Р Е Ш Е Н И Е
№ 260684
гр. Пловдив, …..........2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при участието секретаря Жулиета
Колева като разгледа докладваното от съдията АНД № 6531/2020 г. по описа на Районен
съд Пловдив, ІІI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Й.Ч., ЛНЧ **********, с адрес ***, чрез процесуалния му
представител, против Електронен фиш Серия Г № 0015056, издаден от ОД на МВР - Пловдив,
с който на Й.Ч. е наложена глоба в размер на 250 лв. за нарушение на чл. 483,
ал.1, т.1, вр. с чл. 638, ал. 4, вр.
с ал. 1 т.1 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ.
С
жалбата се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност на НП, а именно,
че собственика на автомобила не е бил уведомен за едностранното прекратяване на
сключената застраховка гражданска отговорност, че това действие от страна на
застрахователя е незаконосъобразно извършено, както и че липсва субективната
страна на нарушението, доколкото нарушителят не е знаел за прекратяването на
застрахователния договор. Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения
доколкото не били посочени всички релевантни факти в описанието на нарушението,
както и неправилно посочване на релевантната санкционна норма, както и липсващи
предпоставки за законосъобразно използване на мобилно АТСС, а именно не е от
одобрен тип, не е минало последваща метрологична
проверка, не бил съставен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. Моли се за неговата отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от процесуалния си
представител, която поддържа жалбата и аргументите изложени в нея. Моли се за
отмяна на електронния фиш.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност
на жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
От фактическа страна:
На
23.12.2019 г. Й.Ч. е сключил договор за задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите на нерегистрирания си в България автомобил Шкода
с рама ****. Валидността на договора била от 23.12.2019 г. до 23.12.2020 г. без
в писмения документ да е посочено при какви условия се прекратява договора,
освен при неплащането на застрахователна вноска. В договора не е изведено
задължение за информиране на застрахователя при регистрация или пререгистрация
на автомобила.
На 26.03.2020 г. в 10:14 ч. на републикански
път ІІ-86 на км. 19+240 в посока гр.Асеновград е бил управляван и се е движил лек
автомобил Шкода Супърб с регистрационен номер ****, с горепосочения номер
на рама, собственост на Й.Ч., който автомобил към този момент не е имал активна
застраховка „Гражданска отговорност“ посочена в Гаранционен фонд. Нарушението
било установено с АТСС от тип Multa Radar SD 580 № 00209D32ACE1, който е стационарен тип АТСС.
Въз основа на заснемането – снимка 659А, е издаден електронен фиш № 0015056 от
ОД на МВР Пловдив, който е връчен на нарушителя на 11.09.2020 г.
Описаната
и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по
делото – снимковия материал от автоматизираното техническо средство от 26.03.2020
г. в 10:14:53 ч., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888
на БИМ и допълнение към него, разпечатка на фиш серия Г № 0015056, разпечатки
от официалната страница на Гаранционен Фонд, справка за собствеността на процесното МПС и копие на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно с приложения и
копие на свидетелството за регистрация част ІІ.
От правна страна:
Съдът
намира, че при така опасаната фактическа обстановка се изпълват признаците от
обективна страна на твърдяното нарушение, а именно видно от снимковия материал
лекият автомобил е с регистрация в РБългария,
управляван е по републиканската пътна мрежа, към момента на управление не е
имал активна сключена за него застраховка „Гражданска отговорност“, както и
автомобилът не е спрян от движение. Това нарушение изпълва нормата на чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ. Правилно е установено авторството на деянието доколкото имуществената
санкция е наложена на собственика на процесното МПС
посочено от нормата на нарушението.
Съдът
намира, че недоказан е останал субективния елемент на нарушението. Съдът
приема, че като водач на МПС собственикът на автомобила Шкода е наясно със
задължението си да сключи задължителна застраховка Гражданска отговорност.
Същият е сторил това и макар да не е настъпила никаква промяна на
собствеността, при изпълнение на законовото си задължение да регистрира
автомобила на територията на РБългария били отпаднали
автоматично неговите права, а именно да се възползва от сключения договор. Няма
данни по делото лицето да е било уведомено от страна на застрахователя за
едностранното прекратяване на договора или отпадането на неговото действие или
какво изобщо обстоятелство е настъпило, за да спре сключеният договор да
изпълнява обезпечителната си функция. Единственото обстоятелство установено към
момента на заснемането е липсата на валидно сключен договор за гражданска
отговорност за МПС ****. Видно от справката за собствеността на МПСто , както и от свидетелството за регистрация на автомобл ІІ част –
автомобилът е бил регистриран на 27.12.2019 г.
Видно
от разпечатката от Гаранционен фонд е посочено, че договорът е прекратен на
основание чл. 263 ал.1 от КЗ , тъй като застрахователят не бил уведомен за
промени в регистрационния номер на МПС. На първо място цитираната разпоредба е
отменена с отмяната на КЗ през 2015 г. и е гласяла следното „В случай на промяна в собствеността
на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не се
прекратява. Прехвърлителят е длъжен да предаде на приобретателя всички документи, удостоверяващи сключената
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Прехвърлителят и приобретателят
са длъжни в 7-дневен срок да уведомят писмено застрахователя за прехвърлянето.”.
Тя е частично
възпроизведена в новия КЗ, а именно в чл. 491 от КЗ ( обн.
ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.,
в сила от 01.01.2016 г.) „ В случай на промяна в собствеността
на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите не се прекратява. Прехвърлителят е длъжен като част (приложение) от договора
за прехвърляне на правото на собственост на моторно превозно средство да
предаде на приобретателя всички документи,
удостоверяващи сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите. Прехвърлителят и приобретателят са длъжни в 7-дневен срок да уведомят
писмено застрахователя за прехвърлянето.” Като е добавена ал . 5, която гласи „Застрахователят
няма право да прекрати договора за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите при промяна на собствеността на
застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за
това обстоятелство. В този случай с оглед оценка на риска застрахователят има
право да иска доплащане на застрахователна премия от приобретателя.”
При така изведените законови положения абсолютно неясен остава мотивът и
основанието за прекратяването на договора за задължителна застраховка
Гражданска отговорност от страна на застрахователя, но тъй като действието му и
неговата валидност не са предмет на настоящото производство, то съдът счита, че
по никой начин не може да се вмени във вина на нарушителя - чужд гражданин -
знанието за обстоятелството на отпадане на действието на валидно сключения от
него за същото МПС договор за застраховка гражданска отговорност.
За пълнота съдът следва да посочи, че ако беше
извършено нарушението то законосъобразно щеше да е определена и
административната санкция, която следва да понесе нарушителят – глоба в размер
от 250 лв. както и правилно е посочена санкционната норма, чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от КЗ. Размерът на глобата е фиксиран,
поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на
съда.
Липсва
основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото настоящият
случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен.
Относно
приложението на процесуалните правила:
В
електронния фиш е посочено, че е издаден за това, че на 26.03.2020 г. в 10:14
часа на републикански път ІІ-86 на км. 19+240 в посока гр.Асеновград, като физическо
лице, притежаващо МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, не
е сключило застраховка Гражданска отговорност с МПС Шкода Супърб
с регистрационен номер ****.
Нарушението
е било заснето и установено с автоматизирано техническо средство/система Muta Radar SD 580, което представлява стационарна система за
заснемане на нарушения па ЗДВП. За нея не важи изискването за попълване на
протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., доколкото използването
й е под различен режим, както и не се нуждае от заснемане на местоположението
й.
Съдът
не можеше да не забележи, че част от мотивите изложени в жалбата са копирани от
предходни решения на ІІІ н.с., което обаче не е основание те да не бъдат
споделени, тъй като отразяват вътрешното убеждение на настоящия състав по
принципни въпроси за правото на защита и съдържанието на ел. фишове и
наказателни постановления.
Според
настоящия състав при описание на извършеното от наказания субект в електронния
фиш са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото му на
защита и затрудняващи проверовъчната дейност на съда,
което се явява безусловно основание за неговата отмяна.
Съгласно
чл. 189, ал.4 ЗДвП сред задължителните реквизити на електронния фиш са описание
на нарушението и посочване на нарушените правни норми. Съгласно трайната
съдебна практика тези реквизити ще са налице, когато за нарушителя и съда не
възниква никакво съмнение кои са всички съставомерни
фактически признаци на вмененото нарушение и каква е правната квалификация на
същото.
В
тази връзка следва да се посочи и че съдът има контролно-отменителни
правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН, възможност за потвърждаване на
електронния фиш съществуват само при кумулативното наличие на следните
предпоставки, а именно: фактическите положения, така както са описани в електронния
фиш 1) да се установяват от доказателствата по делото; 2) да сочат на
извършване на съставомерно деяние и 3) да позволяват
реализиране на отговорността на дееца по съответния ред- с наказателно
постановление или електронен фиш.
Отговорността
на дееца няма как да бъде реализирана въз основа на допълнителни съставомерни обстоятелства, разкрити на етапа на съдебното следствие
още по малко на етап решение на въззивната инстанция,
какъвто се явява настоящия състав, които не са били надлежно предявени на
дееца. Това е така доколкото всяко установяване на съставомерен
факт, за пръв път едва след предявяването на Електронния фиш за налагане на
глоба по своята правна същност представлява съществено изменение на
обстоятелствената част на повдигнатото обвинение по смисъла на чл. 287 НПК, а
както е ноторно известно института на изменение на
обвинението не намира приложение в административно-наказателния процес.
Поради
това и в производството по ЗАНН отговорността на дееца може да се реализира
само, ако фактическите обстоятелства, така както са очертани в електронния фиш
са изпълнили всички съставомерни белези на вмененото
нарушение. Ако фактическите положения, така както са описани в електронния фиш
не изпълват всички елементи от съответния административен състав то издадения
електронен фиш е незаконосъобразен и следва да се отмени.
В
противен случай деецът разбира за какви факти е бил наказан, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално е
наложено, което е пряко нарушение на правото му на защита. В този смисъл и ако
съдът допусне установяването на фактически положение неописани в електронния
фиш, то същият влиза в роля на административно-наказващ орган, недопустимо
излизайки от контролно-отменителните си
правомощия.
Приложени
към процесния случай гореизложените принципни
положения водят до следните изводи:
От
систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 КЗ, чл. 638, ал.1 КЗ и
чл. 483, ал.1, т.1 КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца
с електронен фиш по вменения административен състав следва да са налице
кумулативно следните елементи от фактическия състав:
-
наказаният субект да е собственик на процесното МПС
-
за процесното МПС да няма сключен валиден договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност
-
да е установено управление на
процесното МПС по пътната мрежа и
-
управлението да е установено
с АТСС.
Тези
съставомерни обстоятелства следва не само да се
установяват от доказателствата по делото, но и да са описани в електронния фиш,
доколкото само по този начин надлежно се въвеждат в предмета на доказване по
делото.
Видно
от текста на процесния електронен фиш в обстоятелствената
му част изобщо липсват твърдения да е констатирано управление на процесния автомобил. В същото време от изричния текст на
нормата на чл. 638, ал. 4 КЗ следва, че отговорността на собственика на МПС за
несключена застраховка гражданска отговорност може да се реализира с електронен
фиш, само ако с АТСС е констатирано управление на МПС по пътната мрежа, като в
противен случай следва да се издаде наказателно постановление.
Липсата
на изложени твърдения в електронния фиш процесния
автомобил да е бил управляван по пътната мрежа и констатираната забрана
отговорността на дееца да се реализира въз основа на обстоятелства, установени
на етап на съдебно следствие, които не са надлежно предявени на дееца с електронния
фиш, както и възможността електронен фиш да се издава за нарушения на чл. 483,
ал.1, т.1 КЗ само ако е заснето управление на процесното
МПС, води до отмяна на електронния фиш.
Съдът
не споделя доводите, че е неправилно посочена санкционната норма на чл.638,
ал.4 вр. с ал. 1 от КЗ доколкото в ал. 4 е визиран
пътят за установяване на нарушението, докато действителната санкционна норма е
посочена правилно от административно-наказващия орган като чл. 638, ал.4 вр. с ал.1 от КЗ, доколкото не се касае за две алтернативни
хипотези на нарушението, а за една кумулативна: на лицето по чл. 438 , ал.1 т.
1 КЗ се налага санкцията посочена в т. 1 чл. 638, ал.1 на с.з., ако е
установено управлението на автомобила с АТСС.
Във
връзка с гореизложените две самостоятелни основания за отмяна процесния електронен фиш следва да бъде отменен.
По
въпросът за разноските съдът намира, че при този изход от въззивната
фаза на административно-наказателното производство следва да се ангажира
отговорността за разноски на въззиваемата страна на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143 ал. 1 от АПК. Процесуалният
представител на жалбоподателя моли за присъждането и определянето на
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, протичането му в рамките на едно
заседание и на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА вр. с
чл. 18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2 т.1 от НМРАВ, следва да
се определи възнаграждение в размер на 300 лв. Така определеният размер на
възнаграждението прави безпредметно обсъждането на направеното от въззиваемата
страна възражение за прекомерност на разноските.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Електронен фиш Серия Г № 0015056, издаден от
ОДМВР-Пловдив, с който на Й.Ч. е наложена глоба в размер на 250 лв. за
нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. с чл. 638, ал.
4, вр. с ал. 1 т.1 вр. с
чл. 461, т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 38 от Закон за адвокатурата да
ЗАПЛАТИ на адвокат М.Б., личен номер на адвокат ****сумата от 300 лева,
представляваща възнаграждение за оказана защита и съдействие
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.