Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260125/02.07. 2021 год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното
заседание на 20.04.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
при секретаря
Ели Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 106 по описа за
2021 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба от П.П.Н., чрез адв.М.М. ***, против Решение №
2600038/17.11.2020год. по т.д. № 26/2020год. по описа на ОС-Разград, в частта
му с която е признато за утановено че в полза на „Първа инвестиционна банка“АД,
съществува вземане срещу П.Н., за което по гр.д. №2007/2019год. на РС-Разград е
издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 4179/17.10.2019год.
за сумата от 47 609,13лв. главница по ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ, за покупка на
недвижим имот от 11.05.2007год., сумата от 8 529,80лв. представляваща
договорна лихва за периода 01.09.2017год.-01.08.2019год., 459 лв.-разноски за
подновяване на ипотеката, ведно със
законна лихва върху главницата считано от 17.10.2019год. до окончателно
изплащане на вземането. Осъдил е въззивника да заплати на ПИБ АД сумата от 1453,77 лв.,
представляваща разноски по исковото производство; 1 248,03.лв. – разноски по
заповедно производство.
Счита
решението за недопустимо, евентуално за неправилно поради следните съображения:
В съдебния акт съдът е приел, че ответника дължи процесните суми¸ въз
основа на неясни за въззивника изчиления, които съда бил изчислил служебно. В
мотивите е посочено, че са изготвени няколко заключения,на ССЕ, но не сочи,
защо не дава вяра на нито едно от тях. Счита, че изчисляването на задълженията
е следвало да стане по изготвеното второ допълнително заключение, депозирано на
09.10.2020год., -вариант І-ви, при който кредитът се изплаща при лихвено ниво
ОЛП плюс надбавка от 3,19 пункта: според което главницата е
-34 052,33лв.:, -договорните лихви са в размер на 7 085,96лв.
За
това счита, че липсват мотиви в обжалвания съдебен акт. В евентуалност сочи че решението е
неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като липсва
подробен анализ на всички събрани по делото доказателсва. С жалбата се иска решението да бъде
обезсилено, евентуално да бъде отменено като неправилно и искът да бъдат
отхвърлен.
Насрещната
страна „ПИБ ” АД, не е изразила
становище по жалбата. Жалбата отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е
допустима.
В
съдебно заседание въззивната жалба се поддържа чрез писмено становище на
процесуален представител.
Въззиваемата
страна, чрез процесуален представител, счита жалбата за неоснователна.
Относно възражението за недействителност на
решението, поради липса на мотиви. Съдът не споделя това становище. Видно е, че
решението отговаря на формалните изисквания на чл.235 и чл.236 ГПК, в същото са
изложени мотиви, в които са посочени становищата и възражения на страните,
направен е анализ и преценка на доказателствата, както и направените изводи на
съда. За разлика от становището на въззивника, изразено в жалбата, съдът счита,
че от мотивите на решението става ясно, че изчисленията са правени въз основа
на основното заключение. Предвид изложеното, не са налице пороци на
постановеното решение, които да водят до неговата недействителност, поради
което същото следва да бъде разгледано, относно неговата правилност.
След
като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на
спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно
правилността на обжалваната част от решението:
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по искова молба, на „Първа инвестиционна Банка”АД, гр.София,
ЕИК831094393, срещу П.П.Н., чрез която са предявени искове с правно основание чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, да бъде
признато за утановено че в полза на „Първа инвестиционна банка“АД, съществува
вземане срещу П.Н., в общ размер на 75 100,86лв. за което по гр.д.
№2007/2019год. на РС-Разград е издадена Заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК № 4179/17.10.2019год. за следните суми: сумата от
56 671,72лв., дължима главница по договор за банков кредит от
11.05.2007год., 14 567,83лв. просрочена договорна лихва, за периода от
01.09.2017год.-25.08.2019год. сумата от
459 лв.-разноски за подновяване на ипотека.
Установителният
иск е допустим, предвид спазването на специалните изисквания на ГПК.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът П.Н.
е депозирал отговор на исковата молба, с който е направил възражение за
нищожност на договора за кредит, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради
неспазване разпоредбите на чл.58 от ЗКИ, като на кредитополучателя не е
предоставена изискващата се по закон предварителна информация и такава не се
съдържа в процесния договор за кредит. Направил е възражение за нищожност на
клаузите на чл.9, чл.10, чл.11, чл.ЗО, чл.31 от Договор №95КР-ЛЛ-0340/11.05.2007г.
