Р Е Ш Е Н И Е № 72
гр.Пловдив, 11.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при
секретаря Боряна Костанева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 642 по описа за 2019 година, намери
за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 59 от ЗЗД.
„Фида“ АД /н/, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: град Брацигово, ул. Трети март 77,
представлявано от синдика Д.К.С., съдебен адрес:***. , твърди че ответното
дружество „Булгарконф“ АД – град Пловдив, бул. Ал. Стамболийски 1Д, е ползвало
складово помещение на ищеца, находящо се в град **** за складиране на свои вещи
без за това да му е заплащало месечен наем. Твърди, че така ответникът се е
обогатил за сметка на дружеството-ищец със сумата 31 500 лева, която сума
ищецът би получил, ако отдаваше това складово помещение под наем за периода
01.02.2016 – 25.07.2019 г. Претендира ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на ищеца посочената сума, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски.
Ответното дружество „Булгарконф“ АД
– град Пловдив, бул. Ал. Стамболийски 1Д, оспорва предявения иск по основание и
размер. Твърди, че между страните е бил сключен договор за производство на
ишлеме, по силата на който ответникът е възлагал на ищеца изпълнението на
поръчки с платове, които са били складирани в посочения склад именно за целта
на производството за периода 01.02.2016 – 13.04.2017 г. След този период
платовете са останали в склада поради незаконното им задържане от ищеца, което
е станало окончателно на 25.07.2019 г. Твърди също, че до ищеца е отправена
покана да му бъде заплатен месечен наем в размер на 750 лв., но да върне
задържаните платове на ответника. Предвид изложеното, счита, че иска е неоснователен,
доколкото причината стоките да са в склад на ищеца е поради незаконното им
задържане от страна на последния. Претендира отхвърляне на исковете като
неоснователни и присъждане на направените по делото разноски.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
По делото са приети като писмени
доказателства представени от ищеца решение № 3/2019 г. по т.д. № 201/2017 г. на
ОС – Пазарджик, определение по същото дело от 14.03.2019 г., с които „Фида“ АД
е обявено в несъстоятелност и за синдик на дружество е назначен Д.К.С..
Приети са също влязло в сила решение
№ 3007/27.07.2018 г. по гр.д. № 6114/2017 г. по описа на РС – Пловдив; копие от
електронна кореспонденция, разменена между страните; приемо-предавателен
протокол от 25.07.2019 г., както и представени от ответника решение №
65/20.06.2017 г. по т.д. № 190/2016 г. на ОС – Пазарджик, решение №
300/05.11.2018 г. на АС – Пловдив, с което се обезсилва решение № 65/2017 г. на
ПзОС и се прекратява производството по делото.
От така събраните по делото
доказателства се установява и по делото не спори, че страните са били в
търговски отношения по повод договор за изработка на ишлеме. Характерът и
съдържанието на тези отношения освен от мотивите на цитираните решения, се
изяснява подробно и в свидетелските показания на Х.Х., изслушан в открито
съдебно заседание на 18.11.2019 г. - ** едновременно и на двете дружества от
1995 г. Установява се, дружествата са били свързани като основен акционер с 98%
от акции в ответното дружество „Булгарконф“ е Д.М.. Същият е основен акционер с
99.8% в друго дружество – „Ем Джи“ АД, което от своя страна е акционер с 51% от
акциите в дружеството „Фида“ АД. Не е оспорен изложения от ищеца факт, че ответното
дружество е доставяло и е кроило за „Фида“ АД платове, което от своя страна е изработвало
/шиело/ от тях панталони, якета, сака и други. Установява се също, че „Фида“ АД
никога не е работило с друго дружество, освен с ответното и то по така съществуващия
помежду им договор за изработка на ишлеме.
Не съществува спор между страните и
за това, че в имот собственост на „Фида“ АД /н/ - складово помещение, находящо
се в гр. ****, за периода 01.02.2016 г. – 25.07.2019 г. са се намирали вещи
на ответника /платове/, както и не се спори, че ответното дружество не е
заплащало на собственика на имота парична сума за това, че вещите са в този
склад на каквото и да е основание.
Спорът между страните е за това дали
ответното дружество е ползвало без основание посоченото помещение и се е
обогатило с този факт за сметка на „Фида“ АД /н/ и ако това е така – дължи ли
му обезщетение в размер на евентуален месечен наем, какъвто собственикът е
можел да реализира за същия период и се претендира в размер от 750 лева на
месец или общо 31 500 лв.
В тежест на ищеца е да се установи,
на първо място, че ответното дружество е ползвало посочения имот. Съдът намира,
че е налице съществена разлика в правното значение на безспорния между страните
факт, че вещи на ответника /платове/ са се намирали в процесния период в
посочения склад, от факта на неговото ползване от страна на ответника.
Всъщност, никъде в исковата молба, а и впоследствие в хода на делото, ищецът не
е твърдял, че ответникът е владял, държал или е имал какъвто и да е достъп до
посоченото помещение. Напротив твърдението е /и то не се оспорва/ само, че
негови вещи са се намирали в него. Нещо повече – свидетелят Х.сочи, че никога
представител на ответника не е имал ключ или какъвто и да е достъп до посочения
склад. Този факт категорично се потвърждава и от другия изслушан по делото
свидетел – Е.Г.– член на СД на „Фида“ АД. Ищецът не е ангажирал каквито и да е
доказателства, които да оборват посочените показания, а самото възражение, че
те са на лица, свързани с ответното дружество, съдът намира за неоснователно и
недоказано. Всъщност свид.Г.е член на СД на „ФИДА“ АД до обявяването на
дружеството в несъстоятелност, а свид. Х.е работил реално и за двете свързани
дружества. Така, съдът намира, че по делото не се установява ответникът да е
осъществявал каквото и да е ползване или държане на помещение на дружеството
ищец, доколкото не е имало ключ или достъп до него.
Дори да се приеме, че самото наличие
на вещи на ответника в посочения склад, е форма на неговото фактическо ползване,
макар и без достъп до тях, то не може да се сподели за основателно твърдението
на ищеца, че това е било, както без основание, така и без неговото съгласие.
Както писмените доказателства, така
и цитираните свидетелски показания, не си противоречат и напълно си съвпадат
относно характера на отношенията между двете дружества. Установява се, че се
касае до трайни търговски отношения по възлагане на договор за изработка на
ишлеме, по силата на който ответникът е закупувал, доставял и кроил платове, а
„Фида“ АД /н/ е изработвало и шиело от тях текстилни изделия. Именно с оглед
правата и задълженията по така сключения помежду им макар и неформално договор
процесните платове, доставени от ответника, са се намирали в склад на
изпълнителя. Свид.Г.ясно е посочил процесът на изработка на ишлеме, когато се
касае до такива изделия, както и че платовете са се намирали в посочения склад
на изработващия, не на друго основание, а за да бъдат ползвани от него в хода
на производството и с оглед рационалност като са близо с мястото, където се шие
и крои. Така, съдът намира, че се налага безспорен по делото извод, че
фактическото местоположение на платовете в склад на „Фида“ АД /н/ съвсем
не е без основание, както твърди ищеца,
а именно по силата на договора за изработка на ишлеме и правата и задълженията
на страните по него. Не може да се сподели за основателно, следователно, и
твърдението, че ответникът се е обогатил по какъвто и да е начин за сметка на
„Фида“ АД, защото е ползвал негов склад. Платовете са били доставени и са се
намирали в него със съгласието и знанието на посоченото дружество и неговите
представители и в изпълнение на цитирания между страните договор.
Не на последно място, установява се безспорно
от свидетелските показания и електронната кореспондения между страните, че от
м.април 2017 г., когато отношенията между представители на страните са се
влошили, че на ответното дружество е отказан какъвто и да е достъп до платовете
и тяхното връщане е било препятствано не от друг, а от представител на ищеца.
Така, дори да се приеме, че фактическото местоположение на платовете е форма на
ползване на този склад, както и че това е било изцяло без основание /които
факти се оборват от всички посочени до момента непротиворечащи помежду си
доказателства/, то не може да се твърди, че ответникът е ползвал по какъвто и
да е начин склада при отказаният му категорично достъп до него.
Предвид изложеното, съдът намира, че
по делото не се установи ответното дружество да е ползвало и то без правно
основание склада на ищеца за процесния период 01.02.2016 – 25.07.2019 г., както
и че не може да се направи какъвто и да е извод, че това е довело до
обогатяване на ответника за сметка на „Фида“ АД /н/. Установява се по безспорен
начин, че до м.04.2017 г. в склада на посоченото дружество са се намирали
платове, собственост на ответника, но това е станало по взаимно тяхно съгласие
и в изпълнение на съществуващ помежду им договор за изработка на ишлеме, а след
посочената дата, посочените платове са били задържани в този склад от
представители на „Фида“ АД /н/ въпреки и против волята на ответното дружество.
Ето защо, съдът намира, че не са
налице предпоставките на чл. 59 от ЗЗД, а предявения от ищеца иск е
неоснователен и недоказан.
Предвид изхода от спора, на
ответното дружество следва да се присъдят разноски, съгласно списък по чл. 80
от ГПК в размер на 2500 лв.
Предвид изложените мотиви,
Пловдивският окръжен съд, на основание чл. 59 от ЗЗД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Д.К.С.,
съдебен адрес:***, в качеството му на синдик на „Фида“ АД /н/, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: град Брацигово, ул. Трети март 77, против „Булгарконф“
АД – град Пловдив, бул. Ал. Стамболийски 1Д, ЕИК *********, съдебен адрес:*** –
адвокат Г. Х., за заплащане на сумата 31 500 лева, с която „Булгарконф“ АД
– град Пловдив се е обогатило за сметка на „Фида“ АД /н/, ЕИК *********, като е
ползвало без правно основание негово складово помещение, находящо се в град ****,
за периода 01.02.2016 – 25.07.2019 г.
ОСЪЖДА „Фида“ АД /н/, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: град Брацигово, ул. Трети март 77, да заплати
на „Булгарконф“ АД – град Пловдив, бул. Ал. Стамболийски 1Д, ЕИК *********,
съдебен адрес:*** – адвокат Г. Х., деловодни разноски в размер на 2 500
лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: