№ 3525
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100503054 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 19283 от 25.10.2024 г., гр.д. № 11509/2024 г., СРС, 29 с-в
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Tоплофикация София“ ЕАД срещу Ц.Х.Д.
обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания за сумата от 2 150,92 лева – главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019
г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„*********, абонатен № *********, сумата от 18,93 лева – главница,
представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение
за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка
главница, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
16.11.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 363,50 лева – мораторна
лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. – 26.10.2022 г. и сумата
от 4,22 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 01.12.2019
1
г. – 26.10.2022 г., които вземания са предмет на издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.03.2023 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК
с разпореждане от 24.06.2024 г., по ч. гр.д. № 62282/2022 г. по описа на СРС,
29 с-в, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Tоплофикация
София“ ЕАД срещу С.Л.В. обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С.Л.В.
ДЪЛЖИ на „Tоплофикация София“ ЕАД сумата от 1 896,91 лева – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди през периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „*********, абонатен № *********, сумата от
17,93 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга
дялово разпределение за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 16.11.2022 г. до окончателното плащане и сумата
от 363,50 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода
15.09.2020 г. – 26.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 31.03.2023 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с
разпореждане от 24.06.2024 г., ч. гр. д. № 62282/2022 г. по описа на СРС, 29 с-
в, ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на цена на доставена
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1 896,91 лева до
пълния предявен размер от 2 150,91 лева и за периода от 01.05.2019 г. до
30.09.2019 г., иска за установяване дължимостта на цена на предоставена
услуга за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 17,93
лева до пълния предявен размер от 18,93 лева и за периода от 01.10.2019 г. до
30.10.2019 г., както и иска за установяване дължимостта на обезщетение за
забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в
размер на 4,21 лева за периода 01.12.2019 г. – 26.10.2022 г., които вземания са
предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.03.2023 г.,
поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 24.06.2024 г., ч. гр. д. №
62282/2022 г. по описа на СРС, 29 с-в, като ОСЪЖДА „Tоплофикация София“
ЕАД да заплати на адвокат С.К., САК 450,00 лева – адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна защита на Ц.Д. в
заповедното и исково производства, на адвокат Н.К., САК 45,97 лева –
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна защита на С. В.
2
за заповедно и исково производства, а С. В. да заплати на „Tоплофикация
София“ ЕАД 67,34 лева – разноски за двете производства.
Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете срещу Ц.Х.Д.
постъпва въззивна жалба от ищеца „Tоплофикация София“ ЕАД. Счита, че
ответницата е потребител на топлинна енергия, като съсобственик на
топлоснабдения имот, поради което следва да се ангажира отговорността й за
стойност на предоставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение,
ведно с мораторни лихви. Претендира се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответницата С.Л.В. в
частта, с която са уважени предявените срещу нея искове за 363,50 лв. -
мораторна лихва върху стойността на топлинна енергия и 17,93 лв. - цена на
дялово разпределение. Счита, че законна лихва върху цената за топлинна
енергия не се дължи поради липса на публикуване на месечните сметки за
главния дълг в интернет страницата на ищеца. Не е доказано основанието за
заплащане на услугата за дялово разпределение. Претендира се отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
исковете.
Въззиваемият - ищецът „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице-помагач на ищеца – „Директ” ЕООД не изразява
становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само на
оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият
3
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбите, съдът приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По въззивната жалба на ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу
първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете,
предявени срещу ответницата Ц.Х.Д..
Обстоятелството, че ответниците по исковете Ц.Х.Д. и С.Л.В. са
съсобственици при равни права на топлоснабдения имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „*********, абонатен № *********, за който е доставена
топлинна енергия за битови нужди през процесния период 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г. се установява от сключения в тяхна полза, като приобретатели,
писмен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 07.08.1989 г.
Ответницата С.Л.В. подава до ищеца „Топлофикация София” ЕАД
заявление-декларация от 27.01.2014 г. за откриване на партида за имота само
на нейно име.
