Решение по дело №17573/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

     №

гр. Варна, 08.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17573/2019 г. по описа на Районен съд  - Варна, 10 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** срещу С.М.И., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1

 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 86,84 лева, представляваща главница за ползвани и незаплатени ***услуги за периода от 20.12.2012 г. до 11.04.2017 г., за обект с адрес: ***, с абонатен номер 1740813, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 18,43 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, за периода от 11.05.2017 г. до 14.06.2019 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9362/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 14 състав.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е ***оператор, като на основание чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ е предоставяло ***услуги на С.М.И. за имот на адрес ***, като последната ги е получавала в качеството си на потребител. Сочи се, че ползваните ***услуги се отчитат по партида с абонатен номер 1740813. Заявява се, че съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия на дружеството, за предоставяне на ***услуги потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в срок, което ответницата не е сторила. По изложените съображения, по същество е направено искане да бъде прието за установено в отношенията между страните съществуването на описаните вземания за главница и обезщетение за забава, като се претендират сторените в заповедното и в исковото производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, уточнява периода, за който се претендира вземането за главница, поради допусната техническа грешка при изписване на същия в исковата молба, както и прави искане за уважаване на заявените искови претенции. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от процесуален представител на ответницата, в който се оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорва се твърдението, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение за ползване и доставка на ***услуги. Оспорва се ответникът да е бил потребител на ***услуги за процесните имот и период. Сочи се, че посочените количества вода са начислени служебно. Оспорват се справка за недобор, както и метрологичната годност на процесното СТИ. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания. По изложените аргументи по същество се иска отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседание особеният представител на ответницата поддържа депозирания отговор и формулираното искане по същество.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

 

От приложената по делото Справка от Служба по вписванията - Варна за периода от 01.01.1992 г. до 25.06.2020 г. за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на С.М.И., ЕГН **********, се установява, че посоченото лице притежава правото на собственост по отношение на процесния обект с адрес: ***, заедно с ***от 2008 г.

От служебно извършената справка в Национална база данни "Население" е видно, че ответницата е с регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, като лицето ***е нейн съпруг.

От Постановление за възлагане на недвижим имот от 03.02.2017 г. на ЧСИ ***, рег. № 717, е видно, че на лицето ***– купувач при условията на публича продан е възложен процесният обект с адрес: ***, а съгласно Протокол за предаване на владение на недвижим имот на същия частен съдебен изпълнител, на 06.04.2017 г. е предадено фактическото владение върху имота от собствениците С.М.И. и ***на купувача ***.

Видно от Заявление за прехвърляне на партида № **********/11.04.2017 г., ***е поискал прехвърляне на негово име на партида с абонатен номер 1740813, за обект с адрес: ***, водена до този момент на името на ответницата С.М.И..

Видно от Констативен протокол № 11/11.04.2017 г., на същата дата е извършена проверка от служители на ищцовото дружество в процесния обект, като са отчетени показания на водомера с абонатен номер 1740813 от 281 куб. м.

От съдържанието на приобщената Справка за недобора на частен абонат № 1740813 с титуляр С.М.И. за обект на потребление, находящ се в ***, се установява, че общите неизплатени задължения на абоната по издадена Фактура № ********** от 11.04.2017 г. за консумирана вода за отчетен период от 20.12.2012 г. до 11.04.2017 г. възлизат на сумата от 105,27 лева, от която: 86,84 лева – главница и 18,43 лева - начислената лихва върху главницата, изчислена към 14.06.2019 г.

Ищцовото дружество е представило карнет по партида с абонатен № 1740813 за извършени отчитания за периода от 18.01.2013 г. до 11.04.2017 г. В карнета са отразени показанията на водомера и консумираната вода в кубични метри, представляваща разлика между отразените от инкасатора показания в деня на съответното отчитане и показанията, отразени при предходния отчет.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия за предоставяне на ***услуги на потребителите от ***оператор "Водоснабдяване и канализация“ ООД, одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани в централен и местен ежедневник. Приложено е и Решение № Ц-23 от 30.06.2016 г. на КЕВР за ценообразуване на ***услугите, предоставяни от "***.

От приетото по делото заключение по допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на дължимата главница за ползвана вода по партида с абонатен № 1740813 по издадената от ищцовото дружество Фактура № ********** от 11.04.2017 г. възлиза на 86,84 лева, а лихвата за забава върху посочената главница, начислена за периода от 11.05.2017 г. до 14.06.2019 г., е в размер на 18,46 лева.

От експертното заключение се изяснява още, че отразеният в електронната база данни и в счетоводството на ищцовото дружество титуляр на партида с абонатен № 1740813 е ответницата С.М.И., както и че по процесната фактура не е отразено плащане.

