№ 324
гр. Шумен, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц.ка В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20223630200936 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21 – 0869 - 003483/08.12.2021г. на
Началник група, сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП, чл.181 т.1 от ЗДвП на В. Т. Т., ЕГН ********** от с.Панайот
Волово, са наложени административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева, за
нарушение на чл.145 ал.2 от ЗДвП и административно наказание "глоба" в размер на 50
/петдесет/ лева, за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено при непълнота и
субективна преценка на доказателствата, нарушения на материалния закон и съществени
процесуални нарушения. Излага твърдения, че в АУАН и в НП не било посочено кога било
закупено МПС, кога започвал да тече едномесечния срок, съответно кога изтичал. Излага
довод, че неправилно било прието, че нарушението на чл.145 ал.2 от ЗДвП било извършено
на 13.06.2021г. В съдебно заседание, редовно призован не се явява. Не се явява и
процесуален представител.
Процесуалния представител на въззиваемата страна, моли съда да потвърди
издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което
е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 13.06.2021г. в 09.56 часа св.Н. А. Н. и Ц. Е. Ц. – служители в сектор „ПП“ при
ОДМВР – Шумен, в гр.Шумен, ул. „Софийско шосе“ спрели за проверка лек автомобил
„Нисан“ с рег. №Н 9300 АР, собственост на жалб. В. Т. Т. и управляван от същия, в посока
зала „Арена Шумен“. В хода на проверката констатирали, че лекият автомобил, управляван
от жалбоподателя не е регистриран по надлежният ред за Р България. Същият бил с
прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП на 03.06.2021г., тъй като чрез електронния
портал на МВР на 01.04.2021г. бил регистриран договор за продажба №1986/01.04.2021г.
на нотариус №717 и в двумесечен срок новият собственик – жалб. В. Т. Т., не бил
пререгистрирал придобития автомобил. Също така било установено, че автомобилът не е
1
бил представен на годишен технически преглед. При проверката били снети обяснения от
водача В. Т. Т., в които не оспорва констатираното нарушения, сочейки че не е знаел, че
след изповядване на сделката имало срок за пререгистрация и, че автомобилът е с
прекратена регистрация. За констатирани нарушения на чл.145 ал.2 от ЗДвП, чл.140 ал.1 от
ЗДвП и чл.147 ал.1 от ЗДвП, св. Н. А. Н. на 13.04.2021г. съставил срещу жалбоподателя
АУАН серия GA №401647, в който е отразено, че няма възражения. Жалбоподателят не се е
възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения
срок.
Във връзка с констатираното управление на МПС с прекратена регистрация
материалите по преписката са били изпратени на Районна прокуратура – Шумен, с оглед
евентуално извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК.
За констатираните нарушения на чл.145 ал.2 от ЗДвП и чл.147 ал.1 от ЗДвП, въз
основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното НП, с
което на основание чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП и чл.181 т.1 от ЗДвП на В. Т. Т., ЕГН
********** от с.Панайот Волов, са наложени административно наказание "глоба" в размер
на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.145 ал.2 от ЗДвП и административно наказание
"глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в съдебно заседание
свидетел, чийто показания подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е
извършил визираните в акта и в НП нарушения по следните правни съображения: В хода на
административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя.
Изложените доводи от жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на
процесуалните норми, съдът намира за неоснователни. В НП и АУАН са посочени всички
релевантни за отговорността на жалбоподателя обстоятелства – описани са конкретните
действия във връзка с извършената проверка. Действително в АУАН и в НП не е посочено
изрично датата на извършване на нарушенията. Следва да се вземе впредвид, че
нарушенията за които е съставен акта, предвид техният характер предполагат различни дати
на извършване. Посочената дата 13.06.2021г., визира датата на която автомобилът е спрян
за проверка и на която са констатирани нарушенията. Законова разпоредба на чл.145 ал.2 от
ЗДвП регламентира задължение за приобретателя на регистрирано ППС в срок от един
месец да го регистрира в съответната служба за регистрация. Касае се за неизпълнение на
задължение, което е обвързано със срок във времето. Предвид факта, че нарушението е
извършено чрез бездействие в рамките на определен срок, то на практика с изтичане на
срока, в който е следвало да се осъществи дължимото поведение, нарушението е било
формално осъществено. В конкретният случай доколкото в АУАН и в НП е посочена датата,
на която жалбоподателят е придобил МПС /01.04.2021г./, визиран е и едномесечния срок за
пререгистрация, датата на извършване на нарушението по чл.145 ал.2 от ЗДвП може да
бъде определена. Срокът е изтекъл в почивен ден - 01.05.2021г. и доколкото до 04.05.2021г.