за банков кредит на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.143, т.З и т.10
от ЗЗП-поради противоречие със закона и заобикаляне на закона.
В условията на алтернативност оспорва
действителността на Анекс №1 към Договор №КР95-АА-0340/11.05.2007г., сключен на
07.04.2009г., като твърди, че същия е нищожен поради накърняване на добрите
нрави/чл,26, ал.1 от ЗЗД/ и сключен при липса на съгласие от негова
страна/чл.2б, ал.2 от ЗЗД/.Счита, че анекса противоречи на правилата на добрите
нрави и е сключен без съгласие от негова страна, поради което същия е нищожен и
не поражда правно действие.
Отново в условията на алтернативност,
при неприемане на възраженията по горния пункт, счита клаузите на Анекс №1 към
Договор №КР95-АА-0340/11.05.2007г. касаещи Базовия лихвен процент за нищожни на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.143, т.З и т. 10 от ЗЗП, тъй като са
неравноправни по смисъла на чл.14б от ЗЗП и не произвеждат правно действие.
Счита, че посочените клаузи не произвеждат правно действие, поради което дългът
следва да се преизчисли съобразно първоначално подписания договор и съгласно
подписания първоначален Погасителен план, като се съобразят всички направени
плащания
Съдът приема за установено следното:
Не
е спорно, че на 11.05.2007г. по
силата на договор №КР95-АА-0340 за банков кредит „ПИБ“АД е предоставила на
ответника, П.Н. сума в р-р на 63 000 лева, с краен срок на погасяване на дълга
01.05.2027г.Според чл.9 от договора, банката прилага годишна лихва в размер на
основния лихвен процент (ОЛП) на БНБ, увеличен с надбавка от 3.19 пункта.
Страните подписали и План за усвояване и погасяване, Приложение № 1 към
договора, представляващ неразделна част от него. Според този план, месечната
вноска по кредита включваща главница и лихва е определена на 492.31 лева.
На 07.04.2009г. страните подписали Анекс
№1 към цитирания по-горе договор. Не е спорно, че на 26.08.2019год. договора за
кредит е обяне за предсрочно изискуем.
На
17.10.2019год. ищецът е депозирал пред РРС заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК на основание счетоводните си книги. Съдът
издал заповед №4170 от 17.10.2019г. по гр.дело №2007/2019год.на РРС за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за
следните суми: 56 671.72 лв., дължима главница по договора за банков кредит от
2007г. 14567.83 лева, просрочена договорна
лихва,
2
598.51 лв., просрочена наказателна лихва, 803.20 лв. законна лихва и 459.60
лв.разноски.
В решението съдът е приел, че по отношение на
оспорените клаузи е осъществена хипотезата на чл. 143, ал. 1 във връзка с т. 10
3., което обосновава неравноправния им характер и съответно тяхната нищожност.
За това е постановил решението, като е приел че същите не са произвели
действие, при което е уважил исковете за: сумата 47 609.13 лева, , сумата 8
529.80 и сумата 459, 60 лева дължима от
ответника, представляваща разноски за подновяване на срока на ипотеката, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 17.10.2019 г. до
окончателното плащане.
Срещу решението отхвълителната му част, дължаща се на
неравноправни клаузи, не е постъпила жалба от заинтересованата страна, поради
което оспорените разпоредби, респективно клаузите на Анекс № 1 следва да се приемат за
недействителни. При това положение, следва извода, че отношенията между
страните, респективно изпълнението на договора от страна на ответника, следва
да се преценят на основание еклаузите на основния договор.
Видно от основното заключение по назначената
по делото СИЕ постъпилите суми във връзка с погасяване на усвоеният от
ответника кредит за периода 16.05.2007г. - 31.01.2014-когато е последното
плащане по кредита, са общо в размер на 47 454,24 лв.
Според
т.5.1 от заключението, която дава отговор на допуснатата задача
поставена с писмения отговор на ответника, а именно: Да изчисли размера на
дължимата главница и лихви при първоначалните условия на договора за кредит-т.е
задълженията да бъдат изчислени при условие
на ОЛП БНБ плюс надбавка от 3,19 пункта:
Според неоспореното заключение на ССЕ,
съобразно изготвения нов погасителен план, с надвнесените суми се погасяват
задълженията по кредита до 1.06.2015год.