В случая е налице отклонение от неизчерпателното изброяване на
субектите, които могат да имат качеството потребители на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ. Разпоредбата предвижда, че
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Нарочно разрешение за изключение в тази хипотеза се съдържа в т. 1 от
ТР № 2/17.05.2018 г., ОСГК на ВКС. Прието е, че собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
4
ползване по силата на договорно правоотношение. Изключение е налице,
когато между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за същия имот, през чието времетраене ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
След като, ответницата С.Л.В. е обвързана от договорно
правоотношение с ищцовото топлопреносно дружество, възникнало в
резултат от подаденото от нея заявление за откриване на персонална партида
за имота, единствено тя притежава качеството потребител на топлинна
енергия през исковия период, за разлика от другата неползваща имота
съсобственица – ответницата Ц.Х.Д.. Предявените срещу последната искове
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимост до размер на правата й в
съсобствеността от 1/2 идеална част за цена на доставена топлинна енергия и
предоставена услуга дялово разпределение, както и за мораторни лихви върху
главниците, следва да се отхвърлят като неоснователни.
По въззивната жалба ответницата С.Л.В. срещу първоинстанционното
решение в частта, с която са уважени предявените срещу нея искове за
мораторна лихва върху стойността на топлинна енергия и цена на дялово
разпределение.
Противно на оплакванията, поддържани в жалбата на ответницата С. В.,
неприложими към процесния период са клаузите от Общите условия на
ищеца, в сила от 12.03.2014 г. и в частност тази по чл. 33 ОУ, според която
клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30-
дневен срок от публикуването им в интернет страницата на търговеца.
Към исковия период действат Общите условия на ищеца „Топлофикация
София” ЕАД, одобрени от КЕВР на 27.06.2016 г., в сила от 12.08.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
5
изтичане на периода, за който се отнасят. Клаузата на чл. 32, ал. 4 предвижда
продавачът да начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2.
Въззивният съд намира, че задължението е предвидено като срочно,
поради което е изискуемо при условията на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му, без да е необходима покана. С изтичане на 45-дневния
срок по чл. 33, ал. 2 от ОУ, даже и да е изпаднал в забава за плащане,
длъжникът се освобождава от нейните последици при издаване само на
фактурата, изготвена на база прогнозни данни, когато към този момент не е
изготвена окончателната фактура за реално потребление на топлинна енергия
на база изравнителни сметки, поради забава на кредитора – чл. 96 ЗЗД.
Кредиторът не е оказал необходимото съдействие, изразяващо се в
своевременно издаване на общата фактура за реално потребена топлинна
енергия, след отчитане на средствата за дялово разпределение, изравнителни
сметки и съставяне на кредитни известия, без което съдействие длъжникът не
би могъл да изпълни в срок паричното задължение – чл. 95, предл. 2 ЗЗД,
поради което не може да черпи права от собствената си неизправност. Едва
след издаване на тази обща фактура, задължението е напълно
индивидуализирано и по размер в съответствие с действителното
потребление, годно за изпълнение и изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 1
ЗЗД. От този момент длъжникът изпада в забава за плащане на главницата и
дължи съответна мораторна лихва. Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване съществуване на вземане за сумата 363,50 лева – мораторна
лихва върху главница за неплатена цена на доставена топлинна енергия през
периода 15.09.2020 г. – 26.10.2022 г. следва да се уважи като основателен.
Дължимостта на цена за реално предоставена услуга за дялово
разпределение на предоставената топлинна енергия произтича от чл. 22 и чл.
36 ОУ, в сила от 2016 г. Посочените клаузи предвиждат възмездност на
услугата, предоставена на клиентите спрямо продавача, като тази услуга е
извършвана от избран от тях търговец по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването, който от своя страна в съответствие с чл. 139в, ал. 3, т. 4
ЗЕ сключва договор с топлофикационното дружество.
6
В случая има сключен такъв договор от 03.06.2020 г. между ищеца и
подпомагащата го страна в процеса „Директ“ ЕООД и по делото е безспорно
реалното извършване на услугата, поради което цената се дължи. Основателен
е искът по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване съществуване на вземане за сумата
17,93 лева – стойност на предоставена услуга дялово разпределение през
периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди в частта, с която отхвърлени исковете, предявени
срещу Ц.Д., като са уважени предявените срещу С. В. искове за мораторна
лихва върху стойността на топлинна енергия и цена на дялово разпределение.
Решението в останалата част, като необжалвано е влязло в сила.
Поради неоснователност на въззивните жалби, насрещните страни не си
дължат възстановяване на разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19934 от 05.11.2024 г., гр.д. 65008/2023 г., СРС,
47 с-в.
ОСЪЖДА „Драгонфлай Кидс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Сжофия, район „********* да заплати на В. В. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Стрелбище“, ул. „Н*********
сумата 600 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение.
`Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7