РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 31.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на седемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия РАЙЧЕВА КАН дело № 183 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от адвокат-пълномощник
на еднолично дружество с ограничена отговорност под фирма “ВАЛТРАНС“ ЕООД против
Решение № 175 от 10.02.2020 г., постановено по АНД № 2291/2019 г. по описа на
Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
38-0001399 от 14.10.2019 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Русе към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. С
постановлението, на касатора, за нарушение на чл. 7а, ал.2, предл.3 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвтП) е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 3 000 лева на осн. чл.96 г, ал.1, предл.2 от с.з.
В жалбата се навеждат оплаквания за
неправилност на съдебния акт, поради нарушение на закона и съществено нарушение
на съдопроизводствените правила. Изтъкват се подробни съображения относно
липсата на доказателства за извършен превоз и за наличие на трудово
правоотношение между санкционираното дружество и водача, управлявал МПС след
изтичане срока на валидност на удостоверението за психологическа годност. Прави
се искане да се отмени решението на РС - Русе и вместо него да се постанови
друго, с което да се отмени изцяло издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – Регионална
дирекция“Автомобилна администрация“-Русе, след определение за замяна на
Областния отдел поради отнета компетентност (след 01.02.2020 г. компетентност за
издаване на НП е само за Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе),
не изразява становище по същество.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че обжалваното
решение следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационни
основания за отмяната му.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Пред Русенският районен съд са
събрани и приобщени по делото ангажираните писмени и гласни доказателства, след
обсъждане на които поотделно и в тяхната съкупност, е постановен извод, че писмените
и гласни доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно
единство и описаната и приета в НП фактическа обстановка е напълно
доказателствено обезпечена. Прието е, че в периода 21.07.2019 г.-09.08.2019 г. водачът
А.Ф., осъществил 15 превоза за сметка на санкционираното дружество, но към
момента не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, поради
изтичане валидността на предходно такова негово удостоверение на 20.07.2019 г.,
а ново било издадено на 14.08.с.г. Въззивната инстанция излага мотиви, че в административната
фаза на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са ограничили правото на защита на дружеството, актовете на контролния
и наказващ органи съдържат реквизитите, изискуеми от закона за редовността им
от формална страна, нарушението е описано от правна и фактическа страна
еднозначно с всички съставомерни признаци. Направен е подробен и изчерпателен анализ
на приложимата в случая правна уредба от Закона за автомобилните превози,
Закона за движението по пътищата и Наредба №36/15.05.2006 г. на Министъра на
транспорта, при който съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията на дружеството-жалбоподател
за недоказаност на нарушението. Мотивите съдържат и съображения за правилно
приложение на санкционната разпоредба, както и за липса на предпоставките за
приложение нормата на чл.28 ЗАНН. Така мотивиран, районният съд е потвърдил изцяло
обжалваното пред него НП.
Решението
на РС – Русе е правилно.
Касационната инстанция напълно
споделя фактическите и правни изводи на районния съд, поради което и на
основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК, приложим с оглед препращането в чл.63, ал.1,
изр.2, предл. последно ЗАНН, не е необходимо те да бъдат преповторени.
Безспорни са данните по следните
обстоятелства - че касационният жалбоподател е лицензиран превозвач, че на
20.07.2019 г. е бил изтекъл срокът за валидност на удостоверение за
психологическа годност на водача Алидин Фейзулов, че този водач е управлявал
товарен автомобил „СКАНИЯ“ с рег.№ Р 1573 РК в периода 21.07.2019 г.-09.08.2019
г., като за 15-те случая на осъществени превози са били издадени пътни листи от
дружеството-жалбоподател и са налице записи върху тахографските листи (шайби) именно за А.Фейзулов.
Санкционираното дружество, и при
въззивното, и при касационното обжалване, прави възражение за липса на
доказателства за трудово правоотношение с водача и на товарителници като
документи, удостоверяващи извършен превоз. И двете възражения са неоснователни
по следните съображения:
Внимателният прочит и тълкуване на
чл.7а, ал.2 ЗАвтП сочи формулирано по императивен начин задължение за
лицензираните превозвачи да осъществяват превоз на пътници и товари(в случая) само с водачи, които отговарят на
визираните в цитирания нормативен текст изисквания в т.ч. за психологическа годност,
определени с наредбата по чл.152, ал.1, т.2 ЗДвП. Законодателят не е поставил
изискване тези водачи да са в трудови правоотношения с транспортното
предприятие-лицензиран превозвач, т.е. уреждането на правоотношенията между
транспортното предприятие и водача може да бъде регулирано и чрез друг вид
договор, не трудов.
На следващо място, в текстовете на двете
алинеи на чл.50 ЗАвтП, се сочи, че с товарителница се установява договор за
превоз, но действителността на договора не зависи от издаването, редовността
или загубването на товарителницата – ал.2 на чл.50. Предвид така разпореденото
и при съобразяване на обстоятелствата, че дружеството е издавало пътни листи за
инкриминираните 15 дати, че аналоговият тахограф е регистрирал движението на
товарния автомобил за тези дати и върху обратната страна на пътните листи са направени
ръчни отбелязвания, необходими за своевременното отчитане на превозните
документи - задължения на транспортното предприятие за обществен превоз по
чл.88 от Наредба №33/1999 г. за обществен превоз на пътници и товари…, настоящият състав счита за обоснован и
логичен извода на районния съд, че в периода 21.07.2019-09.08.2019 г. са
осъществени автомобилни превози на товари от лицензиран превозвач, но чрез
управление от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа
годност.
При
направената задължителна проверка на обжалвания съдебен акт, не се установиха
пороци, съставляващи касационно основание за отмяната му. Ето защо решението на
РРС като валидно, допустимо и правилно – без допуснати процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
в сила Решение № 175
от 10.02.2020 г., постановено по АНД № 2291/2019 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0001399 от 14.10.2019
г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Русе към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
Решението е окончателно, не подлежи
на обжалване и на протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.