№ 4398
гр. Варна, 10.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100502605 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано е по подадена въззивна жалба № 261379/31.08.2021 г. от
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 201, чрез юрисконсулт Боряна Лечева, срещу
Решение № 260062/13.08.2021 г., постановено по гр. д. № 517/2020 г. по описа на РС -
Провадия, III състав, с което е отхвърлен предявеният от „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД, ЕИК *********, срещу П. Ж. В., ЕГН **********, с адрес: гр. .. иск с
правна квалификация чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 1174,62 лева, от които 880,62 лева – главница, представляваща заплатен от
ищцовото дружество ДДФЛ, дължим от ответника за периода от месец декември 2013 г. до
месец юни 2018 г., и 294,00 лева, представляващи заплатена от ищеца лихва върху
главницата, дължима от ответника за същия период, с която сума същият се е обогатил без
основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
Жалбоподателят счита, че атакуваното решение е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице
неправомерно ползване на данъчно облекчение от страна на ответника. Застъпва становище,
че последният е знаел, че ползва данъчно облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ поради
сключената застраховка „Живот“, както и че застрахователят му връща част от
застрахователната премия по застраховката, която обратно получена сума подлежи на
облагане съгласно чл. 38, ал. 8, т. 1 от ЗДДФЛ. Излага, че ответникът е недобросъвестен,
тъй като не е уведомил работодателя си за необходимостта от преизчисление на дължимия
данък. Сочи, че скриването от работодателя на определени факти и продължаването на
ползване на данъчно облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ следва да се счита като
неправомерно ползване на такова. Застъпва, че предоставените от СиВЗК субсидии не
отговарят на дефиницията на заем според ЗЗД, като в тази връзка – с цел установяване
дефинициата на термина „субсидия“, използван от СиВЗК, прилага към въззивната жалба
Решение № 1501 – ЖЗ от 01.12.2017 г. на Комисията за финансов надзор.
Настоява за отмяна на обжавалваното решение и присъждане на разноски.
В законоустановения срок П.В., чрез адв. Г.Г., депозира писмен отговор, с който
счита атакувания съдебен акт за правилен и обоснован. Излага подробни аргументи, че
ответникът е получил дължимото му се данъчно облекчение съгласно разпоредбните на
1
ЗДДФЛ и договорната му обвъзрзаност по договор за застраховка „Живот“. Сочи, че полица
№ 19619108123 от 01.10.2006 г., тарифа Тета, е представена на работодателя още при
сключването й, от който момент същият е започнал да превежда застрахователната премия.
Излага, че в горецитираната полица е посочено ясно и недвусмислено, че застрахователят
отпуска субсидия в размер на 80% от застрахователната премия, считано от датата на
сключване на договора. Противопоставя се на искането, направено във въззивната жалба.
Настоява за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима. Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания
на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, и чл. 261 ГПК.
По отношение на направеното във въззивна жалба исканe за приемане на Решение №
1501 – ЖЗ от 01.12.2017 г. на Комисията за финансов надзор, настоящият състав намира, че
същото не съставлява доказателствено искане, доколкото не касае искане за попълване на
делото с доказателства за относими факти към спорното право, а съдържа становище за
понятието „субсидия“. Предвид това, цитираното решение следва да се приложи за
сведение към корица.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 261379/31.08.2021 г., подадена от
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 201, чрез юрисконсулт Боряна Лечева, срещу
Решение № 260062/13.08.2021 г., постановено по гр. д. № 517/2020 г. по описа на РС -
Провадия, III състав
ПРИЕМА ЗА СВЕДЕНИЕ към корица Решение № 1501 – ЖЗ от 01.12.2017 г. на
Комисията за финансов надзор.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2605/2021 г. по описа на ОС – Варна,
гр.о., IV състав, за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.01.2022 г. от 13:30 часа,
за която дата и час да се призовават страните, ведно с връчване на препис от настоящото
определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
Определението е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3