Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.09.2019 година град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд четвърти граждански състав
На ………….…шестнадесети
септември…две
хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
СЪДИЯ: АННА ПЕТКОВА
Секретар: Румяна Русева
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия А. Петкова Т.д. № 67 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 625 и сл.
от ТЗ.
Молителят – „Дарзалас
70“ ЕООД - Хасково твърди, че в негова тежест са възникнали изискуеми
задължения за заплащане на суми, присъдени в полза на „Булмилк Тонус“ ООД с
влязло в законна сила решение по търг.дело № 64/2015 година по описа на
ОС-Хасково, както следва: сумата 64706,33 лева – главница по фактури, издадени
във връзка изпълнение на договор за дистрибуция от 02.10.2011 година, ведно със
законните лихви, както и сумата 18944,25 лева – обезщетение за забава на тази
главница, както и деловодни разноски в размер на 200 лева. По същото дело, в
полза на съдебната власт били присъдени 3346 лева за деловодни разноски. По
силата на решението бил издаден изпълнителен лист и по искане на взискателя
„Булмилк Тонус“ ООД било образувано изпълнително дело № 20198740400261 по описа
на ЧСИ Пеев. По това ИД било приети деловодни разноски в размер на 119,80 лева,
както и вземанията на присъединен взискател НАП в размер на сумата 4753,01
лева. Молителят твърди, че не разполага с парични средства и с други бързо
ликвидни активи, с които да изплати тези свои парични задължения. Счита, че с
оглед на това е в състояние на неплатежоспособност. Твърди, че е в състояние и
на свръхзадълженост. С оглед на това моли съдът да обяви неплатежоспособността
му и свръхзадължеността му, както и да открие производство по несъстоятелност
по отношение на него.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде
доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а
именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ,
или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността
представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно
дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ
се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че
е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността
на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е
обективно състояние, т. е. такова, което стои извън волята на задълженото лице
и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни
конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност
представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/.
Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец,
с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на
цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством
коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след
отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да
може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се,
че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие,
а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на
краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези
активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат
за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо
краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода
дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не,
с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване,
водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на
неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща
ликвидност.
Съдът счита, че предвид
изявленията на молителя, направени в молбата по чл. 625 ТЗ,
може да се направи извод, че в негова тежест са възникнали посочените по-горе
парични задължения към търговско дружество, НАП и Съдебната власт. Възникването
на тези задължения се признава в производството от „Дарзалас 70“ ЕООД, което
има качеството на длъжник по него, поради което и предвид това, че този факт е
неизгоден за дружеството, то съдът счита, че направеното изявление има
доказателствена сила и въз основа на него следва да се приеме за доказано, че
признатото обстоятелство се е осъществило. Освен това с изявленията си,
направени в молбата, с която съдът е сезиран, молителят признава и факта, че
към момента задължението не е погасено чрез плащане или чрез друг способ за
погасяване на задълженията.
Касае се за изискуеми
парични задължения, породени от търговската дейност на длъжника, публичноправно
задължение към държавата (към НАП) и задължение по частно държавно вземане (към
бюджета на Съдебната власт), т.е. от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т.
1, 2 и 3 ТЗ и възможността за тяхното изпълнение от търговеца е
релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.
Съдът приема и това, че
всички посочени по-горе задължения са изискуеми към датата на сезиране на съда,
тъй като и това обстоятелство е изрично признато от молителя, който е длъжник
по него, с изявленията му, направени в молбата по чл. 625 ТЗ
и в приложения към нея списък на кредиторите. Тези изводи намират опора в
заключението съдебно-икономическата експертиза с вещо лице Ц. за съществуването
и размера на задълженията на дружеството-молител.
След като в
производството се доказа, че в тежест на "Дарзалас 70“ ЕООД са възникнали
процесните задължения, които са изискуеми към момента и не се установява да са
погасени, то следва да се приеме, че е налице първата от посочените
предпоставки, за да се приеме, че молителят е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т.
1 ТЗ.
На следващо място,
съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали "Дарзалас 70“ ЕООД
притежава активи, с които да заплати както тези свои задължения към търговско
дружество „Булмилк Тонус“ ООД, към държавата и ЧСИ, посочени от него в списъка
на кредитори, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения,
възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството
доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника,
които в случая са представените по делото годишни-финасови отчети, както и
заключението на изготвената СИЕ, което съдържа пълен анализ на проверената
счетоводна документация.
Както беше посочено в
настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие
може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размерът на
краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за
погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.
От изводите на вещото
лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към 01.05.2016 година
ДМА на дружеството липсват, а краткотрайните активи са на обща стойност
88 000 лева, които са вземания от едноличния собственик срещу задълженията
на дружеството (за равнение на баланса). Към същия период задълженията на
дружеството са общо в размер на 88 000 лева, т.е. финансовият резултат към
01.05.2016 година е 0. Към същия период показателите на коефициентите за
ликвидност са следните: 0,01% коефициент на обща ликвидност; 0,01% коефициент
на бърза ликвидност; 0,01% коефициент на незабавна ликвидност; 0% коефициент на
абсолютна ликвидност. Към същия период показателите на коефициентите за
финансова автономност са следните: -0,14% коефициент на финансова автономност; -6,86
коефициент на задлъжнялост.
Към 08.05.2019 година
ДМА на дружеството отново липсват, а краткотрайните материални активи са общо в
размер на 108 хиляди лева, от които, обаче, 106 000 лева са само
счетоводно равнени, по баланса, вземания от едноличния собственик срещу
задълженията на дружеството, а 2000 лева са вземания от клиенти и доставчици.
Към същия период задълженията на дружеството са общо в размер на 108 000
лева. Към същия период показателите на коефициентите за ликвидност са следните:
0,01% коефициент на обща ликвидност; 0,01% коефициент на бърза ликвидност; 0,01%
коефициент на незабавна ликвидност; 0% коефициент на абсолютна ликвидност. Към
същия период показателите на коефициентите за финансова автономност са
следните: -0,12% коефициент на финансова автономност; -8,20 коефициент на
задлъжнялост.
Според вещото лице, към
08.05.2019 година – датата на подаване на молбата в съда, общият размер на
всички задължения възлиза на общо 123 068,47 лева, в т.ч. главница по
задължение от търговско правоотношение 64706, 33 лева, лихва за забава 18944,25
лева, разноски 403,80 лева, такси към ЧСИ 6640,86 лева, 4753,01 лева вземането
на НАП и 27620,22 лева законните лихви от 23.02.2015 година до 01.05.2016
година.
Тези показатели
характеризират дружеството като абсолютно задлъжняло и неавтономно. Финансовата
независимост на дружеството е нула и под нулата, няма собствен капитал,
декапитализирано е, а задълженията му нарастват ежедневно с начисляване на
законна лихва върху главниците по задълженията. Така, нетният оборотен капитал
към 01.05.2016 година е бил -101 000 лева, а към 08.05.2019 година вече е
-122 000 лева.
Според
в.л., последно плащане на парично задължение към кредитор датира от 07.03.2012
година – датата на първата по поредност фактура по т.д. № 64/2015 година на ХОС
(№ 25682/07.03.2012 година), издадена от кредитора „Булмилк Тонус“ ООД. Според
обясненията на в.л. при разпита му в съда, от този момент дружество е спряло
всякакви плащания и не са намерени данни за други, дори и инцидентни, плащания
след датата 07.03.2012 година.
При тези данни, вещото лице предлага да се приеме за
начална дата на неплатежоспособност на дружеството, - 01.02.2016 година –
датата на влизане в сила на Решение № 4/12.01.2016 година по търг.дело №
64/2015 година по описа на ХОС.