От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 9362/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 14 състав, е видно, че въз основа на подадено на 17.06.2019 г. заявление от "*** срещу С.М.И. е издадена Заповед № 4671/18.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410

 ГПК за главница за консумирана вода в размер на 86,84 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението - 17.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, лихва за забава в размер на 18,43 лева, начислена за периода от 11.05.2017 г. до 14.06.2019 г., както и разноски в общ размер на 75 лева, от които 25 лева за заплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и установителните искове за вземанията, предмет на заповедта, са предявени в указания на заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1

 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.

Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания за главница за незаплатена консумирана вода в периода от 20.12.2012 г. до 11.04.2017 г. по издадена от ***оператора Фактура № ********** от 11.04.2017 г., както и начислена лихва за забава за периода от 11.05.2017 г. до 14.06.2019 г., относно обект на потребление с абонатен № 1740813, находящ се в ***.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника, реалното количество на доставените ***услуги, както и тяхната стойност.

От обсъдените писмени доказателствени средства се установява, че ответницата С.М.И. е придобила правото на собственост върху процесния обект на потребление през 2008 г., тоест преди началото на процесния период, поради което същата има качеството на потребител на ***услуги по смисъла на параграф 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 2, ал. 1 от Общите условия.

Дефиниране на понятието потребител на водоснабдителни и канализационни услуги се съдържа в пар. 1, ал. 1, б. "б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, съгласно който това е физическо лице - собственик или ползвател на имота, за който се предоставят ***услуги. В чл. 59 от Общите условия за предоставяне на ***услуги на потребители от ***оператор е предвидено, че откриването на партидата на абоната става по заявление по образец, подадено от потребителя, в което се посочват изрично посочени идентификационни белези.

В чл. 61 и сл. от Общите условия е уредено задължението на потребителя при промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и/или предишния собственик или ползвател в 30-дневен срок да подадат заявление до ***оператора за откриване, промяна или закриване на партидата като представят и документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или на правото на ползване на имота. В чл. 63 от Общите условия пък е регламентирано, че при промяна на собствеността или правото на ползване, предишният и новият собственик или ползвател имат право да поискат и получат справка от оператора за всички дължими суми за ***услуги към момента на промяната, като при неизпълнение, новият собственик или ползвател заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяната.

В случая, видно от представените протокол за предаване на владение на недвижим имот, Заявление за прехвърляне на партида № **********/11.04.2017 г. и Констативен протокол № 11/11.04.2017 г., на 06.04.2017 г. е предадено фактическото владение върху процесния имот от собствениците С.М.И. и ***на купувача ***, като на 11.04.2017 г. последният е поискал прехвърляне на негово име на партида с абонатен номер 1740813, за обект с адрес: ***, водена до този момент на името на ответницата С.М.И.. На същата дата е извършена проверка от служители на ищцовото дружество, като са отчетени показания на водомера с абонатен номер 1740813 от 281 куб.м. При съпоставка на отразените в констативния протокол показания и тези, обективирани в справката за недобора, се установява пълна идентичност на вписаните стойности за стар и нов отчет, респективно за фактурираното количество вода, формирано като разлика между тях.

На основание чл. 71, ал. 3, предл. второ от Общите условия, същите обвързват потребителите от момента на придобиване на правото на собственост или на ползване върху съществуващия и присъединен към водоснабдителната и/или канализационна система обект (доколкото по делото няма данни ответницата да е сключила писмен договор за присъединяване към системите, съгласно предложение първо на същата разпоредба). От този момент между страните по делото е възникнало и облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ***услуги за питейно-битови нужди до потребителя - ползвател на водоснабдения имот, като същото се счита за прекратено с прекратяване на правото на собственост на ответницата по отношение на процесния обект и промяната на партидата на същия на името на купувача ***.

Следва да бъде отчетено обстоятелството, че процесният имот е бил съсобствен на ответницата и на нейния съпруг, като съгласно трайно установената съдебна практика, комуналните разходи, свързани с ползването му, в това число ***услуги, са за задоволяване на нужди на семейството. В този смисъл, на основание чл. 32, ал. 2 СК, двамата съпрузи са солидарно отговорни за заплащането на този род задължения и ищцовото дружество - кредитор може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки един от тях.

Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на Глава III от Общите условия, както и в тези на Глава VI от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г.

Доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните водомери, за което ***операторът издава ежемесечни фактури, дължимите суми по които потребителите са длъжни да заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране (аргумент от чл. 32 и чл. 33 от Общите условия).

По делото е представен карнетен лист по партида с абонатен номер 1740813, като на 11.04.2017 г. е отчетено показание на водомера от 281 куб.м.  при старо показание от 245 куб.м. или остойностени са 36 куб.м. във Фактура № ********** от 11.04.2017 г. за периода от 20.12.2012 г. до 11.04.2017 г., в размер на 86,84 лева.

Фактът на реално доставяне на 36 куб.м. вода за процесния период се установява от записванията в карнетния лист, в Констативен протокол № 11/11.04.2017 г. и в тетрадката карнет /обект на изследване от вещото лице/, обективиращи показанията на отчетеното количество питейна вода по партидата на ответницата, като посочените писмени доказателства не са оспорени от ответната страна.

С оглед всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че предявеният главен иск е доказан по своето основание. Същият е доказан и по размер от представената справка за недобора и приетото заключение по изготвената Съдебно-счетоводна експертиза, което съдът, на основание чл. 202 ГПК, кредитира като обосновано и правилно. От последното се установява, че неизплатените задължения на абоната за реално консумирана вода в процесния период възлизат на претендираната сума от 86,84 лева. С оглед доказаната забава на ответницата в плащането на дължимата сума за главница по издадената Фактура № ********** от 11.04.2017 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, същата дължи и обезщетение за забава, което според експертното заключение за претендирания период от 11.05.2017 г. до 14.06.2019 г. е в размер на сумата от 18,43 лева, съвпадаща с претендираната такава.

По отношение на направеното от особения представител на ответника възражение относно метрологичната годност на процесното СТИ, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, съгласно която по искане на потребителя при спор относно метрологичните характеристики (точността) на водомера по реда на Закона за измерванията /чл. 34, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 от Наредбата/ се извършва проверка на същия. В конкретния случай, не се твърди и доказа потребителят да е инициирал такава проверка за периода на отчитане, поради което и съдът приема, че монтираният водомер в обекта на ответницата е изправен. Отделно от изложеното, доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължения на потребителите, а не на ***оператора, съгласно чл. 11, ал. 5 от същата наредба.

Своевременно, в срока за отговор на исковата молба, процесуалният представител на ответника. е релевирал възражение за погасяване по давност на вземанията за цена на доставени ***услуги, ведно с обезщетенията за забава, поради изтичане на тригодишна давност от падежа на задълженията до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 17.06.2019 г.

Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, на основание. чл. 114 ЗЗД. Вземането е ликвидно, когато е установено по своите основание и размер, в случая - от деня на издаване на първичния счетоводен документ, обективиращ стойността на потребената услуга, представляваща произведение между количеството доставени ***услуги и цената за 1 куб.м. за съответния период, съобразно решение на КЕВР. Вземането става изискуемо от настъпване на неговия падеж. Падежът на задължението по процесната Фактура № ********** от 11.04.2017 г. е настъпил на 11.05.2017 г., след изтичане на 30-дневният срок от датата на фактуриране, съобразно чл. 34, ал. 1 от Общите условия, като до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 17.06.2019 г. тригодишният давностен срок не е изтекъл, включително и за вземането за мораторна лихва. Поради това, предявените установителни искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

Неоснователни са също така оплакванията на процесуалния представител на ответната страната, че не е налице идентичност между собственика на водоснабдения имот, съгласно представените писмени доказателства, и ответницата. В действителност, съдът е сезиран с искове против Сидива М.И., а в представените Справка от Служба по вписванията - Варна за периода от 01.01.1992 г. до 25.06.2020 г. за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на С.М.И., ЕГН **********, и справка в Национална база данни "Население" приобретателят е посочен с лично име „С.“. Налице е обаче идентичност между единния граждански номер, посочен в титула за собственост и служебно изготвената справка, и този на лицето, против което е предявена исковата претенция. С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице неяснота по въпроса кое е лицето, което притежава качеството "потребител на ***услуги" за процесния обект и се касае за допусната техническа грешка при изписване на името на ответната страна.

По изложените мотиви съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат изцяло уважени.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от 475 лева за сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, от които 75 лева за държавна такса, 150 лева - за депозит за вещо лице, 200 лева - за депозит за особен представител и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Доколкото последното е претендирано и определено в минимален размер, възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, направено от процесуалния представител на ответната страна, е неоснователно.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за изпълнение по чл. 410

 ГПК в общ размер на 75 лева, от които 25 лева за заплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, като тази сума също следва да бъде възложена в тежест на ответницата.

С оглед изхода на делото, разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените по реда на чл. 422, ал. 1

 ГПК установителни искове, че ответникът С.М.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ на ищеца "***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 86,84 (осемдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки) лева, представляваща главница за ползвани и незаплатени ***услуги за периода от 20.12.2012 г. до 11.04.2017 г., за обект с адрес: ***, с абонатен номер 1740813, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда -17.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 18,43 (осемнадесет лева и четиридесет и три стотинки) лева, представляваща лихва за забава върху главницата, за периода от 11.05.2017 г. до 14.06.2019 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9362/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 14 състав.

            ОСЪЖДА С.М.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 475 (четиристотин седемдесет и пет) лева, представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

            ОСЪЖДА С.М.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: