,така и в
тяхната съвкупност, съдът възприема, че наказанието на подсъдимия следва
да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК поради наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като и най -
лекото предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко
спрямо личността на подсъдимия.При така наличните многобройни
смекчаващи обстоятелства и като взе предвид липсата на трайни престъпни
навици у дееца, съдът прие, че целите на наказанието ще бъдат постигнати с
налагане на наказание лишаване от свобода за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА. Този срок ще е напълно достатъчен за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия, без той да бъде изолиран прекалено дълго от
обществото и който след изтърпяването му ще може да се върне в него и да
води пълноценен живот и да продължи да се грижи за своето семейство.
Съдът намира,че в конкретния случай не следва да намери приложение
разпоредбата на чл.58,б.“а“ от НК,като се съобразява с механизма на
извършване на престъплението / нанесени 10 удара /, множеството причинени
телесни увреждания на пострадалия и начина на осъществяването му - чрез
хладно оръжие, годно да причини смърт.Не на последно място от значение са
и причините , поради които същото е останало недовършено - намесата на
27
свидетелите и оказаната своевременна висококвалифицирана медицинска
помощ,които са били извън волята на подсъдимия.Ето защо съдът не приложи
разпоредбата на чл.58 б.“а“ от НК, така както предложи представителя на
обвинението.
Съдът постанови така наложеното наказание лишаване от свобода за
срок от седем години и шест месеца да бъде изтърпяно при първоначален
„строг” режим, съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.
Предвид размера на наказанието лишаване от свобода, не са налице
условията за прилагане на института на условното осъждане по смисъла на
чл.66, ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието за извършеното деяние
по чл.144, ал.3, т.1 вр. с ал.1 от НК, съдът отчита като смекчаващи
обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му
характеристични данни, обстоятелството, че работи и полага грижи за
семейството си, както и доброто му процесуално поведение.Като отегчаващи
обстоятелства отчита високата степен на обществена опасност на деянието,
тъй като отправените закани са извършени на публично място,както и
влиянието, което са оказали върху самия свидетел А. - същият е променил
ежедневието си, станал неспокоен,посещавал психолог и приемал
медикаменти. При съпоставянето на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намира,че наказанието следва да се определи при превес
на смекчаващите такива в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Този срок ще е напълно достатъчен за поправяне и превъзпитание на
подсъдимия Д.,без той да бъде изолиран прекалено дълго от обществото и
който след изтърпяването му ще може да се върне в него и да води
пълноценен живот и да продължи да се грижи за своето семейство.
Съдът постанови така наложеното наказание да бъде изтърпяно при
първоначален „общ” режим, съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. В случая,
съдът намира,че приложението на института на условното осъждане няма да
постигне целите на чл.36 от НК по отношение на реализиране на личната и
генерална превенция на наказанието.
При определяне вида и размера на наказанието за извършеното деяние
по чл.144, ал.3, т.1 вр. с ал.1 от НК вр. с чл.26, ал.1 НК, съдът отчита
отново като смекчаващи обстоятелства - чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите му характеристични данни, трудовата му ангажираност
загриженост за семейството и доброто процесуално поведение.Като
отегчаващи обстоятелства отчита високата степен на обществена опасност на
деянието - отправените закани с убийство са две на брой и са извършени на
публично място,както и изключително негативното влияние, което са оказали
върху самата свидетелка К. и върху нейното ежедневие.При това
положение,съдът намира,че наказанието следва да се определи при превес на
28
смекчаващи отговорността обстоятелства в размер на ЕДНА ГОДИНА и
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Този срок ще е напълно достатъчен за поправяне и превъзпитание на
подсъдимия, без той да бъде изолиран прекалено дълго от обществото и който
след изтърпяването му ще може по-лесно да се социализира и да продължи да
се грижи за своето семейство.
Съдът постанови така наложеното наказание да бъде изтърпяно при
първоначален „общ” режим, съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Целите на
наказанието, заложени в чл.36 от НК, съдът намира,че ще бъдат постигнати
при ефективно изтърпяване на наказанието, поради което не приложи и
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Съдът на основание чл.23, ал.1 от НК КУМУЛИРА така наложените
три наказания лишаване от свобода, определени на подс.Д., тъй като се
намират в съотношение на реална съвкупност помежду си,като му определи
едно ОБЩО наказание за изтърпяване до размера на най-тежкото от тях, а
именно СЕДЕМ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
при първоначален „СТРОГ“ режим, който беше определен на основание чл.57,
ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1, т.1, т.2 и ал.2 от НК,съдът следва да приспадне
изцяло времето през което подсъдимият В. Д. е бил задържан под стража,
включително и по реда на чл.64, ал.2 от НПК и спрямо него е била взета мярка
за неотклонение „домашен арест“, считано от 11.08.2023г. до 01.04.2024г., така
както е указано в закона - един ден задържане се зачита за един ден лишаване
от свобода, два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от
свобода.
ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:
1/. Що се отнася до предявеният от пострадалия свидетел М. А. против
подсъдимия В. Д., граждански иск за сумата от 300 000лв. - причинени
неимуществени вреди от деянието по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва от датата на увреждане до окончателното изплащане на
сумата, съдът намира следното : Извършеното от подсъдимия престъпление
безспорно разкрива всички признаци на деликт.В резултат на виновното и
противоправно поведение на подсъдимия, гражданският ищец М. А. е
претърпял болки и страдания, които са пряка последица от извършеното
престъпление.При определяне размера на дължимото обезщетение,съдът
съобрази характера и естеството на причинените увреждания, създадената
опасност за живота на пострадалия, който се явява най-ценното човешко
благо.Видно от представената по делото обемна медицинска документация, са
били проведени множество хирургични интервенции, които А. е
претърпял,което също е било съпроводено с болки, дискомфорт и
необходимост от дълго възстановяване на пострадалия. Продължително време
след деянието пострадалият е изпитвал болки и страдания, като следва да се
29
вземат предвид и броят и вида на причинените телесни увреждания, нанесени
по цялото му тяло.
По делото се представиха множество допълнителни писмени
доказателства,свързани с последващото здравословно състояние на А.,от
които е видно, че същият последно е бил опериран на 25.09.2024г., с цел
отстраняване на голяма постоперативна херния,като по този начин може да се
направи извод,че последствията от причинените увреждания в областта на
коремната област на пострадалия все още не са отшумели. Видно от
приложените амбулаторни листове от 06.10.2022г., 14.09.2023г.,04.09.2023г.
оплакванията от болките и затрудненията в лявото рамо са продължили,като е
установена хипотрофия на мускулатурата на раменен пояс в ляво. Отделно от
това същият е посещавал и психиатър на 30.12.2022г., вследствие на което му
е изписана съответна медикаментозна терапия.
Съдът намира,че следва да вземе предвид и приложената епикриза от
27.09.2012г. от Клиника по ракови заболявания във Финландия,от която се
установява,че пострадалият е страдал и лекуван от онкологично заболяване,
което следва да се коментира на фона на преживявания от него стрес от
случилото се на 11.08.2022г. и възможността същият отново да отключи
злокачествено заболяване.Причинената му психологическа травма е
променила начина му на живот като в това отношение подробни данни се
съдържат в показанията на свидетелите К. и М.. Вземайки предвид броя, вида
и характера на нанесените на А. телесни повреди, претърпените от него болки
и страдания, периода на лечение и възстановяване, преживения от него силен
психически стрес и изхождайки от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, свързана с
критерия за справедливост,съдът прие, че на гражданският ищец М. А. следва
да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000
/шестдесет хиляди/ лева за претърпените от него болки и страдания и уважи
иска в този размер.В останалата част до предявеният размер от 300 000
лева,съдът отхвърли иска като прекомерно завишен. Посочената по-горе сума
от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева подсъдимият В. А. Д. бе осъден да заплати
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане - 11.08.2022г. до
окончателното й изплащане.
2/. Предявеният граждански иск от пострадалия свидетел М. А. против
подсъдимия В. Д. за сумата от 3 007лв. - причинени имуществени вреди от
деянието по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 07.08.2023г./ така както е предявен/, съдът намира за
основателен и доказан. В съдебно заседание се представиха писмени
доказателства от страна на пострадалия А. за направени разходи във връзка с
медицински интервенции, престой в болница и закупуване на лекарства,в
следствие на причинените му телесни увреждания, които са в причинно-
следствена връзка с престъпното поведение на подсъдимия Д., извършил
деянието по чл.115 вр.с чл.18, ал.1 от НК. В този смисъл са приложените
писмени доказателства - касова бележка № 945/20.12.2022г., касова бележка
30
№ 941/16.12.2022г. ведно с фискален бон, фактура № 24985/25.09.2024г., ведно
с фискален бон, фискален бон за сумата от 160,34лв. от 23.08.2022г., фактура
№ 130391/12.09.22г.,ведно с фискален бон, фактура №443681/22.08.2022г.,
ведно с фискален бон, фактура №131029/ 18.10.22г., фактура-оригинал
№**********/09.09.2022г., фактура № **********/25.09.2024г.,ведно с
фискален бон, фактура №**********/ 27.09.2024г., ведно с фискален бон,
фискален бон за сумата от 58 лв., поради което съдът уважи същият изцяло,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.08.2023г. /така както е
предявен/ до окончателното му изплащане.
