№ 577
гр. Пазарджик, 09.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500546 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За жалбоподателя Община С., редовно призовани, се явява адв.П. И.,
редовно упълномощен.
Не се явява представител за ответника „И.“ООД, надлежно уведомен
чрез процесуалният си представител адв.П. П..
На второ повикване в 10:03 ч. не се явява представител за ответника.
Адв. И.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Пазарджишки районен съд рег.№182 от 24.02.2025г.
постановено по гр.д.№************** по описа на същия съд за 2024г. Е
ОСЪДЕНА Община С., с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „А.С.” № 37А, представлявана от кмета В.Й.Р. ДА ЗАПЛАТИ на „И.”
1
ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Л.П.“ № 1,
ет. 3, представлявано от И.Т.Г. в качеството на управител, с пълномощник –
адв. П. П. от САК, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата от 19 850 лева,
представляваща незаплатено възнаграждение без ДДС по Договор №
26/02.02.2015 г. за проектантска услуга, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
16.07.2024 г. до окончателното погасяване на задължението, както и на
основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 728,63 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 11.04.2024 г. до 15.07.2024 г., като Е ОТХВЪРЛЕН
иска по чл. 86 от ЗЗД за разликата до предявения размер от 736,23 лева.
ОСЪДЕНА Е Община С., с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „А.С.” № 37А, представлявана от кмета В.Й.Р. ДА
ЗАПЛАТИ на „И.” ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.
П., ул. „Л.П.“ № 1, ет. 3, представлявано от И.Т.Г. в качеството на управител, с
пълномощник – адв. П. П. от САК, на основание чл. 92 от ЗЗД сумата от 1985
лева, представляваща неустойка по чл. 20 от Договор № 26/02.02.2015 г. за
проектантска услуга, начислена за периода от 11.04.2024 г. до 15.07.2024 г.
Със същото решение е ОСЪДЕНА Община С., с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „А.С.” № 37А, представлявана от
кмета В.Й.Р. ДА ЗАПЛАТИ на „И.” ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес
на управление гр. П., ул. „Л.П.“ № 1, ет. 3, представлявано от И.Т.Г. в
качеството на управител, с пълномощник – адв. П. П. от САК следните суми:
държавна такса от 923,13 лева, възнаграждение за вещо лице в размер на
153,90 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 2349,30 лева,
представляващи сторените в настоящото производство разноски, съразмерно
на уважената част от иска.
ОСЪДЕН Е ищеца „И.” ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Л.П.“ № 1, ет. 3, представлявано от И.Т.Г. в качеството
на управител, с пълномощник – адв. П. П. от САК ДА ЗАПЛАТИ Община С.,
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „А.С.” № 37А,
представлявана от кмета В.Й.Р. следните суми: 0,66 лева платено адвокатско
възнаграждение и 0,05 лева възнаграждение на вещото лице, представляващи
сторените в настоящото производство разноски, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Решението се обжалва в осъдителните му части в срока по чл.259 ал.1 от
ГПК от ответната Община С. с въззивна жалба с вх.№10568 от 10.04.2025г.
чрез пълномощника си адв. П. И. от АК-Пловдив с доводи за порочност на
съдбния акт като неправилен, незаконосъобразен и постановен в
противоречие с материални и процесуалния закон с искане да бъде отменено и
се отхвърлят предявените искове. Твърди се, че Действително между община
С., в качеството й на възложител и „И." ООД, в качеството му на изпълнител е
сключен Договор № 26/02.02.2015 г. за проектантска услуга с предмет:
„Аварийно-възстановителни работи по укрепване на свлачище на улица в село
В., община С.”; че съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора изпълнителят се е
задължил да изготви технически инвестиционен проект, за който съгласно
уговорката в чл. 14 възложителят дължи възнаграждение в размер на 19850
лв.; че в чл. 17 от Договора е посочено, че „цената ще се заплати в срок до 30
2
дни от одобряване на проекта и осигуряване на финансиране от
Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към
Министерски съвет или след осигуряване на финансиране за обекта от друг
източник и представена фактура от проектанта”. Допълва, че изрично се
посочва в чл. 17 от Договора, че плащането ще се извърши в 30 дневен срок
след одобряване на проекта и финансирането му, като възможните начини за
финансиране са два – първият чрез горепосочената комисия към МС или чрез
собствени средства на община С.. Или твърди, че са уговорени са две
кумулативни условия, които трябва да настъпят едновременно- първото
условие е инвестиционният проект да се одобри и второто условие е след
одобряването на инвестиционният проект да са налични съответните средства
за заплащането му, осигурени по посочените по – горе два начина. Твърди се
от жалбоподателя, че дори към настоящият момент процесния инвестиционен
проект не е одобрен от единственият компетентен орган и това е главен
архитект на община С. и въз основа на него не е издавано разрешение за
строеж. Цитират се норми от ЗУТ, според които чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУТ
предвижда техническия или работния инвестиционен проект се съгласува и
одобрява от главен архитект на съответната община – в случая на община С.,
като според чл. 145, ал. 2 от ЗУТ Съгласуването на инвестиционните проекти
по ал. 1 се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на
подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на
застрояването и устройствените показатели, а съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗУТ,
Разрешението за строеж се издава от главен архитект на съответната община –
в случая на община С., съгласно нормата на ал. 8, одобреният инвестиционен
проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж.
Допълнено е, че според чл. 142, ал. 1 от ЗУТ, Инвестиционните проекти
подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на
разрешение за строеж. А съгласно § 3, т. 6 от ДР на Наредба № 4/2001 г. за
обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, "Одобряване на
инвестиционен проект" е удостоверяване с поставяне на печат "Одобрявам" и
подпис на съответния компетентен административен орган върху основните
графични разработки, челни листове на обяснителни записки и челни листове
на всички проектни части за конкретния обект. И че не се одобряват
изчисленията към отделните инженерни части на проекта, количествени
сметки, стойностни сметки, детайли, спецификации, подвижно обзавеждане
към архитектурните проекти, ако е разработено в отделни чертежи и др., като
със заверка се удостоверява тяхната принадлежност към съответния
одобрен инвестиционен проект. Според жалбоподателя никъде по текстовите
и графични части на процесния проект не са налични и поставени подписа и
печата „Одобрявам” на главен архитект на община С., поради което се
заключава, че същият не представлява одобрен инвестиционен проект по
смисъла на Договора и в съответствие с разпоредбите на ЗУТ и § 3, т. 6 от ДР
на Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти; че с писмения отговор на исковата молба са оспорени по реда на чл.
193 от ГПК истинността на представеното с исковата молба копие на
инвестиционния проект „Аварийно-възстановителни работи по укрепване на
свлачище на улица в село В., община С.” - на лист № 13 – 37 - гръб по делото.
И че това искане на ответната община е посочено в писмения отговор на
исковата молба на лист № 153 по делото – точка ІV.1, като изрично е
възразено и същият да се приема по делото. Акцентира се, че наред с искането
по чл. 193 от ГПК пълномощникът на общината е направил и самостоятелно
искане по чл. 183 от ГПК, а именно: ищеца да бъде задължен да представи
горепосочения инвестиционен проект в оригинал– искането ми е отразено на
лист № 153 по делото – точка ІV.2. И че горните две искания са повторени в
писмения отговор на исковата молба и на лист № 153 - гръб по делото – точка
VІ. За което пълномощникът е изложил и конкретни мотиви –представени от
ищеца доказателства, разпечатани от ЦАИС „ЕОП” и отнасящи се до
процедурата по възлагане от община С. на обществена поръчка за
строителство с предмет: „Аварийно-възстановителни работи по укрепване на
свлачище на улица в село В., община С.”, с уникален номер на поръчката:
00652-2024-0012, като Въпросната обществена поръчка е на интернет адрес:
3
https://app.eop.bg/today/360431 и е общодостъпна и към момента. И че
Задължителна част от публикуваната обществена поръчка е и инвестиционния
проект и същият следва да бъде напълно идентичен с този представен от
ищеца на лист № 13 – 37 - гръб по делото, но че това не е така като се
забелязва, че инвестиционния проект, който е публикуван от община С. на
15.02.2024 г. в ЦАИС „ЕОП” във връзка с откритата процедура по ЗОП, не е
подписан от ищеца като проектант, както и от другия проектант - инж. Т.В..
Допълнено е , че не са положени и собствените лични печати на двамата
проектанти, съгласно нормативните изисквания. И че ищеца не е представил
по делото в цялост пълният инвестиционен проект публикуван на 15.02.2024 г.
ЦАИС „ЕОП” от община С. - частите от проекта са на лист № 71 – 95.
Забелязвало се и друго фрапиращо несъответствие, а именно, че всички дати
по инвестиционния проект са отбелязани като „02/2016 г.”, докато съгласно
Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти, в инвестиционния проект /текстова и графична част/, задължително
се отразява датата на изготвянето му и се подписва и подпечатва от
проектантите. Твърди се още, че Договора между ищеца и ответника с
предмет процесното проектиране е с дата 02.02.2015 г. и се намира на лист №
10-11 по делото и че видно от Приемно – предавателен протокол от
04.03.2015 г. на лист № 12 по делото процесния инвестиционен проект следва
да е бил предаден на лице „Ст. П.”, а не на възложителя община С., която се
представлява само от кмета и от никой друг. И че дори да се приеме, че е
налице някакво „предаване” на 04.03.2015 г., това означавало, че най – късната
дата за изготвянето на инвестиционния проект и която следва да бъде
отразена в него е 04.03.2015 г., а не „02/2016 г.”, която дата е датата на
изработването на проекта. Заключва, че в същност проекта е изработен 9
месеца след датата на която е бил предаден, което е абсурдно и невъзможно.
На следващо място според чл. 10, ал. 2 от Договора, предаването на
техническия инвестиционен проект се извършва с приемно – предавателен
протокол подписан от страните и че , страна по този Приемно – предавателен
протокол от 04.03.2015 г. на лист № 12 по делото е кмета на община С. П. Б.,
подписал на 02.02.2015 г. процесния Договор за проектиране на лист № 10-11
по делото. Счита, че независимо, че процесния инвестиционен проект не е
предаден на възложителя по Договора, а на лице без представителна за случая
власт с име: „Ст. П.”, в община С. се намира само копие от инвестиционен
проект, който никъде не е подписан и подпечатан от проектанта – ищеца,
както и от другият проектант - инж. Т.В.. Заключава, че Проект без подписи и
печати на проектантите е правно и техническо нищо. И че именно този
неподписан и неподпечатан от проектантите инвестиционен проект е
публикуван от община С. на 15.02.2024 г. в ЦАИС „ЕОП” във връзка с
процедурата по ЗОП, като и в момента е общодостъпен на интернет сайта на
ЦАИС „ЕОП”. Позовава се на чл. 7, ал. 8 от ЗКАИИП, предвиждащ, че при
подписването на проектите проектантите използват собствен печат, съдържащ
името и регистрационния им номер, а за инженерите - и частта на проектната
документация; че Проекти на устройствени планове и на инвестиционни
проекти за изграждане на обекти, които не са подписани и подпечатани от
проектанти със съответната проектантска правоспособност, не подлежат на
разглеждане, оценяване, съгласуване и одобряване от компетентните органи и
за тях не се издава разрешение за строеж. И че поради липсата на положени
подписи и собствени печати от проектантите, процесния инвестиционен
проект не може да бъде одобрен от главен архитект на община С. и съответно
въз основа на него да бъде издадено разрешение за строеж. Допълва, че
поради това, че намиращият се по неясни причини в община С. инвестиционен
проект е във вида копие, то същият на това самостоятелно основание също
не можело да бъде одобрен от главен архитект на община С., тъй като се
одобрява само оригинала на инвестиционния проект. Според жалбоподателя
преди да се стигне до разглеждането му с цел одобряването му от главен
архитект на община С., следвало да се изготви на основание чл. 142, ал. 1 от
ЗУТ и задължителния за случая комплексен доклад за съответствие на
проекта с основните изисквания към строежите. Като нямало възможност да
се изготви въпросния Комплексен доклад въз основа на неподписани и
4
неподпечатани от проектантите текстови и графични части на
инвестиционния проект, още повече че същият бил и копие, а не оригинал.
Съдът оставил без уважение искането на Общината да бъде задължен ищеца
да представи в оригинал процесния инвестиционен проект, изготвен в
изпълнение на Договор № 26/02.02.2015 г. за проектантска услуга. С молба
подадена от пълномощника на общината с вх. № 28342/15.11.2024г. били
оспорени по реда на чл. 193 от ГПК на истинността на представеното с
исковата молба копие на инвестиционния проект „Аварийно-възстановителни
работи по укрепване на свлачище на улица в село В., община С.”, находящ се
на лист № 13 – 37 - гръб по делото. И че е направено искане съда на основание
чл. 253 от ГПК да отмени свое протоколно определение на лист № 208 по
делото , съгласно което е оставил без уважение искането на ответника да бъде
задължен ищеца да представи в оригинал процесния инвестиционен проект,
изготвен в изпълнение на Договор № 26/02.02.2015 г. за проектантска услуга,
след да бъде задължен ищеца да представи оригинала му и в случай, че не
бъде представен изискания оригинал, приложеното по делото копие на
инвестиционен проект на лист № 13 – 37 - гръб по делото на основание чл.
183, ал. 1, изречение второ да се изключи от доказателствата по
делото.Повторно не било уважено това искане от съда формулирано в
писменият отговор на исковата молба, както и в молба с вх. №
28342/15.11.2024 г., независимо от цитираната съдебна практика в тази
насока.Твърди се, че при проведеното на 07.11.2024 г. о.с.з. по делото
процесуалният представител на ищеца признал, че в ЦАИС „ЕОП” е качен
процесния инвестиционен проект от община С. /лист № 71 – 95/ , но в
противоречие на доказателствата по делото ищецът посочил, че същият този
инвестиционен проект изцяло съвпада с представения от ищеца с исковата
молба на лист № 13 – 37 - гръб по делото– изявление на лист № 207 – гръб,
абзац втори и допълнил, че представения от ищеца проект и приложения в
ЦАИС „ЕОП” имат пълно съвпадение. Това твърдение се квалифицира от
жалбоподателя като невярно и че управителя Гаджов заявил в съдебното
заседание, че не разполага с оригинала на процесния инвестиционен проект и
че не може да го представи. Счита жалбоподателят, че в нарушение на
правилата, ищеца заверил в проведеното открито съдебно заседание на
07.11.2024 г. незаверените копия на процесния проект, при условие, че
изрично заявил, че не разполага с оригинала .Жалбоподателят поставя въпроса
, „заверения вече проект за вярност” и приложен по делото, от кой оригинал е
снет, след като ищеца ясно заявил, че не разполага с оригинала му. Според
жалбоподателя, не е налице идентичност, противно на твърдяното от
процесуалният представител на ищеца адвокат П., между проекта приложен
от ищеца на лист № 13 – 37 - гръб по делото и проекта публикуван в ЦАИС
„ЕОП” и приложен по делото на лист № 71 – 95 по делото. Това се
установявало и с просто око. Акцентира, че в проекта приложен от ищеца са
налице частични подписи и печати на проектантите, а в публикувания от
община С. същите липсват. На следващо място, неправилно и в
противоречие на доказателствата по делото съда е приел, че ищеца е
извършил в срок процесната работа възложена на основание сключен Договор
№ 26/02.02.2015 г. за проектантска услуга с предмет: „Аварийно-
възстановителни работи по укрепване на свлачище на улица в село В., община
С.”. И че неправилно съда е приел, че вземането за възнаграждение на
ищцовото дружество е станало изискуемо, тъй като се е сбъднало условието
по договора за осигуряване на финансови средства. Още повече, че в случая
недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, изцяло
погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното
възнаграждение, тъй като са съществени. Според жалбоподателя, неправилно
съда е счел, че клаузата на чл. 17 от Договора, преценена в аспекта на целия
договор и на преследвания с него резултат, не може да се квалифицира като
уговорка за отлагателно условие по смисъла на чл. 25 от ЗЗД, тъй като не
обвързвала пораждането на действието на договора, респективно на правата и
задълженията на възложителя и изпълнителя, от настъпването на бъдещо
несигурно събитие. Допълва, че според чл. 25 от ЗЗД действието на договора
или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо
5
несигурно събитие. И че в случая отпускането на финансиране от МКПВ към
МС или от друг източник неоснователно е прието от съда, че не е условие,
което да поражда действието на договора, нито пък прекратяването му. Смята
за неправилно приемането, че договорът е породил своето действие със
