Р Е Ш
Е Н И Е
№ 276/17.06.2019 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на четиринадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря П*** В*** и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 264 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след
изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно производство е
Решение №183 от 19.04.2019 г. по АНД № 410 по описа за 2019г. на Районен съд –
Монтана, с което е потвърдено
наказателно постановление № 18-0996-005422 от 14.01.2019год. издадено от Началник
сектор „ПП” при ОД МВР - Монтана, упълномощен със заповед №8121з-515/14.05.2018год.
на МВР, с което на Й.Т.Б. ***, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200.00лв. /двеста/, за
извършено административно нарушение на чл.139, ал.1,т.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател Й.Т.Б. ***, редовно
призован, се явява лично, който поддържа жалбата,
навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на първата
инстанция поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила свързани с реда за призоваване на
жалбоподателя и ограничаване на правото му на защита, като моли за отмяна
решението на въззивния съд и издаденото НП.
Ответника по касационната жалба ОД МВР - Монтана - Началник сектор „Пътна
полиция”, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че
жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което
атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от
страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е
неблагоприятно, при което същата е допустима.
В настоящото производство не са събрани доказателства по
реда на чл. 219, ал.
1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно
постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна,
че на 13.12.2018год.
около 17,50 часа на път ІІ клас №81 км.102+300 с посока на движение към гр.Л***
, касатора управлявал лек автомобил марка „Ф*** ”, модел „Е*** ” с рег. №М ***ВК което е технически неизправно,
като не светят задни габаритни светлини през тъмната част на денонощието.
Прието е, че в случая е налице движение със значителна техническа неизправност
на ППС, с което виновно е нарушен чл.139,
ал.1,т.1 от ЗДвП.
При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният
съд правилно и законосъобразно е приел, че е осъществен съставът на
административното нарушение на чл.139,
ал.1,т.1 от ЗДвП който вменява в задължение на всяко лице, което, управлява
МПС, което е регистрирано на територията на Република България да се движи с
техническо изправно превозно средство.
По аргумент от чл.101, ал.1
и ал.2 от ЗДвП
застрашаването на безопасноста на движението и вземането на необходимите мерки
за безопасност на движението е въздигнато от законодателя като елемент от
хипотезиса на разпоредбата, създаваща задължително правило за поведение и в
този смисъл несъстоятелно касатора настоява, че това е ирелевантен факт. Въззивния
съд се е позовал на дефиницията на понятието «техническа неизправност» дадена в
чл.10, ал.1, т.12 буква „в” от ППЗДвП, като безспорно липсата на задни габаритни
светлини на МПС в тъмната част на деня е предпоставка за създаване на опасност
за безопасността на движението по пътищата. Както правилно е обсъдил в мотивите
си въззивния съд новото законодателно решение (ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от
20.05.2018 г.) е с нормата на чл.101, ал.4 от ЗДвП, според която
неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.147, ал.1
от ЗДвП. Това е Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства,
като съгласно т.4.2.1 от Приложение 5 към чл. 31, ал. 1 от наредбата,
констатираната при проверката неизправност – може да се квалифицира като
"значителна" техническа неизправност.
Нарушението е безспорно установено от събраните по делото гласни
и писмени доказателствени средства т.е. както от обективна, така и от
субективна страна. Въззивния съд е изложил точни и обосновани доводи относно
фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на
административното нарушение. В хода на съдебното производство пред въззивния
съд не е оборена доказателствената сила на АУАН.
Неоснователно е направеното възражение в касационата жалба,
че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е
отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е
приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв
начин не са ограничили правото на защита на нарушителя относно предявеното му
административно нарушение. Както съставения АУАН, така и издаденото наказателното
постановление съдържат необходимите реквизити предвидени съответно в
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН
и чл.57 от ЗАНН,
като в тях точно, ясно и конкретно е описано извършеното нарушение, вината на
нарушителя и фактическата обстановка по извършване и установяване на
административното нарушение. АУАН е връчен лично на касатора, които не е
направил каквито и да са възражения по него. С оглед на това касационната
инстанция намира, че не е налице съществено процесуално нарушение, тъй като не
се пораждат съмнения относно наличието на трите основни предпоставки в
административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина, нито пък
нарушава правото на защита на нарушителя. Описаното нарушение както в АУАН,
така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна
степен като движение със значителна техническа неизправност на управляваното
МПС, в тъмната част на денонощието, поради което не е нарушено правото на
защита на жалбоподателя. От приложената призовка за страна се опровергават
твърденията на касаторът, че не е спазена процедурата по неговото призоваване,
тъй като Й.Т. е призован и на посочения съдебен адрес чрез адвокат И*** Ц*** В***
от МАК, получила същата в едноседмичен срок преди съдебното заседание и видно
от съдебния протокол не се е явила на делото, нито е посочила уважителни
причини за неявяването си, а депозираната молба за разпит на свидетели е
заведена в деловодството на РС – Монтана в 11,10часа т.е. след приключване на
съдебното следствие по административно наказателното производство.
В решението на въззивния съд е застъпено и становище по
отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че
административният орган се е съобразил с изискванията на чл.27, ал.1
от ЗАНН, като е наложил на нарушителя санкция в посочения размер.
Съдът правилно е приел, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
В случая не може да се приеме, че е налице маловажен
случай по смисъла на чл.28 ЗАНН,
респективно да се отмени изцяло наложеното административно наказание. По
отношение на този род административни нарушения не са налице условията на чл.28 ЗАНН,
които обуславят маловажност, тъй като обществени отношения, които се защитават
не могат да бъдат счетени за маловажни, тоест след като е безспорно, че
касатора е имал качеството водач на МПС, което е управлявал със значителна
техническа неизправност и то в тъмната част на денонощието, правилно и
обосновано въззивния съд е потвърдил изцяло наложеното административно
наказание.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето
им не са нарушени административно производствените правила, материалният закон
и целта на същия. Наказанието е правилно определено предвид характеристичните
данни за нарушителя и съобразно разпоредбата на чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП.
В обобщение на изложеното касационата инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на
проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени
и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което
решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №183 от 19.04.2019 г. постановено по АНД № 410
по описа за 2019г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 18-0996-005422 от 14.01.2019год. издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при
ОД МВР гр.Монтана, като
правилно и законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: