РЕШЕНИЕ
№ 773
гр. Перник, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Г. Н. Т.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720101150 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. В. СТ., чрез адв.
К.С., срещу „Топлофикация-Перник“ АД, с която се иска да се признае за установено,
че поради погасяване по давност ищцата, в качеството на наследник на В. С. С., не
дължи на ответното дружество сумата в размер на 3293,26 лева –главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.01.2005 г. до 30.04.2009 г., сумата от 740,20 лева-
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 03.03.2005 г. до 14.10.2009
г., както и сумата от 191,18 лева- сторени съдебни разноски, за които суми срещу В. С.
С. е издаден изпълнителен лист от 27.08.2012 г. по ч. гр. д. № 117/2010 г. на
Пернишкия районен съд, въз основа на който е образувано изп. д. № 54/2013 г. по
описа на ЧСИ С. Д..
Ищцата твърди, че вземанията са погасени по давност, която според нея е
започнала да тече на 30.12.2016 г., когато е подадена молба за налагане на запор върху
банкови сметки на ищцата. Поддържа, че на 30.12.2018 г. е настъпило прекратяване по
реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на изпълнителното производство по изп. д. № 54/2013 г.
по описа на ЧСИ С. Д.. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Топлофикация-Перник“ АД не е
подало отговор. В съдебно заседание ответникът оспорва иска и моли същият да бъде
отхвърлен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От приложеният изпълнителен лист от 27.08.2012 г. по ч. гр. д. № 117/2010 г. на
Пернишкия районен съд се установява, че същият е издаден въз основа на влязло в
1
сила решение № 53 от 26.01.2011 г. по гр. д. № 7080/2010 г. на Пернишкия районен съд
в полза на „Топлофикация-Перник“ АД срещу В. С. С. за сумата от 3293,26 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2005 г. до
30.04.2009 г. включително, сумата 740,20 лева, представляваща законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 03.03.2005 г. до 14.10.2009 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 3293,26 лева, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 11.01.2010 г. до
окончателното изплащане на вземането, и направени разноски по делото в размер на
191,18 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Видно от представено копие на молба с вх. № 109/10.01.2013 г. на
„Топлофикация-Перник“ АД, въз основа на същата и на основание горепосочения
изпълнителен лист от 27.08.2012 г. е образувано изп. д. № 54/2013 г. по описа на ЧСИ
С. Д..
Като писмено доказателство по делото е приета покана за доброволно
изпълнение до В. С. С., за която няма данни дали е връчена.
Видно от представено удостоверение за наследници с изх. № 596/20.07.2020 г.,
В. С. С. е починал на 02.07.2020 г. и е оставил за единствен наследник дъщеря си П. В.
СТ..
От направеното в исковата молба признание, което съдът цени съгласно чл. 175
ГПК, се установява, че на 30.12.2016 г. по изп. д. № 54/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д. е
подадена от „Топлофикация-Перник“ АД молба за налагане на запор върху банкови
сметки на ищцата.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство, искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е за вземания,
установени с влязло в сила решение по чл. 422 ГПК, погасителната давност за
вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед
характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани.
По делото липсват данни за точната дата на влизане в сила на решението, въз
основа на което е издаден изпълнителният лист, поради което следва да се приеме, че
най-късният възможен момент за това е датата на издаване на изпълнителния лист-
27.08.2012 г. От този момент е започнал да тече срокът на 5-годишната погасителна
давност относно вземанията, посочени в изпълнителния лист.
Към 10.01.2013 г. - датата на образуване на производството по изп. д. № 54/2013
2
г. по описа на ЧСИ С. Д., е действало ППВС № 3/18.11.1980г., съгласно което
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията,
дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите към
момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай
/в същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/. До
постановяването на ТР давността е била спряна и от този момент е започнала да тече
новата 5-годишна давност за вземанията. Същата е била прекъсната на 30.12.2016 г. с
подаването на молбата за налагане на запор върху банкови сметки на ищцата.
В случая ответникът не установи да е предприел действия след 30.12.2016 г., с
които да е прекъснал започналата да тече тогава давност и на 30.12.2021 г. е изтекъл
предвиденият в закона петгодишен давностен срок за принудително събиране на
вземането по процесния изпълнителен лист, задължението за заплащане на което
ищцата е наследила от баща си Валентин Станков Сергиев.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва
да се присъдят разноски съгласно представен списък в размер на 748,99 лева, от които
168,99 лева- държавна такса и 580 лева- адвокатско възнаграждение, заплатено по
представен договор за правни услуги, инкорпориращ разписка.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. В. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
ул. „Д. п.“ № *, като наследник на В. С. С., с ЕГН **********, починал на 02.07.2020
г., НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, поради погасяване по
давност сумата в размер на 3293,26 лева /три хиляди двеста деветдесет и три лева и
двадесет и шест стотинки/ –главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2005 г. до 30.04.2009 г., сумата от 740,20 лева /седемстотин и четиридесет лева и
двадесет стотинки/- мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
03.03.2005 г. до 14.10.2009 г., както и сумата от 191,18 лева /сто деветдесет и един лева
и осемнадесет стотинки/- сторени съдебни разноски, за които суми срещу В. С. С. е
издаден изпълнителен лист от 27.08.2012 г. по ч. гр. д. № 117/2010 г. на Пернишкия
районен съд, въз основа на който е образувано изп. д. № 54/2013 г. по описа на ЧСИ С.
Д..
ОСЪЖДА “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, ДА ЗАПЛАТИ на
П. В. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Д. п.“ № 1, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 748,99 лева /седемстотин четиридесет и осем лева и
деветдесет и девет стотинки/, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4