№ 312 / 13.05.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
2. БИЛЯНА
ИКОНОМОВА
Секретар Йорданка
Попова
Прокурор Антон
Стоянов
като разгледа докладваното от съдия Господинова
адм.д.№83 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административнопроцесуален кодекс и е образувано по жалба на К.В.Д. и А.В. ***
– чрез процесуалния представител адв.Т.В. от ХАК, срещу Решение №260022 от
22.12.2021г., постановено от РС Хасково по а.д.№62 по описа на съда за 2020г.
Твърди се, че решението било неправилно поради допуснати съществени процесуални
нарушения, необоснованост и незаконосъобразност. Районният съд неправилно не
уважил искането за възобновяване на делото и не събрал допълнителни писмени
доказателства, които били относими и важни за изхода на спора, което било
съществено процесуално нарушение, довело до непълнота на доказателствата и
неправилност на съдебния акт. Неправилно съдът приел, че процесният имот бил
земеделска земя, представена за ползване въз основа на катове на президиума на
НС, ДС или МС. Навеждат се доводи, че нямало доказателства за имотите,
представени за ползване в Община Хасково; не били представени доказателства, че
имотът попадал в селищно образувание като земя по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и че
бил даден за ползване на наследодателите на жалбоподателите, поради което
възстановяването му на основание пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ било съществено
нарушение на законовите разпоредби, защото планът в тази част бил лишен от
законова основа. Тази материална незаконосъобразност следвало да се прецени
като основание за обявяване нищожност на акта. Жалбоподателите притежавали
имота на основание наследствено правоприемство от своята майка, която го била
придобила въз основа на дарение от своите родители, които пък били придобили
имота през 1965г. при замяна на друга
тяхна нива с площ от 3 дка. Нямало категорични доказателства, че процесният
имот да бил идентичен с притежаваните от П. Б. земеделски земи, поради което и
се счита, че в обжалваната част процесната заповед - Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г.
на Областен управител на Област Хасково, била нищожна поради липса на предмет. Неправилно
съдът не приел и възражението, че процесният имот бил урбанизирана територия и
не била налице материалноправната предпоставка на пар.4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено, като бъде уважена жалбата и
процесната заповед в частта на имот с идентификатор 77195.729.379 бъде обявена
за нищожна, или делото бъде върнато за ново разглеждане с указание да се
съберат допълнителни доказателства и изяснят допълнително факти.
Ответната страна по касационната жалба -
Областен управител на Област Хасково, в постъпилия по делото отговор сочи, че
не споделя твърденията за нищожност. Процесната заповед в частта по отношение на
имот с идентификатор 77195.729.379 била издадена от лице с материална
компетентност, в изискуемата форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. РС Хасково преценил всички факти и
обстоятелства при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила,
поради което искат да се потвърди обжалваното съдебно решение.
Заинтересованата страна Л.Д.Б. – чрез
упълномощен представител, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна
и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Окръжна прокуратура Хасково считат, че
жалбата е неоснователна, а решението на Хасковски РС като правилно и
законосъобразно и при липса на основания за отмяната му следвало да бъде
оставено в сила.
Административен съд Хасково, като
съобрази наведените касационни основания, мотивите на обжалвания съдебен акт и
фактите, които са установени от Хасковски РС от събраните по делото
доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения в чл.211 от АПК срок и е от лице, участвало в
първоинстанционното производство.
Производството пред РС Хасково е образувано по жалба на настоящите касатори - К.В.Д. и А.В.К., против Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на
Областен управител на Област Хасково, като наведените касационни възражения
преповтарят изложените и РС Хасково – касаторите и техните праводатели не били
губили никога собствеността на имота, който не бил земеделска земя и не бил
включван в ТКЗС, ДЗИ и други, а бил урбанизирана територия, като за същия имот
не била установена идентичност с имотите на праводателя на заинтересованата
страна.
За оспорената Заповед
№ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена на
основание пар.4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен планът на
новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищни райони О., И., К. – 1 и местност Х.-юг,
в землището на гр.Х., приети от комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, не е
спорно, че тъй като не била обжалвана по отношение на процесния имот с
идентификатор 77195.729.379, същата е влязла в сила на 12.07.2019г.
От представената по делото преписка от
ответната страна е установено, че съгласно представено извлечение от Регистър
на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за местност И., гр.Х., ЕКАТТЕ ***** - територия с трайно предназначение земеделска, НТП
на имотите - „За земеделски труд и отдих“, процесният новообразуван имот
77195.729.379 с площ от 572 кв.м., е идентичен по номер и площ с имот,
предоставен на ползвател преди 1990г. или имот в границите на стария имот; със
стар № по КП, одобрен със заповед №969/88 г. - №83, с име на правоимащия стар
собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план – П. Г.
Б.. В регистъра като данни за документите за собственост по отношение на този
имот се сочат – данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот,
а именно: № по заявление 50261, със стар собственик П. Б., Решение на ПК
№36-51/01.04.1998г., с пореден № на имота от решението 1,2 и 3, с № и площ по
помощния план - №8 от 13 016 кв.м.
В съдебно заседание от 22.11.2021г. след
становище от страните, че делото е изяснено от фактическа страна, съдът е дал
ход на устните прения и обявил устните състезания за приключени, като след
изтичане на срока за писмена защита от жалбоподателите е постъпило искане
производството да бъде възобновено, тъй като останало непопълнено с всички
относими за спора доказателства, поради което и делото не било цялостно
изяснено от фактическа страна.
С обжалваното Решение №260022 от 22.12.2021г. по а.д.№ 62/2020г. на
Хасковски РС се отхвърля жалбата против Заповед
№ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която на
основание пар.4к, ал.6 във вр. с ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен планът на новообразуваните
имоти на жилищни райони О., И., К. – 1 и местност
Х., с искане да се обяви нищожността на заповедта, в
частта на новообразуван имот с идентификатор 77195.729.379, ж.р.И., землище на
гр.Х., с площ 572 кв.м. В мотивите на РС Хасково да отхвърли жалбата, която е с
искане за обявяване на нищожност, се обосновава, че за да бъде същата уважена,
то порокът при нищожността следва да е толкова тежък, че да приравнява
административния акт на несъществуващ факт, а и в същото време да се създава с
административния акт привидност на правни последици, които заинтересуваното
лице има интерес да отстрани. При извършване на преценка дали са спазени
установените в чл.146 от АПК условия за действителност на административните
актове, съдът е отчел утвърдените в теорията и в съдебната практика основания,
водещи до нищожност на конкретен административен акт, както и че не всяко
нарушение при издаването на акта води до нищожността му, а само тези, свързани
с компетентността на издалия го административен орган и спазването на
предвидената в закона форма, както и някои особено тежки противоречия с
материалноправни разпоредби, които правят последиците от издадения акт
нетърпими за правовия ред. При анализ на събраните по делото доказателства е
направен извод, че в настоящият случай жалбоподателите не са доказали
оспорената заповед да страда от пороци, които да водят до нейната нищожност.
Изрично е отчетено и че съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на индивидуалния административен акт не водят до неговата
нищожност, като подробно са анализирани твърденията на жалбоподателите относно
материална незаконосъобразност и липса на предмет и законово основание в
обжалваната част на заповедта. Обосновано е прието, че противоречието
на административен акт с материалноправна норма не може само по себе си да
обоснове нищожност на акта, а само незаконосъобразност поради евентуално
противоречие с материалноправни разпоредби при издаването на акта. Не е
констатирана материална некомпетентност или нарушение на писмената
форма, както и неспазване на административнопроизводствените правила, уредени в
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Изследвана е систематично процедурата по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ, според която се изработва ПНИ
от правоспособни лица, назначава на комисия за приемане на помощния план и на
ПНИ с определен състав по чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ, срок за разглеждане и ред за
разгласяване на проектите, разглеждане на възражения и приемане на решения по
тях от назначената комисия, изработване на окончателен проект и одобряване на
плана, разгласяване и обявяване на одобрения план. Обсъдено е че данните за
собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите,
който е неразделна част от ПНИ, като записванията в регистъра имат само
констатиращо значение и че в производството по одобряване ПНИ не могат да бъдат
разглеждани материалноправни въпроси, касаещи собствеността върху имотите, тъй
като в това производство не се възстановяват, нито се изменят вещни права.
Именно в тази насока са обсъдени възраженията на жалбоподателите относно
собствеността им върху имота.
Така установеното води до следните правни
изводи на настоящия съд по наведените касационни
основания:
Разгледана по същество
касационната жалба е неоснователна.
Постановеното решение е правилно.
Производството по възстановяване правото
на собственост на бившите собственици на земеделски земи, притежавани преди
образуването на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях организации,
отнети неправомерно или чрез нормативните актове, описани в чл.10, ал.14 от ЗСПЗЗ, се извършва чрез
регламентирани и последователно провеждани етапи, всеки от които завършва с
административен акт, подлежащ на оспорване.
