№ 1513
гр. Плевен, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20254430103897 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Пред ПлРС е образувано, изпратено по подсъдност дело по
депозирана искова молба от Д. К. Б. против ***.Твърди се,че срещу ищеца е
образувано и висящо изпълнително дело №2*** по описа на ЧСИ ***, като
въз основа на същия изпълнителен лист преди това е образувано друго
изпълнително дело - №2*** по описа на ЧСИ ***, която бива прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 25 06.2018г.Изпълнителното дело е
образувано по молба на първоначалния взискател - „Б***, въз основа на
изпълнителен лист, издаден срещу ищеца на 30.05.2011г. по ч. гр. дело
№3514/2011г„ по описа на PC - Плевен, 1 състав, по силата на който Д. К. Б. е
осъден да заплати на „Б*** следните суми, а именно: 6 912,31 лева - главница,
дължима по Договор за кредит, ведно със законната лихва за забава, считано
от 28.05.2011 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 759,69
лева - просрочена лихва за забава за периода от 25.08.2010г. до 27.05.2011г.,
сумата от 287,71 лева - представляваща санкционираща лихва за периода
25.08.201 Ог. - 2.7.05.2011г., както и 537,19 лева - съдебни
разноски.Междувременно *** закупува вземането на основание договор за
прехвърляне на вземания, сключен между него и „Б***. Същото се установява
1
от извършена справка за кредитна задлъжнялост в Централния кредитен
регистър към БНБ. Това обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване
на настоящия иск именно срещу този ответник.
С настоящата искова молба твърдя и моля да установите във Вашето решение,
че Д. К. Б. не дължи на *** сумата в размер на 6 912,31 лева - главница,
дължима по Договор за кредит, ведно със законната лихва за забава, считано
от 28.05.2011г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 759,69
лева - просрочена лихва за забава за периода от 25.08.2010Г. до 27.05.2011г.,
сумата от 287,71 лева - представляваща санкционираща лихва за периода
25.08.2010г. - 27.05.2011г., както и 537,19 лева - съдебни разноски, поради
погасяване на вземането по давност и респективно на възможността за
принудително изпълнение.
Счита, че вземането се явява погасено по давност, поради което не
може да бъде предмет на принудително изпълнение, като съображенията ми
за това са изложени по-долу в настоящата искова молба.Въз основа на
цитирания изпълнителен лист от 30.05.2011-год. е образувано по молба на
първоначалния взискател - „Б***, изпълнително дело №2*** на ЧСИ ***.След
образуване на изпълнителното дело са извършвани действия с цел проучване
имущественото състояние на длъжника, като е направена справка от
Национална база данни „Население”, както и справка за налични трудови
правоотношения, по които длъжникът полага труд. Извършена е справка в
Агенция по вписвания за придобити от длъжника недвижими имоти. Всички
тези действия обаче не съставляват същински изпълнителни действия, а само
обезпечават успешното провеждане на изпълнението. Поканата за доброволно
изпълнение също е действие, обезпечаващо законосъобразното провеждане на
изпълнението, а не изпълнително действие. Липсата на надлежно връчена
покана за доброволно изпълнение опорочава изпълнението, но сама по себе си
поканата не съставлява същинско изпълнително действие.С молбата за
образуване на изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен
лист, на основание чл. 116, б. ,3” от ГПК се прекъсва давността, с която се
погасява самото вземане. От този момент започва да тече нова давност, която
се прекъсва с всяко валидно предприето изпълнително действие. Давността, с
която се погасява вземането, е давността, установена за самото вземане. Тъй
като в случая се касае за задължения по договор за издаване на кредитна карта,
2
счита, че те се погасяват с изтичането на петгодишна погасителна давност.В
конкретния случай задълженията, претендирани с горецитирания
изпълнителен лист, се явяват погасени по давност към датата на предявяване
на настоящия иск, тъй като е изтекъл петгодишен период от време, през който
Взискателят е бездействал, като не е предприел действия по принудително
събиране на дълга.Съгласно информацията, предоставена от ЧСИ ***, изп.