При тези условия, вещото лице е изчислило, че към 1.6.2015год. внесените
суми за погасяване на главница са в общ размер на 15 390,87лв. /стр.84/. За това, непогасената главница е в
размер на 47 609,13лв. /63 000-15 390,87лв./.
Съобразно заключението, първото
неизпълнение на договорна лихва е към 1.07.2015год. и е в размер на 280лв.
Дължимата договорна лихва за периода 01.07.2015год.-до 01.08.2019год. е в
размер на 12 338,34лв.
Претенцията за договорни лихви е за
периода от 01.09.2017год.-01.08.2019год.
Съобразно неоспореното заключение на ССЕ, за
посочения период дължимата договорна лихва е в размер на 5 470, 25
лв./85стр./, сумата е изчислена от съда като сбор от дължимите месечните лихви за процесния период, посочени от вещото лице /стр.85/.
Предвид изложеното, съдебния състав намира за
доказан иска по чл.422 ГПК в уваженият от първоинстанционния съд размер относно
главницата-сумата от 47 609,13лв., поради което решението в тази част
следва да бъде потвърдено. Основателна се явява и претенцията за сумата от
459,60лв.-дължима от ответника, представляваща разноски за подновяване на срока
на ипотека.
Съдът счита решението за неправилно в частта, с
която е уважен иска за договорна лихва в размер на 8 529,80лв. Съобразно
неоспореното заключение на ССЕ, задължението за договорна лихва за периода
01.09.2017год.—01.08.2019год. е в размер на 5470,25лв., поради което решението
следва да бъде отменено за посочената разлика.
Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето
решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде отменено в
съответната част.
Разноски: пред заповедното производство ищецът е
направил разноски размер на 1602лв., а
пред РзОС-1902лв. С оглед установената
частична неоснователност на исковете, следва да се присъдят следните суми:
Сумата от 1137,42лв.-за заповедното производство: Сумата от 1350,42лв.
–разноски пред ВОС. Решението в частта за разноските, следва да бъде отменено в
съответните части.
Разноски за въззивната инстанция: Въззивникът е
направил разноски за д.т. в размер на 1131,97лв. За настоящата инстанция,
въззиваемата страна дължи разноски на въззивника в размер на 115,66лв.,
съобразно отхвърлената част от иска. Въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна сумата от 150лв.-възнаграждение за юрисконсулт. С оглед на
гореизложеното, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 260 038/17.11.2020 год.,
постановено по г.д.№ 26/2020 год. по
описа на Разградски окръжен съд в частта, с която ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на "Първа Инвестиционна Банка"АД, гр.София,
бул."Драган Цанков"№37, ЕИК *********, съществува вземане срещу П.П.Н.,
ЕГН **********,***35, за което по гр.дело №2007/2019 г. на РС-Разград е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, № 4170 от
17.10.2019год. за сумата представляваща разликата над 5 470,25лв. до
сумата от 8 529.80, представляваща договорна лихва за периода 01.09.2017г.-
01.08.2019 г., както и в частта с която осъжда П.П.Н. да заплати на "Първа Инвестиционна Банка"АД, направените
по делото съдебно-деловодни разноски в размер над 1350 лв. до присъдените 1
453.77 лева по исковото производство и за сумата над 1137 лв. до присъдените 1
248.03 лева разноски по заповедното производство и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА::
ОТХВЪРЛЯ
иска на "Първа Инвестиционна Банка"АД, гр.София, бул."Драган
Цанков"№37, ЕИК *********, за приемане на установено,, че съществува
вземане срещу П.П.Н., ЕГН **********,***35, за което по гр.дело №2007/2019 г.
на РС-Разград е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, №
4170 от 17.10.2019год. за сумата представляваща разликата над 5 470,25лв.
8 529.80, представляваща договорна лихва за периода 01.09.2017г. - 01.08.2019
г.
ОСЪЖДА "Първа Инвестиционна
Банка"АД да заплати на П.П.Н. разноски върху допълнително отхвърлената
част от иска в размер на 115,66лв.
ОСЪЖДА П.П.Н. да заплати на "Първа
Инвестиционна
Банка"АД, направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 150
лева –възнаграждение за юрисконсулт.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалите части.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.