също са били почивни дни, същият е изтекъл в първият работен ден – 05.05.2021г., поради
което на 06.05.2021г. нарушението е извършено. В конкретният случай, доколкото в
обстоятелствената част на АУАН и в НП са посочени факти и обстоятелствата, съотносими
към определяне датата на извършване на нарушението, непосочването изрично на датата на
извършване не съставлява съществено процесуално нарушението, тъй като същата може да
бъде определена въз основа на отразените факти. Нрушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на въпроса или когато е довело
до ограничаване на правата на страните, в която и да е фаза на процеса. Съдът намира, че в
конкретният случай правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта
и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено. Не е нарушено правото му
на защита, тъй като същия има възможност да го упражни в съдебното производство в
пълен обем. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
2
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Налице е
достатъчна фактическа яснота и фактически обстоятелства, които да описват твърдяното
нарушение, от които да се извлече периода на бейздействие на жалбоподателя, съответно
датата на вмененото на жалбоподателя нарушение.
Също така предвид датата на която жалбоподателят е придобил автомобила, към
датата на съставяне на акта няма как да са изтекли регламентираните в чл.34 от ЗАНН
срокове, поради което обстоятелството, че изрично не е посочена дата на извършване на
нарушението не рефлектила по отношение преценката за спазване на указаните в закона
срокове за иницииране на производство по налагане на административно наказание.
Същественото в административно – наказателното производство е да се установи :
има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител
и дали това лице го е извършило виновно.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.145 ал.2 от ЗДвП и на основание
чл.181 т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се
установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че на 01.04.2021г. е придобил лек
автомобил „Нисан“ с рег. №Н 9300 АР, въз основа на договор за покупко – продажба
№1986/01.04.2021г./нотариус 717, който договор същият ден бил регистриран на
електронния портал на МВР. Безспорно установено е и, че в законоустановения в чл.145
ал.2 от ЗДвП едномесечен срок, жалбоподателят не е регистрирал придобитото МПС в
съответната служба за регистрация.
След валидно осъществена промяна на собствеността върху превозното средство и
непредприемане на действия от страна на новия собственик в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за регистрация, е
осъществен състава на чл.145 ал.2 от ЗДвП. Съдът намира, че в хода на съдебното
производство безспорно се установи, че нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателя е извършено от обективна страна.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП като
правилно на жалбоподателя е била наложена санкция в абсолютния предвиден в закона
размер от 200 лева, който не подлежи на ревизия.
По отношение на описаното в пункт втори от наказателното постановление
административно нарушение, съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП регистрираните пътни превозни
средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. От констатациите в акта за установяване на административно нарушение и от
събраните доказателства по делото се установява, че управляваното от жалбоподателя МПС
към момента на извършване на проверката не е било преминало годишен технически
преглед. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на жалбоподателя.
Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган правилно е квалифицирал
деянието като административно нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП. Също така правилно е
била ангажирана и административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателя,
доколкото по делото не съществува спор, че именно той е собственик на управляваното от
него МПС към датата на проверката. В тази връзка правилно е била издирена и приложена и
съответната санкционна разпоредбата на чл.181 ал.1 от ЗДвП, предвиждаща наказание за
собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в
определения срок превозно средство за технически преглед, като правилно на
жалбоподателя е била наложена санкция в абсолютния предвиден в закона размер от 50
лева, който не подлежи на ревизия.
За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на едно лице,
нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед
разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост,
т.е за административните нарушения не се изиска умисъл, достатъчно е да са извършени по
непрепазливост. При последната деецът макар да не е желаел настъпването на вредоносен
резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният
резултат ще настъпи. Придобивайки МПС жалбоподателя е могъл и е бил длъжен да получи
3
информация какви задължения има съгласно ЗДвП, съответно в какъв срок следва да ги
изпълни, поради което съдът намира, че нарушенията са осъществени и от субективна
страна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от
тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган, поради което НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъбразно.
Административно - наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото в открито
съдебно заседание е осъществено процесуално представителство от В. Димитров – гл.
юрисконсулт, се явява основателно и на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН следва на ОДМВР -
Шумен да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева
в производствата по ЗАНН. В настоящия случай процесуалният представител на АНО – е
осъществил процесуално представителство в две открити съдебни заседания, в които е
разпитан само един свидетел, делото не се отличава с фактическа или правна сложност,
поради което съдът намира за справедливо да бъде определено и присъдено възнаграждение
в минималния размер, а именно 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21 – 0869 - 003483/08.12.2021г. на
Началник група, сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.177 ал.6 пр.2 и чл.181 т.1 от ЗДвП на В. Т. Т., ЕГН ********** от с.Панайот Волово, са
наложени административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение
на чл.145 ал.2 от ЗДвП и административно наказание "глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева,
за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Т. Т., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР гр.Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4