дело №1494/2011г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на
25.06.2018г., което означава, че последното предприето действие по
принудително изпълнение срещу Д. Б. е предприето най-късно на 25.06.2016г.,
когато започва и да тече погасителната давност. Относно момента, от който
започва да тече давността - дали това е моментът на последното изпълнително
действие, или датата на прекратяване на изпълнителното производство, е
налице задължителна съдебна практика, съгласно която давността тече от
последното валидно предприето изпълнително действие. В този смисъл/
тълкувателно решение № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, като взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 гпк
(чл. 330, ал. 1, б. ,д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или, е предприето последното
валидно изпълнително действие.Предвид всичко гореизложено, от
25.06.2016г. /най-късната дата, на която е възможно да започне да тече
погасителната давност/, започва да тече нова погасителна давност, която е
петгодишна такава, тъй като вземането в конкретния случай произтича от
договор за кредит, поради което на 02.09.2021г. вземането по изпълнителния
лист се явява погасено по давност и след тази дата вземането, установено въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело №3514/2011г., по
описа на PC - Плевен, I състав, не може да бъде предмет на принудително
изпълнение. При изчисляването на давностния срок са взети предвид и
разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от113 март 2020 г.,
съгласно които давностни срокове не текат в периода 13.03.2020г. -
21.05.2020г.Въпреки така изложената фактическа обстановка през 2025г.
ответното дружество - ***, въз основа на процесния изпълнителен лист
образувано ново изпълнително производство, а именно: №2*** по описа на
ЧСИ ***.Излага се становище, че тъй като срещу ищеца се води изпълнително
3
дело № 2*** на ЧСИ ***, което е образувано въз основа на изпълнителен
лист, вземането по който е погасено по давност, то за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск. Поради което съда да постанови
решение, с което да се признае за установено, че ищецът - Д. К. Б., не дължи
по отношение на ответника - ***, следните задължения, установените с влязла
в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело №3514/2011г., по описа на PC -
Плевен, I с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от
30.05.2011год., а именно: 6 912,31 лева - главница, дължима по Договор за
кредит, ведно със законната лихва за забава, считано от 28.05.2011 г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 759,69 лева - просрочена
лихва за забава за периода от 25.08.2010г. до 27.05.2011г., сумата от 287,71
лева представляваща санкционираща лихва за периода 25.08.2010г. -
27.05.2011г.;както и 537,19 лева - съдебни разноски, поради погасяване им по
давност и респективно на възможността за принудително
изпълнение.Претендира разноски.
В срокът по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен
отговор, като подробно е изложил съображения относно перемцията и
давността и се е позовал на ТР№3/2020 и ТР№2/2015г., че давност не тече,
докато е висящо изп. дело, както и че е имало образувано изп.дело от 2011г.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна :
От материалите по делото по делото, е видно, че е издаден ИЛ по по ч.
гр. дело №351.4/2011г„ по описа на PC - Плевен, 1 състав, по силата на който
Д. К. Б. е осъден да заплати на „Б*** следните суми, а именно: 6 912,31 лева -
главница, дължима по Договор за кредит, ведно със законната лихва за забава,
считано от 28.05.2011 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата
от 759,69 лева - просрочена лихва за забава за периода от 25.08.2010г. до
27.05.2011г., сумата от 287,71 лева - представляваща санкционираща лихва за
периода 25.08.2011г. - 27.05.2011г., както и 537,19 лева - съдебни разноски.Не
еспорно, че *** закупува вземането на основание договор за прехвърляне на
вземания, сключен между него и „Б***. Същото се установява от извършена
справка за кредитна задлъжнялост в Централния кредитен регистър към БНБ.
Не е спорно, че срещу ищеца е образувано и висящо изпълнително дело
4
№2*** по описа на ЧСИ ***, като въз основа на същия изпълнителен лист
преди това е образувано друго изпълнително дело - №2*** по описа на ЧСИ
***, което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 25.06.2018г.-
л.23.Изпълнителното дело е образувано по молба на първоначалния взискател
- „Б***, въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу ищеца на
30.05.2011г.
По молба на провоприемника кредитор, настоящия ответник е
образувано ново №2*** по описа на ЧСИ ***, като в молбата е поискано
налагане на запор.
Спорен по делото е въпросът за недължимост на посочените суми
поради изтекла погасителна давност.
Иск по чл. 439 ГПК е допустим и по отношение на вземания,
изпълнението, по които е предприето на основание заповед за изпълнение.
Това е така въпреки, че чл.439, ал.2 ГПК предвижда искът да се основава само
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. При
заповедното производство не се провежда съдебно дирене. Въпреки това
обаче заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в
сила и по тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК следва да се
прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че
съдебно дирене не се провежда /така и задължителната практика на ВКС- вж.
Определение № 831 от 17.12.2013 г. по ч.пр. д. № 7393/2013 г. на Върховен
касационен съд/.
Чрез иска по чл.439 от ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи
права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и
др/. Именно такъв факт се навежда от ищеца като основание за изключване на
вземането- погасяване на същото по давност.
Въпросът за погасителната давност, уреден по чл. 110 ЗЗД и сл., важи за
всички правоотношения.В случая вземането на ищците е установено с влязла
в сила заповед, поради което, съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, срокът е
5
петгодишен, считано от влизане на заповедта в сила, който тече след изтичане
на двуседмичния срок от връчване на заповедта на длъжника.
Съгласно Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д.
№2/2013 г., ОСГТК, т.10, Постановлението на Пленума на Върховния съд
№3/1980г. се счита за изгубило сила. Прието е, че изпълнителният процес е
сложен динамичен процес, при който не могат да се приложат правилата за
спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес. Поради
това в изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко насочване на
взискателя към нов изпълнителен способ, а не се спира. От датата на
последното изпълнително действие по изпълнителното дело, започва да тече
нова давност. В същото Тълкувателно решение е посочено и кои
изпълнителни действия прекъсват давността - "прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др."
В тази връзка следва да се отбележи, че съдът приема, че към първата
дата изп. производство е било прекратено, по силата на закона/чл.433, ал.1, т.8
от ГПК/, тъй като е изтекъл повече от двугодишен срок от последното
действие. Т. нар. „перемция“ настъпва по силата на закона и съдебния
изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото
прекратяване. Прекратяването на изп. Дело на посочената основание,
настъпва по силата на закона и няма ефект върху давността- нито я спира,
6
нито я прекъсва.
Съгласно ТР№3/2020г. по ТД№3/2020г. погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на
вземането, като с оглед на решението, като давността е започнала да тече от
26.06.2015г., като през това време дори от постановлението на ЧСИ за
перемцията, която настъпва по право, няма доказателства, че са
предприемани действия, с които се прекъсва същата и към датата на новото
образувано изп.д. и посочването на способ за принудително изпълнение в
молбата, с което да се прекъсне давността е станало едва през 2025г.т.е. съдът
приема, че изтекла петгодишната давност и вземането се е погасило по
давност.
Предвид изложеното, следва да се уважи изцяло предявения иск.
При това положение и с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
по делото разноски 339,80лв. д.т., по приложен списък по чл.80 от ГПК.
Договореното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца е над минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1 от 09. 07. 2004 год. Направено е възражение за редукция и като се съобрази
НВАР, фактическата и правна сложност на делото, неговата
продължителност, счита, ме следва да се определи възнаграждение в размер
на 1500лв. на осн.чл. 78, ал. 5 от ГПК
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на осн. чл.439 от ГПК за установено по отношение на ***,
ЕИК ****, че Д. К. ****, ЕГН**********, НЕ ДЪЛЖИ на взискателя по
№2*** по описа на ЧСИ ***, с рег.№815 и ответник в процеса ***, ЕИК ****,
суми по задължението, обективирано в изпълнителен лист от 30.05.2011г.
издаден по ч.гр.д.№3514/2011г. на ПлРС, които парични задължения към
настоящия момент са в размер на : 6 912,31 лева - главница, дължима по
Договор за кредит, ведно със законната лихва за забава, считано от 28.05.2011
г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 759,69 лева -
просрочена лихва за забава за периода от 25.08.2010г. до 27.05.2011г., сумата
7
от 287,71 лева - представляваща санкционираща лихва за периода 25.08.2011г.
- 27.05.2011г., както и 537,19 лева - съдебни разноски, поради погасяване по
давност.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. ***, представлявано от *** – Управител, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. К. ****, ЕГН**********, деловодни разноски в размер общо
1839,80лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен Съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8