№ 3910
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110135265
по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена от [ФИРМА], искова молба,
насочена против [ФИРМА], с която е предявена искова претенция с правно основание
чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ срещу ответника за сумата от 415.62лв., невъзстановена от
ответника част от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, представляваща
разходи за заместващ автомобил.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на
23.10.2020г. в гр. Н.И., на ул. „Л.“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Рено“ с ДК
№ [НОМЕР], застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и лек автомобил „Опел“ с
ДК № [НОМЕР], застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“,
при което застрахования при ответника автомобил виновно е причинил щети по МПС-
то, застраховано при ищцовото дружество. Твърди се, че във връзка с процесното ПТП
при ищеца е заведена преписка по щета № **********/23.10.2020г., по която е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3285.71лв., в което били включени
и разходи за заместващ автомобил в размер на 415.62лв., като се твърди, че сумата
била преведена на 13.01.2021г. на сервиза извършил ремонта и предоставил
заместващия автомобил. Сочи се, че с изплащането на застрахователното обезщетение
ищецът встъпил в правата на пострадалия, като изпратил до ответника регресна
покана, получена на 20.01.2021г. Твърди се, че ответното дружество е погасило
частично претендираната сума, а именно изплатило на ищеца 2870.09лв., като
непогасения остатък възлизал в размер на 415.62лв. В заключение се прави искане да
се постанови решение, с което исковата претенция да бъде уважена.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответното
дружество, с който се изразява становище, че отговорността му е до размера на
изплатеното обезщетение от 2870.09лв., като се оспорва дължимостта на сумата от
415.62лв. – разходи за заместващ автомобил. Сочи се, че същите не представляват
покрит риск, че в полицата за застраховка „Каско“ не е отразено наличие на клауза „Е -
заместващ автомобил“, като се оспорва и размера на претенцията.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ за
1
сумата от 415.62лв., невъзстановена от ответника част от изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение, представляваща разходи за заместващ автомобил.
По иска с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ
Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка "Гражданска
отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на следните
материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и
противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и да е
направил съответните ликвидационни разноски.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че на 23.10.2020г. в гр. Н.И., на ул. „Л.“ е настъпило
ПТП между лек автомобил „Рено“ с ДК № [НОМЕР], застрахован при ищеца по
застраховка „Каско“ и лек автомобил „Опел“ с ДК № [НОМЕР], застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, при което застрахования при
ответника автомобил виновно е причинил щети по МПС-то, застраховано при
ищцовото дружество, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е заведена преписка
по щета № **********/23.10.2020г., по която е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 3285.71лв., в което били включени и разходи за заместващ
автомобил в размер на 415.62лв., че сумата по определеното обезщетение е преведена
на 13.01.2021г. на сервиза извършил ремонта и предоставил заместващия автомобил,
както и че ответното дружество е изплатило на ищеца 2870.09лв., като непогасения
остатък възлизал в размер на 415.62лв. – представляваща разходи за заместващ
автомобил.
Извършеното частично погасяване на регресната претенция на ищеца от страна
на ответното дружество представлява изявление, съдържащо неизгодни за ответника
факти. Изявлението на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти,
релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите
твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието
има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички
обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98 от 21.03.2011 г.
на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010 г./. По изложената аргументация следва извода, че
с извършеното частично плащане ответното дружество прави извънсъдебно признание
на елементите от фактическия състав на чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция /
чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на
ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Спорен по делото е въпросът дали в обхвата на застраховка „Гражданска
отговорност“ попадат извършени от застраховател по застраховка „Каско“ разходи
/изплатено застрахователно обезщетение / за заместващ автомобил.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие. Настоящият съдебен състав намира, че разходите за заместващ автомобил
нямат характер на имуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от
2
застрахователното събитие.
На следващо място от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно -
автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, като пълно, мотивирани и
изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се
установи, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Рено Меган“
с ДК № [НОМЕР], изчислена на база средни пазарни цени към дата на ПТП е
1987.44лв. Както се изложи по-горе не е спорно по делото, че ответното дружество е
изплатило на ищеца сумата от 2870.09лв., респективно макар и недължими със същата
на ищеца са изплатени и разходите за заместващ автомобил, доколкото сборът на
необходимата стойност на възстановяване на процесния автомобил, ликвидационните
разноски и разходите за заместващ автомобил е 2418.06лв. / 1987.44лв. +15.00лв. +
415.62лв /, а изплатената от ответника сума е 2870.09лв.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл. 411
ГПК се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, ищцовото
дружество следва да заплати на ответника сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100.00лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [ФИРМА], ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление: [АДРЕС], против [ФИРМА], ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС], иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ за заплащане
на сумата от 415.62лв. – регресно вземане по щета № **********/23.10.2020г. –
представляващо неизплатена част от застрахователно обезщетение - разходи за
заместващ автомобил, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба 21.06.2021г.- до окончателно изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА [ФИРМА], ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК,
да заплати на [ФИРМА], ЕИК *********, разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00лв.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3