3/. Що се отнася до предявеният от пострадалия свидетел М. А. против
подсъдимия Д., граждански иск за сумата от 50 000лв. за причинени
неимуществени вреди от деянието по чл.144, ал.3, т.1 вр. с ал.1 от НК,ведно
със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска -
11.11.2024г. до окончателното му изплащане, съдът намира следното : В
резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимия,
гражданският ищец М. А. безспорно е претърпял болки и страдания, които са
пряка последица от извършеното престъпление. При определяне размера на
дължимото обезщетение, съдът съобрази характерът и естеството на
причинените неимуществени вреди, свързани с промяната на начина на живот
на същият - станал неспокоен, преустановил работата си до късно,
притеснявал се за семейството си, вследствие на отправените от страна на
подсъдимия заплахи потърсил психиатрична помощ и приемал
терапия.Съдът изхождайки от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, свързана с
критерия за справедливост, прие, че на гражданският ищец М. А. следва да
бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000
/четири хиляди/ лева. В останалата част до предявеният размер от 50 000 лева,
съдът отхвърли гражданският иск като прекомерно завишен. Посочената по-
горе сума от 4 000 лева подсъдимият бе осъден да заплати ведно със законната
лихва от 11.11.2024г. до окончателното й изплащане.
4/. Що се отнася до предявеният от пострадалата свидетелка С. К.
против подсъдимия Д., граждански иск за сумата от 40 000лв. за причинени
неимуществени вреди от деянието по чл.144, ал.3, т.1 вр. с ал.1 от НК вр. с
чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
увреждане - 07.08.2023г. до окончателното му изплащане, съдът намира
следното : В резултат на виновното и противоправно поведение на
подсъдимия, гражданската ищца С. К. безспорно е претърпяла болки и
страдания, които са пряка последица от извършеното престъпление.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази
характерът и естеството на причинените неимуществени вреди, причиненото
притеснение и уплаха свързани на два пъти с отправените към нея закани от
подсъдимия по отношение на нейния живот и здраве и тези на нейния съпруг-
св.А.. Установи се от данните по делото,че тези престъпни действия са
причинили промяна в начина на живот на К. - преустановила работата си до
31
късно, притеснявала се за семейството си, непрекъснато се оглеждала за
присъствието на подсъдимия. Освен това деянието е осъществено на два пъти,
в рамките на непродължителен период от време. Съдът изхождайки от
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, свързана с критерия за справедливост, прие, че
на гражданският ищец С. К. следва да бъде определено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева. В останалата част
до предявеният размер от 40 000 лева, съдът отхвърли иска като прекомерно
завишен.Посочената по-горе сума от 7 000 лева подсъдимият Д. беше осъден
да заплати ведно със законната лихва от датата на увреждане - 07.08.2023г.
до окончателното й изплащане.
Съдът на основание чл.189, ал.3 НПК осъди подсъдимият В. А. Д. да
заплати направените по делото съдебни разноски в хода на досъдебното
производство в размер на 5 858,01лв./ пет хиляди осемстотин петдесет и осем
лева и една стотинка/ по сметка на ОД на МВР-Бургас.
Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият В. А. Д. да
заплати направените по делото съдебни разноски в размер на 200лв. /двеста
лева/, както и държавна такса върху уважения размер на гражданските искове
от 2 960,28лв. /две хиляди деветстотин и шестдесет лева и двадесет и осем
стотинки/ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-Бургас.
Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият В. А. Д. да
заплати на гражданският ищец и частен обвинител М. А. А. направените по
делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 000лв./
пет хиляди лева/.
Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият В. А. Д. да
заплати на гражданският ищец и частен обвинител С. П. К. направените по
делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000лв.
/четири хиляди лева/.
Съдът се разпореди с веществените доказателства както следва :
- 1/един/ брой сгъваем нож, запечатан в бял плик със стикер № М
0806, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК се отнема в полза на държавата.
Веществените доказателства :
1/един/ брой памучен тампон, запечатан в полиетиленов плик;
1/един/ брой суха червена кафява маса, запечатана в кафяв плик със
стикер № М 0808 се отнемат в полза на държавата, като след влизане на
присъдата в сила поради своята малозначителност да се унищожат.
Веществените доказателства :
1 /един/ брой синя работна манта, запечатана в бял плик със стикер
М 1464;
1/един/ брой червена фланелка с надпис „Воnо Jeans”, запечатана в
бял хартиен плик със стикер № М 1465 се отнемат в полза на държавата, като
след влизане на присъдата в сила поради своята малозначителност да се
32
унищожат.
Веществените доказателства :
1 /един/ брой риза с къси ръкави с надпис “МАSТЕR”, оранжево -
червена на цвят, запечатана в бял плик със стикер № М 1462;
1 /един/ брой къси панталони от плат, сиви на цвят, с черни райета
имитиращи паяжина, с надпис “CHISNBAL STYLE” с кожен кафяв колан,
запечатана в бял плик със стикер № М 1463, след влизане на присъдата в сила
да се върнат на подсъдимия В. А. Д..
В този смисъл е постановената присъда.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
33
Съобщи за изтекли лични данни