№ 1646
гр. София, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110140066 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 205126 от 18.07.2023 г.,
подадена от името на К. П. П., ЕГН ********** против - „-“, БУЛСТАТ ---, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ за осъждането на ответника да заплати на ищеца суми, както
следва: 1/ сумата от 447,08 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за
месец април 2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
18.07.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й
изплащане; 2/ сумата от 7800,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 164 работни дни за периода 15.10.2019 г. – 02.05.2023 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 18.07.2023 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с
ответника по силата на сключен трудов договор № 54/15.10.2019 г., по силата на което
заемал длъжността „учител чужд език в начален етап на основното образование – I-IV клас,
Английски език“. Посочва, че трудовото правоотношение между страните било прекратено
със заповед на работодателя № 001/02.05.2023 г., считано от същата дата. Поддържа, че в
през месец април 2023 г. е полагала труд при работодателя, поради което й се е дължало
нетно трудово възнаграждение за месец април 2023 г. в размер на 447,08 лева, но същото не
било заплатено от ответника работодател. На следващо място, ищецът посочва, че при
прекратяване на трудовото правоотношение не му било изплатено и обезщетение за 164 дни
неизползван платен годишен отпуск за периода 15.10.2019 г. – 02.05.2023 г. в размер на
7800,00 лева.
1
Моли, за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски в
производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба
от името на ответника в производството.
В проведеното на 22.01.2024 г. открито съдебно заседание по делото, от името на
ищеца е релевиран отказ от предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 447,08 лева, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за месец април 2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 18.07.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в
съда/ до окончателното й изплащане, във връзка с което с определение от същата дата, съдът
е прекратил производството по гр.д. № 40066/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в
частта по предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е работил по
трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, размера на
неизползвания платен годишен отпуск, на дължимото обезщетение за неползван платен
годишен отпуск, респ. на последното брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване
на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.
В тежест на ответника е да докаже основанието за недължимост на претендираното
обезщетение, респ. – плащането на исканата сума.
Установи се по делото, че през периода 15.10.2019 г. – 02.05.2023 г., между страните
в производството е съществувало валидно възникнало трудово правоотношение, по силата
на което ищцата е заемала при ответното дружество длъжността „учител – чужд език в
начален етап на основното образование I-IV клас, Английски език“, при уговорено брутно
месечно трудово възнаграждение в размер на 1000,00 лева, като съгласно чл. 8 от трудовия
договор е уговорено, че работникът има право на 48 работни дни основен платен годишен
отпуск. По делото се установи, че за процесния период ищецът има право на 164 дни платен
годишен отпуск, който при съобразяване размера на уговореното брутно трудово
възнаграждение, дължимо в полза на работника и заключението на вещото лице по
допуснатата в производството съдебно-счетоводна експертиза, е в размер на 8347,60 лева.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ се явява
основателен и доказан до пълния предявен размер и следва да бъде уважен.
Следва да се присъди и законна лихва върху главницата за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, считано от 18.07.2023 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
2
По отношение на разноските в настоящото производство:
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на разноски в
настоящото производство, като същевременно са представени и доказателства за
извършването на разноски, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1200 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът - „-“, БУЛСТАТ ---, със
седалище и адрес на управление: -- /с сградата на 3---/, следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца К. П. П., ЕГН **********, с адрес: ----, сумата от 1200,00 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът - „-“, БУЛСТАТ ---, със седалище и адрес
на управление: -- /с сградата на 3---, следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета и
по сметка на Софийски районен съд, сумата от 612,00 лева, представляваща дължими
държавни такси и разноски в производството по гр.д. № 40066/2023 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА - „-“, БУЛСТАТ ---, със седалище и адрес на управление: -- /с сградата на
3---/ да заплати на К. П. П., ЕГН **********, с адрес: ----, на основание чл. 224, ал. 1 КТ,
сумата от 7800,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 164 работни дни за периода 15.10.2019 г. – 02.05.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 18.07.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в
съда/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА - „-“, БУЛСТАТ ---, със седалище и адрес на управление: -- /с сградата на
3---/ да заплати на К. П. П., ЕГН **********, с адрес: ----, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 1200,00 лева, представляваща разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА - „-“, БУЛСТАТ ---, със седалище и адрес на управление: -- /с сградата на
3---/ да заплати в полза на бюджета и по сметка на Софийски районен съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, сумата от 612,00 лева, представляваща дължими държавни такси и разноски в
производството по гр.д. № 40066/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4