сключването си, като изпълнителят е изпълнил поетите от него задължения и
работата е била приета от възложителя без забележки. Акцентира, че В случая
отпускането на финансиране касае задължението на възложителя за
заплащане на уговореното възнаграждение, което е съществен елемент при
договора за изработка; Че Поставянето на задължението на възложителя за
плащане на възнаграждение за извършената и приета работа в зависимост от
настъпването на бъдещо несигурно събитие е възможно и допустимо само
при съблюдаване на принципа за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение, какъвто е и настоящият случай, но съда в противоречие на
закона и доказателствата по делото е приел противното. Допълва, че
Уговорката по чл. 17 от договора представлява отлагателно условие,
ненастъпването на което има за последица освобождаване на възложителя от
задължение на основното му договорно задължение по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД -
да заплати възнаграждение за извършената и приета работа. На следващо
място съда неоснователно не е кредитирал показанията на свидетеля С.М.,
поради факта, че същият работи в община С., независимо, че показанията му
били последователни, логични и в съответствие с доказателствата по делото.
Коментирана е приетата по делото експертиза, безспорно установила, че
горепосочените от общината недостатъци на инвестиционният проект са
налице, както и че в община С. няма предаден оригинал на същият, а само
копие и то без подписите на проектантите и печатите им. Моли да се приеме
въззивна жалба за основателна и доказана, а постановеното Решение с рег. №
182/24.02.2025 г. по гр. дело № ****/2024 г. по описа на РС – Пазарджик в
обжалваната му част, за неправилно, незаконосъобразно и постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон, и да се отмени в
обжалваната му част и се отхвърлят като недоказани исковите претенции на
„И.” ООД, ЕИК: ****** против община С., ЕИК: *****. Претендира
присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Направено е и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от
насрещната страна /ищеца пред РС – Пазарджик/, за производството по
настоящата въззивна жалба.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната по спора страна „И.“ ООД, ЕИК ********* чрез процесуалния си
представител адв. П. П. от САК, с вх.№18607 от 30.06.2025г. в който жалбата
се квалифицира като неоснователна по същество, а обжалваното решение като
валидно, допустимо, правилно и обосновано и постановено при спазване на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че в първоинстанционното
решение са изложени подробни мотиви, представящи правилно както
фактическата обстановка, така и юридическото положение, като съдът
надлежно е събрал всички посочени и представени от страните доказателства
и е субсумирал установеното чрез тях с относимите правни норми. Счита, че
предвид обстоятелството, че не са налице пороци, обуславящи необходимостта
от отмяна на първоинстанционното съдебно решение, същото трябва да бъде
потвърдено изцяло от въззивната инстанция. Акцентира, че фактическите
обстоятелства във връзка със спора са подробно описани в исковата молба
(раздел I) и се препраща към същите; че страните в производството не спорят
по фактите и че на практика ответникът в първоинстанционното
производство (въззивник в настоящото) оспорва единствено правното им
значение, както и редовността на съдопроизводствените действия. Смята, че
На първо място въззивникът правилно сочи, че съгласно чл.17 от Договор №26
от 02.02.2015г. за проектантска услуга с предмет: „Аварийно-
възстановителни работи по укрепване на свлачище на улица в с. В., община
С.” е предвидено, че възнаграждението по договора ще се плати „до тридесет
дни срок от одобрение на проекта и осигуряване на финансиране от
Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към
Министерски съвет или след осигуряване на финансиране за обекта от друг
източник и представена фактура от проектанта. Но неправилно въззивникът
6
сочел, че проектът не е одобрен. Акцентира, че когато страните са
равнопоставени, както е в е договорното отношение, същото възниква, когато
две (или повече) волеизявления съвпаднат с цел създаване, възникване или
прекратяване на правна връзка помежду им (чл. 8, ал. I от ЗЗД). Тогава
страните по договора са равнопоставени, като никоя от тях не е носител на
власт. Допълва че, процедурата за възлагане на обществена поръчка е
административноправна, но продуктът от нея — договорът, е частноправен.
Или всичко след сключването на договора е частноправно отношение (арг. чл.
120 от ЗОП). Липсва спор по въпроса както в теорията, така и в практиката ,че
съгласно чл.120 от ЗОП за всички неуредени въпроси във връзка със
сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени
поръчки се прилагат разпоредбите на Търговския закон и на Закона за
задълженията и договорите. Като в случая, първоинстанционният съд
правилно е квалифицирал, между страните е сключен договор за изработка
по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД и че същият правилно излага
характеристиките на договора, като мотивите към съдебното решение са
напълно правилни: цитират се. – правната същност на договора за изработка
,предмета му , породените от него облигаторни задължения, начини на
приемането на изработеното като правно действие, равносилно на
одобряването. В тази връзка въззиваемата страна изцяло препраща към
мотивите на първоинстанционното решение И допълва, че във
възпроизведената от жалбоподателя правна уредбата на ЗУТ, е пропуснато да
се посочи, че същата е публичноправна и се отнася до административната
процедура за одобряване на техническите проекти от главния архитект. И че
тази процедура се провежда между заинтересованото лице и главния архитект
на общината, като последният е носител на властнически правомощия.
Заключава ,че в случая заявител би била общината като заинтересовано лице, а
главният архитект би бил административният орган, който ще одобри (или не)
депозирания проект. Според ответника по жалбата същественото е, че това
правоотношение е между двата субекта: заинтересованото лице (общината)
и административния орган (главния архитект). И че Успешното
приключване на тази процедура изисква нейното започване, като началото на
процедурата се дава с депозирането на съответната молба от заинтересованата
страна — в случая общината. Посочва обстоятелство, че общината бездейства
над 10 години, изпълнителят по договора за изработка не е длъжен да търпи
неблагоприятните последици и да се откаже от възнаграждението, което му се
дължи съобразно сключения договор. посочва се, че дружеството изпълнител
на договора не е страна в административната процедура; че той е страна по
гражданскоправното отношение, възникнало със сключването на Договор №
26 от 02.02.2015г. Смята, че съдът правилно е установил, че дружеството
качествено и в срок е изпълнил своите задължения по договора, в резултат от
което възложителят на 04.03.2015г. е приел без забележки изпълнената
работа. Препраща към мотивите на съда, обсъждащи заключението на
съдебно-техническата експертиза и разясненията на вещото лице в съдебно
заседание, и установеното по несъмнен начин, че изготвеният от ищцовото
дружество инвестиционен технически проект в неговата проектна част, която
е и била задължение на ищцовото дружество, е в съответствие с изискванията
за одобряването му, залегнали в ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му към момента на сключването на договора и изготвянето на
проекта”, поради което съдът приел, че се дължи заплащането на съответното
възнаграждение. Твърди се още, че първоинстанционният съд правилно е
направил разграничение между различните правоотношения. И че
процесният спор е възникнал на гражданскоправна основа и по-специално-
поради неизпълнението на задължението на възложител по договор за
изработка да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя, но
останалата уредба, отнасяща се до административни процедури е вярна, може
да се отнася до друг спор между други субекти. И че в случая е важно да се
установи дали проектът е одобрен по смисъла на ЗЗД, а не по смисъла на ЗУТ,
като в тази връзка първоинстанционният съд е преценил поотделно и в
съвкупност събрания доказателствен материал, правилно е стигнал до извода,
че през 2015 г. възложителят е одобрил получения от него технически
7
проект.По възражението в жалбата за отхвърлените от съда искания на
ответната Община по чл. 193 и чл. 183 от ГПК, въззиваемата страна
поддържа, че с „писмения отговор“ на исковата молба е направено искане по
чл. 193 във връзка с чл. 183 от ГПК за представяне на оригинала на
техническия проект за сравнение, каквото и да означава това, и че както е
посочено в исковата молба, техническият проект в началото на месец март
2024 г. изпълнителят, разглеждайки публично достъпната Централизирана
автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“
(ЦАИС ЕОП), за първи път установява, че на 15.02.2024 г. община С. е
публикувала процедура за възлагане на обществена поръчка за строителство с
предмет: ,Аварийно-възстановителни работи по укрепване на свлачище на
улица в гр. В., община С.”, с уникален номер на поръчката: 00652-2024-0012,
/доколкото, се поддържа, че от ответника въззивник във въззивното
производство , не е направено възражение за настъпила погасителна давност,
а преклузията за това вече е настъпила и затова няма причина да се изследва
дали същата е изтекла или не съгласно т.4 от ТР 182013г./, в досието на която е
приложен изработеният от дружеството изпълнител технически проект. И че
същият технически проект е приложен към „писмения отговор” на искова
молба и от самия ответник-Община С. (въззивник в настоящото
производство) като доказателствено средство. Заключава, че в този смисъл
няма спор относно съдържанието на проекта, доколкото същото е напълно
идентично както в публикуваната обществена поръчка от 2024 г., така и в
приложения към исковата молба технически проект, а също така и с
приложения от ответника (въззивника) технически проект към „писмения
отговор” на исковата молба. Според въззиваемата страна единствената
разлика между посочените документи се корени в липсата или наличието на
подписи от инженерите, работещи при изпълнителя и че въпреки това няма
спор, че работата е предадена от изпълнителя и приета от възложителя, като
подписите се съдържат в оригинала на техническия проект, който е приет от
възложителя на 04.03.2015г., в подкрепа на което е подписан приемо-
предавателен протокол. Според ответното дружество фактът, че вещото лице
не е открил оригинала на техническия проект в общината, не означава, че
възложителят не разполага с него. и че е твърде вероятно за целите на
съдебното производство да е положен в някой шкаф, до който вещото лице
няма достъп.
На следващо място се поддържа от изпълнителя на договора за
изработка, че липсата на подписи не освобождава възложителя от
задължението му да плати възнаграждение за свършената работа, доколкото,
насрещната страна по спора нямала правен интерес да оспорва подписи на
изпълнителя; И че ако общината се домогва да докаже, че липсата на подписи
е форма на недостатък на свършената работа, то изпълнителят — инж.
Гаджов и неговият колега инж. Трифонов, са готови да отидат в община С. и
да положат саморъчно и пред свидетели така оспорваните подписи върху
проекта.Във връзка с довода на Общината, че съдът не е уважил искането й по
чл. 193 от ГПК., се поддържа, че не става ясно защо Общината оспорва
истинността на документ, подписан от управителя на изпълнителя и на негов
колега, като се акцентира, че възложителят няма правен интерес да оспорва
чужди подписи и че подписите са именно на инж. Гаджов и инж. Трифонов.
Повтаря, че техническият проект към I. исковата молба; 2. „писмения
отговор” на исковата молба и З. обществената поръчка от 2024 г. по
съдържание е един и същ. И не ставало ясно какво оспорва въззивникът -
оспорването на подписите на изпълнителя или идентичността на
съдържанието на трите документа, включително на представения от него?
Поставя се въпроса Защо инвестиционният проект да се изключва от
доказателствата по делото, когато именно въззивникът е направил
доказателствено искане същият да се приложи? Според дружеството
аргументите на въззивника не се основават на фактите, доколкото той не се
опитва да изложи защо не се дължи възнаграждението, а се опитва с
несъществуващи процесуални конструкции да избегне заплащането на
възнаграждението по договора. И че резултатът от това процесуално
поведение ще е единственото натоварване на общината с допълнителни
8
съдебно-деловодни разноски и бюджета на общината.
Допълва още, че оригиналът на техническия проект, такъв
какъвто е предаден, е при възложителя. и че В този смисъл е многократно
споменатия приемопредавателен протокол от 04.03.2015 г. (част от
доказателствения материал по делото), като видно от неговото съдържание
възложителят е приел оригинал на техническия проект, както и екземпляр
в електронна форма на CD диск. Признава се за вярно, че дружеството
изпълнител в открито съдебно заседание посочва, че не разполага с
екземпляра, който е предаден на възложителя. Това е така, тъй като
екземплярът е предаден и е във владение на възложителя. Но че
изпълнителят би оказал необходимото съдействие да положи отново свой
подпис и подпис на неговия служител — инж. Трифонов, върху иначе
безспорния технически проект.
На следващо място, общината твърдяла, че не дължи заплащане на
възнаграждение за изпълнената от изпълнителя работа по договора за
изработка, поради липса на пари, на което въззиваемаа страна противопоставя
довод, че съгласно чл. 81 , ал. 2 от 33Д обстоятелството, че длъжникът не
разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го
освобождава от отговорност. Допълва още, че възложителят всъщност
разполага не просто с парични средства, но с целеви парични средства. И
този факт бил установен в първоинстанционното производство. Сочи се
писмено доказателства- Постановление №417 от 08.12.2024г.., с което е
одобрен допълнителен трансфер по бюджета на Община С. за аварийно-
възстановителни работи по укрепване на свлачище на улица „14 та“ в участък
о.т. 136-135, квартал 44,49,50 по плана на гр. В. за сумата от 858 990 лева.
Акцентира, че проектът, изработен от изпълнителя, касае именно този обект.
Заключава, че възложителят разполага със значителен размер целеви
финансови средства за изпълнение на строителството, и че претендираното
от изпълнителя по договора възнаграждение възлиза едва на 2,6% от
направения от централния бюджет трансфер. За дружеството било
неразбираемо защо всячески се оспорва дължимостта на вземането,
възникнало въз основа на договор сключен преди повече от 10 години, както и
кога и дали общината възнамерява някога да изпълни паричното си
задължение. На следващо място се поддържа, че съдът е събрал и обсъдил
всички доказателства поотделно и в съвкупност, включително показанията на
свидетеля С.М., и че същите не допринасят по никакъв начин да защитят
тезата на въззивника, колкото и нелогична и неясна да е тя. Акцентира се, че
относно поддържания довод от жалбоподателя относно копието на
техническия проект и притеснението му изработеният от възложителя проект
е истински и че цялата въззивна жалба се основава на недопустимото искане
по чл. 193 от ГПК. и че този процесуален подход не допринася за изясняване
на делото от фактическа и правна страна. Моли да се потвърди обжалваното
решение като валидно, допустимо и правилно. Претендира присъждане на
разноски за производството като адвокатско възнаграждение за което
представя писмени доказателства. Няма направени доказателствени искания с
жалбата и отговора на въззивната жалбата.
В момента се явява адв.П., процесуален представител на ответника.
Адв. И.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Нямам други доказателствени искания.
Адв. П.: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам съображенията изложени в писмения отговор. Нямам
доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
9
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. И.: - Ув. Окр. Съдии, представям Списък на разноските, Договор
да правна защита и съдействие, заповед за заместване и пълномощно за
настоящата инстанция. Моля да уважите въззивната жалба за основателна и
отмените обжалваното решението на първоинстанционния съд и вместо него
да постановите друго решение, с което да отхвърлите така предявените искове
от „И.“ООД. Моля да присъдите сторените деловодни разноски. Правя
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната
страна.
Адв. П.: - Ув. Окр. Съдии, в изложения отговор сме посочили подробни
аргументи за първоинстанционното решение, което аз лично намирам за
образцово такова. Изследвани са всички доказателства и обстоятелства.
Изяснена е обективната истина и в резултат е издадено едно законосъобразно
и правилно решение, което моля да оставите в сила. Моля да присъдите и
сторените в настоящото производство разноски, за което представям договор
за правна защита.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок
до 08.11.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10