№ 3279
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б. С.
при участието на секретаря А. А.
като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20231110156406 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от ......................, със седалище и адрес на управление гр. С .....
срещу А. З. П. ЕГН **********, гр. С ......, с която се иска да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи сумата 55,44лв., от които
55,44лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ доставена до топлоснабден имот с адрес гр. С ...... за периода
м.11.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 17.07.2023г. датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК.
В исковата молба ищецът, поддържа, че ответникът, в качеството си на
собственик на топлоснабден имот се явява клиент на топлинна енергия за
битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на
11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от ........ на потребители за
битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния
период. Поддържа, че с Общи условия от 2016 г. е установено задължение за
изплащане на месечните задължения в определения за това срок, считано от
датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни
сметки. Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в
1
интернет страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на
нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от ..... съобразно
сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата.Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с
който не оспорва исковите претенции. Поддържа, че е заплатил исковите
претенции, като прилага платежно нареждане.
Третото лице помагач не взема становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали,
че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докажат погА.ване на задълженията.
По отношение на горепосочения фактически състав не се спори между
страните, а и се установява от доказателствата по делото, че процесният имот
е собственост на ответника,
Не се спори, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответникът се
явява клиент на ответното дружество и като такъв между тях е възникнало
договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия.
Не се спори, че за исковия период останали непогасени суми
отговарящи на размерите на предявените искове.
Напротив установява се че след образуването на производството е
постъпило плащане на претендираните суми като са погасени всички
дължими суми.
В тази връзка е постъпила и молба от ищеца с която признава
направените плащания и сочи че всички претендирани суми са погасени.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК при постановяване на
решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право.
В настоящия случай такъв факт е направеното плащане на цялото
задължение, което се признава от ищеца.
При това положение съдът намира, че предявените искове следва да
бъдат отхвърлени поради настъпило плащане в хода на производството.
По отношение разноските.
При този изход на производството макар и исковете да са отхвърлени
ищецът има право на разноски, тъй като ответникът е станал повод за
завеждане на производството.
Доколкото ищцовото дружество заявява, че са изплатени разноски, то
съдът следва да определи единствено размера на юрисконсултското
възнаграждение.
Предвид ниския материален интерес и безспорното вземане и липсата
на фактическа и правна сложност до делото, и като се вземе предвид, че
процесуален представител на ищеца не се е явил в съдебно заседание то
възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определен в размер на 50
лева.
Мотивиран от гореизложеното Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......................, със седалище и адрес на
управление гр. С ..... срещу А. З. П. ЕГН **********, гр. С ......, искове по реда
на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр.с вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи сумата 55,44лв., от които 55,44лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена до топлоснабден
имот с адрес гр. С ...... за периода м.11.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 17.07.2023г. датата на депозиране на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ
НАПРАВЕНО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОИЗВОДСТВОТО.
ОСЪЖДА А. З. П. ЕГН **********, гр. С ......, да заплати на ........, ЕИК
....., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 50 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в производството.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ищеца – „.......
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4