Вещото
лице извърши проверка относно висящи изпълнителни дела за индивидуално
принудително изпълнение срещу дружеството, включително такива по ДОПК за
събиране на публични държавни вземания. Така е установена висящността на изп.дело
№ 20198740400216 по описа на ЧСИ С.П..
При направените фактически констатации вещото лице стига
до извода, че дружеството няма дейност още през 2015 година и 2016 година и
няма реална възможност при наличните задължения да възобнови дейността си и да
я продължи.
Според вещото лице, дружеството не притежава
никакво имущество и е напълно декапитализирано.
При така събраните
доказателства и установени факти, съдът намира за безспорно установено, че при
липса на всякакво имущество и пълно декапитализиране, дружеството не е в
състояние да покрие паричните му задължения, поради което съдът намира, че търговецът
се намира в неплатежоспособност и не е в
състояние да изпълни изискуеми и установени по основание във фазата по
разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност парични
задължения, свързани с търговската му дейност. Не би могло да се приеме, че
затрудненията на длъжника имат временен характер, тъй като е налице спиране на
плащанията, а и от събраните по делото доказателства е безспорно, че
дружеството не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията
му. Невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на
посочените, е обективно. Това е така, защото стои извън волята му и е различна
от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично
задължение към кредитор.
С оглед на това, съдът
намира, че по делото се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се
приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ
и чл. 631 ТЗ,
поради което по отношение на "Дарзалас 70“ ЕООД трябва да се открие
производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения
извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на молителя, съдът следва
да определи и началната й дата и с оглед констатациите на вещото лице за липса
на плащания, това е датата 01.02.2016 година.
Съдът следва да
разгледа и дали по делото се доказва да са налице предвидените в закона
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на второто
кумулативно заявено от молителя основание за това, а именно наличие на
състояние на свръхзадълженост на „Дарзалас“ ЕООД по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Свръхзадължеността е специално основание за откриване на производство по
несъстоятелност, което се прилага само за капиталовите търговски дружества,
каквото е и ответното. То е налице тогава, когато паричните задължения в пасива
на дружеството, включително и неизискуемите такива, надхвърлят имуществото в
актива му, определено при съобразяване на стойностите както на краткотрайните,
така и на дълготрайните активи. В този смисъл е практиката на ВКС, н.п. Решение
№ 152/ 13.07.2018 г., постановено по т. д. № 2205/ 2017 г. по описа на ВКС, I
т. о.
От заключението на
изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че общо
притежаваните от молителя краткотрайни активи (по счетоводни данни) към 01.05.2016
година са с балансова стойност от 2000 лева, толкова е и към 08.05.2019 година.
Към тези дати балансовата стойност на всички парични задължения, които са
възникнали в тежест на търговеца, в това число търговски и данъчни задължения,
както и задължения към персонал, са както следва: към 01.05.2016 година – 101 000
лева, към 08.05.2019 година – 122 000 лева, т.е. наблюдава се трайна
тенденция на задлъжняване на дружеството. По този начин, към датата на подаване
на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, дружеството не е
разполагало с имущество за удовлетворяване на своите кредитори, както с
изискуеми, така и с неизискуеми вземания. Ето защо към 08.05.2019 година това
дружество е било в състояние на свръхзадълженост. Това състояние е налице и във
времето след този момент до края на устните състезания пред настоящата
инстанция.
За начална дата на
свръхзадължеността следва да бъде определена 01.05.2016 година, която е
първата, към която по делото се установява със сигурност, че активът на
дружеството е на стойност, която не е достатъчна, за да бъдат погасени всички
възникнали в негова тежест парични задължения с настъпил и с ненастъпил падеж.
Предвид всичко
изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че дружеството-молител
е както неплатежоспособен, така и свръхзадължен търговец, като началната дата
на неплатежоспособността е 01.02.2016 година, а свръхзадълженост – 01.05.2016
година. Следователно и доколкото двете основания за откриване на производство
по несъстоятелност са предявени кумулативно, по отношение на "Дарзалас 70“
ЕООД следва да бъде открито производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност и свръхзадълженост, които са настъпили практически едновременно.