Когато имотът на бивш собственик попада в
територия, в която земеделските земи са предоставени на граждани по силата на
актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на
Министерския съвет, производството приключва с издаване на заповед от кмета на
общината по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която се издава въз основа на влязла
в сила заповед на Областния управител за одобряване плана на новообразуваните
имоти. Предмет на настоящото производство е именно последната заповед, за която
няма спор, че е влязла в законна сила в обжалваната част, но е наличен правен
интерес за жалбоподателите да я оспорят като нищожна. Въпреки възраженията, че
имотът с
идентификатор 77195.729.379 не е земеделска земя и не е бил включен в ТКЗС, ДЗИ и
др., а се намира в урбанизирана територия, то няма спор и че е предмет на оспорената
заповед.
В
производството по пар.4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ при контрола за
законосъобразност на заповедта съдът е задължен да извърши преценка относно
законосъобразността на плана на новообразуваните имоти за отразените в
регистъра на имотите данни за собственост, но следва да се има предвид, че в
конкретния случай искането на жалбоподателите касае обявяване нищожност на оспорената
част от акта, а не отмяната му като незаконосъобразен. РС Хасково е изследвал
подробно всички изложени възражения на жалбоподателите именно във връзка с
направеното искане за обявяване нищожността на акта, като е приложил
към тях правилно закона, поради което е стигнал и до правилни правни изводи. В закона не са
формулирани изрично основанията за нищожност на административните актове, като
в теорията и съдебната практика последователно се застъпва становището, че
такива са посочените в чл.146 АПК основания за незаконосъобразност - когато е
издаден от некомпетентен орган или извън пределите на компетентността на
надлежния орган, когато е издаден във форма различна от нормативно определената
или е издаден по несъответен ред. Нарушенията обаче следва да са толкова
съществени, че съществуването на административния акт в правната действителност
е нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва за всеки отделен случай в
зависимост от степента на допуснатото правонарушение. В конкретиката на настоящия
казус следва да се посочи, че нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от
законова опора – напр. не е издаден на основание нито една правна норма и
същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на
условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма,
и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е
орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото
основание. Нищожност на административния акт при наличие на материална
незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните
предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма,
когато е лишен изцяло от законово основание и акт със същото съдържание не може
да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един орган.
Административният акт би бил нищожен поради противоречие с материалния закон
само тогава, когато правните последици са противоположни или съществено
различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от
гледна точка на правния ред. В случая не е налице материална незаконосъобразност,
за която да бъде прието, че води до нищожност на административния акт. Оспорваният
административен акт не страда от съществени пороци, а доводите на
жалбоподателите, свързани с твърдения за притежание на правото на собственост
върху процесния имот, касаят спор за материалното право с лицата, на които е
възстановено правото на собственост по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който е
недопустим за разрешаване в настоящото производство и подлежи на разглеждане по
реда на общия исков процес.
По отношение на изложените касационни
възражения за допуснати съществени процесуални нарушения от съда, който не е
уважил искането за възобновяване и събиране на допълнителни доказателства по
делото, следва да се има предвид, че при обявяване на делото за решаване има изявление
от страна на жалбоподателите, че делото е изяснено от фактическа страна, както
и че в АПК няма изрично уредени норми относно възобновяване на производството
пред първоинстанционния съд. Доколкото Хасковски РС е приел становищата на
страните, че делото следва да бъде счетено за изяснено от фактическа страна,
както и е отчел, че в производството са изяснени със събраните доказателства
спорните въпроси, то съдът не е допуснал процесуално нарушение, което да е
основание за връщане на делото за ново разглеждане.
По изложените съображения съдът счита,
че районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона
решение и не са основателни изложените в касационната жалба възражения, поради
което и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260022
от 22.12.2021г., постановено от РС Хасково по а.д.№62 по описа на съда за
2020г., с което е отхвърлена жалбата
на К.В.Д. и А.В. *** против Заповед
№ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която на
основание пар.4к, ал.6 във вр. с ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен планът на
новообразуваните имоти на жилищни райони О., И., К. – 1 и местност Х.-юг, с
искане да се обяви нищожността на заповедта, в частта на новообразуван имот с
идентификатор 77195.729.379, ж.р.И., землище на гр.Х., с площ 572 кв.м.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
Председател:
Членове: 1.
2.