Съдът счита, че са
налице предпоставките на чл. 632 ал. 1 ТЗ и решението следва да бъде
постановено в тази хипотеза. „Дарзалас 70“ ЕООД няма въобще имущество, т.е.
липсват каквито и да било средства за покриване на първоначалните разноски. С
определение № 246/19.06.2019 година съдът предостави възможност на длъжника
„Дарзалас 70“ ЕООД, както и на всички негови кредитори, да внесат средства за
покриване на разноски в производство по несъстоятелност. Определението на съда
е публикувано по партидата на дружеството-длъжник в Търговския регистър на 26.06.2019 година. По този начин, указанията
на съда следва да се считат достигнали до възможно най-широк кръг кредитори,
заинтересовани от развитие на производството по несъстоятелност на „Дарзалас
70“ ЕООД, а длъжникът е уведомен изрично – с връчване на препис от
определението на 24.06.2019 година. До настоящия момент необходимите за
производството начални разноски не се предплатени, въпреки че с определението
на ХОС са разяснени последиците от това
и длъжникът и кредиторите са предупредени за възможното спиране на
производството на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ. Ето защо наред с обявяването на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, съдът следва да допусне
обезпечение чрез налагане на общ запор върху имуществото, да постанови
прекратяване на дейността на предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност
и да спре производството.
С оглед на това, че
производството е образувано по молба на длъжник, то на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ
дължимата държавна такса за откриване на производството по несъстоятелност в
размер на 250 лв. не е събрана предварително. Ето защо и съдът с настоящото
решение следва да осъди "Дарзалас 70“ ЕООД да я заплати по сметка на ХОС,
като съгласно чл. 620, ал. 1,
изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността
при разпределението на имуществото.
Мотивиран така, съдът
Р е ш и:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на "Дарзалас 70“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град Хасково, ул. Алеко Константинов № 1 ет.
3 ап. 12, представлявано от управителя С.А.С..
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА
на неплатежоспособността – 01.02.2016 година, а на свръхзадължеността –
01.05.2016 година.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на "Дарзалас 70“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град Хасково, ул. Алеко Константинов № 1 ет.
3 ап. 12, представлявано от управителя С.А.С..
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор
върху имуществото на "Дарзалас 70“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Хасково, ул. Алеко Константинов № 1 ет. 3 ап. 12.
ПРЕКРАТЯВА
ДЕЙНОСТТА на предприятието на "Дарзалас 70“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град Хасково, ул. Алеко Константинов № 1 ет.
3 ап. 12.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност "Дарзалас 70“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Хасково, ул. Алеко Константинов № 1 ет. 3 ап. 12.
СПИРА на основание чл. 632 ал. 1 изречение първо от ТЗ производството по
несъстоятелност по дело по несъстоятелност № 67/2019 година по описа на
Хасковския окръжен съд.
УКАЗВА на заинтересованите лица – длъжник и кредитори, че в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър могат да поискат
възобновяване на производството, ако удостоверят, че е налице достатъчно
имущество на длъжника или депозират сумата от 10 000 лева, определена на
основание чл. 629б от ТЗ като необходима за предплащане на началните разноски
за производството.
УКАЗВА на заинтересованите лица – длъжник и кредитори, че ако в срока по чл. 632
ал. 1 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството по
несъстоятелност, съдът ще прекрати същото производство и ще постанови
заличаване на длъжника от Търговския регистър.
ОСЪЖДА "Дарзалас 70“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Хасково, ул.
Алеко Константинов № 1 ет. 3 ап. 12, представлявано от управителя С.А.С. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Хасковския окръжен съд сума в размер на 250 лв. /двеста и
петдесет лева/, представляваща държавна такса по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която на основание чл. 620, ал. 1,
изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при
разпределението на имуществото.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в
Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението да
се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на
основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде
вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ
книга.
Съдия: